История, участващи страни, среща на върха 2024 г. в Казан

В Казан се проведе 16-та среща на върха на БРИКС - междудържавното обединение на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, получило името си от първите букви на имената на държавите на английски език (БРИКС: Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка).

Съкращението е въведено за първи път през 2001 г. (пет години преди създаването на организацията) от Джим О'Нийл, ръководител на отдела за глобални икономически изследвания в американската финансова и инвестиционна компания Goldman Sachs. Така той определи блока от четири световни икономики с най-бързо нарастващ обем на БВП: Бразилия, Русия, Индия и Китай.

Република Южна Африка (ЮАР) се присъедини към групата през 2011 г. и следователно името се разшири до познатото днес. Общото население на държавите от БРИКС е около 3,24 милиарда души, което е повече от 40 процента от всички жители на планетата. Очаква се до 2026 г. населението на страните членки на БРИКС да нарасне с 625 милиона, основно благодарение на Китай и Индия.

Според международни оценки до 2030 г. или дори по-рано БРИКС ще създава повече от 50 процента от световния БВП.

БРИКС се разшири два пъти. След присъединяването на Южна Африка през 2011 г. блокът засили влиянието си; други страни също изразиха интерес да се присъединят към него.

Някои от техните кандидатури бяха прегледани до началото на 2024 г. От януари тази година, освен обичайната “петица”, организацията включва още Египет, Обединените арабски емирства, Иран и Етиопия.

Освен това Саудитска Арабия получи одобрение да се присъедини към БРИКС. Но все още не се е присъединила официално към съюза - обещано бе статутът ѝ да бъде изяснен на срещата на върха в Казан.

Аржентина също имаше намерение да се присъедини към БРИКС, но с идването на власт на президента Хавиер Милей се отказа от тази идея под предлог, че няма средства за “членски внос”.

Както отбеляза руският външен министър Сергей Лавров, разширяване не се планира в близко бъдеще. “Беше взето решение да се направи почивка с новите членове, за да се “усвоят” новодошлите, които са удвоили състава”, каза шефът на външното министерство. “В същото време се подготвят категории страни партньори: “стъпки” преди пълноправното членство. Ние определено ще популяризираме нашите беларуски приятели, както и редица други съмишле­ници”.

Сред съмишлениците са по-специално Турция, членка на НАТО, която се интересува от БРИКС, както и Сърбия, където на фона на проблемите с присъединяването към Европейския съюз също се говори за желанието ѝ за влизане в BRICS.

Взаимодействието в рамките на асоциацията започна през септември 2006 г.: по инициатива на руския президент Владимир Путин първите преговори на външните министри в този четиристранен формат бяха проведени в кулоарите на сесията на Общото събрание на ООН. Срещите стават ежегодни - през 2007 и 2008 г. След третите преговори между външните министри лидерите на държавите се договориха за провеждането на първата среща на върха.

Тя се проведе по инициатива на руската страна на 16 юни 2009 г. в Екатеринбург. На срещата присъстваха президентът на Русия Дмитрий Медведев, президентът на Бразилия Луис Лула да Силва, премиерът на Индия Манмохан Сингх и президентът на Китайската народна република Ху Цзинтао. След срещата те приеха съвместно изявление и се договориха взаимодействието да се осъществява не само чрез външнополитическите ведомства, но и на ниво министерства на финансите и ръководители на централните банки на четирите страни.

Втората среща на върха на лидерите се проведе в Бразилия през 2010 г. След това Южна Африка прояви интерес. В края на годината тя получи покана.

Третата среща на върха се проведе в Китай с участието на южноафриканската страна. Следващите срещи на върха се провеждаха почти всяка година.

През 2023 г. бе взето решение за разширяване на организацията с държавите, които са подали заявления. Решено е името да не се ­променя.

Целите на дейността на асоциацията бяха очертани в съвместното изявление на лидерите на Квартета: развитието на “последователен, активен, прагматичен, открит и прозрачен диалог и сътрудничество”.

Въпреки че в чужбина понякога се опитват изкуствено да противопоставят БРИКС, например, на Северноатлантическия алианс (НАТО), асоциацията винаги е отбелязвала, че нейните действия не са насочени срещу никого. БРИКС нямат общи въоръжени сили.

Взаимодействието се осъществява предимно в икономическата област, в енергийния сектор, в хранително-вкусовия сектор, както и в сектора на сигурността (противодействие на киберзаплахите, трафика на наркотици).

Нарастващата конфронтация със Запада доведе до това, че целите на БРИКС претърпяха определени промени. Сега задачата на блока е да обедини единомишленици, които следват своя, суверенен път на развитие, без стандарти, наложени отвън. И създава многополюсен световен ред.

“Страните от т. нар. златен милиард правят всичко, за да запазят бившия еднополюсен свят”, отбеляза Владимир Путин, “те се опитват да заменят системата на международното право със свой собствен така наречен ред, основан на правила, които никой не е виждал, които трябва да се каже, че се използват за егоистични цели и се променят, за да отговарят на текущата политическа конюнктура - когато и както е изгодно в съответствие с интересите на отделните страни.”

Принципите на БРИКС са различни: няма “лидери” и “последователи”. Руският президент и неговите колеги не се отказват от тезата, че БРИКС не е “насочена” срещу никого. Сдружението има готовност да работи и с други международни структури.

Сдружението няма централа и устав. Но има неофициални правила. Всяка година една държава се назначава за председател на асоциацията, която модерира работата и организира срещата на върха. В същото време няма длъжност като генерален секретар, както е в НАТО.

Ролята на нормативни документи играят протоколите и решенията на срещите на върха, които разписват конкретни стъпки за интеграция.

Например, важен етап в развитието на икономическите отношения в рамките на BRICS беше стартирането през 2015 г. на Новата банка за развитие (NDB) и Фонда за условни валутни резерви, предназначени да помогнат за повишаване на стабилността и устойчивостта на световната финансова система.

Работата във финансовия сектор след влошените отношения със Запада вече даде своите плодове. Има уверено отдалечаване от долара във взаимните разплащания.

“Ние и нашите партньори от БРИКС използваме национални валути, това вече е около 65 процента (от транзакциите), това е естествен процес”, отбеляза Путин през септември.

NDB помага да се отговори на общи предизвикателства. В разгара на пандемията от коронавирус през пролетта на 2020 г. например тя стартира програма за подкрепа на стойност 10 милиарда долара.

В допълнение към формата BRICS има още няколко. BRICS+, по-специално, предполага взаимодействие с държави, които не са членове на асоциацията. BRICS Outreach - сътрудничество с държави, разположени в непосредствена близост до членовете на асоциацията. И двата формата работят заедно, когато се провеждат срещи на BRICS plus/outreach.