Дебатът за председател на НС показва различни визии за бъдещето – шеметно бързи избори, избори след малко или избори през пролетта

Импровизацията (от лат. Improvisus, което означава „неочакван“) е практика, която се използва в изкуствата (театър, изпълнение на музика или на песен) и е израз на моментно усещане. В театрална играта, пеене или възпроизвеждане на музика (композиране), разговор или реакция, е извършване на действие или на създаване нещо неповторимо на момента като израз на моментните усещания. При това могат да се създават нови модели и практики, символика или асоциации (има такава отборна настолна игра). В древността импровизацията възниква като тип музициране, при който процесът на съчиняване на музиката произхожда непосредствено във времето нейното изпълнение.

В съвременния език думата „импровизация“ се използва като описание на резултатна дейност – словесно или музикално произведение, създадено по време на изпълнение в позитивен смисъл. По-скоро с негативна конотация пък е значението за уреждане или осъществяване на нещо без предварителна подготовка.

Спирането на парламентарния часовник в невъзможността да бъде изпълнена конституционната процедура за първото заседание на новоизбраното Народно събрание навежда на мисълта за говорене без предварителна подготовка. Но това е само на пръв поглед.

Изборът на председател на Народното събрание е част от учредителното заседание на 51-вата легислатура и поради това, че няма ясна надделяваща политическа партия или коалиция, парламентарните групи предлагат различни възгледи като номинират кандидат. Тъй като през изминалите дни, в които продължава заседанието, не се постига съгласие, предстои да има нов избор в рамките на първото заседание, прекъсвано вече три пъти. Изборът на председател ще отвори вече възможността за нормално функциониране на Народното събрание. Така предвижда конституционната разпоредба на чл. 76, ал. 3 след откриването от най-възрастния присъстващ депутат и полагането на клетвата.

Според първата сила ГЕРБ-СДС първо се избира председател, а след това трябва да се проведат разговори по всички останали въпроси. Те поддържат тезата, че след като са първи, имат правото да номинират и техният кандидат да бъде избран.

Втората сила ПП-ДБ се опитаха да дадат алтернатива и да представят наред с избора и посока на Народното събрание в бъдеще, а именно категорична подкрепа за тяхната политическа декларация. Само че част от въпросите трябва да бъдат в обвързващ акт – законодателна програма или решение на парламента с обвързващи срокове, а не политически документ. След неуспешни балотажи ПП-ДБ оттеглиха кандидата си.

Третата сила „Възраждане“ имат амбиция да играят все по-сериозна роля и словесните престрелки с втората сила са пример за това.

Двете по-малки сили БСП-Обединена левица и ИТН продължават да поддържат номинации.

ИТН смениха кандидата си, но те поддържат това, че той ще подаде оставка, ще се оттегли като председател, когато бъде ясно мнозинството, което ще движи дейността на 51-вото Събрание.

Дебатът за председател на Народното събрание показва различни визии за бъдещето – шеметно бързи избори, избори след малко или избори през пролетта. Част от представените в Събранието политически формации са за шеметно бързи избори. Без изясняване на законността на изборните резултати от конституционната юрисдикция, без дебат за законността на изборите през промени в изборното законодателство, даже и без избран председател.

В публичното пространство се лансира тезата, че няма нужда от пълноценно конституиране, защото парламентарни групи вече има. Следователно президентът да започва консултациите по чл. 99 от Конституцията за съставяне на правителство.
Колко време може да продължи първото заседание е резонен въпрос? Колкото трябва. Но започнаха да се лансират идеи, че парламентарните групи вече съществуват и че Правилника за организацията и дейността на Народното събрание действа.
Не, не е така. Групите се оповестяват от избрания председател. Правилникът се одобрява след като приключи първото заседание.

Изнервянето на определени среди показва само една цел – колкото се може по-бързо да се отиде на избори. С риск и президента да бъде вкаран в приключение като започне консултации преди оповестяването на парламентарните групи. 
Причините за бързането могат да бъдат сведени до две. Първата е да не се промени нищо в изборното законодателство. Втората причина е да не се реши случайно президента да се яви със своя формация (движение/политическа партия) на предстоящи избори.

Гласовете, които чуваме, са плод на импровизации, но само на пръв поглед. добре обмислени, но в противоречие с Конституцията.