В края на 2001 г. имаше две събития, които разтърсиха оста на света.

Светът беше зает с непосредствените последствия от 11 септември. Но точно 3 месеца по-късно, на 11 декември, Световната търговска организация (СТО) беше в центъра на събитие, което след това трябваше да хвърли толкова силна сянка върху XXI век, и да промени живота и поминъка на много повече хора по света, отколкото атаките срещу Америка.

И все пак малцина знаят, че това се е случило, да не говорим за датата му. И това е приемането на Китай в СТО което промени играта за Америка, Европа и по-голямата част от Азия и всъщност за една всяка страна, която притежава индустриално ценни ресурси, като петрола и металите.

Това до голяма степен незабелязано събитие имаше епично геополитическо и икономическо значение. Това беше коренният дисбаланс зад световната финансова криза. Вътрешната политическа реакция срещу изнасянето на производствените работни места в Китай отекна около западните страни от G7.

Обещанието, дадено от хора като бившия президент на САЩ Бил Клинтън, беше, че „вноса на една от най-големите ценности на демокрацията, икономическата свобода“, ще позволи на най-многолюдната нация в света също да следва пътя на политическата свобода.

„Когато хората имат силата те не просто ще мечтаят, но и ще реализират своите мечти и, ще изискват повече от себе си, отколкото казват“, каза той.

Но тази стратегия се провали. Китай започна своето издигане до сегашния си статут на втората по големина икономика в света и е на привидно неизбежния път да стане най-голямата в света.

Всъщност търговският представител на САЩ, отговорен за договарянето на сделката със СТО за Китай, Чарлийн Баршефски, каза тази седмица пред панела на международната търговска асоциация във Вашингтон, че икономическият модел на Китай „донякъде опровергава“ западното мнение, че „не можете да имате едно иновативно общество и политическия контрол“.

„Това не означава, че иновативният капацитет на Китай се засилва от неговия икономически модел“, добави тя. "Но трябва да се каже, че това, което Западът смяташе за несъвместими системи, може да не е непременно несъвместими системи".

До 2000 г. глобалната икономическа роля на Китай беше главно като един от най-големите производители в света на пластмасови кутии и евтини платове. Да, това е важно, но нито е побеждаващо, нито ще промени света.

Присъединяването на Китай към челото в световната търговия предвещава огромна глобална трансформация. Мощната комбинация от готовата работна сила на Китай, неговите супер високотехнологични фабрики и специалните отношения между китайското правителство и западните мултинационални корпорации промениха облика на планетата.

Армията от евтина китайска работна ръка започна да произвежда стоките, които са в основата на западните стандарти на живот, след като Китай безпроблемно се вмъкна във веригите за доставки на най-големите компании в света. Икономистите го наричат „шок на предлагането“ и неговото въздействие със сигурност беше шокиращо, а ефектите му все още отекват по целия свят.

Интегрирането на Китай в световната икономика отбеляза значителни икономически постижения, включително изкореняването на крайната бедност там, която възлизаше на 500 млн. преди той да стане член на СТО и сега е на практика нула, тъй като стойността на неговата икономика, в долари, се е увеличила 12 пъти. Валутните резерви на Китай се увеличиха 16 пъти и стигнаха до $2,3 трлн., след като световните покупки от китайските работилници бяха банкирани от самата китайска държава.

През 2000 г. Китай беше седмият по големина износител на стоки в света, но бързо достигна до първото място. Годишният темп на растеж на Китай, който вече е 8%, стана стратосферен в разгара на световния бум, и достигна до своя връх от 14% и се стабилизира на 15% миналата година.

Корабите-контейнеровози са гигантите на световната търговия. През петте години след присъединяването на Китай към СТО, броят на корабните контейнери, влизащи и излизащи от Китай, се удвои от 40 млн. и стигна до над 80 млн. До 2011 г., след като страната стана член на СТО, броят на контейнерите, влизащи и излизащи от Китай, се е увеличил повече от 3 пъти стигна до 129 млн.

Миналата година те бяха 245 млн. и докато около половината от контейнерите, които влизаха в Китай, бяха празни, а всички които напускаха Китай бяха пълни със стоки за износ.

Налице е също така огромното разширяване на мрежата от китайските магистрали, която се увеличи от 4700 км през 1997 г. на 161 000 км към 2020 г., което я прави най-голямата мрежа в света, и която свързва 99% от градовете с население над 200 000 души.

В допълнение към своята модерна инфраструктура за превоз на товари, Китай също се нуждае от материали като метали, минерали и изкопаеми горива, за да поддържа своя производствен бум. Един материал, който е от съществено значение за процъфтяващата индустрия за автомобили и за електрически уреди в Китай, е стоманата. През 2005 г. Китай стана за първи път нетен износител на стоманата и оттогава се превърна в най-големия износител в света.

През 1990-те години производството на стомана в Китай се движеше около 100 млн. тона годишно. След членството му в СТО то експлодира до около 700 млн. към 2012 г. и надхвърли 1 млрд. тона през 2020 г.
Китай сега представлява 57% от световното производство и произвежда значително повече стомана самостоятелно, отколкото останалата част от света през 2001 г. Същото важи и за керамичните плочки и много други стоки на индустрията.

В електрониката, облеклото, играчките и мебелите, Китай стана доминиращ доставчик, и принуди да се намалят цените на експорта по целия свят. Икономистите забелязаха "веднъж завинаги" шока в световните цени след влизането на Китай в СТО. Износът на облекло от Китай се удвои между 2000 и 2005 г., а делът му в световната търговия нарасна от една пета на една трета.

След 2005 г. производствените квоти в текстилната индустрия също бяха премахнати, което доведе до още по-голямо преместване на това производство към Китай. Въпреки това, след като производството в Китай стана по-скъпо и то се измести към развиващите се страни като Бангладеш и Виетнам, това спадна само до 32% от дрехите произведени миналата година.

Китайският министър, отговорен за присъединяването към СТО, Лонг Йонгту, направи своето признание, за изминалите последни две десетилетия. „Не вярвам, че присъединяването на Китай към СТО беше историческата грешка за убиването на работните места в САЩ и в Запада“, каза той. "Въпреки това аз си признавам, че разпределението или ползата е неравномерна. Пълната картина, е че когато Китай получи своя собствен път на развитие, той също така даде на останалия свят огромен пазар за своя износ".

Но в тази история има и малко отрова от това ужилване и това е че, американската политика не успя да отчете неизбежното въздействие на китайската конкуренция върху някои сектори. „Когато се случи едно неравномерно разпределение на богатството, правителството трябва да предприеме съответните мерки за коригиране на това разпределение чрез вътрешната си политика, но това не е лесно да се направи“, каза Лонг Йонгту.

„Може би да се обвиняват другите е много по-лесно, но не мисля, че да обвинявате другите може да помогне за решаването на проблема. При отсъствието на Китай в американската производствена индустрия тя би се преместила в Мексико“.

След това той разказа анекдот за китайски производител на стъкло, който се бореше да отвори своята фабрика в САЩ: „Много му е трудно да намери конкурентоспособни работници там. Каза ми, че коремът на американските работници е по-голям от неговия“, каза министърът.

Така че точно сега беше извървян един пълен кръг. Китай постигна значителен икономически успех в рамките на СТО. В момента администрацията на Байдън изглежда никак не бърза да промени обструктивната политика на своя предшественик към Китай. Търговският скептицизъм е много реален. Китай използва своето членство в СТО, за да надскочи далеч от определената му роля на работилница за Запада.

Китай има стратегически планирани съюзи, за да получи достъпа до значителни количества от редкоземните материали, които трябва да захранват икономическата революция при нулево изменение на климата. Той разположи своята държава зад индустриалната експанзия по целия свят, докато САЩ се стреми да сдържа Китай с дипломатически и икономически средства и да търси съюзници в това начинание в Европа и Азия.

Както казва бившият търговски представител на САЩ Баршефски, Китай е "на този много по-различен курс от известно време. Какво означава това? Укрепване на държавно-центричен икономически модел, подхранван от масови субсидии на определени индустрии... и повторното издигане на Китай като велика сила и лидер на това, което той нарича Четвъртата индустриална революция. Това е много трудно да се регулира. И СТО не може да се справи с това".

И така, 20 години по-късно, светът се трансформира след едно малко и едва забележимо решение. Това беше огромен успех за Китай, а замислената геополитическа стратегия на Запада се провали. Всъщност, вместо Китай да заприлича повече на Запада политически, в резултат на това решение Западът в икономически план започва да прилича малко повече на Китай.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)