Калин Вельов: Най-усмихнати са хората в най-бедните страни

Кадър от видеоклипа към “Безгрижни”.

Бих простил изневяра, но не ми се е налагало

Ако бях само барабанист, щеше да е много тежко

Откакто се роди Карина, страдам от несподелена любов

Всеки началник седи на вулкан, който може да изригне всеки момент

- Калине, тази седмица на голям екран излезе новият филм с твое участие - “Връзкология”. Как се усещаш като актьор и доби ли увереност?

- Да участвам във филм за мен определено е много силна емоция. Това е петият ми филм след “Омбре”, “Бартер”, “Вълча сюита” и епизодичната ми роля в “Под прикритие”, но все още процесът на снимане ми доставя голямо удоволствие, много ме въодушевява и възбужда емоционално. Иначе въобще не съм се зазвездял и взел насериозно, че съм актьор, защото съм далеч от тези професионални, готини и истински актьори, които са учили за това и аз се възхищавам на техните роли в киното и в театъра. При мен харесват и използват главно натуралното ми присъствие, кефят се на самата ми визия и образ, заради което ме виждат в определена част от филма. Въпреки това, аз се старая на макс - уча си сценария и репликите, доколкото мога, но наистина не съм се взел насериозно, просто се наслаждавам зверски на самия процес.

- Каква е ролята ти във “Връзкология”, имаш ли любима сцена?

- Моята роля е на лошия, подъл любовник, който мами главната героиня, в случая Йоанна Драгнева. Аз я лъжа, че всеки уикенд съм по командировки, а всъщност имам семейство и през това време съм с тях, докато през седмицата съм с нея. Може би се вълнувах най-силно на сцената, в която героинята на Йоанна слиза в един подземен гараж и внезапно вижда, че аз съм с жена си и с детето и така тя разкрива истината за мен. Решихме, че ще снимаме този момент с моето истинско семейство - с Диана и Карина и затова имаше по-силна емоция. Притеснявах се дали Карина ще си научи репликите, защото тя беше само на пет годинки, но се справи блестящо, а и майка й я беше подготвила много добре.

- Какво те накара да посветиш дуетната ви песен с Йоанна Драгнева “Безгрижни” на дъщеря ти, а не на любимата жена?

- Посветих я на Карина, защото знаеш, че обикновено най-голямата любов на бащите са дъщерите им. Аз я написах още, когато бях млад татко и тя беше на 2-3 годинки. Тогава Карина ме събуждаше всяка сутрин в 6, 30 със своето детско, енергизиращо гласче и затова песента носи това хубаво настроение. Това е втората ни дуетна песен с Йоанна и искахме новото ни парче да е позитивно, бързо и усмихнато и затова се спряхме на “Безгрижни”. По време на снимките на “Връзкология” имаше доста забавни моменти зад кадър и сме щастливи, че голяма част от тях влязоха във видеоклипа на дуетната ни песен.

- Какви послания носят актуалните хитове в ефира?

- Всяко време си носи своята популярна музика, хитове и послания. Спомням си, че навремето, когато Мадона стартира, колко й се възмущаваха всички моралисти - колко е съблечена, колко елементарно пее и т. н., но всъщност, погледаната спрямо много съвременни певици, тя едва ли не е някакъв морален стожер. Днес, повечето млади хора харесват и търсят музика, която може би е лесно смилаема и характерна за тяхното време, но ние не можем да ги упрекваме за това. Също така, много младежи слушат попфолк и се разпознават в текстовете и бийта му, или в рапа и хип-хопа, даже и регетона, на който обичат да си клатят дупето. Такива са времената, такива деца отглеждат родителите и това са нормални и естествени процеси, не съм убеден, че някой може да се бори срещу това.

- В най-лудите ти години, в кой раздел от “връзкологията” беше най-силен - в ухажването, във връзките, или в разбиването на сърца?

- Може би, в годините, когато много пътувах и водех един типично музикантски живот съм разбил доста сърца и съм причинил сълзи и тъжни емоции на много дами. Мисля си обаче, че съдбата винаги ти го връща и намира начин да го направи по такъв начин, че да успеем добре да си научим урока.

- На теб как ти се връща?

- Откакто се роди Карина - преди 7 години, аз също страдам от несподелена любов. (Смее се.) Непрекъснато искам да я целувам, да я мачкам и да я гушкам, но тя не обича, защото й бода с брадата и към момента ме отхвърля, но се надявам това да се промени. Любовта ми към нея е най-силното нещо на света и сега се замислям, че може би точно тя ми връща за това съкрушаване на толкова сърца, което съм предизвикал и си вика - сега да видиш какво е!

- С какво успя да те спечели майката на Карина?

- С Диана се срещнахме инцидентно на плажа, където къмпингувахме и там пламна бързата ни любов, която даде своя плод - Карина. Тя ме спечели с естествеността си, не само с вида си, но и с държанието си. В нея нямаше помпозност и игрички, характерни за жените на съвремието, от типа на - кога ще му отговоря в чата и дали да го направя, дай малко да го разиграваме... Всички тези неща са крайно смешни и уморителни за мен, така че Диана успя да ме спечели със своята натуралност, естественост и искреност.

- Искате ли още деца?

- Много искам да имам още деца, защото моето вътрешно усещане винаги е било да имам поне няколко. Дъщеря ми ме промени с това, че станах по-разбран и толерантен като човек, особено към майките и към жените, защото виждам какви усилия полагат. Осъзнавам, какво означава да износиш едно дете девет месеца, да му дадеш живот, после да го откърмиш, да го възпиташ и за всичкото това нещо - респект към всички майки и жени.

- Коя грешка в любовта се научи да не повтаряш и би ли простил изневяра?

- Смятам, че най-голямата ми грешка и минус, не само в любовта, но и в живота е нетърпеливостта. Много се надявам вече да съм се променил и всекидневно се боря с това. Бих простил изневяра, но не мисля, че досега съм имал чак такива фрапантни случаи.

- Пътувал си много в чужбина. Къде хората са най-щастливи и усмихнати, а къде са най-мрачни?

- Моят опит е, че най-усмихнати са хората в най-бедните държави. Много усмихнати хора видях и в Гренландия, където е супер студ, но местните са много ведри и приятни. Още по-усмихнати хора видях в Индонезия и на остров Бали, които живеят в бамбукови бунгала и единственото нещо, което правят през деня е да ловят риба. Там хората са супер щастливи и доволни, за разлика от тези в Европа, където имаме купища неща, но да видиш усмихнат човек е рядкост, особено в България. За съжаление е истина, че като карам с мотора си и отивам примерно в Македония, в Румъния, в Турция, или в Гърция - почти навсякъде виждам по-усмихнати и ведри хора. Не знам защо тук сме толкова намръщени, негативни и толкова се караме и се сърдим?! Нещо страшно е, но се надявам това да се промени с времето, което минава и лекува. Вярно е, че минахме през много кофти и трудни периоди, но трябва да намираме причини да се усмихваме и дано нашата песен с Йоанна - “Безгрижни”, помогне малко за повдигане на настроението.

- Ти си съветник на министъра на културата - Боил Банов. Кое е най-голямото предизвикателство за теб в политиката?

- Да изпълняваш какъвто и да е сериозен пост, защото тази държава в последните 50 години зверски се е лутала и през какво ли не е минала. Всъщност, всеки, който застане на някакъв отговорен пост, сяда на горещ стол, на едни въглени, един вулкан, който може по всяко време да избухне, защото отдолу никога не се знае какво клокочи и как ще се размърдат пластовете. Смятам, че българите, като цяло би трябвало да бъдат много по-активни социално и политически, или в случай, че са пасивни да се оставят и да се доверяват на тези, които са активни. В момента се случва така, че масово хората са пасивни, разочаровани и т. н., същевременно обаче масово негодуват и бърборят много в социалните мрежи, но от това не произхожда нищо - тоест, или бъди активен и излез на улицата, или участвай в изборите, или крещи, викай, прави нещо, или ако си избрал пасивния момент, недей поне да пречиш на останалите, които искат да са активни.

- Работил си често с Лили Иванова, за чийто характер, професионализъм и строг режим, се разказват легенди. Верни ли са те?

- Да, тя е тежък професионалист, изпипващ купища подробности и определено е на един много строг режим, включително и хранителен. Страхотна е и мога само хубави неща да кажа за нея. Много ми е приятно, като я видя - да я прегърна и да я гушна, каквато е мъничка и фина. Същевременно тя е много корава и издръжлива физически, например правим три часа репетиция, а после още три часа участие, след което се пътува, понякога и цяла нощ. Спомням си, че преди години имахме концерт в Златоград и пътувахме по нощите, а на мен ми се развали колата в някакви големи снегове в Родопите, но Лили не мръдна от нас, докато не се увери, че всичко се е оправило, въпреки че тя пътуваше в друга кола, но остана с нас и се прибрахме заедно. Много силен и готин човек.

- Истина ли е, че музикант къща не храни?

- В България пазарът е малък и ако аз разчитах само на ангажиментите ми като инструменталист, щеше да ми е много тежко, затова продуцирам музика, пея, записвам песни и продавам моите проекти. Тоест, аз се лансирам като солов изпълнител и фронтмен, но ако трябва да съм само барабанист на еди-кой си и еди-кой си, ще ми е много тежко. У нас се консумират предимно комерсиални продукти, а голям процент от изпълнителите ходят на участия със симбеци и плейбеци, така че лайв музикантите са назад в цялата картинка.

- Кой е човекът, от когото си научил най-много?

- Майка ми - дългите ни разговори с нея са ме научили на много житейски истини. Аз съм човек, който продължава да се учи, дори и от по-младите от мен. Още от дете, музиката ме погълна и й отдадох цялото си време и за съжаление не ми оставаше много време за четене, но по принцип обичам да потъвам в книгите и да им се наслаждавам. Спомням си, че едно от нещата, с които бях горд, като малък беше, че прочетох само за две седмици “Война и мир”, защото книгата буквално ме погълна и само това правех, направо живеех в нея. Димитър Талев и Маркес също ми повлияха на по-късен етап. Четенето е нещо много истинско и трябва да възпитаваме децата да четат книги, а не само да ровичкат в телефона.

- За какво се молиш?

- Моля се планетата да продължава да ни търпи, защото ние здраво я тормозим по всякакъв начин и силно се надявам тя да не се поизтръска активно и нещата да тръгнат пак отначало.

- Любима мисъл?

- Това, което гледам да спазвам в моя живот е правилото на петте “п”-та - перфектната подготовка, предотвратява провала на представлението.

Нашият гост

Калин Вельов овладява ударните инструменти едва 10-годишен и става перкусионист на детската група “Пим-Пам” с ръководител Борис Карадимчев. Още като студент в Музикалната академия става първия барабанист на популярната група “Акага”, с които работи 8 години. Калин е свирил и в бендовете на някои от най-големите звезди на родната сцена като Лили Иванова, Васил Найденов, Георги Христов, Стоян Захариев, Веселин Маринов, група “Медикус”, Вили Казасян бенд, Слави Трифонов и “Ку-ку бенд” и други.

Коментари

Задължително поле