Проф. Любомир Стойков за стила на диктаторите: Хитлер забранявал червилото на жените, Мусолини избирал платове от мляко

Чрез посланията на диктаторската външност се е осъществявала манипулация и пропагандна ексалация в гигантски размери

Световните диктатори са обект на интерес, който се дължи на тяхното поведение, притежание на власт, разнопосочни маниери, силови речи и противоречиви дела. Несъмнено Адолф Хитлер, Бенито Мусолини и Йосиф Сталин са фигури, чиито имена остават записани с главни букви в историята. 

Преди броени дни проф. Любомир Стойков представи своята нова книга „Стилът на диктаторите“ (Хитлер, Мусолини и Сталин) в столичната галерия „Академията“. Научен труд, който е по-различен от всяко едно изследване, правено до момента за тримата диктатори.

„Сред най-главните функции на униформите, редом с практичността им, е било да всяват едновременно страх и респект, боязън и възхита“ споделя пред "Труд news” професорът.

След емоциите от премиерата, на която се отчете политическият и културен елит, проф. Стойков отдели внимание пред нашата медия, за да отбележи слабо познати до момента факти, издайнически детайли и властови маниери на поведение на тримата диктатори.

- Проф. Стойков, има ли достатъчно източници, откъдето почерпихте не толкова широкоразпространена информация за Хитлер, Мусолини и Сталин?

- Източниците и документите, свързани със стиловите предпочитания и особеностите на дрескода и публичния имидж на тримата диктатори са повече от оскъдни. За разлика от многобройните изследвания и книги за политическата роля на Бенито Мусолини, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин, за тяхното военно лидерство и за спецификите им като партийни водачи, много малко е писано за техния лайфстайл, както за цивилния им външен вид и униформеното им облекло, за езика на тялото. За да попълня информационния дефицит съм използвал комбинация от няколко метода, сред които биографичният и индуктивният, в т.ч. методика от емпиричната културология, невербалната комуникация, теория на модата и на публичната комуникация, а също и факти от обширната мемоарна литература. 

- Може ли да споделите по един факт и за тримата, който не знаехте и Ви впечатли?

- Малко известен е фактът, че Фюрерът на младини е бил доста небрежен към цивилната си външност, слабост, която той не преодолява и в зрялата си възраст. Това обаче въобще не важи за отношението и прецизността му към военната униформа. Независимо от желанието на Хитлер да изгражда репутация на скромен в потреблението си лидер, има достатъчно данни, че той е залитал по лукса, по скъпите коли, лъскавите хотели и не на последно място е държал много на платовете за своите костюми. Има запазени сметки при мюнхенски шивачи, които показват какви огромни разходи той е правел за висококачествените материи, от които са се изработвали неговите сака, панталони, жилетки, подплатени с коприна. Не знаех също, че той, като върл защитник на животните, е забранявал на жените да си слагат червило, тъй като то се произвеждало от животински суровини. Той бил и вманиачен противник на носенето на дрехи от животинска кожа с косъм. 

Адолф Хитлер

Новост за мен беше обстоятелството, че Бенито Мусолини е своеобразен прадядо на днешните застъпници за устойчивата и биоразградимата мода. Имам предвид разработените по негово указание влакна – съответно платове, от мляко, които били обединени под общото наименование „ланитал“. Тъкмо ланиталът и изкуственият текстил са били един от спасителните пояси за икономиката на Италия в този период, което обяснява и защо държавата отделяла толкова много средства за производството на тази „млечна тъкан“. Усилията се увенчават с успех, когато Франция, Германия, Холандия, Япония, Белгия, Канада и най-вече САЩ закупуват патенти за производството на млечните влакна.

Бенито Мусолини

Сталин пък ме заинтригува с това, че възлага не на кого да е, а на прочутата дизайнерка Елза Скиапарели разработването на капсулна колекция за обикновената съветска жена, а самата Скиапарели се вдъхновява за това от минимализма на военната униформа на Червената армия и по-специално от силуета на Сталиновия шинел. 

Елза Скиапарели

- Озаглавил сте книгата „Стилът на диктаторите“. Как може да се манипулира чрез облекло?

- Облеклото е знакова система, дрехата е текст, който се пише и чете, кодира и декодира. Чрез посланията на диктаторската външност се е осъществявала манипулация и пропагандна ексалация в гигантски размери и мащаби. Сред най-главните функции на униформите, редом с практичността им, е било да всяват едновременно страх и респект, боязън и възхита. Тази брутална елегантност, която е била особено характерна за нацисткия режим и хитлеристките униформи, разбира се, в голяма степен и за фашистките облекла, е издигала смъртта и насилието в култ. Не случайно някои от техните символи кореспондират с мъртвешките глави, черепите, кръстосаните кости и други атрибути и фетиши на ужаса и масовото унищожение. 

- Описвате любопитни детайли, като един от тях е храната. Какво е било характерно за менюто на тримата лидери?

- Храната, подобно на облеклото и начина на общуване, е съществен компонент от политическия лайфстайл. Хитлер е бил вегетарианец и менюто му е било повече от здравословно – закусвал със сухар и мляко, чай от мента и лайка, плод обикновено е била една ябълка. По-късно започва да яде на закуска и овесена каша. Обедното му меню често е включвало боб или грах, както и в някои случаи леща, зеленчуци, яйца на очи, понякога сардини и чернодробни кнедли. Вечерял е най-често бяло сирене, белени картофи и яйца. Не обичал кората на хляба и искал да му я изрязват. Общо взето бил противник на алкохола, но в различни периоди пиел бира. В края на Втората световна война, месеци преди капитулацията на Германия, започнал да набляга на шоколада и шоколадовите сладкиши.

Хитлер

Мусолини, подобно на Хитлер, имал сериозни стомашни проблеми, страдал от язва, стеатоза и диабет или пред диабетно състояние, но независимо от това консумирал в големи количества салата с едро нарязан чесън и много зехтин и лимон. Дучето, като Фюрера избягвал алкохола и най-често се хранел с риба, пилешко и заешко. Задържал се на трапезата изумително малко само няколко минути, защото ядял много бързо.  

Мусолини - Дучето (по средата)

Сталин, като типичен грузинец държал, на трапезата му да има орехи, чесън, сливи, нар, сулугуни (кашкавалени продукти), харчо (телешка супа) и др. Съветският вожд ядял много и дълго, най-вече месни ястия, а храненето в компанията на съпартийците му продължавало с часове. Той си падал също по рибни менюта и дивеч и следвал кремълските банкетни принципи – червените вина да се поднасят с месо от диви животни, а белите - с пресен рибен улов. И Сталин, и Хитлер се бояли много да не им сложат отрова в храната и напитките, като вземали най-строги мерки. 

Сталин

- Още тогава народната носия е била на почит. Как са я приемали тримата лидери, какво място е заемала тя в бита през онези години?

- Тоталитарната власт по презумция е враждебна на модата, на екстравагантността и на свободата на избор на външност. Диктаторите налагали големи рестрикции за вносното облекло и чуждите влияния, но пък стимулирали носенето на носии, местни етнически облекла и въобще  насърчавали предпочитането на народните дрехи. В Третия райх нацисткото управление отделяло специално внимание на може би най-известната германска носия – „дирндл“, това е народна дреха, разпространена в Бавария, Южен Тирол, Австрия и другаде. Принципът бил, че облеклото трябвало да има на всяка цена „народностен“ характер. В това отношение не само Националсоциалистическата женска лига и съответния райхскомисар полагали неимоверни усилия, но и самият Хитлер държал обновената народна носия да се носи в нацистка Германия. Подобни примери могат да се открият и в другите две тоталитарни системи – фашистката и съветската.

- Името на дизайнера Хуго Бос става популярно през 30-те. Защо именно него избира Хитлер за шивач на униформите на войниците му?

- Фюрерът не би се спрял на Хуго Бос, ако скромният в началото производител в Метцинген, не беше откликнал с готовност и всеотдайност на първата партийна поръчка, която получава за изработката на кафяви ризи за щурмоваците и Хитлеровата организация. С времето цеховете на Бос се превръщат в главната индустриална „модна“ централа, създаваща и снабдяваща с униформи всички военнослужещи от Вермахта офицери и войници. Хуго Бос дори е титулуван като „личен стилист“ на фюрера. Десетилетия по-късно наследниците и приемниците на Хуго Бос поднасят своите извинения за безмилостната експлоатация на затворници и военнопленници от лагерите на смъртта в т.нар. „трудови фабрики“. Трябва да се отбележи, че там са работели основно жени в ужасни, гибелни условия.

Хуго Бос
    
- Каква е връзката между имиджа, дрескода и идеологията?

- Имиджът е изградената публична представа за политическите лидери, в случая за Хитлер, Мусолини и Сталин. Сходни са пропагандните техники за налагането на техния образ, макар че има и редица дисонанси, които подробно съм разгледал в книгата си „Стилът на диктаторите“. Зрелищните публични спектакли, ритуали и шествия, прилагането за пръв път на техниките на театъра и визуалните изкуства, медиите и ефектната хореография са много важна част от технологията за формирането на масова психоза и постигане на публична екзалтация. Много по-близки в това отношение са Бенито Мусолини и Адолф Хитлер, още повече, че фюрерът, поне в началото на кариерата си, е копирал и имитирал Дучето. Политическият дрескодът пък е своеобразен мост между тоталитарната идеология и лидерския имидж, имам предвид основно военните униформи, значките, емблемите и мощен визуален инструмент за всяване на респект, дисциплина и боязън. Тази „брутална“ елегантност е особено характерна за нацистките униформи. Целта на комбинацията между пропаганда, дрескод и имидж е постигането на култ и обожествяването на съответните водачи. В чисто визуален и невербален аспект то е френетично и фанатично при Хитлер, бутафорно при Мусолини и по-обрано и сдържано при Сталин.  За съжаление ХХІ век, метафорично казано, не си е взел необходимите поуки, а рискът от разпространяване и процъфтяване на авторитарните режими все повече се увеличава. 

- Ако обърнем поглед към настоящето, какъв е трендът в облеклото и имиджа при днешните лидери, бихте ли посочил примери?

- Отговор на този въпрос ще получите, надявам се скоро, в моята следваща книга, която ще бъде посветена на имиджа и стила в политиката. В нея ще анализирам ключовите тенденции и особености на лидерския дрескод и имидж както на мъжете, така и на жените във властта. В структурата на политическата комуникация и политическия лайфстайл ще представя концепцията си за доминиращите стилове и трендове в моята авторова класификация на конвенционални, неконвенционални и иновативни модели, представени и застъпени от емблематични исторически и съвременни личности като - Уинстън Чърчил и Джон Кенеди, Маргарет Тачър и Индира Ганди. Там ще има място и за Ангела Меркел, Владимир Путин, Силвио Берлускони, Тереза Мей, както и за много други, разбира се.

Снимки: Петър Станев, Уикипедия, Kristine

Визитка:

Проф. д. н. Любомир Стойков e създател на телевизионната модна журналистика в България, автор и водещ е на популярни ТВ предавания за стил и моден дизайн. Създател на Българската академична асоциация за комуникации, председател на Академията за мода и член на Съюза на учените в България, на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските художници. Член е също на Метрополитън мюзиъм (Ню Йорк), Американското дружество за връзки с обществеността (PRSA), European Communication Research and Education Association (ECREA) и International Association for Media and Communication Research (IAMCR). Интервюирал е над 100 световни знаменитости – Аликзандър Маккуин, Пако Рабан, Пиер Карден, Живанши, Нино Черути, Санто Версаче, Оскар де ла Рента, Ивана Тръмп, Клаудия Кардинале, Лиз Хърли и др. 

Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, за особено значими заслуги към културата, на Почетния знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента за цялостен принос към развитието на журналистиката и на Факултета по журналистика и масова комуникация – от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Удостоен е с  Почетния знак на президента на Република България за значим принос към българската култура, наука и образование, със „Златен век“.