Красен Станчев, председател на Съвета на Института за пазарна икономика, пред „Труд“: Черно море може да ни осигури ток за 50 години

Много неща в Плана за възстановяване са изпуснати

Започнаха напрегнати дебати в парламента по отношение на Националния план за възстановяване и устойчивост на България. Освен това вървят преговори между политическите партии за съставяне на ново правителство. Много хора възлагат на новото правителство големи надежди за промени, които да доведат до нещо по-добро в страната. С въпроси какво може да бъде подобрено в Плана за възстановяване се обърнахме към икономиста Красен Станчев.

- България трябва да изпрати в Европейската комисия своя Национален план за възстановяване, за да получи достъп до предвидените средства в бюджета на ЕС за излизане от кризата. Какъв е размерът на средствата, предвидени за България, и какво ще стане, ако срокът 30 април за предаване на Плана бъде изпуснат?
- При пълен успех в използване на финансирането на дейностите в Плана може да получим годишно средства в размер около 2% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Дали са много или малко тези пари е въпрос на оценка. За целта е добре, да направим някакво сравнение. През настоящата година тези два процента от БВП са около 2,4 млрд. лв. Но има две много важни обстоятелства. Правителството всъщност разпределя около 20 пъти повече. Фокусирането върху Плана означава да те е грижа за 1/20 от целия бюджет, а не за цялото преразпределение, което прави правителството. Второто нещо, което е много важно, и ако не се лъжа още през октомври от Фискалния съвет коментираха, че по техни оценки през предишни години т. нар. използваемост на ресурсите от ЕС е 45-50%. Ако тази практика се запази, целият дебат е за много по-малка сума от предвидената. А дали ще бъде изпълнен срокък - аз не виждам някакъв проблем. Планът е доста по-добър отколкото беше в първия вариант. Чисто технически имам предвид. Не знам доколко срокът е обвързващ. Но България не е изключение. До преди няколко дни нито една държава не беше изпратила своя план в Европейската комисия.

- В настоящата ситуация кой вариант беше по-добър - Планът да бъде изпратен в Брюксел от старото правителство или да се изчака с изпращането му, за да може новата изпълнителна власт да направи корекции?
- Самият документ не беше готов. По него имаше много работа. При публичното обсъждане на първия вариант на Плана през октомври имаше публикувани около 60 различни коментара. Някои от тях много смислени. На тази основа имаше втори вариант, който беше дооправян. Не беше възможно да се изпрати технически добър документ преди изборите. Така че има някакво нормално забавяне. По-важното е, че недостатъците на това, което присъства в Плана като философия, са много. Въпросът е дали има време нещо да се поправи. Другото нещо, което липсва като дебат, е оценка на рисковете от самия План, рисковете от намеренията на Европейския съюз да преразпределя и от стопански неефективни проекти на правителството тук, което и да е то.

- Какви са тези рискове?
- Първият риск е, че самият Европейски съюз се превръща в нещо като инвестиционна държава, което е нещо много по-различно от това, което е до момента ЕС. Досега ЕС преразпределя около 1% средно от БВП на страните членки, а се предвижда след втората половина на бюджетния период да разпределя межу 6 и 8 пъти повече. Това означава, че ще има ефект на изтласкване. Тогава, когато планира ЕС, страните членки не планират. А тогава, когато планира правителството на страната членка, тогава бизнесът на тази страна се нарежда на опашка за относително евтини кредити или за грантове. Вторият риск е, че в тази обстановка първите, които печелят, са правителствата, т. е. онези хора, които за момента управляват дадена страна. Изключено е такива средства, които се предвижда да бъдат разпределени, да бъдат изразходвани рационално. Това е третият риск. Но и целият замисъл на плановете не е много обещаващ, според мен: само с повече пари не се поправят дейности, които физически - и със заповед, затваряне и отваряне на отрасли - са спрели в икономиките на Съюза през 2020 г. На това отгоре ЕС един вид подкупва правителствата на своите членове да съблюдават изисквания и провеждат политики, които не задължително са най-добрите. Например - въглеродните данъци, европейската МРЗ и прочее.

- В криза не е ли добре да бъдат увеличени държавните разходи, в случая разходите на ЕС?
- Така е, по този въпрос няма спор между икономистите. Инвестиции в инфраструктура и други обществени начинания се считат за рационални още от времето на Адам Смит, въпреки че тогава централните власти не са строили кой знае какви пътища в Англия. Когато има рецесия, е възможно резервите, натрупани в добри години на растеж, да бъдат използвани за омекотяване на спада в заетост, инвестиции и печалби. Въпросът е как става това - дали държавните инвестиции, субсидии или евтини кредити са полезен ефект за широк кръг засегнати фирми и хора. Мога да дам много примери за нерационално използване на средствата от ЕС. Например преди години програмата „Човешки ресурси“ беше използвана над 45% от охранителни фирми, защото бизнесът е относително прост и е ясно какво трябва да е обучението. Нищо лошо, но не е много иновативно. В Плана на България и в другите планове на страните членки, доколкото мога са се ориентирам в тях, има един общ недостатък. В следващия бюджетен период се залагат неща, които са присъствали в предишни, т. е. няма кой знае какви нововъведения. Но има хубави наименования на различните инициативи. И на ниво ЕС, и в отделните страни много пара отива в свирката... Това донякъде е естествено. Представете си, че например работите в Министерството на енергетиката и трябва за относително кратък период да направите нещо, което трябва да бъде одобрено като проект. Гледате какво се е одобрявало до момента - например газификация, а тя е свързана с декарбонизацията. Имате и възобновяеми енергийни източници. Следователно там слагате приоритет и формулирате красива цел. Например в момента ВЕИ-та осигуряват около 20% от крайното потребление на електроенергия. Слагате 1/5 повишение и получавате 24% потребление на ток от ВЕИ. Хем малко мислите, хем това изглежда познато и ще бъде припознато от Европейската комисия и от привържениците на зелени политики в страната, хем би се случило вероятно от само себе си. Но дали това е най-доброто, което може да се направи в този момент, аз дълбоко се съмнявам.

- Какво по-добро може да бъде направено в сферата на енергетиката?
- Мога да дам като примери поне пет нововъведения, които е относително лесно да бъдат направени, които отговарят на критерия за мултиплициране на положителните ефекти за икономиката на България и не само. Независимо дали хората участват в проекта или просто са ползватели на страничните ефекти от него. Първото, което ми хрумва, е използването на газ хидратите на Черно море. Да вземем Зелената сделка. Основното при нея е прехвърлянето на въглищните централи на природен газ. Което е скрита субсидия на доставчиците на газ и в частност на Газпром, който за ЕС осигурява 45% от потреблението, а за България - 99%. Например, за да преоборудвате ТЕЦ Марица Изток 2 ще ви трябват 2 млрд. евро. Да не говорим за страничните неща, като преквалифициране и т. н. В тази ситуация да не се обърне внимание на завършена в България изследователска разработка за използване на газ хидратите на Черно море като източник на газ, да не се развиват вече дадените концесии за добив на газ, да не се разреши проучване за природен газ от шисти, е пълно безобразие. С шистовия газ може да имате някакви политически проблеми. Но още по-голямо безобразие е да не се използва проучването за газ хидратите в Черно море и да не се използва патентованата българска технология за производство на електричество от сероводорода в Черно море. С тази технология произвеждате електричество по метода на електролизата, има промишлени демонстрации по този повод.

Доколкото знам технологията е патентована в ЕС, г-н Венко Божков от БАН води екипа по тези неща. Положителният ефект от технологията е, че хем произвеждате електричество, хем произвеждате суровина за торове (сяра), хем връщате чиста вода в морето, т. е. прочиствате морето. Така всички печелят. А разходите за реализация на проекта са относително малки. Спомням си, как през 2013 г. убеждавах министъра на околната среда в служебното правителство, че има смисъл това да се направи. Тогава една платформа за смучене на вода би струвала над 1 млрд. долара. Сега вероятно струва 500 млн. Следователно, ако реализирате проекта в момента, връщането на инвестицията ще има много малък дял в цената. При това няма никакви проблеми, свързани с околната среда. Същото е и с газ хидратите в Черно море. В проучвателната фаза трябваше да има международно потвърждение и немската академия на науките беше изпратила в България кораб. Но този кораб не получи разрешение да засмуче няколко кубика вода от Черно море. Защо това да не се възстанови като намерение. Хората в Германия може би ще преглътнат обидата от това да изпратиш кораба в България, да стигнат до Варна и да го изгонят.

- Защо корабът е бил изгонен?
- Защото ако започне да се произвежда газ от Черно море, ще трябва да се намалят доставките на Газпром. В Плана има и други пропуски. Двете американски електрически централи, както ги наричат, макар че няма нито един човек от Америка, който да работи там, са български дружества. Но като филиали на високотехнологични компании те са иноватори в съхранението на произведена електроенергия. И са едни от най-големите инвеститори в Северна Америка в тези технологии. Защо не се обръща внимание на това. Пак от БАН е разработена технология за улавяне и складиране на въглеродния двуокис, който след това може да се превърне в ресурс. Защо на това не се обръща внимание. Това е само една област, където мога да дам такива примери. Това са елементи, които трябва да бъдат включени в частта Зелена България от Плана за развитие.

- Технологията на БАН какво количество ток може да произведе спрямо нуждите на страната?
- Ако се вземе потенциалът на сероводорода на водите, които са близо до Българската икономическа зона на Черно море, защото не можете да смучете вода непосредствено до брега, а примерно от 20-30 км., става дума за цялото енергопотребление на страната ни за 50 години. Но освен тези в енергетиката има проекти в инфраструктурата, които са изгодни за поне седем страни-членки (например транспортен коридор от Комоти до Гданск, с използване на кораби и локомотиви без човек, ВЕИ и висока скорост), имат смисъл за целия Съюз и са в работна фаза...

- В Плана за възстановяване са включени много теми като образование, иновации, бизнес среда и т. н. Какво е съотношението между предвидените разходи за чисто държавни дейности като здравеопазването и образованието и за разходи, които ще са в помощ на частния сектор?
- За частния сектор са предвидени около 1 млрд. лв. Тук има няколко проблема. Първо, включени са теми като дигитално свързване, което според мен може да се свърши от частния сектор от самосебе си. Вторият проблем е свързан с начина на разпределение на средствата. Според индекса на Световната банка за човешкия капитал България изостава значително от страните от Централна Европа и е някъде на равнището на Таджикистан. В класация на ОИСР България също е на незавидно място. Като се види какви са критериите за тези две оценки, се вижда кой е големият липсващ в Плана. Това са относително малоимотните, ромските и турските семейства. Разбира се в тази група - групата на онези „извън заетост, образование и обучение“ (ИЗОО е съкращението на статистиката на ЕС) - българите са най-много като брой хора, но са съответно два и три пъти по-малко като дял от съответния етнос, сравнен с турците и ромите. Ако разпределението на средствата от ЕС стане на база данните за хората извън системите ИЗОО, ще бъде донякъде решен и проблемът с отпадането на хора от системата на образованието. Друг проблем е заетостта. Но проблемът не е в това, че няма заетост, а че няма формална заетост. А това е така, защото регулирането на временните трудови договори е безобразно, много сложно. Затова броят на тези договори е три пъти по-малък от средното за Европа и два пъти по-малък от този в Македония. Ако сравните България с Франция или с Нидерлания, Швеция, Белгия, разликата е между пет и осем пъти по-малко такива договори. Което означава, че проблемът е в самото им регулиране. И това е признак за закостенялост в пазара на работна сила и вероятно една от причините за изоставане в производителността.

- Какво ще кажете по отношение на твърденията, че голяма част от средствата от ЕС се използват за лична облага на някои хора. Основателни ли са те?
- България стои много добре в сравнение с други страни. Най-лоша в това отношение в ЕС е Унгария. Там около 5% от средствата от ЕС (и сумите са по-големи) - доказано от ОЛАФ са пренасочени за частна полза. В България - доколкото си спомням статистиката към 2019 г., тези пренасочвания са три пъти по-малко, приблизително колкото в Полша и Словакия, но там са по-добре с този показател. Т. е., ако правителството получава от ЕС 2% от БВП на година и от тях съмнително се разпределят 2%, става дума за не повече от 50 млн. лв. Това е дреболия в сравнение със сумата от над 40 млрд. лв., която ще разпределя правителството в обозримо бъдеще. Но кой може да ги разкрие тези 50 млн. лв., аз не мога да кажа. Няма такава експертиза и е по-важно да се проследяват големите харчове. Не е работа на парламента да проверява къде са отишли тези пари. А някой от данъкоплатците в Германия (като най-важни кредитори на бюджета на ЕС) да проследи къде са отишли тези 50 млн. лв. е пълен абсурд. Няма кой да се заинтересува от такива малки суми, защото при тях злоупотребите поради размера на икономиката им са много по-големи.

Нашият гост
Красен Станчев е председател на Съвета на Института за пазарна икономика. Той е бил изпълнителен директор на ИПИ (1993-януари 2007 г.), народен представител във Великото народно събрание (1990-1991 г.), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996-2001 г.), награден от списание Euromoney като “най-добър анализатор за България за 1996 г.”

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта