Лъв XIV избран за папа заради парите на Америка

Франциск оставил на наследника си дълг от 2 млрд. евро

Донорите в САЩ на католическата църква настояли пред Ватикана за „правилен“ избор

Папа Лъв XIV e избран на престола на Свети Петър най-вече с цел американските спомоществователи на католическата църква да развържат още повече кесиите си и парите им да напълнят изпразнената хазна на Ватикана. Защото споминалият се на 21 април Франциск бил оставил на своя наследник над два милиарда евро дългове и сега Светият престол бил изправен на ръба на фалит.

А тъй като финансите му се крепят най-вече на парични инжекции от САЩ, когато през февруари здравословното състояние на Франциск се влошило рязко, мощните отвъдокеански донори поставили на властниците в Римската Курия едно единствено условие за увеличаване на финансовата им помощ - да бъде избран „правилният папа“. Тоест, американец и техен човек, като сензационното твърдение бе разпространено първо от английския в. „Times of London“, а след това с апломб го повтори най-тиражираният италиански всекидневник „Кориере дела сера“.

Знае се, проблемът с финансите на Ватикана не е от вчера - той клати папската държавица още от началото на осемдесетте години на миналия век, когато Йоан-Павел II и неговата дясна ръка - американският кардинал Пол Марчинкус, изпразват нейните каси със серия от машинации. Като с многото църковни пари, препирани от фалирала след това иначе стабилна италианска кредитна институция, те финансират полския синдикат „Солидарност“, за да подкопае устоите на някогашния социалистически блок - мисия, оказала се в края на краищата успешна.

Малцина знаят обаче, че наследникът на папата-поляк - Бенедикт XVI, подава през 2013 г. оставка преди всичко заради развихрилата се във Ватикана финансова буря, след като стари борчове карат Италианската национална банка да блокира всички системи за електронни плащания на папската държава и не оставя активен на нейна територия дори един банкомат. За капак европейският орган срещу икономическите престъпления „Moneyval“ обвинява викария на земята на Господ Бог, че не вземал достатъчно мерки срещу прането на пари във ватиканската банка „IOR“ и Бенедикт XVI се решава на необичайния си ход.

В последвалия конклав консервативните американски кардинали подкрепят кандидатурата на прогресивния аржентинец Хорхе Марио Берголио. Надявали се изглежда, че енергичният и радикален йезуит от Южна Америка ще има силата и решимостта да сложи край на израждането на финансовите нрави в Светия престол - нещо, което Бенедикт XVI не виждал или ако го е виждал, не се решавал да се изправи срещу него.

И веднъж хванал папския жезъл, Франциск се опитва да възстанови реда, налага повече прозрачност в сметките, но оставя работата недовършена поради ожесточената съпротива на Римската Курия, а също така поради някои негови нелепи колебания. Подкрепян от американското католическо войнство, което отдавна е свикнало да следва съвременните бюджетни критерии при управлението на ресурсите си, Франциск се оказва хвърлен с парашут в свят на католически конгрегации и асоциации, които по принцип са алергични към всякакво стриктно счетоводство. А това е идеалната територия за набези на знаещи силата на рушветите безскрупулни миряни-финансисти, привлечени от възможността да работят в освободена от данъци държава без какъвто и да било финансов контрол.

Папата-аржентинец се опитва да ги разчисти, разчитайки на решителността на работливия и честен австралийски кардинал Джордж Бел, но той се озовава пред скроени му от Курията безброй препятствия, включително обвинения в педофилия, които го блокират с месеци до получената пълна оправдателна присъда.

Та, изправен пред картината на растящите бюджетни дисбаланси на държавата си, която не събира данъци, а съществува освен от приходите от ватиканските музеи, основно от американски и германски дарения, Франциск започва да търси решения в рамките на неговия пестелив манталитет - по-скромна църква и свиване на заплатите на кардиналите. Но така той посява недоволство особено сред висшите прелати и подтиква техните конгрегации да търсят дарения, които в никакъв случай не постъпват в хазната, за да повлияят положително на дефицита ѝ. На всичко отгоре, когато непрофесионалните експерти, призовани да възстановят реда, откриват преди няколко години, че Ватиканът отново се е хлъзнал във финансовото блато с операции като непредпазливо купени имоти в Лондон и молят Франциск да накаже виновните за това високопоставени прелати, той се колебае. Едва по-късно ще започнат съдебните процеси, довели до осъждането на висши сановници, а в автобиографията си Берголио определя именно финансите като основен проблем на неговото папство.

Някои ватиканисти твърдят, че натрупаният от Франциск дълг от два милиарда евро е огромен предвид малкия размер на папската държава. И за тях е парадоксално, че мощна институция със световен престиж, която притежава огромно количество безценни произведения на изкуството, рискува да фалира заради сума, похарчена примерно от лондонското кметство за изграждането на новите стадиони „Уембли“ и „Тотнъм“. А за да се спаси Ватиканът, ще бъде достатъчно да продаде няколко творби, събиращи прах в мазетата ѝ, но това за Светия престол е унизителен път, по който католическата църква не иска да върви.

Така че остават донорите, а тези с най-дълбоките джобове са американските консерватори от Папската фондация и от други филантропски организации, които се събраха в Рим броени дни след кончината на Франциск и преди конклава за годишната среща на отвъдокеанските спомоществователи, наречена „Седмица на Америка“. Като според цитирания „Times of London“ донорите на папската фондация били обещали на форума да удвоят тазгодишния фонд до 30 милиона долара, както и да съберат още 750 милиона долара до края на 2026 г. Като повторили настойчиво условието си към властниците на Ватикана - да бъде избран „правилният папа“. Това бе сторено, заключава „Кориере дела сера“, благодарение и на пренасочените към Робърт Франсис Превост гласове, които трябвало да получи смятания преди конклава за почти сигурен бъдещ папа държавен секретар на Светия престол - кардинал Пиетро Паролин.

Както писа „Труд News”, на 19 април или два дни преди Франциск да предаде Богу дух, той бе посетен във Ватикана от вицепрезидента на САЩ и напоследък върл католик - Джей Ди Ванс. Несъмнено в 3-часовия им разговор е станало дума и за бъдещия папа, и за американските пари, а неслучайно дописката във вестника ни бе озаглавена: „Джей Ди Ванс, новият папа в сянка“.

Иначе, програмата на Лъв XIV вече е пълна с богословски ангажименти, с доктринални спорове между прогресисти и традиционалисти, с търсене на лостове за укротяване на устрема напред на германската църква. Не липсват дипломатически главоблъсканици като преразглеждането на отношенията с Китай, да не говорим за търсенето от папата на благодатния мир в един свят, разтърсван от хиляди конфликти.

Но със сигурност достойно място в програмата на Робърт Превост ще заемат и финансовите въпроси, които са съществени за бъдещето на Светата католическа църквата. Дори и да се държат в сянка, тъй като са далеч от пасторални ценности, оживяващи обикновено дискусиите на вярващите. „А и американските дарители, които искат повече прозрачност, както и по-малко теологични скокове напред, все пак трябва да се чувстват комфортно с Лъв XIV“, обобщи в. „Кориере дела сера“.