На 17 юни 2019 да почерпят

Кианит ни пази от магии Камъкът на истината

Самолет от Милано кацна аварийно в Москва

САЩ разглеждат всички варианти за отговор на Иран

Спешно заседание на Съвета за национална сигурност на Гърция

Свален от власт олигарх избяга (обзор) Развръзката станала с намесата на US посланика

Моторист и спътницата му са в болница след катастрофа на столичния бул. „България“

Две туристки загинаха при инциденти в Швейцария и Франция заради лошото време

Туроператори пред фалит, гледат към чужбина заради данъчна наредба Вместо да спечели, хазната може да загуби милиони заради банкрут, свиване и изнасяне на бизнеса

Израел кръсти селище на Тръмп

Македония не признава Гоце Делчев за българин Учебниците им по история нямало да се променят

Над 40% от депутатите са подсъдими

Харадинай: Нека никой да не търси повече мир и стабилност на Балканите за сметка на свободата на Косово

Корнелия Нинова си оттегли оставката (обзор) Изборът на председател ще е след местния вот

Опожариха дома и машините на арендатор в село Неделково

Композиторът Стефан Диомов пред „Труд“: Не съм затворил капака на пианото си Пътуването ни с „Тоника“ започна в един закотвен вагон

Стефан Диомов живее на една от най-хубавите улици в центъра на Бургас- „Цар Симеон“. Срещаме се с него навръх празника 24 май. Артистичен и вдъхновен, Диомов разказва, че след час заминава за поредния концерт с последния си състав „5-те сезона“ в Казанлък. Диомов разкрива и това, че е написал две песни за поетесата Петя Дубарова. Песни, които са били „заключени“ в него цели 30 години. Не го напуска и голямата му страст – фотографията. Забежка от композирането, която го зарежда и го пренася в друг магически свят. Диомов сам е измислил името на първата „Тоника“. А на последната си рожба- група „Петте сезона“, името са измислили всички заедно. – „Кой е петият сезон, не се чудете това съм аз- един закъснял сезон, късна есен“, споделя с усмивка композиторът.

– Г-н Диомов, предстои да видим ваша изложба и филм за Кения. Кога бяхте там?
– Бях на това пътешествие от 10 до 20-и февруари тази година. Изложбата и филмът, които направих, ще се казват „В прегръдката на Кения“. Това е петата ми самостоятелна фотоизложба. Обичам много екзотиката, неповторимите места- там, където човек трудно може да отиде – водопадът „Виктория“ в Южна Африка, Мачу Пикчу в Перу, водопадът „Игуасу“, „Ниагара“, Гранд Каньон… и др. И понеже много обичам да разказвам, а казват, че най-доброто приключение е споделеното приключение, правя снимки и филми, доколкото мога. Не съм професионалист и не искам да бъда такъв. Поглеждам на тези невероятни световни пейзажи с много голямо желание да опозная света и след това да разкажа на моите приятели. Тези пътешествия ми носят огромна радост. В Кения, например, беше много необичайно- с един малък джип обиколихме страхотни места.

В тези нелъскави страни от така наречения Трети свят се срещнах с безподобна бедност от една страна, а от друга- с невероятен див свят и природа. Беше изключително. Имах възможност да снимам какви ли не пейзажи. И снимките, и филмът направих не с желанието да печеля разни състезателни форуми. Досега не съм участвал със снимка в конкурс, не е това моята цел. Просто искам да разказвам и това е всичко.

– След тези пътешествия, Бургас не ви ли се струва тесен?
– Напротив, струва ми се все по-прекрасен и все по-европейски, световен. Бургас е моят дом и ще си остане такъв и колкото повече обикалям света, толкова повече заобичвам моята родина и моя Бургас.

– Вие сте един от най-успелите български композитори. Никога ли не ви е идвало на ум да избягате навън?
– Не бих могъл, макар и да съм имал много предложения през годините- за Гърция, Норвегия, имах предложение да се кача на круизен кораб и да участвам в концерти, развличащи туристите. Но това беше в началото на моята кариера. После се установих, пуснах тук много дълбоки корени и не съм и помислял да напускам страната си.

– А фотографията и изложбите след пътешествията- не е ли това бягство от композирането?
– Не. В никакъв случай. Това е моя забежка, мое хоби и ако не му се посветя, ще бъда един нерадостен човек. За мен тези приключения, които си позволявам всяка година, са нещо като неделна разходка, необходима, за да си освежиш съзнанието и да се освободиш от потискащи мисли.

– Кога идва вдъхновението?
– Неочаквано идва. И най-невинната случка може да предизвика моето вдъхновение и обратно- когато, примерно, трябва да пиша песен по поръчка или за определено шоу- аз пиша трудно. Вдъхновението не е нещо, което да повикаш и да дойде веднага. В никакъв случай. То е Божа работа. В най-невероятни моменти идва. Понякога с месеци съм търсил песента в себе си и не съм я откривал, а имам песни, съставени за един миг- например за дъщеря ми Мария. Написах я в един предиобед. А сега ще кажа нещо много интересно. По повод на 40-годишнината от кончината на поетесата Петя Дубарова, получих предложение от Община Бургас да участвам в рецитала, посветен на Петя в рамките на фестивала „Бургас и морето“. Ще предложа две песни, които не са нови. Нося ги в себе си десетки години и мисля, че най-после се получи добър краен резултат. И тези песни, дай Боже, ще видят бял свят именно на този рецитал. Едната се казва „Балада за Петя“, текстът е на Михаил Белчев и е прекрасен. А другата е по едно великолепно стихотворение на Петя- „В клас изгасва тока“. Мисля, че сега, в нейна памет, тези песни най-после се получиха.

– Ваши почитатели казват, че песните ви имат душа, затова са шлагери. Сега новите песни рядко се запомнят. Защо е така?
– Няма автор, който да не обича песните си. И зад най-невзрачната песен се крие автор, който е горял, който е трептял, докато я е писал. Друг е въпросът какво се е получило в крайна сметка. Песента има душа, ако има здрава симбиоза между текст и музика, и изпълнение. Тогава се получава. А не когато текстът е евтин или изпълнението е лошо. Много често една и съща песен, изпълнена от двама различни изпълнители, в единия случай въздейства, в другия- не. Песента е успешна, когато всички тези компоненти са налице. Хубавите песни са все по-малко наистина, защото нещо липсва. Липсва дълбочина. Не казвам нищо лошо за съвременните песни, да са живи и здрави младите и вдъхновени автори, но смятам, че липсва философия и послание и в повечето случаи те се превръщат в песни-еднодневки. Песните отпреди години останаха и продължават да въздействат, което е един знак, че те, въпреки цензурата, въпреки диктатурата, са победили времето, което е нещо изключително като постижение.

– Кореняк бургазлия сте, какво е за вас морето? Много творци смятат, че с него, като тема, не трябва да се прекалява?
– Морето е мястото, където аз се чувствам най-добре и не мога да си представя живота си без него. Това не е шаблон. Това е моето „аз“. И винаги, когато съм далеч от него, ми липсва. Велико събитие е морето, най-великото, както е казал поетът Христо Фотев.

– На кого казвате днес „Здравей, как си приятелко?“ Чувате ли се с Ева Найденова, която е първата ви солистка?
– С Ева имаме прекрасни отношения. Чуваме се на празници, преди наши съвместни концерти. Аз разреших новата им група „Тоника Домини“ да пеят която си искат от моите песни. Това е много силен знак за приятелство. Тези песни са направени за това- да се пеят. Колкото до първата „Тоника“- Сийчето е в САЩ, Иван Христов го няма, Гого го няма… Така, че останахме само аз и Ева… С „Тоника СВ“ поддържам добри творчески връзки, след няколко дни заминавам за Враца, където ще имаме концерт. Нашият репертоар е огромен. Държат се „старите кримки“- получават се много емоционални концерти, на които залата често пее по-силно от нас. Публиката я усещам като един голям приятел.

– Разказвал сте за първите репетиции с „Тоника“ в един вагон. Дали този вагон не е бил знак за един успешен път?
– Ние му казвахме „Вагонът“. Приятели ми подхвърлят идея да напиша песен за него. Защото този вагон стоеше на едно место. Той беше „закотвен“, а всъщност, с него пътувахме по целия свят. Правехме песните си с много честност и с много вдъхновение. Не знаехме какво е почивка. Работехме изключително много, а бяхме самодейци и не получавахме нито лев. Отначало съставът бе само от 4-5 души, но после се разрасна неимоверно. Имам списък, в който съм записал 34 имена на музиканти- оркестър, щрайх, вокална група, солисти. Бяхме невероятни ентусиасти. Луда работа…

– Не ни ли липсва сега именно този ентусиазъм?
– Не, и сега има ентусиасти. Малко по-различни са, но тези,които правят изкуство сега имат свобода и могат да правят каквото си искат. Тази свобода обаче е нож с две остриета. Понякога довежда до художествени недоразумения.

– Какъв човек според вас е българинът?
– Не мисля като някои, че демокрацията донесе само лошотии. Напротив, светът се променя към по-добро. Много трудно и бавно, но се променя. Не обичам вечно мрънкащите хора. Тези, които търсят причините за неуспехите си навсякъде другаде, но не и в себе си. Аз съм оптимист, че животът ще се подобри. Вярвам в свободата, вярвам в демокрацията. Вярвам в човека и в Бога, който е във всеки човек. Мисията ни е да бъдем добри и да раздаваме радост на хората около нас.

– Кое е нещото, което ви крепи в живота?
– Много неща ме крепят. Песните, концертите и моите четирима внуци, които обожавам. Ето сега, малкият – Божидар, има прекрасни музикални данни и скоро се представи блестящо на приемния изпит в Музикалното училище. Там ще бъде в първи клас. Това толкова ме ощастливява. Написах наскоро песен за Бургас. Изпълнява се от детска формация. Имам още много идеи. Крепи ме това, че все още имам ангажименти, все още ми се пишат песни. Не съм затворил капака на пианото и не смятам скоро да го направя.

Нашият гост
Стефан Диомов е роден на 16 февруари 1945 г. в Бургас. Става известен като ръководител на вокалните състави “Тоника” и “Тоника СВ”. Работи като вокален педагог и художествен ръководител към Ансамбъла на ГУСВ в София. Занимава се с музика от 1961 г. Създава вокален квартет “Тоника” през 1972 г. към Културния дом на транспортните работници в Бургас. Първата му песен е “Балада” – I награда от Младежкия конкурс за забавна песен през 1974 г. Първа награда от същия конкурс печели и “Интимно” – 1978 г., а втора – “Къде си” – 1979 г. През 1982 г. “Приятели” е обявена за “Мелодия на годината” в конкурса на Българската телевизия. Песните “Сбогуване” и “Разказвай ми” са отличени с първа награда на конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора” през 1975 и 1979 г. От 1986 до 1991 г. е главен художествен ръководител на група “Магистрали” към Транспортни войски. През 1992 г. основава група “Горещ пясък”, 2 години след това събира членовете на ръководените от него вокални групи във “Фамилия Тоника”. По-късно основава група “Петте сезона”. Сред популярните му песни са “Мария”, “Ако помниш”, “Разказвай ми”, “Дъждовно реге”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. DA E ZIV I ZDRAV TVORETZA!I DA NI RADVA OSHTE MNOGO GODINI I SAS STARITE I SAS NOVITE SI PESNI!MUZIKATA E NAI-VELIKOTO OT VSICHKI IZKUSTVA!

  2. Стефане, напиши нещо съвременно, стига с тези твои ретроградни песни.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.