Британската красавица стана американска екшън звезда

Истината е, че имам претенцията да бъда достойна комедийна изпълнителка. Вярвам, че съм добра на територията на хумора

Не мога да си представя нещо по-гадно от постоянното висене в Интернет и непрестанното публикуване на статуси в “Туитър” и “Фейсбук”

Чела съм Достоевски в оригинал. Писала съм страшно дълги есета за руска литература, за други европейски класики. По това време бях пристрастена към книгите

Великолепната Кейт Бекинсейл представлява една от най-качествените експортни стоки на Великобритания за Холивуд. Тя пробива като красиво лице и тяло в романтични комедии и костюмни драми, но скоро решава рязко да смени посоката и се насочва към зрелищни екшъни и фантастики. Кейт става звезда на наситената с насилие и върколаци поредица “Подземен свят” и затвърждава репутацията си на мацка, която рита задници в мегапродукцията “Ван Хелзинг”. Бекинсейл окончателно се позиционира като красива британка с американски екшън профил в “Ледена смърт” и римейка на “Зов за завръщане”. Новата роля на Кейт е в сериала “Вдовицата”, който трябва да излезе до края на годината.

- Кейт, след толкова много екшън роли, в последно време опитахте и своя комедиен талант. Как беше преживяването от смешната страна на шоубизнеса?

- Беше прекрасно и много полезно за мен. Истината е, че имам претенцията да бъда достойна комедийна изпълнителка. Вярвам, че съм добра на територията на хумора. Особено съм доволна от участието си в няколко по-свежи и провокативни сатирична скеча. Харесвам сухия хумор, остроумните шеги. Огромна почитателка съм на Ноел Кауърд, например. Чувството за хумор е от огромно значение за мен. В известен смисъл е по-важно дори от секса. Защото за една наистина успешна и дълготрайна романтична връзка е от особено значение партньорите да си разбират шегите, да имат умението да се забавляват заедно на едни и същи неща и да са на една страница по отношение на усещането за смешното. Ако притежавах това знание по-рано щях да си спестя много секс.

- В университета сте учили литература. Четете ли много?

- В нашето семейно огнище винаги е имало много книги. Родителите ми бяха актьори и държаха на качествената литература. Когато постъпих в Оксфорд наистина се задълбочих в четенето на най-разнообразни и богати текстове и произведения. Чела съм Достоевски в оригинал. Писала съм страшно дълги есета за руска литература, за други европейски класики. По това време бях пристрастена към книгите. По-късно имах пауза от близо три години, в които нищо не четях. Изпаднах в криза на идентичността. Все едно съм работила дълго време в шоколадова фабрика и после нямам желание да видя дори и едно десертче.

Още по-късно забременях и с бебето всичко се промени. Вече нямах време за нищо. Майчинството погълна цялото ми внимание и всичко останало мина на заден план. Днес отново съм на ти с четенето. Когато пътувам взимам със себе си поне шест книги.

- Кои книги и автори са повлияли на Вашето съзряване и оформяне като личност?

- Още помня когато открих творчеството на Иън Макюън. Бях на 13 години и за мен неговите книги бяха най-удивителното нещо на света. Четях му романите дори в клас. След това се запалих по Реймънд Карвър и Силвия Плат. Обожавах онези автори страдалци. Тяхната проза може да бъде брутална.

- Кой автор Ви е правил впечатление напоследък?

- Особено много харесах “Обичам Дик” на Крис Краус. Този роман ме притесни и привлече. Страшно обичам книги, които ме карат да искам да ги захвърля в другия край на стаята и в същото време не мога да спра да ги чета.

- Важно ли е за Вас да поддържате мозъка си в режим на постоянна интелектуална стимулация?

- Да, нямам избор. Събуждам се, мия си зъбите и отварям книга. Това е моят ритуал. Къщата ми е пълна с книги. Под леглото, под леглото на дъщеря ми, в гардеробите. Събирам всякакви произведения. Има някои страхотни книжарници, в които влизам и купувам по 15 книги. После почти ме е срам да се върна за още на същото място. Все едно съм алкохоличка.

- Мислили сте да се върнете към ученето?

- Определено намирам за романтична идеята да се върна и да уча английска литература. Но не искам да съм от онези майки, които се състезават с дъщерите си и отиват в колежа заедно с тях, сякаш не им дават свобода и крадат идентичностите им. Няма да съм този човек.

- Вие избягвате социалните мрежи. Защо?

- Не мога да си представя нещо по-гадно от постоянното висене в Интернет и непрестанното публикуване на статуси в “Туитър” и “Фейсбук”. Няма как да ме видите да пиша в социалните мрежи - “Сварих си яйца”, или друга подобна простотия.