Въоръжаваме пехотата за 1,464 млрд. лева Военните канят 4 компании в търга за нови бойни машини

Полицията разследва жестоко убийство във Варна

Изнесоха опасния серовъглерод от „Химко“ извън страната

Лекари от „Пирогов” преглеждат с 5G връзка Технологията позволява дистанционни високоспециализирани консултации

Еврокомисар проверява казуса с партийните субсидии

Увеличават бюджета за национална туристическа реклама Браншът иска нови визови режими за турци и рунаци

Тим от Китай прави Бейл №1 в света по пари

Роналдо зарадва свой фен в Сингапур

1200 лева глоба за побой след засичане Таксиджия нанесъл телесни повреди на бизнесмен

Депутатът от БСП Явор Божанков: Зам.-губернаторът на Велико Търново Детелина Борисова с имоти на занижени цени

Колони от автомобили чакат да влязат у нас на ГКПП Гюргево – Русе

24 участници в битка за 200 000 лв. в „Игри на волята: България“ Снимките на новото приключенско риалити предаване започнаха

Седем държави свързаха традициите си с Велико Търново

Съдят бивш директор на домове за възрастни хора в Монтанско

Осем души от бандата, подготвяла убийства срещу магистрати, се признаха за виновни

Кирстен Дънст: Мразя суетата на червения килим Актрисата е готова с нов сериал

В киното бягам от себе си

Чистата уязвимост като популярна женска черта в киното ме отегчава

“Фарго” беше нещо специално

Предпочитам да работя по посредствен сценарий с велик режисьор, отколкото по велик сценарий с посредствен режисьор

Кирстен Дънст е една от най-качествените актриси на своето поколение. Тя играе от малка и става едно от малкото деца звезди, които продължават кариерата си на високо ниво в киното и телевизията след навършване на пълнолетие без особени кризи, паузи и скандали. Тя прави своя дебют през 1989-а в антологията “Истории от Ню Йорк”, в сегмента, режисиран от Уди Алън. Пет години по-късно става световноизвестна с ролята на малкото момиче в модерната класика “Интервю с вампир”. Дънст продължава със силните изяви в “Да разлаем кучетата”, “Малки жени”, “Crazy/Beautiful” и други. Доказва се в комерсиалното кино като пораснала млаза дама “Спайдърмен” на Сам Рейми и прави широко дискутирана главна роля в “Мария Антоанета” на София Копола, с която работи редовно. Продължава със смелите избори с “Меланхолия” на Ларс фон Трир, за който е наградена в Кан. Сега работи по нов сериал със заглавие “Да станеш Бог в централна Флорида”.

– Кирстен, Вие играете от дете. Променили се Холивуд за тези години и има ли още вредни стереотипи за жените в индустрията?
– Нещата са се променили, но винаги има още пространство за еволюция и развитие. Аз лично не искам вече да играя ролята на момичето в опасност. Да крещя от балкона и да чакам да ме спасят. По-скоро бих участвала в някой хубав екшън. Чистата уязвимост като популярна женска черта в киното ме отегчава. Предпочитам изпълнения като тези на великата Джина Роуландс в “A Woman Under the Influence”, където на жените им е позволено да объркани и с недостатъци. Такива образи ме вдъхновяват да търся роли извън кутийките, стереотипите и предразсъдъците. Но не винаги имам възможност да играя в подобни филми.

– Какви проекти Ви привличат сега?
– Бих искала да снимам филм на друг език. Баща ми е от Германия, би било прекрасно да участвам в немскоезична продукция. Не съм особено добра по немски, но с малко уроци и нещата ще станат. Имам и добър акцент, със сигурност не бих се чувствала неадекватно и като риба на сухо.

– Кои са лошите страни на Вашата професия?
– Мразя суетата на червения килим. Там се чувствам странно, изпитвам особен дискомфорт. Изходът е да проявиш чувство за хумор относно подобна ситуация и със сигурност да не попуснеш грешката да се вземеш насериозно и да прикрепиш някаква особена тежест или значение на разхождането по червения килим за гала премиера или светско събитие. Другото нещо е свързано с прекалено бързо постигнатия успех. Много хора на моите години нямат особено опит с актьорската игра, получава роля в хитов сериал и вече са милионери. Тези хора най-често имат проблеми да останат здраво стъпили на земята и да бъдат себе си. Бързо и лесно постигнатият успех се оказва клопка.

– Как се подготвихте за “Меланхолия” – тежък филм, посветен на депресията?
– По принцип използвам личния си житейски опит във всеки филм, който правя. Малки забавни моменти, дребни детайли от ежедневието, всичко. Понякога си ги записвам. Но трябва да дойдат естествено. Нещото, което би ме спряло от работа е депресията. Не мисля, че бих била физически способна да играя ако съм депресирана. Затова “Меланхолия” беше една от най-тежките ми роли и едно от най-силните ви творчески предизвикателства. След “Меланхолия” и “По пътя” исках да направя комедия. Участвала съм в прекалено малко комедии като по-млада, но там проблемът е, че лесно може да влезеш в стереотипа на комедийна изпълнителка. Обратната страна на монетата пък е, че ако не се снимаш редовно в комедии хората изобщо не те свързват с подобни филми и не ти звънят да те канят в тях.

– Изиграли сте над 70 роли в голямото кино. Имате ли си любими?
– Прекалено са много. Със сигурност много се гордея с участието си в “Блясъкът на чистия ум” и “Обречени да умрат”. Това са наистина качествени и специални произведения на седмото изкуство. Толкова освободена и вдъхновена се чувствах на снимачните площадки на тези филми.

– Прекарали сте почти целия си живот по снимачни площадки и премиери. Съжалявате ли за нещо пропуснато?
– Не. Съжалението е контрапродуктивна емоция. Истината е, че сега съм в перфектен баланс и гледам напред. С изминаването на годините се чувствам много по-добре. Човек не се безпокои толкова какво ще си помислят другите за него. Просто се усещаш по-комфортно в кожата си.

– Вие сте филмова актриса, но вече имате опит и в телевизията. Какво мислите за това, което много хора наричат “новата златна епоха” на сериалите?
– Киното винаги ще бъде моята голяма любов. В киното бягам от себе си и в същото време намирам себе си. Но това, което се случва в телевизионната индустрия в последните години е историческо. Толкова много качествени истории със страхотни екипи. Горда съм, че мога да бъда част от това явление. “Фарго” беше нещо специално – една от най-трудните ми роли.

– Каква бяхте като по-млада?
– Като бях по-млада се фрустрирах от поведението на момчетата с техните индиректни послания, техните игри. Просто исках да знам дали някой ме харесва или не. И ако не ме харесва, да знам и да мога да премина нататък. Мисля, че всяка жена е имала връзки, в които избраният мъж не е бил за нея и в един момент тя осъзнава това напълно, но все пак не предприема решителните мерки навреме. Понякога се случва така, че просто се изгубваш в една връзка. Губиш перспектива, губиш пътя, моралният ти компас се обърква и е въпрос на време нещата да ескалират и да се спасиш в последния възможен момент. Човек никога не може да контролира напълно чувствата си и да си наложи в кого да се влюби или не. Това просто се случва – дори и когато преминаваш през по-тъжните си и объркани периоди. Това си е правило. Човек не се влюбва защото обектът на неговите желания е забавен и го развлича. Много по-сложно, по-силно и по-дълбоко е.

– Какви качества търсите в мъжете?
– Увереността е много секси. Няма значение дали се вписваш в общоприетите стандарти за добре изгледащ човек – с увереност веднага си вдигаш акциите и ставаш много по-харесван.

– Имате ли любими режисьори, с които искате да работите?
– Много бих искала да работя с Куентин Тарантино – той е моят любим режисьор в момента. Обожавам още творчеството на режисьори като Пол Томас Андерсън, Александър Пейн, Педро Алмодовар. С всеки от тях работата ще бъде едновременно признание, удоволствие и творческо предизвикателство. Предпочитам да работя по посредствен сценарий с велик режисьор, отколкото по велик сценарий с посредствен режисьор.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.