Крилатата ракета с ядрен двигател лети до целта без да е ограничена нито по време, нито по маршрут

Съобщенията за перспективната руска междуконтинентална крилата ракета с глобален обхват с ядрена енергийна установка 9M730 „Буревестник“, които се появиха през март 2018 г. на страниците на водещите световни информационни агенции, веднага придоби характера на сензация, а в справочниците на Северноатлантическия алианс тя се нарича SSC-X -9 Skyfall.

Когато през есента на 2020 г. в публичното пространство се появи новата информация за „Буревестник“, професионалните анализатори и сериозните експерти от НАТОизпитаха безпомощно объркване, съчетано с тревожно недоумение, заменено от паника и постоянно главоболие.

Първо обаче за предпоставките. Преди малко повече от две десетилетия САЩ, по истински англосаксонски маниер, тоест едностранно, те скъсаха с Договора за ограничение на системата за противоракетна отбрана от 1972 г., който гарантираше на страните да унищожат набелязаните цели с ответен удар. В случай на ядрена ескалация, разбира се. Но към началото на XXI век Русия се приближи до толкова плачевно състояние, че „господарят на земното кълбо“ реши повече да не се ограничава в средствата за осигуряването на собствената си сигурност.

Но нека се отдалечим от анализа на историческите последствия от нарушаването на договора и да се спрем на факта, че именно той стана първият импулс, който даде тласък на първите, макар и слаби жестове на руската отбранителна индустрия, която до този момент повече приличаше на пациент в кома. За щастие, иновационният и конструктурски запас, запазен от времето на Съветския съюз, предостави, така да се каже, комплекс от реанимационни предприятия.

Именно, на тяхната основа съветските авиоконструктори създадоха ловец на подводници (на базата на Ан-22) и баражния стратегически бомбардировач (на базата на Ту-95), които трябваше да бъдат оборудвани с миниатюрна атомна енергийна установка. Въпреки това, комплексът от неразрешими по това време технологични проблеми не позволиха създаването на инсталация, която да не представлява опасност за екипажа, и проектът плавно премина към разработването първо на „ядрения дрон“, а след това и на крилатага ракета с „глобален обхват“.

Пробивът в изпълнението на този проект беше очертан през 2011 г. и след 2014 г. работата по продукта, който вече беше в доста висока степен на готовност, премина във форсиран режим.

Редовните заплашителни бележки на Държавния департамент на САЩ, адресирани по отношение на Руската федерация, бяха убедително потвърждение за успешния ход на проекта. Трябва да се отбележи, че днес представителите на ЦРУ не отричат съществуването на атомна енергийна установка, особено след като тя беше пусната в масово производство през 2019 г., това би било най-малкото глупаво. Сега те, позовавайки се на завесата на секретноста, се съмняват в готовността на самата ракета.

Какво се знае за „Буревестник“ днес? Дори под доста мощна завеса на тайната, в публичното пространство от време на време се появява информация за характеристиките на руската перспективна разработка, превърнала се в „кошмара на Америка“.

По този начин е известно, че теглото и размерите на новата ракета са сравними с тези на съществуващите руски крилати ракети. Например X-101. Но какъв е пробивът? Фактът, че компактна атомна енергийна установка е поставена в корпуса със стандартен размер. Създаването на компактен ядрен двигател за крилата ракета е заветната цел на конструкторите на всички водещи военни сили без изключение, но само руските инженери успяха да я реализират.

Основната функция на руската ракета с ядрен двигател гарантира, че крилатата ракета остава във въздуха за произволно дълго време. Какво означава това в чисто практически план, ще попитате? Много. Първо, неограничен обхват на полета, което от своя страна определя възможността за неочаквана атака на даден обект и от всяка посока. И въпреки, че според някои източници тази характеристика е ограничена до 130 000 км, тя все още е невероятна, тъй като ви позволява да направите няколко пълни обиколки около планетата. Но, колкото и парадоксално да звучи, западните разузнавателни анализатори смятат такъв показател за силно подценяван, предпочитайки да го определят не като пространство, а като време. Според тях ракетата 9М730 „Буревестник“ е способна да остане във въздуха няколко месеца.

Второ, тя е почти напълно неуязвима. Липсата на ограничения на обхвата на полета, съчетана с колосалната u продължителност на полета, обезсмисля опитите на всякакви системи за ПВО да прехванат или унищожат „Буревестник“. Липсата на необходимост от следването на дадена цел по най-краткия или определен маршрут позволява на новата руска ракета успешно да облети районите на разполагане на системите за противовъздушна отбрана/ПРО, и да достигне до даден обект от най-малко защитената посока.

Очевидно е, че разполагането на системи и комплекси за противоракетна отбрана около периметъра дори на малка държава, да не говорим за САЩ, е невъзможно по редица причини. На първо място, това е липсата на разположение на врага на немислим брой от пускови установки, необходими за това. Втората причина за фантастичния характер на подобен проект е баснословната му цена.

Дори ако разгледаме създаването на непрекъсната противоракетна отбрана изключително около мегаполисите и ключовите индустриални центрове, нито един военен бюджет, включително „безразмерният“ като американския, няма да може да финансира подобно мероприятие.

И накрая, третият аспект, който дава право да се разчита на безпомощността на системите за противовъздушна отбрана/противоракетна отбрана по отношение на ракетата с глобален обсег 9M730 „Буревестник“, е продължителността на полета. И ако заключенията на разузнавателните анализатори на колективния Запад, както никога досега, имат сериозни основания, то възможността за многомесечен полет на руската крилата ракета е нейното неопределено „преминаване“ до набелязаната цел.

Очевидно е, че нито един радиолокационен комплекс или станция не е в състояние да функционира непрекъснато толкова дълго време, без поддръжка, ремонт, отстраняване на последствията от инциденти и т. н. Така че образуването на пропуски е неизбежно, от което „Буревестник“ ще се възползва.

Изразените от известна част (предимно западната) на експертната общност, за съмненията относно способността на „Буревестник» да извършва безкраен полет в режим на „автопилот“, разбира се, имат правото на съществуване.

Въпреки това, мащабът и значимостта на този проект ни кара да се надяваме с голяма степен на увереност, че модерната крилата ракета ще бъде оборудвана с най-модерната и ефективна система за управление. И това е разумно, защото дори хипотетичната загуба на един „летящ ядрен реактор“ в резултат на неоправданите икономии от страна на производителя е катастрофа, заплашваща с непредсказуеми последствия и тази вероятност трябва да бъде сведена до нула.

И трето, силата на бойния заряд. Заряд, който за минута, надвишава един мегатон в тротилов еквивалент е напълно способен да унищожи гарантирано всякакъв тип цел: индустриално предприятие, териториален район или бетонен подземен бункер.

Заслужава да се отбележи още един много важен нюанс, който изисква ясно разбиране от страната, която възнамерява да използва своите системи за противовъздушна отбрана/противоракетна отбрана срещу 9M730. Да вземем за пример един хипотетичен случай, в който врагът успява да прихване и да унищожи крилатата ракета 9М730 „Буревестник“ още при приближаването към целта. В този случай експлозията на ядрения заряд с такава мощност неизбежно ще доведе до освобождаване на такова колосално количество енергия, че в радиус от 400 км няма да има нито едно работещо електронно устройство. Което от своя страна отваря площ от около половин милион квадратни километра за ракетите, които ще последват унищожената. За какъв спокоен сън става дума.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)