През темата образование в най-голяма степен можем и трябва да водим смислен и съдържателен разговор за бъдещето, казва Красимир Вълчев. Търсим го с въпроси как МОН може да отговори на критичния доклад на Сметната палата за състоянието на българското образование чрез заявените приоритети за новата учебна и изпълними ли са. Може ли системата да се освободи от формализма и да заработи на база качествено образование, своята оценка дава бившият министър на образованието и сегашен зам.-председател на просветната комисия в парламента.

- Подготовката за новата учебна година тече и МОН ни съобщи, че ще работи над няколко основни проблема, основно по констатациите в критичния доклад на Сметната палата. Посочиха, че подготвят анализ на резултатите и ефективността на учебните програми - ще има ли нови такива и кога според вашата прогноза, господин Вълчев?
- Една от най-несполучливите промени в образователната система по мое мнение са новите учебни програми. Те не бяха направени, така че да дадат по-голяма свобода, по-голяма рамковост и най-вече да се по-фокусирани върху уменията. Нещо повече, те станаха още по-амбициозни откъм знания, свали се материал от висшето образование в 11. и 12. клас. Казвам това с уточнението, че разговорът за учебните програми е твърде различен по различните предмети. Но проблемът в разработването на предишните учебни програми дойде от това, че нямаше ясно задание, бяха оставени на едни работни групи, без да им бъде дефинирана ясно целта на промяната.

- И резултатът бяха само козметични промени и поправки.
- Да, МОН направи козметични промени. Като цяло тези учебни програми останаха същите - амбициозни откъм съдържание и това се вижда по редица предмети. Учителите и учениците препускат по материала, нямат време да спрат, да затвърдят знания, да упражняват, да осмислят. Тези учебни програми възпроизвеждат културата на заучаване. Нашата образователна система, ако я погледнем отстрани и през външните оценявания PISA, PIRLS, TIMSS, се справя много добре, когато мерим знания, и много зле, когато мерим умения. Относително добре се класираме по PIRLS, TIMSS и лошо по PISA Учебните програми трябва да бъдат облекчени, така че да остава време за по-задълбочено учене, за формиране на умения. Това е все едно да качиш едно дете на пътеката във фитнеса и да я настроиш на 20 км в час и да го накараш на тича, но то още не може с такава скорост. Драпа до едно време и след това пътеката го изхвърля. Това се случва и в училище - ученикът трупа дефицити, демотивира се и се самоизключва. Това е контрапродуктивният ефект на прекалено амбициозните програми. Те трябва да са и по-рамкови - да дават възможности на учителите да ги адаптират към нивото на учениците. Факт е, че ние имаме ученици с много различни когнитивни способности. Учебните програми не трябва да бъдат насочени към тези с най-високи резултати, а към средния ученик, като, разбира се, трябва да има достатъчно допълнителни възможности за първите. Трябва да се отреже фактология и да се акцентира върху възпитателния елемент. Големият ни разговор е за възпитанието на децата.

- Вече е разработена визията за цялостна промяна на учебните програми, която в следващите седмици ще се обсъжда с всички заинтересовани страни. През този месец предстои да стартира и проект за разработване на нов модел учебни програми в училищното образование на стойност 800 000 евро - рекордна ли е тази сума?
- Въпросът е кой може да направи по-добри програми. Предишните пъти те бяха оставени на работни групи, но в тях доминираше гласът на академичните преподаватели. Второ, доминираше разговорът „това не може да отпадне, другото не може да отпадне“. В крайна сметка те станаха още по-тежки. Тези средства, за които говорите, се надявам да бъдат използвани от министерството за привличането на хора, които могат да направят рамка на концептуално различни учебни програми, базирани на изцяло нова философия - основани на компетентности, на това какви умения трябва да придобият децата. Тоест ние трябва да тръгнем от една нова визия за учебните програми. Тя е щрихована в това, което МОН е изготвило като документ - визия за нови учебни програми. Предстои тя да се обсъди. Пак казвам, че по всеки предмет е различно. Като погледнем резултатите по български език и литература, виждаме проблем с базовото владеене на български език, с четенето. Но нямаме такъв повсеместен проблем както по математика.

- Като казвате, че трябва нова визия, това означава ли, че този път тя няма да е в ръцете на същите работни групи и ще се търси помощ от други експерти? Изобщо кога може да ги видим променени, защото този разговор винаги е в бъдеще време?
- Точно това е целта - тази визия да бъде задание на работните групи. Да кажат - ето такава трябва да бъде рамката, такава трябва да бъде философията на новите учебни програми. Знаем от опит какво ще се случи, ако кажем, че нещо трябва да отпадне от учебните програми. Но всъщност ние не искаме децата да учат по-малко, а да научат повече. А те ще научат повече, когато бъдат мотивирани и разбират това, което учат, а не когато възпроизвеждат. Оттам идват и ниските резултати по математика, и тези по PISA. Ако има последователност в политиките и работата на МОН, такава реформа може да бъде извършена за 3-4 години - да бъдат изготвени новите учебни програми, след това още толкова да се въвеждат, ако се започне с 1., 4., 8., 11. клас.

- МОН ще работи и за приемането на образователен стандарт за качеството в образователните институции. Сега вече има рамка на този стандарт, както и готово предложение - защо досега не се случваше и този път опитът ще бъде ли успешен?
- Смисълът на така наречената рамка за качество е училищата да имат постоянен стремеж и отговорност към това да подобряват резултатите. Ако просто напишат процедури, заключат ги в шкафа, и ги вадят, когато им дойде проверка или оценка, това няма да промени културата на работа, няма да създаде култура на отговорност към резултатите. Така че много зависи какъв стандарт за качество ще бъде написан. Знам, че в МОН работят от една година. Впрочем ние имахме стандарт за качество, който аз като министър отмених, защото не беше добър. Защото това, което видях е, че води точно до формално писане и преписване на процедури, даване на пари на консултанти, за да ги имат написани и след това биват проверявани като процедури. Всичко е добре на хартия, но не води до по-добра работа с децата. Формализъм, без резултат. Това, впрочем може да го видим и при акредитацията на висшите училища. Трябва да намерим точната формула, която да доведе до изграждане на култура, а не просто до поредната административна тежест. Системата има склонност да формализира много неща.

- Друга задача през предстоящата учебна година ще бъде начинът на финансиране на училищата и детските градини да бъде обвързан с качеството на обучението, но може ли такава формализирана система, както я описахте, да се обърне по този начин?
- Ако се направи справедлива оценка, да. Това го има в закона - така наречената оценка на добавената стойност или доколко училището е допринесло за развитието на учениците. Тя трябва да мери разликата между изхода и входа, тоест колко са се подобрили резултатите. Това не се прави до момента, защото първите оценки, които излязоха на базата на външните оценявания, показаха недобри резултати. Външното оценяване не беше пригодено към оценката на добавената стойност - водеше до несправедлива оценка. Техническият проблем с оценката е, че резултатите на края на един етап не отразяват толкова и само усилията на училищния колектив, а много повече какви ученици са влезли в училището и доколко са били подкрепени от родителите. В София има много училища с високи резултатите, защото мнозинството от децата в тях са с родители с отговорност към образованието им, подкрепят ги и водят на уроци от малки. От друга страна, едно селско училище с предимно ромски ученици, където родителите не са отговорни към образованието им, учителите може да са положили много повече усилия, но да са ги докарали едва до тройка. Тоест това е трудното на оценката на добавената стойност при един нематериален продукт като образованието - да измериш колко е допринесло училището, респективно да отсееш влиянието на другите фактори на средата. Ако оценката не е справедлива, по-добре да се не се въвежда. Всички международни експерти ни казаха, че не трябва да правим оценка само въз основа на външното оценяване, включително на база вход и изход, а трябва да се добавят допълнителни показатели за резултатност на училищата, оценка от инспектирането. Да, ама ние нямаме и скоро няма да имаме оценка от инспектирането на всички училища.

- А тогава налагат ли се промени във формата на външните оценявания и държавните зрелостни изпити?
- Реформата, която можем относително бързо да направим и която е критично важна, е тази в оценяването на учениците. Чрез нея можем най-бързо да променим културата на заучаване и да префокусираме повече към умения. Условно казано, то трябва да стане повече като по математика - там относително малко трябва да знаеш, но да можеш да решиш задачата, да мислиш, да разсъждаваш. Такъв е моделът и на PISA. МОН направи няколко крачки. Посоката е правилна, остава да искаме да завърши по-бързо тази реформа.

- През новата учебна година предстои PISA 2025 г., с фокус върху природните науки. Може ли да очакваме по-добри резултати, след като МОН прави крачки?
- Не мисля, че резултатите ще са много по-различни. И на последната PISA не са по-различни. Ако се вгледаме по-подробно, ще видим, че малко по-ниските резултати се дължат на промяна в структурата на извадката - включени са просто по-слаби училища. Това не трябва да ни успокоява, ние нямаме и подобрение. Не мисля, че имаме условия за значително подобрение и през следващото издание, ако не променим учебните програми и оценяването. Ако ги променим, ще имаме ефект след 5 години.

- Вече текат разговорите и подготовката на Бюджет 2025 - има ли вероятност възнагражденията на учителите да бъдат увеличени?
- Едно от положителните неща от последните години е, че ние имаме относителен политически и бюджетен консенсус, че трябва да поддържаме учителските заплати по-високи от средната за страната и по-точно 125% от средната за страната. Това го формулирахме за първи път като цел през 2017 г., след това и други политически сили го припознаха като политика. Учителската професия днес е по-малко привлекателна и затова е необходимо по-високо заплащане. Учителите и академичните преподаватели са едни от най-важните за развитието ни като общество, държава, икономика, тъй като те са основата на всички останали професии.

- Именно учители поискаха този процент от средната работна заплата да бъде по-висок.
- Аз съм пристрастен и ми се иска да е повече от 125%, и се надявам да има такова съгласие и бюджетна възможност. Но на първо време ние трябва да гарантираме поне 125%, защото през 2022-2023 г. средната заплата за страната се повиши с 15%, а учителската с 8%., т. е. имаме 7 на сто изоставане. Отделно от това през последната година имаме още 15% ръст на средната заплата за страната, т. е. за да постигнем 125%, учителските заплати трябва да се повишат с над 20 процента.

- Графикът на учебното време, в който са ваканциите на учениците, трябва да ли претърпи сериозни промени, след като отново се заговори за това?
- Три пъти през последните 15 години водихме дебата за началото на учебната година. Стана ясно, че доминиращите нагласи са за запазване традицията да се започва на 15 септември. Това обаче ограничава възможността за повече дни есенна, зимна и междусрочна ваканция. Общият броя дни не достигат. По-малко са средно от другите страни и няма накъде да се увеличат. Юни и юли е много горещо, началото на септември също. Училищните сгради имат отоплителни, но не и охлаждащи инсталации. Ние сме държава с относително голям брой официални празници и почивни дни. Беше решено преди 8 години празниците да се отпочиват, ако са събота или неделя. Всичко това прави невъзможно както увеличаването на учебните дни, така и на ваканциите. От друга страна, учебното време и часовете в учебния план не достигат по нито един предмет. Учебните програми по редица предмети са прекалено амбициозни за средния ученик и не можем просто да намалим учебните часове и дни без да облекчим учебното съдържание. В този смисъл основната промяна, която трябва да направим, е да освободим учебно време на учителите и учениците. Ако трябва да обобщя, ефективното решение е в учебните програми и учебния план, а не в разместването на ваканции и дни в графика на учебното време.

- Какъв трябва да е приоритетът на образователния министър за предстоящата учебна година?
- Трудно е да се изведе един приоритет, но общо взето системата трябва да се чувства спокойна, подкрепена, да се правят разумни промени в режим на комуникация с професионалните групи и търсене на съгласие, без да са изненада. Това, разбира се, много зависи и от нас политиците в парламента. Ние трябва да осигурим подкрепа за това. МОН трябва да пусне за обществено обсъждане визията за програмите, стандарта за качество, все неща, които се подготвяха през последната учебна година. Има и промени в Закона за предучилищното и училищното образование, които ние подкрепяме, но не са довършени. Новото в него ще бъде концепцията за езиковата интеграция - ако дете не знае български, да започне само с изучаването на български език. Засягат и организацията в системата, налагането на по-леките санкции, оценяването на учителите и на учебниците.

Нашият гост

Красимир Вълчев е роден на 9 юни 1975 г. в София, но израства в село Априлово, община Гълъбово. Средното си образование завършва в Строителния техникум в Стара Загора. Следва в Икономическия университет - Варна, където става магистър по публични финанси. Преминава обучение по “Бюджет и финансово управление” в университета “Дюк” - САЩ.

През 2002 г. започва работа в Министерството на финансите. От септември 2009 г. до февруари 2017 г. е главен секретар на Министерството на образованието и науката. В периода от ноември 2013 г. до август 2014 г. е директор на дирекция “Бюджет и финанси” в Министерството на външните работи.

Става най-младият просветен министър у нас, когато през 2017 г. застава начело на МОН и управлява министерството до 2021 г. Депутат от парламентарната група на ГЕРБ-СДС.