Ким Бейсингър: Трябваше да приема ролята в „Първичен инстинкт“

 

Търсех изненадата в „Петдесет нюанса по-тъмно”

Скарлет Йохансон е секс иконата на днешния ден 

Научих много от Антъни Хопкинс

Незаменимата Ким Бейсингър остарява като катедрала и продължава да ни напомня за едни по-добри филмови времена, преди джендър флуидната „перспектива“ да политизира киното и да превърне почти всеки разговор в атака срещу системата и бълнуване за въображаема репресия над всевъзможни малцинства. 

На 67 години Бейсингър е в чудесна форма и говори открито за своята сочна кариера, белязана от върхове през 80-те и 90-те години на миналия век. 

Благодарение на огромния световен успех на еротичния хит „Девет седмици и половина” Бейсингър завладя масовата публика, а с „Поверително от Ел Ей”  се доказа и в очите на критиците и получи “Оскар” за най-добра поддържаща роля.

Ким грееше като могъща и съблазнителна екранна сирена от заглавия като “Батман” на Тим Бъртън с Майкъл Кийтън в ролята на маскирания отмъстител и „Последен анализ“ с Ричард Гиър.

- Ким, вие много добре знаете какво е да си секс-символ в Холивуд. През 80-те и 90-те бяхте една от най-обсъжданите актриси и в този контекст. Кои жени виждате днес да заемат тази роля в развлекателната индустрия?
- Бих се спряла на Скарлет Йоханосн. Тя е секс иконата на днешния ден. Умна, красива, изразява се добре, има богат речник, използва женската си сила и интелигентността си на човешко същество. Тя е мъдра и знае какво прави. 

Мисля, че Скарлет е чудесен ролеви за модел за много млади момичета, които тепърва израстват в този шантав свят. Аз също се възхищавам на Скарлет. Що се отнася до това, че тя е секс-символ, бих казала, че все пак Йохансон не злоупотребява със своя външен вид и не натрапва красотата и физическата си атрактивност.

- Връщате ли се назад към богата си кариера и мислите ли за роли, които не сте изиграла?
- Да, случва ми се. Неизбежно е. Гордея се с кариерата и изборите си, но към днешна дата мога да призная, че трябваше да  приема предложението да изиграя главната роля в „Първичен инстинкт”.

Допуснах сериозна професионална греша с отказа си да бъда опасната и мистериозна Катрин Трамейл. Майкъл Дъглас искаше аз да изиграя ролята. Филмът стана световен хит и превърна Шарън в световна сензация и звезда от изключителна величина. 

- Защо отказахте?
- По това време сценарият ми се видя твърде краен, а сексуалният характер на филма изглеждаше прекалено натуралистичен.

„Първичен инстинкт” не е единствената голяма роля, която отказах. През 90-те отклоних поканата да изпълня главната роля в романтичната комедия „Безсъници в Сиатъл”. В крайна сметка ангажираха Мег Райън, а филмът стана огромен хит и дефинира репутацията и профила на Мег за години напред. Тя се превърна в любимата романтична сладурана на Америка.

- Но пък преди няколко години приехте да участвате с малка, но важна роля в еротичния хит „Петдесет нюанса по-тъмно”. Една ваша изява, която беше обвита в мистерия...
-Желаех да има елемент на изненада относно участието ми в „Петдесет нюанса по-тъмно”. Хареса ми идеята за тази мистериозната дама Елена Линкълн.

- Каква е ситуацията на жените в Холивуд днес?
- Жените винаги са срещали трудности в нашия бизнес, особено по-възрастните жени. Но сега се чувствам особено силна и уверена в своя професионален избор и относно личния си актьорски път. 

Често се сещам за своя голям пробив в киното - „Девет седмици и половина”. Първоначално филмът се провали в кината в САЩ, не успя да генерира значим боксофис и да излезе на голяма печалба. Много пуритански настроени зрители го приеха като твърде сексуален, твърде натуралистичен за техния вкус.

Но нецензурираната версия стана огромен хит на международния пазар. Особено във Великобритания и Франция. Реакцията на публиката в Европа ми показа, че не е имало от какво да се срамуваме. Режисьорът Ейдриан Лайн остана страшно очарован. Това е свързано и с цялостната перспектива на Стария континент. Иска ми се Америка да има артистична визия, по-близка до европейската. И не само това. Отношението към остаряването там е по-различно, по-щадящо, няма да е лошо тук, в Холивуд, да почерпим опит от Европа.

- С какво друго си спомняте бурния период на 80-те години?
- Тогава пробих с роля в „Никога не казвай никога“ с Шон Конъри. Както повечето актриси, които бяха ангажирани да изпълнят ролята на „мацка на 007”, така и аз позирах и за „Плейбой”.

Тогава все още си нямах много представа за детайлите и тънкостите на актьорската професия. Все още се учех да играя, стараех се да се докажа. Отне ми години, докато придобия увереността на трениран и сериозен изпълнител в киното. Научих много от сър Антъни Хопкинс, който преди много време каза: „Актьорската игра се състои в това да можеш да натискаш определени бутони вътре в себе си. Освен това е страшно добре платена“.

- Променихте ли си отношението  към шоубизнеса с възрастта?
- Като по-млада бях страшно нервна, неспокойна и тревожна. Постоянно се притеснявах за разни неща и премислях всичко по безобразно много пъти. Дори когато изпълнявах физически упражнения като бягане на пътека, не бях в състояние да релаксирам. 

През цялото време си повтарях, че трябва да съм по-бърза, по-старателна, поставях си цел на бягането. Но за какво бърза всъщност. Какво правех. Хубавото нещо на възрастта е, че ти предоставя възможност да се поучиш от грешките си. Успокояваш се и се забавляваш.

- Как решихте да станете актриса?
- Като малка гледах много стари филми с татко. Той не бе нито много студен, нито твърде емоционален. Затова ми правеше страшно силно впечатление, когато лицето му се променяше в отговор на видяното на екрана - от смях, през сълзи, до гняв и вълнение.

Никой не успяваше да достигне така до него, както образите от филмите. Това, мисля си, допринесе много за моето запалване по киното.

- Вие започнахте кариерата си като модел. Трудно ли беше да пробиете?
- Почувствах се страшна късметлийка, когато получих възможност да замина за Ню Йорк и да работя като модел през 70-те години на миналия век. Бях едва на 17 години, а по това време много се търсеше онзи блондински, светлоок, здравословен вид. Така пристигнах и аз от малкото градче - с дълга руса коса до кръста, недокосната от никого.

- Как изглеждаше Холивуд през онази епоха?
- Хиляди млади хора пътуваха до меката на киното всяка година, много бяха спечелили местни конкурси по родните си места или пък някой им бе казал, че са добри актьори и могат да станат звезди. Всички искаха да преуспеят. 

Ние знаем, че само една много малка част от тях щяха наистина да се реализират. Но Холивуд предлагаше именно тази красива, съблазнителна фантазия. Мрачната реалност се надигаше над това мечтание като сянка. В началото бях много наивна.

Но разочарованията ми действаха като уроци. Първият ми филм беше пълен провал. Бях горда и мислех, че всеки ще дойде да го гледа, но по това време не знаех нищо за маркетинга и останах огорчена, когато дебютът ми потъна в забрава без публика и аплодисменти.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта