Доц. Стойчо Стойчев, доктор на политическите науки, пред „Труд news“: ППДБ приватизираха думата „демокрация“

Големият проект на Радев се мъти толкова дълго, че накрая може да излезе запъртък

Стратегически важно е управляващите партии да изкарат пълния си мандат

Коя е тази демократична общност, която в понеделник се събра да обсъжда как ще издигне единен кандидат за президент догодина? Според доц. Стойчев  партиите от т.нар. демократична общност разчитат само  на своя електорат и няма да се борят за някакъв вид широка подкрепа. Той категоричен, че големият резил за ППДБ е, че подкрепиха Радев на втория тур на президентските избори преди 4 години. Г-н Стойчев е убеден, че за електората на ДПС Рубикон е преминат и оттук нататък съпротивата на останалите около Доган е излишна, защото избирателите на ДПС вярват в Делян Пеевски и харесват неговия модел на поведение. Стратегически важно за партиите в правителството да изкарат пълния мандат, смята доц. Стойчев и допълва, че управляващата коалиция си върши добре работата и не прави гръмки заявки, че ще строят три моста и пет тунела.

- Какви са критериите една общност да бъде наричана демократична, доцент Стойчев? Питам ви, защото в понеделник ППДБ направиха кръгла маса, за да мислят какъв общ кандидат за президент да издигнат догодина? Само ППДБ ли олицетворяват демократичната общност в България? Моите приятели са заклети демократи, но не припознават за свои представители нито ДБ, камо ли ПП...
- От доста време политически партии обичат да приватизират някакви символи и да ги използват за пиар цели. Президентът например си приватизира образно казано, Левски. Идеята за демократична общност е на „Да, България“, след което се обединиха с ДСБ и станаха „Демократична България“, към тях се присъедини и ПП и приватизираха за себе си думата „демокрация“.  Обясняват, че за тях демокрация е липса на корупция. Сигурно някой израелски пиар им го е казал – щом вие се обявите за демократи, останалите са недемократи. Съдебната реформа заглъхна, сега на дневен ред е корупцията. Радостин Василев ще се бори с мафията, „Възраждане“ и „Величие“ се чудят кой е велик и кой е възрожденец. Всяка партия си има по един смъртен враг, с когото се кара за някаква идентичност. Това е най-забавното в България, че партиите спорят за своята идентичност. Това е все едно едно дете на 12-13 години да почне да се замисля кой съм аз, какъв искам да бъда. Това не важи само за малките партии. ГЕРБ също се лутаха, но вече се стабилизираха в някаква позиция, ГЕРБ-СДС станаха до такава степен запазена марка, че човек казва тези абревиатури без да се замисля, станаха единен субект. Както и ППДБ. Това е по-добре, отколкото да има роене, за да могат хората да си отдъхнат от нови и нови партии. Чакаме сега големия проект на Радев, но той не е нов, той толкова дълго време се мъти, че накрая може да излезе запъртък.  И щом ППДБ са демократи, значи Бойко Борисов не е, той е авторитарен. Това бе лансирано дълго време и от президента. Този рефрен е вече забравен, по същия начин ще се забрави и настоящия рефрен за демократичната общност, но дотогава ще си поиграят малко с него.

- Стана ли ясно от тази кръгла маса какъв трябва да бъде общия кандидат-президент на т.нар. демократична общност?
- О, не. Не е ясно и няма да стане ясно предполагам до лятото догодина. Президентските номинации се дебнат до лятото. Така че ще има всякакви спекулации, но няма да има фиксиран кандидат отсега. Отдалеч се подготвя кандидат, който трябва да стане разпознаваем, но в сегашната ситуация те няма да заложат на непознат кандидат. Освен това те няма да се борят за някакъв вид широка подкрепа. Партиите от т.нар. демократична общност разчитат само  на своя електорат, който е достатъчно наясно с техните 250 лидера и  който и да му покажат, той ще си гласува за тях, техният избирател ще гласуват партийно, а не мажоритарно. Хората си мислят, че по-интелигентните избиратели гласуват мажоритарно, но това няма нищо общо с реалността. Избирателите им гласуват партийно, какъвто и друг да сложат в листите, те ще си гласуват за своите хора. А щом приватизираха демокрацията, защо да не приватизират и кръглата маса?

- Излиза, че т.нар. демократична общност на втория тур през 2021 г. избра Радев за президент... Ето какво написа във Фейсбук един от известните членове на „Да, България“: „Ако над 600 000 гласа на ПП се извадят от резултата на Радев и се добавят към тези на Герджиков, заедно с още 200 000 на ДБ, то днес президент нямаше да е Радев, а Герджиков... Но от кръглата маса не чухме никакво извинение?
- Това е големият резил на ППДБ. Но да се обсъжда номинация за президент на кръгла маса е нонсенс. Тази кръгла маса мога да използват да си кажат някои неща, да си направят равносметка. Можеха да кажат на избирателите че съжаляват, че са ги подвели предния път, но сега няма да допуснат тази грешка.

- Направи силно впечатление едно изказване на Иван Костов на тази кръгла маса, че големият риск е проруските сили отново да изберат президент...
- Аз си спомням като днес как преди пет години лидерът на ДСБ Атанас Атанасов се обясняваше, че вярва на президента Радев. В друго студио пък Костов каза, че не вярва на този човек. Иван Костов е ветропоказател. Може да си позволи да каже да не номинират неизбираем кандидат. Терзиев, когото спрягат в момента, е антикандидат. В София го избраха за кмет, просто защото ППДБ е регионална партия, тук е силна, но от София идват максимум една трета от гласовете в страната. Ако те издигнат Терзиев и ако ГЕРБ изкара някой професор – видя се, че Бойко Борисов има банка кадри – президент ще вземе да стане Костадин Костадинов.

- Очевидно без ГЕРБ няма да може да бъде избран президент...
- На т.нар. демократична общност играта ще бъде за балотажа. Ваня Григорова напусна групата на БСП в СОС, а президентът започна да се обгражда с едни жени горе-долу на нейна възраст. Мъжете си тръгнаха и сега с него вървят жени, които гледат изстрадано и измъчено  как той говори за девствената конституция, която са изнасилили. На тях това им е в главите, такива нишани дават, както се казва. Ако Радев подкрепи Григорова, ще бъде интересно, защото ще имаме някакъв вид противоборство. Костадинов няма да я подкрепи, той ще номинира себе си. И ще имаме двама проруски кандидати, които ще се карат кой е повече с народа и кой е по-руски, и двама, които ще се карат кой е по-антируски и по-демократичен. И в крайна сметка може да се окаже, че ще имаме двама проевропейски или двама проруски кандидати на балотаж.

- Смятате ли, че е твърде вероятно изборът кой ще бъде следващият президент да бъде на Борисов и Пеевски? ДПС-Ново начало вече е втора политическа сила...
- Въпросът е, че този избор за президент е доста непредсказуем. На първо място защото резултатите се решават от големи бройки гласове, а не е като на парламентарните избори, където за един мандат се изисква точно определен брой гласове. При президентските избори гласовете са много. И другото, което е специфично за този избор е, че той е в два тура. И на втория тур това, което се случва винаги е, че между двата тура има някаква вторична мобилизация, която обикновено е против този кандидат, който е бил на първо място. Всички се обединяват срещу него и президент става някой неочакван. Ето например във Франция как направиха кордон на Националния фронт и бе избран друг. По същия начин през 2006 година действаше и фронтът анти Волен Сидеров. Хора, които плюха Първанов 8-10 години гласуваха за него, за да не стане Сидеров президент.

- Тогава имаше и директива от Европейската народна партия и десните ни партии, които бяха нейни членки, в голямото си мнозинство я изпълниха и гласуваха на втория тур за Георги Първанов...
- Така беше, обикновено на втория тур се гласува за по-малкото зло, или да спреш някакво зло. И ако на балотаж отидат Костадинов и Григорова, ще бъде голяма мъка за т.нар. демократична общност. 

- Като стана дума за 2006 година, преди дни Иван Костов нарече Петър Стоянов най-успешният президент на прехода. Но тогава, през 2006-та, заяви, че ДСБ категорично няма да го подкрепи и наложи Неделчо Беронов, който не стигна и до балотаж. Със закъснение от почти 20 години идва това признание на Костов...
- Ами, така е смятал тогава, така е действал. Той изкара Неделчо Беронов, но явно ние не сме дорасли за кандидат, който изглежда уравновесен и е на почтена възраст, какъвто избират например италианците или португалците. Това са кандидати, които са лашкани много, но вече видели много и са улегнали. Няма как да избереш някой, който стартира политическата си кариера от президент, и да очакваш той да бъде балансьор. И Петър Стоянов беше млад президент, и Георги Първанов също. Единствено Желю нямаше политически амбиции. А най-проевропейският президент беше Росен Плевнелиев, буквално като по учебник, без да е завършил Харвард. Той имаше твърдата и последователна позиция винаги в една посока.

- Как ще коментирате последното изследване на „Галъп“, според което ДПС-ново начало са втора политическа сила, а тези около Доган са изпаднали вече под четирипроцентната бариера?
- Не знам дали е точна тази прогноза, но е ясно, че в електората на ДПС Рубикон е преминат. Пределът беше минат, преломът се случи. Оттук нататък съпротивата на останалите около Доган е излишна, според мен. Най-добрият вариант за тях би бил да потърсят някакъв път обратно, както Джевдет Чакъров тръгна в тази посока. Тези около Доган щели да правят анкетна комисия за модела Пеевски. И какво ще установят? Че те са си го създали! Късно е либе за китка, да си му мислил овреме. Така че пътят на хората на Доган е натам. Дали се е случило вече или ще трябва да мине още малко време, но тенденцията е такава.  Единствената разлика е, че вместо отцепката от Доган да стане като Гюнер Тахир, или като Касим Дал, или като Лютви Местан е, че сега хората на Доган ще вървят по техния път. АПС можем да го наречем ДОСТ номер две, защото няма никакво значение как ще се казва. И нещо друго искам да отбележа.

- Какво?
- Всички си мислят, че за ДПС гласуват само турци. Само че българските мюсюлмани са най-различни, има голямо разделение между тях и дълбоко недоверие едни към други. Турците в Турция ги няма вече в България и това се вижда от постоянно спадащата избирателна активност в Кърджали и в изселническите организации в Турция. Турските турци вече не чувстват ангажимент да спасяват нещо. Демокрацията тръгна, тя си върви, те си имат своя живот в Германия или в Холандия и не могат вече да се мобилизират да спасяват някаква кауза. Те имат друга родина. Докато тези от тях, които продължават да живеят в България, имат нужда от властта на местно равнище да ги подпомага битово. Те са в по-бедните райони и това не са само българо-мохамеданите в Западните Родопи, помаци има и в Тетевенско, и в Казанлъшко. Те са там отпреди 300 години и с останалите турци не са в достлук. И в момента Делян Пеевски им печели доверието, те му вярват автентично, а не защото ги е заплашил. Тези хора вярват в Пеевски и харесват неговия модел на поведение, той импонира на неговите избиратели – сила, която вдъхва доверие. Тези хора гласуват за властта. Делян Пеевски се е показал в тази светлина, както едно време беше Доган, но отдавна не играе тази роля.

- Две думи и за този прословут вот на недоверие на ПП, който те подготвят за 12 юли. Освен да пречи по пътя до еврото, какво друго може да цели той?
- Той вече не може и да пречи, защото виждаме, че управлението е започнало да се нормализира. Усещането за спешност за някакви реформи създават ППДБ, там има много твърде активни хора, които постоянно крякат, викат и пишат, че нещо се случва. Управляващата коалиция си върши работата, не прави гръмки заявки, че ще строят три моста и пет тунела. Но изпълнителната власт в момента не е център за взимане на решения, центърът е в парламента, където са политическите лидери. Стратегически важно е за тези партии в правителството да изкарат пълния мандат, ако гледат рационално на бъдещето си, за да не се изпълни прогнозата на Костов. Защо е много важно? Защото ще му изтече на президента Радев мандата, след което той ще бъде партиец две години до редовните парламентарни избори. За това време той буквално ще каталяса, защото няма да има тази трибуна когато реши да прави обръщения. Ще си стане един обикновен партиец, ще ходи по страната да гради структури, ще го натиснат всякакви местни клиентели и мрежи и ще се чуди къде какво и на кого да нарежда.

Нашият гост
Стойчо Стойчев е роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет (бакалавър, 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България.
Доц. Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет. Преди дни стана доктор на политическите науки, като защити дисертация на тема „Избори и избирателни системи по света: еволюция, участие и въвеждане на хибридните модели“.