Без изненада - върхушката на Съюз на съдиите в България обжалва избора на съдийската общност за членове на следващия Висш съдебен съвет.

Татяна Жилова

При гласуването, провело се преди десетина дни, се видя, че политически и олигархично зависимата съсловна организация категорично не се ползва с подкрепата на магистратите. Излъчените от ССБ кандидати – настоящият председател на организацията Татяна Жилова, бившият Атанас Атанасов и близкият до върхушката софийски районен съдия Владимир Вълков, останаха далеч зад шестимата съдии, избрани за членове на Съдийската колегия на следващия кадрови орган.

Атанас Атанасов

Странно е разпределението на жалбоподаването – Жилова и Атанасов са подали заедно една жалба, а към жаленето на третия провалил се кандидат – Вълков се е присъединил и друг представител на върхушката на ССБ – Владислава Цариградска, в качеството й на магистрат, който не могъл да участва в електронното дистанционно гласуване.

Владимир Вълков

Мотивите на жалбоподателите в голямата си част преповтарят очевидно умишлено лансираните в публичното пространство преди провеждането на самия вот внушения, че електронното дистанционно гласуване не гарантира честното провеждане на избора, става ясно от публикация в онлайн изданието Лекс, което цитира мотивите към жалбите. Важна подробност е, че тези коментари дойдоха от представителя на „Да, България“ в правителството в оставка, а именно – Божидар Божанов, министър на електронното управление. Активистът от партията с лидер Христо Иванов, изненадващо поиска от ВСС незабавно достъп до системата за гласуване, за да я инспектирал. Божанов пропусна да уточни, че още през месец март системата е била одитирана от външен изпълнител. Отделно от това, министърът на електронното управление се сети да иска одит на системата за гласуване едва след като следователите вече бяха приключили своята процедура и бяха избрали своя представител в колегията на прокурорите.

Владислава Цариградска

Несериозно и лесно оборимо е твърдението на съдия Цариградска, че много от съдиите, които са заявили, че искат да гласуват онлайн, всъщност не са го направили, защото системата не го позволила. Съдийката от РС-Луковит се жали, че тя например не могла да гласува от компютъра си и се наложило да пътува до София, за да упражни вота си с бюлетина. Дори и да се приеме, че Владислава Цариградска и колегите й от Луковит са имали наистина проблем, то той не може да бъде съотнесен до цялата страна, както и да се внушава, че над 500 магистрати от малко над 2000 са били лишени от правото на глас. Просто, защото това не е така, но не е удобно на ССБ да го признае. Най-малкото, защото обжалваната процедура бе реализирана със същата система за гласуване, с която през 2017 г. за кадровици са избрани Атанаска Дишева и Олга Керелска, последните останали лобисти на ССБ в този ВСС.

На първо място – дори най-добре представилият се в процедурата представител на ССБ – Атанас Атанасов е с около 150 гласа след шестия избран за член на ВСС кандидат. Това напълно потвърждава извода, който бе направен още преди десетина дни, че магистратската общност е показала „червен картон“ на политизирания и олигархично зависим съдийски съюз.
На второ място, ако има на кого да се сърдят от върхушката на ССБ за ниската избирателна активност на колегите им съдии, то това е най-добре да го направят на самите себе си, най-вече за  умишлено прокарваната нихилистична политика по дискредитиране на „правителството“ на съдебната власт. Само преди година именно ССБ скандално зовеше съдиите да бойкотират гласуването за двамата кандидати за членове на настоящия състав на ВСС, които трябваше да заемат местата на подалите оставки Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова. Съдиите бойкотираха, а Съдийската колегия продължава да работи в намален състав. Това се хареса на ССБ, сега, обаче, когато бойкотирана се оказва същата тази върхушка, мижавият интерес към кандидатурите на Атанасов, Жилова и Вълков се оказва проблемен. ССБ падна жертва на собственото си високомерие. Години наред върхушката на организацията си позволяваше да говори от името на цялото съдийско съсловие, при положение, че реално представлява до 10% от гилдията. Та, нали именно ССБ прокламираше пълна съдийска независимост, без да се отчита риска, че това ще доведе до капсулирането им и липсата на какъвто и да е коректив. Е, сега ССБ са първите, които берат плодовете на собствените си лобистки щения.

Двойните стандарти на тази общност са всеизвестни и примерите за това вече са ежедневие. Куриозното е, че провалът на олигархичните кукловоди на ССБ в избора на съдебни кадровици е на път да породи катарзис по отношение на електронното дистанционно гласуване. От доста време, политически формации като „Да, България“, излъчили Божидар Божанов за министър на е-управлението, лобират за въвеждане на интернет-гласуването на национални избори – за парламент, президент и местна власт. Какво обаче се случва само преди дни – представител на НПО, близко до „Да, България“ и ССБ едновременно, лансира в медиите предложение за пълен отказ от дистанционното електронно гласуване, поне що се отнася до избора на представители на съдиите във ВСС. В тотален дисонанс с разбирането за самоуправление на съдиите и тяхната независимост, същият „граждански активист“ предлага магистратите едва ли не под строй да бъдат докарвани в столицата, за да пускат бюлетини в Съдебната палата. Така, поне според същия наблюдател на процесите в съдебната система, щяло „със сигурност да бъдат изолирани вариантите за манипулиране на електронната система за гласуване…“ Демократично или не съвсем…?