Трима контузени в „Игри на волята“ Славяни отново ще спят в лукс

Фейсбук с нови правила за сигурност за предстоящите президентски избори в САЩ

Путин предлага помощ на Африка без условия

Еди Рама отхвърли искането на опозицията за оставка

Нетаняху върна мандата за съставяне на правителство

Испанската полиция разби банда обирджии, ограбвали домове на футболисти

Руски хакери се маскирали като ирански Атакувани били поне 35 държави, като в 20 нападенията били успешни

Христо Иванов и Атанас Атанасов приемат гаврата на Тома Белев с еврейския народ Лидерите на „Демократична България“ не искат да вземат мерки срещу кандидата им за общински съветник в София

„Пепел от рози“ получи френска награда

Протест пред френското посолство у нас в подкрепа на Северна Македония за ЕС

Вдигат заплатите с ускорени темпове

Колко месеца имам право на обезщетение като безработен

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 22 октомври 2019

Трус от 2,6 по Рихтер в района на Доспат

Свинското поскъпна с 45% за година Цената му е рекордна за последните 5 години

Качеството на образованието е пряко зависимо от научната дейност в университетите

„Труд” продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България. След него в дискусията със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков, ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов, ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски” проф. Любен Тотев, който е и председател на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов, ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотвърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” , проф. Пламен Бочков, ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова, президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, проф. Георги Колевректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, проф. Митко Георгиев, ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия и и проф. Стоян Денчев, ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии – София.

Днес продължаваме с материал на проф. Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет – София.

Същевременно редица ректори на висши училища в страната изразиха желание да участват в дискусията със свои статии. „Труд“ ще ги публикува всяка сряда.

Според ректора на Лесотехническия университет проф. Иван Илиев основните предизвикателства пред висшето образование в България днес са свързани на първо място с кандидатстването на младите хора в университети в чужбина и ограничения брой кандидат-студенти за всички български висши училища, който е добре известен. Едновременно с това изискванията към студентите и към преподавателите у нас са повишени и е необходим известен период за адаптация.

Рейтинговата система постоянно се подобрява по отношение на критериите за оценяване, а университетите се стараят все повече да се доказват чрез нея

Но ако държавата реши да финансира частни структури, визирам университетите, защо тогава не финансира всички частни структури? За мен се явява известен парадокс, че се създава частна структура и след това тя започва да иска финансиране от държавата, при положение, че България десетилетия назад има и продължава да има добре развити държавни университети с много опит и традиция, със създадена материална база

Ректорът посочва, че един от обективните фактори, които оказват съществено влияние върху нивото на висшето образование е нивото и развитието на научната дейност на университетите в България. Един от основните начини да се повиши качеството на висшето образование, според него, е учебният материал да бъде преподаван не само въз основа на съвременните достижения на науката, но и от собствения научен опит на преподавателите, който е признат чрез национално и международно цитиране. Проф. Илиев посочва, че за получаването на научни степени и академични длъжности в редица случаи продължава да битува разбирането за количество, а не за качество на публикуваните изследвания. Стига се до публикуване в сборници от регионални конференции или издания с ограничена популярност у нас и в чужбина. Ето защо в много български университети научните публикации в списания с импакт фактор или инпакт ранг и включени в световната система за рефериране, индексиране и оценяване са сравнително малък дял от общия брой на публикациите.

Това според проф. Илиев значително ограничава популяризирането на достиженията на българската наука. Той подчертава, че не бива обаче да се забравя, че за редица национално и международно изявени преподаватели в областта на изкуствата, спорта и др., публикуването в такива списания е много ограничено или невъзможно. Поради това публикационната дейност не трябва да се разглежда едностранчиво, казва проф. Илиев. Той обяснява, че българската наука е с традиции и продължава да дава своите международно признати достижения, но е необходим период за адаптиране и повишаване на качеството на изследванията. Той подчертава, че държавата полага значими усилия за финансово подпомагане на този процес чрез проекти по програмата “Региони в растеж”, на реферирани български научни списания чрез конкурса “Българска научна периодика” на фонд “Научни изследвания”, чрез Оперативна програма “ Наука и образование за интелигентен растеж” (2014 – 2020), която подпомага публикационната активност на младите научни работници и чрез програма Еразъм +. Всички тези възможности активно се използват в учебната и научноизследователска работа на преподавателите от Лесотехническия университет.

Въз основа на научната дейност на университетите в бюджетите им вече са предвидени и средства за подпомагане на публикационната дейност в международни реферирани списания. В Лесотехническия университет са приети правила и вече започна финансово стимулиране (със собствени средства) на автори, публикували в списания с импакт фактор.

На въпроса достатъчна ли е като обем и качества научната дейност, която днес се развива в българските висши училища, проф. Илиев отговаря положително. Той смята, че това, което се прави в България вече трябва да намери и израз на международно ниво.

Проф. Илиев обяснява, че според досега действащия Закон за развитие на академичния състав всички висши училища, включително БАН и Селскостопанската академия, разработват свои собствени правилници, съобразени със спецификата на специалностите и професионалните направления. Според него България трябва да възприеме единни минимални критерии за изисквания по определени професионални направления, за да може в тях науката да се развива съобразно спецификата им. Смята, че промените, които бяха направени в закона отразяват тези неща и те ще доведат до тласък в развитието на науката в България.

Относно практическата част от обучението ректорът обобщава, че в продължение на десетилетия Лесотехническият университет е модел за практическото обучение в България. Отделно от упражненията, които традиционно се водят във всички университети, в ЛТУ има и практики, които се провеждат всеки семестър и по всички специалности.

Лесотехническият университет разполага и със собствена база извън централните сгради, където те се провеждат. Изпълняват се и договори с десетки фирми, в които студентите провеждат преддипломен стаж. В момента университетът работи и по програма, която дава възможност за допълнително практическо обучение извън регламентираното в учебните програми. Тя е финансирана от държавата и в нея се приемат и студенти от други вузове.

Лесотехническият университет повече от 15 години изпраща на практика студенти по ландшафтна архитектура и горско стопанство във фирми от САЩ и Великобритания за период между 6 месеца и една година.

Относно ЛТУ проф. Илиев посочва, че по редица специалности като “Горско стопанство”, “Ветеринарна медицина”, “Ландшафтна архитектура” и “Инженерен дизайн” желаещите да се обучават са достатъчно и интересът е постоянен. Много добра е реализацията на завършилите “Горско стопанство”, но за други специалности има какво да се желае, защото висшистите масово желаят да работят в София и големите градове на страната, а там не за всички могат да се намерят работни места.

Относно практическата част обучението рекотът на ЛТУ смята, че е на достатъчно високо ниво.

Според него три са основните причини за оставащите незаети места в университетите през последните години. Първата е, че няма регулиране на пазара – тук припомня, че по някои атрактивни специалности преди няколко години имаше огромен интерес, а в последните две-три години той намалява и се пренасочва към други специалности. Втората причина е ниското заплащане на младите специалисти по някои инженерни специалности, което води до демотивация и отлив от обучение по тях. Третата причина е, че местата са много повече от броя на потенциалните студенти. По негово мнение държавата трябва да упражнява известна регулация спрямо нуждите на пазара.

Ректорът смята, че дори мерки като значително намаляване на таксите в някои университети по специалностите, за които няма достатъчно кандидати, няма да дадат желания резултат. Той посочва, че и сега таксите за обучение не са особено високи. Проф. Илиев припомня, че по време на следването си тези студенти се стимулират чрез държавни и европейски стипендии и те вече могат да получават и двете едновременно, ако имат и съответни постижения за това . Според него стипендиите са добро поощрение за учащите, но основното остава тяхната бъдеща реализация. Проф. Илиев подчертава, че водещото, което трябва да се направи от страна на бизнеса е да се предлага по-добро заплащане.

На въпроса достатъчно привлекателна ли е България за обучение на чуждестранни студенти проф. Илиев отговаря положително. Той смята, че има не малко специалности, които продължават да бъдат обект на интерес сред тях, като в ЛТУ това е например “Ветеринарна медицина”.

Проф. Илиев посочва, че през последните 5-6 години държавата полага сериозни усилия да направи възможно кандидатстването по различни програми и проекти, чрез които да се въвеждат все повече иновации в образователния процес. Отделно университетите влагат доста собствени средства в тази посока – за закупуване на модерна апаратура и материали.

Проф. Илиев не смята, че броят на университетите в България е голям. Казва, че те предлагат обучение в различни специалности или са в конкуренция помежду си. Според него съществуването на държавни и частни университети влияе добре именно на конкуренцията. “Но ако държавата реши да финансира частни структури, визирам университетите, защо тогава не финансира всички частни структури? За мен се явява известен парадокс, че се създава частна структура и след това тя започва да иска финансиране от държавата, при положение, че България десетилетия назад има и продължава да има добре развити държавни университети с много опит и традиция, със създадена материална база”, казва проф. Илиев.

Той посочва, че дълбоко приветства Рейтинговата система, защото тя създава все по-голям интерес в университетите и те се стараят все повече да се доказват чрез нея, а тя постоянно се подобрява по отношение на критериите за оценяване.

Проф. Илиев не споделя тиражираните твърдения, че днес е много лесно да се вземе диплома за висше образование в България и за това говори фактът, че във всички университети, включително и в Лесотехническия, има студенти, които прекъсват обучението си или не могат да го завършат.

Проф. Илиев е убеден, че в бъдеще на преден план ще излиза подготовката на студентите, но и най-добре подготвените, дори и да са гениални, ако не знаят езици няма с кого да споделят наученото.

“Висшето образование може да бъде няколко основни неща – начин на мислене, начин на общуване и умение у младите хора след като завършат и не знаят нещо да знаят с кого да се посъветват”, завършва проф. Илиев.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Когато станат 20 университета от общо 53 – нещата ще си легнат на места. Към този момент качеството е НУЛЕВО.

  2. Това което се отчита като научна дейност във ВУЗовете е пародия не наука.Дори и автора посочва,че публикационната дейност стига до сборниците на самия ВУЗ,пък и науката не е само писане на статии.За качеството на обучение преди мен са го казали.

  3. Преди да публикуват подобни неадекватни материали, подобни хора да се замислят какво правят в собствените си Университети и тогава да дават рецепти как да се оправят нещата. Не може да подлагаш на геноцид факултет който ти осигурява огромни средства, да използваш средствата отпуснати от ДЪРЖАВАТА точно за тази специалност за да поддържаш специалности без интерес към тях. Не може нагло да нарушаваш членове на ЗВО, като не осигуряваш предвидените по закон отделен бюджет за основни звена и да се разпореждаш със всички средства като феодал! И не на последно място това мнение на Ректора ли е или на зам. Ректора!

  4. Срамно е подобни хора да се изказват за качество на образование. Неможе да нарушаваш нагло закони (ЗВО) и правила, като си завзел всички средства в университета и не изпълняваш закона, според който всяко основно звено трябва да има собствен бюджет! Не може да не влагаш средства отпуснати о държавата ЦЕЛЕВО за определена специалност, да подлагаш на открит геноцит факултета носещ най-много средства и после да искаш качествена наука!

  5. В изпълнение на мандатната си платформа с която станах Ректор на УАСГ няколко пъти ходих до Китай- резултатът: докарах 400 китайски студенти да се обучават при нас…Това е правилния път,това е спасението…

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.