Заместникът на Тръмп нарочил свръх консервативен наследник на Франциск
Повечето време от тридневната си визита в Рим Ванс прекара във Ватикана
Няма да е пресилено ако се каже, че вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс прекара във Ватикана повечето време от тридневното си посещение в Рим за Великденските празници.
Ех, веднага след пристигането си във Вечния град миналия петък по обяд той се срещна с премиерката на Италия Джорджа Мелони, но сякаш само за да u каже, че когато тя му говори на „невероятно красивия“ за него италиански език и идиот да го нарече, пак щяло да му бъде хубаво. Хапна също така с вицетата u Матео Салвини и Антонио Таяни спагети с морски дарове и лаврак изпечен в морска сол, като между наздравиците с добро бяло вино тримата си поговориха за времето, за зимната Олимпиада догодина в Северна Италия и малко за НАТО.
Но почти веднага след срещата със Салвини и Таяни Ванс отиде с жена, дъщеричка и двете синчета в катедралата „Свети Петър“, за да присъстват на продължилата повече от два часа и страшно уморителна за малчуганите литургия за Разпети петък. Като четирдесет годишният заместник-държавен глава на САЩ бе щракнат от фотографите на колене и преклонил глава в молитва пред Олтара на свещения за католиците пък и за всички християни храм - нещо, което други големи политици, гости на Италия, не са засичани да го правят.
Но Ванс изкара също така и половината съботен ден във Ватикана, пак със семейството си, като първо всички заедно се срещнаха за „сърдечен разговор“ с държавния секретар на Светия престол кардинал Пиетро Паролин. После петимата разглеждаха с часове ватиканските музеи, изографисаната от Микеланджело „Сикстинска капела“ и дори просторния папски апратамент с прословутата библиотека, където са живели всички предшественици на Франциск, но той самият предпочита при възкачването си на престола на Свети Петър през 2013 г. скромния пансион „Санта Марта“ за католически свещеници в командировка.
А малко преди обяд на Великден, когато площад „Свети Петър“ пред едноименната катедрала бе изпълнен поне с 50 хил. поклонници, се случи и кулминацията на посещението на Ванс във Вечния град - той бе приет от все още живия папа Франциск на кратка аудениция и двамата си размениха великденски благопожелания за здраве, радост, мир и спокойни дни.
След всичко изредено до тук, човек, незапознат с житието-битието на Джеймс Дейвид Ванс, като нищо може да изпадне в умиление пред неговата религиозна покорност и безпределната му вяра в Господ Бог - съвсем нормални за един редови католик от работническо-аграрните среди на Съединените американски щати. Но видиш ли ти, римският всекидневник „Република“ писа, че независимо от упоритото присъствие във Ватикана по Великденските празници на Джей ди Ванс и най-вече бъкащата от реверанси негова среща с папа Франциск навръх Възкресение Христово, различията между тях за ролята на Светата католическа църква в съвременния свят остават непреодолими.
И впускайки се в търсенето на отговора на въпроса „Защо?“, веднага попадаш на доста странен факт - вицепрезидентът на САЩ е, така да се каже, съвсем млад католик. Като тийнейджър, който все още се нарича Джеймс Доналд Боуман, той участва с целия си младежки плам в живота на евангелската баптистка конгрегация на баща си и не знае почти нищо за католицизма.
Израснал в бедно семейство от загробения от деиндустриализацията североизточен район на Щатите - „Ръст Белт“, бъдещият вицепрезидент си представя „католическия Исус Христос“ като „величествена божественост“, запазена за „привилегированите и богатите“. Духовното му пътуване според негова статия от 2020 г. в католическото списание „The Lamp“ продължава първо в Държавния университет на родния щат Охайо и после в престижния юридически факултет на елитарния университет в Йейл, където прегръща идеята, че „глупавите хора са християни, а интелигентните - атеисти“.
Атеизмът обаче не задоволява духовната жажда на амбициозния студент и решаваща роля за връщането на младия Ванс към религията изиграва срещата му през 2011 г. с либертарианския предприемач, основателя на световната мрежа за разплащания „PayPal“ и върл католик Питър Тийл, за когото ще работи и който ще финансира кампанията му за сенатор от Охайо.
Пътуването ще продължи в компанията на доминиканските свещеници от важния тамошен град Синсинати и на 11 август 2019 г. Джей Ди Ванс ще бъде кръстен в техния манастир „Св. Гертруда“. В светата обител са изключително популярни трудовете на смятания за един от Отците на Католическата църква светец Августин Блажений, в които свръх интелигентният млад мъж прозира сериозна критика на консуматорството и стремежа към удоволствия - развратни тежнения, предвещаващи упадъка на всяко едно състоятелно общество.
„Това беше най-добрата критика на нашата модерна ера, която някога бях чел, на обществото, което изцяло е фокусирано върху потреблението и удоволствието, отхвърляйки категорично дълга и добродетелта“ - пише Джей Ди Ванс през 2020 г. в сп. „The Lamp“. Оттогава той е свързван с така нареченото „постлиберално“ течение на католицизма, което отива по-далеч от традиционните и мощни в американската църква реакционни или консервативни течения.
Защото според „постлибералите“, ако не може да доминира политическата власт, Църквата трябва да вдъхновява държавата и да u служи като модел, оправдаващ авторитарния и нелибералния обрат в нейното устройство. А това според доста съвременни теолози е футуристична и апокалиптична визия за света, където човечеството е потопено в екзистенциална битка и за да го бъде, в нея насилието е необходимо и дори задължително.
Но за Джей Ди Ванс насилието е далеч по-малкото зло за Америка пък и за света, отколкото са например придобилата измеренията на библейски потоп имиграция, рушащите традиционното семейство ЛГБТ-напъни, кризата на идентичността у младите бели американски мъже, особено от средите на работническата класа, разсипани социално от феминизма и от напъните за расово равенство, подкопаващите устоите на обществото все по-натрапчиви имотни различия. И когато стана вицепрезидент на САЩ, той развя своя католицизъм като знаме, стигайки толкова далеч, че направи вярата си част от културната война, започната от администрацията на Тръмп и неговия свят „MAGA“ - „Да направим Америка отново велика“.
А папа Франциск защитаваше и дори поощряваше имиграцията, даже нелегалната, благославя еднополовите бракове, приема жени да въртят богослужение в църквите, проповядва смирение в социалното неравенство, неговата доктрина е прекалено състрадателна и открита, отрича насилието. Следователно Светият отец бе от другата страна на заформената католическа барикада и Джей Ди Ванс, който защитавайки неотдавна политиката на Белия дом за експулсиране на имигрантите, си позволи да критикува остро Ватикана на неговата собствена територия - теологията.
В тв-интервю на 30 януари вицепрезидентът защити вътрешната и външната политика на Доналд Тръмп, цитирайки концепцията на Свети Августин за „ordo amoris“ (реда на любовта), а именно, „че най-напред обичаме семейството си, след това нашите съседи, след това нашата общност, след това нашите сънародници и накрая можем да дадем приоритет на останалия свят“.
Като според публикации от последните дни във водещи британски, германски, италиански и френски вестници, Джей ди Ванс не само си чешел езика и остроумието с теология, но и предприемал конкретни стъпки за завземането на властта във Ватикана от представител на „постлибералите“ - организирал всевъзможни събеседвания, „мрежи“ на влияние не само от американски кардинали, финансирал „правилни“ католически университети и др. Дори бил и готов с наследник на папа Франциск - консервативният германски кардинал Герхард Мюлер.
Въобще Джей ди Ванс чертае контурите на универсалната църква на утрешния ден, чрез която САЩ да озаптят преди всичко милионите от Юг в поход към тях и която да заличи делото на Франциск. Папата, който представляваше последният дъх на ХХ-ти век, докато XXI-век е на вицепрезидента на САЩ и нов папа в сянка. Комуто тридневното посещение във Ватикана според медиите в Западна Европа било послужило да проучи лично терена, където католическите „постлиберали“ да се развихрят. И за да спретне със снимката си с папа Франциск своеобразна комуникационна акция на помирение, каквото вярващите католици Оттатък и Отсам океана все пак желаят като добри християни.