В чужбина не приемали натрапеното име на хилядолетния град

Цели томове за трудностите за жителите на Варна, преименувана на Сталин, могат да се изпишат за този период. Тогава се родиха и най-много вицове за съветския диктатор. Това си спомня 86-годишният Ганчо Минчев, някога водещ и журналист в радио Варна, повече от четири десетилетия. Той разказа и за случката, при която паметникът на Йосиф Висарионович Сталин на входа на Морската градина, осъмнал една сутрин с каскет на главата . Започнало трескаво денонощно издирване на виновника за тази гавра, а милиционерите на входа на радиото, което е на петнайсетина метра от постамента, били наказани, че не са я предотвратили.

Според популярен виц от онова време, макар и увековечен в крачка напред, Сталин не смеел да мръдне, защото по ларгото насреща му (до бившия ресторант „Севастопол”) гледал страшно и държал пищови в двете си ръце Стефан Караджа, поставен на това място преди него. А и останал след него.Според вица Караджата ръмжал : „Нито крачка повече напред! Ти в този град няма да влезеш !”.

Дългогодишният журналист си спомня, че преименуването на града създало много пречки за жителите му особено при пътуване в чужбина, за където не искали да им издават визи. На Запад не приемали Варна с името на съветския вожд. А местните културни дейци силно се противопоставили на това да правят сталински турнета навън, а не варненски. 61 години след връщане на името в лични документи и дипломи на стари варненци още пише, че са издадени в град Сталин, което всеки път им създавало проблеми пред институциите, при водене на съдебни и особено наследствени дела. Ганчо Минчев си спомня, че преименуването струвало на града няколко милиона лева. „Беше много скъпа тази операция. Сменят се печати. Сменят се документи. Табели на магазини и учреждения – всичко трябваше да се подмени и струваше много пари. Това беше култ към личността”, връща лентата назад възрастният мъж.

Контраадмиралът от запаса Румен Попов също е връстник на събитията с преименуването на Варна по случай 70-годишния юбилей на Сталин. „Цяла България беше в еуфория - преса, радиоточки, литература - всичко беше пълно със словоизлияния и славославия. Получи се негласно съревнование между градовете кой ще успее да се сдобие с името му", спомня си някогашният висш морски офицер, служил 10 години в подводния флот, в щаба на ВМС и като началник на морската Алма Матер. Според него на бърза ръка преименували Варна на Сталин. Тогава градът бил провинциален и малък колкото сега половин Добрич или Шумен. Но, не свързвайте името Сталин с последвалия напредък, когато започна корабостроенето, построиха се надлез над жп моста, Морското училище през 1954 г., две години по-късно и курортите, посъветва контраадмирал Румен Попов.

Варна беше домакин на тридневен форум по проекта „Аз бях жител на град Сталин” с участието на представители на градове в Централна и Източна Европа, носили името на съветския диктатор. Проектът е финансиран по програма „Европа за гражданите” на Европейския съюз, направление „Европейска памет за миналото”. Градовете, които са носили името Сталин в определен период, са Брашов (Румъния), Варна (България), Дунауйварош (Унгария), Айзенхютенщадт (Германия), Катовице (Полша), Кучова (Албания). Форумът „Аз бях жител на град Сталин” се проведе във всеки един от тях, но включеният в проекта германски град Айзенхютенщадт е отпаднал по негласни мотиви, но най-вероятно поради липса на интерес към темата, допускат историци. Чрез своите дейности „Аз бях гражданин на град Сталин” си поставя за цел да осветли един период от историята на Европа и света, белязан от влиянието на сталинския тоталитарен режим върху обществата в Централна и Източна Европа. Отдел „Най-нова история” на РИМ - Варна е партньор по проекта, а водеща организация е Окръжен исторически музей Брашов.

Смяната на името на Варна се извършва само за няколко дни преди рождения ден на Сталин през далечната 1949 г. В няколко завода в града се провеждат събрания и митинги, на които единодушно е приета резолюция, изпратена до Градския народен съвет, а още същата вечер специална делегация пътува с влак за София, за да занесе приетите документи в ЦК на БКП. Обявяването на новото име става с указ на Президиума на Великото народно събрание от 19 декември. Йосиф Висарионович Сталин става и първият почетен гражданин. Градът носи името Сталин до 1956 г. От това време са останали по старите варненски улици само някои капаци на канализацията, произведени в град Сталин. Но съветският грузинец продължава да е почетен гражданин на Варна, въпреки предложението на общински съветник наскоро почетното звание на съветския диктатор, както и на Георги Димитров да бъде отнето.

Най-дълго - цели 40 години, албанският град Кучова носи името на Сталин, стана ясно на срещата във Варна. Трето поколение изпитва носталгия по това време, когато се изграждали завод и жилищни блокове, идвали са съветски инженери и работници в градчето, а сега е в упадък и младите хора са избягали в големите градове, разказаха от Националния исторически музей в Тирана. Първият музей в столицата е бил „Ленин и Сталин” в една много красива и внушителна сграда, където сега се намира италианското посолство.

Уникална е историята на създаването на град Сталин в Унгария - днешния Дунауйварош, възникнал от селото Св. Пантелеймон, наброяващо 4200 жители. Изграждат завод „Сталин”, прехвърлят от други градове работници, дори престъпници и проститутки, за да го населят и 15 години по-късно наброява вече над 15 000 души. Комунистическата партия е искала да построи в Сталин всичко необходимо, за да превъзхожда останалите градове в страната. Затова бил създаден голям увеселителен парк и вдигнали много сгради, разбира се в познатия соцбарок. Местната гордост - заводът, носил името си до Унгарската революция през 1956 г., но градът незнайно защо продължил да се казва Сталин и след нея - до 1961 г.

В проекта са включени млади хора от посочените градове - да търсят и събират спомени за личните преживявания на жителите им през годините, в които са носили името на Сталин, подробности от всекидневния живот, документален, снимков и веществен материал. Създадена е онлайн платформа, която обединява събраната информация, а всеки град има своя страница в социалните мрежи. Проектът приключва в края на 2017г.с изложби във всички включени градове и с една обща пътуваща изложба на финала.