На 29 март 2020 да почерпят

Стрелците ги очаква успех, а Раците споделена любов – Дневният хороскоп на Алена

Ще оцелеят само тези, които се адаптират към новостите

60-годишен монах от Света гора е заразен с коронавирус Пътувал наскоро до Великобритания

Седма жертва на COVID-19 у нас Починала е 73-годишната жена, която се лекуваше в болницата в Благоевград

Дъфи спира да говори за изнасилването си Певицата била дрогирана по време на инцидента

Вдигнаха частнично блокадата на Ухан

Пламен Димитров: Мярката 60/40 има голям обхват

Тръмп обмисля да наложи 14-дневна пълна карантина на Ню Йорк

Ватикана: Папа Франциск и близките му сътрудници не са заразени с COVID-19

Изненада! Андреа и Кубрат Пулев отново заедно (СНИМКА) Певицата среля с пушка под зоркия поглед на боксьора

Работник почина при трудова злополука по трасето „Балкански поток“ край Плевен

Агенции за международен обмен: Студентските бригади в САЩ не са спрени, а отложени

Битката между роботите и Covid -19 в Китай

Щерката на Том Круз е негово копие

Красен Станчев, председател на Съвета на Института за пазарна икономика, пред „Труд“: Бих въвел нулев корпоративен данък

Отрицателните лихви водят до безсмислени инвестиции

България въведе извънредно положение. Магазините, училищата и детските градини са затворени. Мерки срещу разпространението на коронавируса взимат в повечето страни по света. Това неминуемо ще се отрази на бизнеса и глобалната икономика. С въпроси какво можем да очакваме и какви мерки за спасяване на икономиката може да бъдат предприети се обърнахме към Красен Станчев, председател на Съвета на Института за пазарна икономика.

– Глобалната икономика е изправена пред рецесия заради коронавируса. Какви са оптимистичните и песимистичните сценарии за развитие на икономиката през тази и следващите години?
– Не виждам много оптимистични варианти. Реално погледнато всичко, както обикновено е в икономиката, зависи от продължителността на определени събития и особено очакванията за това дали, кога те ще настъпят и колко ще продължат.
Преди януари – правителството на Китай съобщи за заразата един ден след Нова година – от повечето анализи на глобалната икономика се оформи впечатлението, че, ако няма рецесия и това ще се дължи на ръста в около 40 от 180-190 икономики: първите се очакваше да растат с над 3% от номиналния БВП. Това са или по-скоро бяха Китай (с очакван ръст от 5,7% и дял в световната икономика от 14%), Индия (7% ръст и 3,3% от икономиката на планетата) и 20-30 страни като България с около 3% ръст, но общ малък дял в световната икономика. Всички други големи икономики (САЩ и още 14 юрисдикции, включително Мексико) бяха с очакван ръст между 1 и 2%. Това бяха прогнози на МВФ за 2020 г. – глобален ръст 3,3%.

В Китай оттогава стопанската активност е спаднала с около 30%, преди месец спадът бе 40%. Динамиката е успоредна на вътрешното потребление. Т. е. вероятно, подобно на Китай в по-големите засегнати страни има спад на БВП заради свито вътрешното потребление. При по-малките и отворени икономики факторите са много повече.

Ако положението се запази до края на годината, само по отношение на този показател на Китай, очакванията за ръст в света следва да се коригират надолу, до под 3% от БВП на планетата. Но това не е всичко…

Китай е най-голямата (20%) икономика в света по паритет на покупателната сила и съответно – най-големият търговец в света (12% от световната търговия). Ако и те се свият с по около 40%, и ако се вземе предвид въздействието върху основните търговски партньори на Китай (САЩ, Нидерландия, Индия, Великобритания, Мексико, Виетнам и Полша) само поради Китай глобалният растеж ще се свие до малко над 1% от глобалния БВП.

Отделно ще има свиване на инвестициите, потреблението, пътуванията и търговията в отделните страни, като почти никоя няма да остане незасегната. Т. е. глобалната рецесия изглежда неизбежна. Китай е относително затворена икономика, много (3-4 пъти) по затворена от икономиките на страни като България. Съответно: тук външните отрицателни последици ще са по-силни и неприятни.

Сега на въпроса – оптимистичният сценарий е тази рецесия да не надмине онази от 2008-2009 г. Тя беше 3-4% от глобалния БВП, в някои страни – по-рязка (приблизително 5% в България) и безработица – до 10% в големите икономики на САЩ и ЕС.

– Светът може ли да преживее дълъг период на ограничено движение на хора между страните – как това ще се отрази на туризма, търговията и заетостта?
– Транспортът е около 5% от глобалния БВП, туризмът 8-9%. Транспортът ще пострада непряко – може да функционира и при спазване на карантинни изисквания, вследствие на свиването на търговията. При предишната рецесия търговията се сви от 62% до 55% като дял на оборота в глобалния БВП.

Проблем на 2020 г. е и обстоятелството, че търговските спорове вече свиха с малко и търговията, и транспорта. Не вярвам обаче този път спадът да е толкова дълбок. Поради финансовото начало на предишната рецесия имаше двуцифрен спад на промишленото производство. Сега лихвите са много ниски навсякъде по света и е възможно спадът да е по-скромен при транспорта и търговията. Но ако предположим, че е вярно китайското „правило“ на 2/5 спад в стопанската активност, общият спад отива отвъд 4%. Поне краткосрочно.

При туристическите пътувания, които са по-подвластни на страховете на хората, спадът може да е много по-осезаем. Петър Ганев от ИПИ посочи тези дни, че при предишни епидемии броят на самолетните пътувания е падал 2/3. Спадът в туризма – пак око пандемията продължи – повече от един сезон – може да бъде повече от 50%.

Заетостта и безработицата сега са съответно на по-високо и по-ниско равнище от 2008-2009 г. Договорите за заетост винаги се характеризират с известна закостенялост, особено в социални държави, като тези в ЕС. На първо време ще има изчакване. Няма да има наемане на нови чужденци – където и да е, може би за по-дълго време. Част от освобождаването на работна сила ще се дължи на заместването на хора от машини, индивидуалните доставки и от развитие на електронната търговия.

– Президентът на САЩ Доналд Тръмп предложи нулеви данъци върху заплатите като мярка срещу ефекта на коронавируса. Във Великобритания също обсъждат намаляване на данъците. Удачно ли е такива мерки да предприеме и България?
– Във Великобритания обсъждат такова намаление от 2016 г. насам. Няма да стане рязко, но ще стане, за да запази конкурентни предимства. Но не толкова заради епидемията. Заради Брекзит (аз писах за това още преди референдума) и защото в кралството има доста под-юрисдикции с ниски данъци.

Президентът Тръмп предлага такива нулеви данъци поради особеностите на тяхното трудово и данъчно законодателство. От една страна, там заплащанията при престой, отпуск и уволнения са част от договора с работодателя – няма общо правило и универсални задължения. От друга, много житейски разходи се приспадат от данъците при силен елемент на обвързването им в рамките на домакинството. И накрая, съществува възможност за индивидуален фалит, който има дългосрочни отрицателни последици за фалиралия, но е опасно да се натрупва като общ стопански феномен (защото удря първо банките).

Всъщност Тръмп предлага (и законодателите са съгласни) да се направи нещо, което и така ще стане, но без толкова отрицателни последици.

Той предлага още и разширяване на парите в обръщение с около 1 трлн. долара (това е почти 1/20 от номиналния БВП). Вероятно се надява чужденци да финансират нов правителствен дълг на САЩ…

За България нито една тези политики на Тръмп не е добра. Даже биха били вредни.

Без да се двоумя аз бих въвел нулева ставка на корпоративния данък. Както писах също през 2016 г., той и без това е плащане към НАП, финансирано от потребителите, инвестициите или работещите във фирмата. Загубите от подобна реформа са нулеви. Има странични ползи – закъсалите фирми няма да хленчат за субсидии. Но тъкво този хленч е в много приятен в политиката.

Това е дългосрочно. За едно тримесечие аз бих дал ваканция по плащанията към НОИ и бих заделил около 2 млрд. лева от резерва за компенсиране на загубите по необслужени кредити (за банките).

– В Условия на отрицателна доходност по държавните облигации на редица страни по света и настоящата ситуация с коронавируса удачно ли е да преминем към бюджетен дефицит с цел намаляване на данъци и повече пари за здравни грижи?
– Не, има достатъчно пари във фискалния резерв. Може без проблем да се посрещнат всички дефицити и в здравната, и в пенсионната системи. Ще трябва да се променят техните бюджети.

Изглежда, че Милен Велчев предложи нещо подобно като увеличаване на дефицита, говорейки пред една от националните телевизии за държавни, т. е. с парите на данъкоплатците, инвестиции. Не смятам, че това е добра идея. И без друго скъпи и безсмислени проекти са в работната тръба на правителството. Аз по-скоро бих ги спрял.

Но онова, което е договорено като поръчки и доставки, следва да се изпълнява навреме. Българската рецесия през 2009 г. се дължеше до голяма степен на това, че бюджетът престана да плаща договореното от предишното правителство. На това обърна внимание Петър Чобанов. Той дори вижда в това поведение възможност за смекчаване на рецесията. Хубаво е това да стане, но мисля, че е вероятно.

Пак всичко зависи от продължителността на епидемията.

– Може ли държавата да подкрепи конкретни сектори от икономиката, които са засегнати най-много от коронавируса? Например туризма, авиокомпаниите, ресторантите.
– Много е важно правителството да се откаже от недалновидните идеи за регулиране. Друго не трябва да прави. Като премахне и корпоративния данък – проблемите до голяма степен се решават.

– Какво можем да очакваме на петролния пазар. Ще се задълбочи ли ценовата война между Саудитска Арабия и Русия и как това ще се отрази на глобалната икономика?
– Макар и да внася петрола почти изцяло от Русия, България, т. е. ние с икономиката, харчи три пъти по-малка част от дохода си за горива в сравнение с преди 20 години. По това перо зависимостта от внос намалява. Цените са друг въпрос… Но всяка конкуренция между тези две страни е добре дошла, не мисля, че спадът ще бъде постоянен и дълготраен, но пак всичко зависи от продължителността на рецесията. (Аз затова и се опитах толкова подробно да описвам създалото се положение.)

– След като лихвите на ЕЦБ от доста време са отрицателни какви са възможностите u за реакция в настоящата ситуация?
– Ще поддържа същата политика и вероятно предостави на банките – Лагард вече го сподели, т. е. ще напечата нови евра (примерно толкова, колкото и щатската банка). Доколкото разбирам, парите ще бъдат предоставени и на ЕИБ (на фонда за малки и средни предприятия). Не знам под какъв предлог ще се ускорява раздаването на тези пари. Ефектът ще бъде отначало положителен, но дългосрочно – плачевен.

– Правилна ли беше досегашната политика на ЕЦБ да поддържа отрицателни лихви при положение, че ниската инфлация в еврозоната се дължеше на енергийните ресурси, а не на потребителските и инвестиционните стоки?
– Не, отрицателните лихви водят до безсмислени инвестиции. Цените на енергийните ресурси? Кои? Петролът поевтиня поради международна конкуренция, природния газ – също, плюс един невидим ефект на „Северен поток“ – доставчикът поема всички рискове. При „Южен поток“ рискове и разходите се поемат от местния оператор, кредитор и транзита.
Не мога да кажа дали посочените стоки са с изкуствено високи цени, но ако има такъв елемент – мисля, че той не е съществен, той е следствие на ниските лихви.

– Институциите в Европа взеха ли си поука от мерките, които предприе Китай за справяне с вируса? В Китай обявиха пълна карантина и вече съобщават за преминаване на пика на заразата.
– Китай, Южна Корея, Израел и Тайван са много добър пример. Това са страни, които с приложените и споменати от вас действия се насочиха към ограничаване на разпространението на заразата на място.

Италия – вероятно поради липса на средства, САЩ, Унгария и други страни тръгнаха по друг път. По него донякъде вървя и България. Той се основава на философията „всички лоши неща са от чужденците“. Тук има и идеологически проблем: подобно на крайно левите активисти и нацистите тази политика предполага, че епидемиите са плод на глобализацията. Но, първо, самата глобализация поражда през последните седем-осем века (пък и преди това) съвременната имунна система на човешкия род (наистина с много жертви до преди стотина години) и, второ, тя е фактор и част от съвременното благосъстояние на нашите страни и на света.

Ако продължава така, както ми се струва вече доказано, разпространението на заразата ще е залпово.

За ЕС – не знам. Докато се разгръщаше епидемията и дори в деня на обявяването u за пандемия, Европейската Комисия и Европейския съвет се занимаваха с въглеродния отпечатък.

Нашият гост
Красен Станчев е председател на Съвета на Института за пазарна икономика. Той е бил изпълнителен директор на ИПИ (1993-януари 2007 г.); народен представител във Великото народно събрание (1990-1991 г.), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996-2001 г.), награден от списание Euromoney като “най-добър анализатор за България за 1996 г.”

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.