Красен Станчев, председател на Съвета на Института за пазарна икономика, пред “Труд”: Чиновниците мигновено да дават разрешителни на бизнеса

Кабинетът подготвя мерки, с които да помогне на икономиката в настоящата кризисна ситуация. “Труд” потърси Красен Станчев с въпроси как оценява набелязаните мерки и какво още би трябвало да се направи.

Красен Станчев е председател на Съвета на Института за пазарна икономика. Бил е изпълнителен директор на ИПИ (1993-януари 2007 г.), народен представител във Великото народно събрание (1990-1991 г.), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996-2001 г.), награден от списание Euromoney като “най-добър анализатор за България за 1996 г.”

- Как оценявате предприетите мерки от правителството за подпомагане на икономиката?

- Мерките засега не са публикувани, има само пресконференции, репортажи и едно участие в студио на министър Караниколов. Онова, което се случва от само себе си - работи. Това е замразяването, отлагането на плащания на кредитни и данъчни задължения. Това беше предложено от асоциацията на банките, работодателите и камарата на ЧСИ. Законът за извънредното положение само узакони този естествен ход на нещата.

Както и се очакваше, данъчните плащания към НОИ (и НЗОК) също се оказаха по-малко от планираните. Онова, което не се знаеше, е с колко точно ще са по-малко - оказа се: повече от три пъти по-малко. В този контекст е важно да се оценят две обстоятелства.

1. Тези данъчни плащания не бяха отложени. И бе правилно така да се постъпи. Въпреки че е нормално и тези постъпления в бюджета да се свият. Проблемът е, че трансферът от централния бюджет към този на НОИ ще трябва да компенсира по-малките приходи от осигуровки. Основната причина за това положение е отлагането на реформи в пенсионното дело, насочени към повече частно отколкото ДОО-осигуряване. А причината на липса на такива реформи е желанието да не се обидят пенсионерите преди избори.

2. Следва внимателно да се прочете какво означава трикратното намаляване на плащанията към НОИ. Те бяха първият дължим данък и са индикатор на случващото се в икономиката. Въпросът е: означава ли този факт, че стопанската дейност се е свила три пъти? Вероятно не. Но това е засега признак на онова, което може да се случи - трикратно намаляване на стопанската дейност.

- Одобрявате ли допълнителното финансиране за здравеопазването?

- Да. Проблем е, че то трябваше да бъде направено на 16-ти март. Оттогава досега цените на индивидуалните тестове за COVID-19 се увеличиха три пъти, с неизвестно колко се удължи срокът на доставка. Същото се случи и с респираторните помпи.

Съответно на това забавяне е и търсенето на местни производители: няма как в България да не може да се произведат защитни средства (което май вече се прави), дихателни устройства и дори тестове. Средства за такива поръчки вече са заделени, следва те просто да бъдат направени.

Отрицателните ефекти върху икономиката, върху доходите на фирмите и гражданите се стоварват не съвсем очаквано върху главите на всички. Онова, което може да прави правителството, е да не пречи. Например там където за стопанската дейност има разрешителни режими, позволения трябва да се издават почти автоматично.

Аз бих въвел мълчаливо съгласие за почти всички такива режими. За целта ще трябва да се направи малка поправка в административно-процесуалния кодекс. Ако не знаят как това да се направи - пише го в инструкции по прилагане на закона за ограничаване на административния контрол върху стопанската дейност. Те са приети 2004 г. и не са отменени. (Между другото, аз съм ги писал, Валери Димитров ги допълни и редактира правно-технически.) Ако не знаят как да се измени АПК, мога да помогна.

- Забраната за блокиране на сметки на длъжници при неизпълнение на договорни задължения ще реши ли проблеми, или по-скоро ще създаде повече?

- Мисля, че няма да създаде нови проблеми. Няма начин да съберете ресурс, който не е произведен. Кредиторите нямат интерес длъжниците да изчезнат. Ако съберат залог, не ще могат да го реализират.

Проблеми могат да възникнат от внезапно спрени съдебни процедури. В зависимост от стадия, на който се намират. Може би някои от тях следва да бъдат доведени до някакво решение, което да даде възможната основа за споразумение между страните по спора.

- Смятате ли, че отпускането на безлихвени и необезпечени заеми на хора, които са пуснати в неплатен отпуск, е добра идея?

- Не. Първо, не е ясно с какво помага предлаганата сума. Второ, дали “правоимащите” ще поемат такъв дълг. Трето, дали банките ще ги оценят като достойни получатели на кредит. Четвърто, схемата дискриминира всички, които работят за себе си.

- Българската банка за развитие (ББР) ще дава гаранции за заеми за бизнеса, но това ще реши ли реалните проблеми на фирмите с липса на клиенти и поръчки, забавяне на доставки и т. н.?

- ББР е първата институция, на която на всяко правителство му хрумва да даде пари. Но реалната икономика работи с банките. Те познават фирмите, а не ББР. Към 31 декември 2019 г. вземанията на банковия сектор от неправителствения сектор са 55 млрд. лева (50% от БВП). Сумата, която се паркира в ББР е около 1% от онова, което реалният сектор трябва да върне на банките. Т. е. с по-малко от 0,5% от БВП трябва да се реши проблем, който е вероятно десет пъти по-голям. Единственото решение е ББР да предостави този ресурс на банките. БНБ вероятно ще трябва да отпусне минималните задължителни резерви (поне малко).

- Отлагането при плащането на корпоративния данък за миналата година добра идея ли е?

- Да, защото действа от само себе си - както стана дума. 10% от печалбата е голяма сума. Аз препоръчвам изобщо да отпадне този данък. Това ще увеличи разполагаемият доход на фирмите с 2,5-2,7 млрд. лв. за тази година. А част от тях (вероятно около 1,8-2 милиарда) ще се върнат в бюджета по други приходни пера.

- Какви други мерки според Вас е добре да бъдат предприети?

- Добре ще бъде да бъдат направени няколко неща:

  • Трябва да се осигури ефективна работа на агенциите по вписванията, кадастър, приходите, автомобилните превози, околна среда, общинските администрации, електро-разпределителните дружества и ВиК (и държавни, и частни).
  • Налага се въвеждане на “мълчаливо съгласие”, както стана дума...
  • Отмяна на корпоративния данък, поради вече известните аргументи. Най-важна тук е перспективата за след пандемията.
  • Актуализиране на бюджета с орязване на разходи и уточняване на размeра и процедурите по нов правителствен заем.
  • Въпреки стреса отчетността на правителството трябва да е безупречна и не само през медиите, а по всички канали на прозрачност.
  • Необходим е ред, но не и полицейщина.

Прокуратурата работи с невиждани преувеличения на онова, което се стреми да преследва и наказва. Има възможност за следене. Прокуратурата щяла да се самосезира по чл.326 от Наказателния кодекс, чиято първа алинея гласи: “Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години”. Това са т. нар. телефонни измами. Но какво правите с “тревогата”? ВМРО са внесли проект на проверка на интернет портали или нещо такова. Това са излишни неща. И то не само заради правата на човека. Правото на изразяване е основа на творческия процес и иновациите. Когато Галилей стига до своите открития и ги разпространява чрез своя “Звезден вестник”, това е перфектна фалшива новина. Същото е и с Нютон, който работи по време на чума. Дори фалшивата новина може да породи творчески процес, който да я обори или провери например. На тези, които искат да разберат как работят иновациите, препоръчвам на потърсят едно кратко филмче в интернет, като напишат на английски “Когато идеите правят секс”.

Коментари

Задължително поле