Киану Рийвс: Парите не ме интересуват

Филмовите битки са като танц, те са партньорство

Колкото по-сложно и предизвикателно, толкова по-приятно и забавно. Това е моят принцип при снимането на екшън

Мога да кажа, че станах доста опитен в хвърлянето и пребиването на хора покрай филмите, в които участвам

Здравето е най-важното. Искам да живея простичко и без стрес. Обикалям света и спя по хотели. Постоянно съм с куфар

Киану Рийвс е една от най-големите холивудски звезди за последните три десетилетия. С роли в „Критична точка“, „Скорост“ и „Матрицата“ той се превърна в икона на модерния американски екшън, а образът на Нео стана част от световната културна съкровищница.

През последните години Киану набляга на по-независими и авторски филми, занимава се с режисура и продуцентство. С успеха на тупалката „Джон Уик“ Рийвс се завърна под светлината на прожектора. Сега в кината е и продължението – „Джон Уик 2“

Интервюто с Киану Рийвс е предоставено специално на „Труд“ от The Interview People.

 

– Мистър Рийвс, кои нови елементи, включени в продължението на „Джон Уик”, плениха вниманието и въображението ви?

– Страшно ме заинтригува концепцията за този скрит свят на наемни убийци. Завършено и разработено в детайли тайно общество от опасни личности. Също така успяхме да обогатим и развием допълнителните персонажи.

– Вашата филмография вече впечатлява с изобилие от екшън заглавия. Толкова много каскади и бойни сцени. Колко добър сте в реалния живот по джудо и джу-джицу?

– Не съм експерт по джудо и джу-джицу, дори не съм особено добър. Занимавам се основно с филмово кунгфу. Но знам как мога да фалшифицирам качествени и ефектни удари по време на екшън сцена. Не съм сигурен обаче, че съм способен да изфабрикувам сложна джудо хватка на същия принцип. Ако трябва да хвърля човек с джудо движение, той ще ми помогне по време на бойния епизод. Но мога да кажа, че станах доста опитен в хвърлянето на хора покрай филмите, в които участвам. Филмовият бой е въпрос на кооперация и координация, но в истинския живот е драматично различно и затова извън професионалните си киноангажименти не се вкарвам в ситуации с тупаници и насилие, така да се каже.

– В продължение на близо десетилетие не участвахте в много филми…

– Предполагам, че по-скоро не съм участвал в такива, които да сте гледали.

– Какво ви привлече към образа и историята на Джон Уик?

– Като актьор аз винаги се надявам да върша работата си професионално и качествено, да създавам добри артистични продукти, които ще имат шанса да бъдат видени от хората, да станат повод за тяхна реакция, за разговор. Специално за Джон Уик ме привлече страстта на екипа към историята, а успехът на първия филм допълнително ме мотивира и засили увереността ми, че този персонаж резонира върху публиката, отключва нейния интерес, задвижва процесите на идентификация и емоционална ангажираност с героя. В моите очи Джон Уик е един готин тип.

– Екшън хореографията в този филм е като балет. Коя е любимата ви сцена от филма и коя беше най-трудна за реализация?

– В екшън произведения като „Джон Уик” и „Джон Уик 2” трудното и удовлетворяващото често се пресичат. Колкото по-сложно и предизвикателно, толкова по-приятно и забавно. Това е моят принцип при снимането на екшън. Този тип сцени винаги са адски трудни, но си заслужават. Не мога да отрека, че е адски готино е да съм част от епизод, който например започва с преследване с автомобили, които катастрофират, блъскат се, а после веднага преминава в престрелка. Страшно интересно е да се подготвят такива кадри, такива наситени с динамика и риск сцени. Специално в „Джон Уик 2” може би най-трудната задача беше да реализираме катастрофата със самолета и боя между Джон и Касиан. Тази битка включва много джу-джицу, а ние нямахме чак толкова богата и качествена подготовка. Освен това имаше и оръжия и като цяло се получи страхотно сложна сцена. Взривоопасна, развлекателна. Публиката ще я оцени. Поне така смятам и се надявам. Страшно много работа вложихме в този бой. Едновременно зрелищен и интимен. Сурова физическа конфронтация между двама мъже, лице в лице. Координацията и хармонизацията трябваше да се изпипат до последния детайл. Съдействието между участниците в едни филмов бой е от изключително голямо значение и резултатите винаги си личат в готовия продукт. Филмовите битки са като танц, те са партньорство. Няма как да успееш сам, винаги сте поне двама в това начинание и трябва да се съобразявате един с друг, да си помагате, да се следите, да усещате посоката на движенията, да знаете планираната хореография до секунди. Аз съм фен на екранни двубои, в които има високо ниво на техническа прецизност, измислени и изпипани са, но в същото време притежават онова сурово, свирепо качество, реалистични и убедителни са за зрителите. Единият участник има пистолет, другият е с нож, има ритници със завъртане, преходи от едно софистицирано движение към друго. Правим цялата тази сложнотия и накрая режисьорът казва: „Мдааа, това беше прекрасно момчета… но не толкова. Нека го направим още веднъж.”

– В първия „Джон Уик” има 84 екранни убийства на хора и едно на куче, но публиката се трогна най-вече от смъртта на животното. Как реагирахте вие на емоционалните изблици на голяма част от зрителите?

– Повечето хора споделяха, че са обикнали филма, но не са могли да понесат сцената с убийството на кучето, затваряли са си очите, станало им е гадно и после пак са продължили да гледат, да следят действието. Наистина бяха афектирани от тази трагедия и това се свърза по много интересен начин с продължението. Не мога да ви опиша колко много хора ми рекоха: „Нали този път няма да убиват кучета?” Тук е мястото да кажа, че никакви животни не пострадаха по време на снимките. Има сцени с кученца и нямаше как да е другояче просто защото песът на Джон Уик беше толкова интегрална част от сюжета на оригиналния филм. Бяхме длъжни да пренесем тази тема по някакъв начин във втората част. Кучето изпълнява ролята на символ в сценария. Историята звучи като „филм по пътя”, споделен от един мъж и неговия най-добър приятел.

– Какво да очакваме от „Джон Уик 3”?

– Може би ще е анимиран. Да, защо не. Рисувано продължение с говорещи кучета. Как ви звучи?

– Феновете ще го гледат. Но извън киното вие сте страшно популярен със своя нетрадиционен начин на живот Вие имате малко общо със своите холивудски колеги и имате репутация на аскет, особено по шоубизнес стандартите. Как един световноизвестен мултимилионер като вас реши да живее толкова драстично различно от останалите филмови звезди?

– Парите не значат нищо за мен. Не ме интересуват. Спечелих много пари, но това, което искам, е да се наслаждавам на живота и да избягвам стреса. Желая да съществувам в този свят простичко и без стрес. Не искам да съм един от онези мъже, които са вглъбени в своята банкова сметка и постоянно се стремят да строят богатство. Раздавам страшно много пари за благотворителност. Постоянно се размотавам с един куфар и живея по хотелски стаи. В крайна сметка здравето е най-важното нещо.

– Много ваши колеги от киното се фокусираха върху телевизионни проекти. Малкият екран преживява ренесанс, говори се за златна ера на сериалите. Какво мислите за модерната телевизионна индустрия?

– Наистина е вълнуващо развитието на телевизията. Има страхотни сценарии, богато и детайлно разработени персонажи. Толкова много качествени истории могат да се разкажат със серийния формат. Има свобода и вдъхновение, импулс за креативни експерименти. Толкова много възможности. Напълно закономерно е киноактьорите като нас да бъдат привлечени от пространството за изява, което телевизията днес разкрива.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.