Кризата разкри слабостите във финансите на ЕС

Твърде щедрите социални системи в някои от държавите са причината за високия размер на преразпределението на създадената стойност през държавния бюджет.

Пандемията не се отразява еднакво на всички икономики

В България ще трябва да бъде направена актуализация на бюджета

Очакват по-висок темп на инфлация

Състоянието на публичните финанси в Европейския съюз и в частност в еврозоната е тревожно. Бюджетните дефицити и трупането на държавни дългове представляват масова практика, а бюджетната дисциплина е рядкост, за която само се търсят поводи да бъде нарушена. Настоящата криза е пример как дори най-консервативните правителства развързват кесиите и разчитат, че правилата няма да важат за всички за продължителен период от време. Нормалната логика е държавата чрез фискалната си политика да реагира спрямо кризата, но мащабите на дефицитите и допълнителните дългове съвсем не са оправдани.

Началната позиция

През 2019 г. европейските икономики отбелязаха положително развитие. По принцип в такъв период е нормално да се подхожда по-пестеливо, тоест по възможност да се трупат резерви за по-неблагоприятни времена. Още тогава предупреждавах и, разбира се, далеч не бях единствен с тази позиция, че икономическите фундаменти предполагат възникването на рецесия в по-големите икономики през 2020 г.

Бюджетен излишък тогава са реализирали България, Чешката Република Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Хърватия, Кипър, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Португалия, Словения и Швеция. Макар че в някои от тях всъщност салдото е трябвало да бъде по-високо, все пак такава политика показва относително разумно поведение.

В същото време Белгия, Испания, Италия, Унгария, Словакия са сред най-недисциплинираните, докато Франция и Румъния даже надвишават прага за дефицита от 3% спрямо брутния вътрешен продукт. Тоест още преди кризата и реакцията спрямо коронавируса ситуацията при тях може да се определи като твърде разхлабена.
По-дългосрочното състояние на публичните финанси също не може да се определи като добро. Белгия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Португалия са със съотношение между държавния дълг и БВП около и над 100%. Особено се отличават държави като Гърция, Италия, Португалия. Италия е една от най-големите икономики в ЕС, но въпреки изоставането спрямо Франция според размера на БВП, тя е с по-висок размер на държавния дълг, който достига над 2,4 трилиона евро в края на 2019 г. Изискването според Пакта за стабилност и растеж за дълг към БВП от 60% се спазва от 16 от 27 държави, като успех в това отношение постигнаха Германия, Ирландия и Финландия, които изпълниха критерия, след като са го надвишавали през предходните години.

Посочената ситуация откроява няколко държави поради наличието на бюджетен излишък през 2019 г. и спазването на критерия за държавния дълг. Сред тях са България, Чешката Република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия и Швеция. Латвия, Полша и Финландия изпълняват критерия за дълга, но са реализирани бюджетни дефицити под 1% от БВП през 2019 г., така че могат да бъдат причислени като относително благоразумни.

Твърде щедрите социални системи в някои от държавите са причината за високия размер на преразпределението на създадената стойност през държавния бюджет. Тези разходи насърчават търсенето на облаги чрез държавата и неучастието в работната сила. От друга страна високите данъчни ставки, необходими за финансирането на щедрите разходи, дестимулират допълнително предприемачеството и предлагането на труд. Заедно с тежкото регулиране това забавя силно развитието и прави повечето европейските икономики слабо конкурентни на останалия свят.

Как се отрази кризата

Здравната и социално-икономическата криза, причинена от COVID-19, допринесоха за сериозно влошаване на публичните финанси. В такава ситуация се повишават социалните разходи и субсидиите, а освен това приходите в бюджетите намаляват. Правителствата се опитват да компенсират спада на частните инвестиции чрез публични такива. В резултат от това и бюджетните дефицити, и държавните дългове се повишават. Освен това се влошават и съотношенията спрямо БВП, тъй като икономиките се свиват.

Кризата не се отразява еднакво на всички и в здравен, и във фискален аспект. В някои от държавите отговорът чрез разхлабването на публичните финанси не е пропорционален на тежестта на кризата. Макар и силно зависими от туризма и свързаното с него потребление икономики като Гърция, Испания, Италия, Кипър през 2020 г. увеличиха дела на държавните си дългове спрямо БВП с повече от 20 процентни пункта, докато при Франция нарастването е с 18,1 пр. п., при Португалия - 16,8 пр. п., а в Белгия е 16,1 пр. п.

За Европейския съюз като цяло съотношението между държавния дълг и БВП се повиши от 77,5% от БВП през 2019 г. до 90,7% от БВП през 2020 г. Стойностите за еврозоната са още по-впечатляващи - от 83,9% от БВП през 2019 г. този показател нарасна до 98% от БВП през 2020 г.

Най-съществено разхлабване според промяната в бюджетния дефицит се отбелязва при Гърция и Малта, където нарастването му е с над 10 пр. п. Примери за твърде силна фискална експанзия са още Белгия, Испания, Хърватия, Италия, Кипър, Литва, Австрия, Словения, където влошаването на бюджетното салдо е с над 7 пр. п.

Единствената държава, където разхлабването изглежда дава желания резултат, е Ирландия. Там бюджетното салдо се понижава с 5,5 пр. п., докато държавният дълг нараства с едва 2,2 пр. п. през 2020 г. на годишна база. Трябва да се отбележи обаче ниския дял на социалната система в тази държава, в резултат от което държавните разходи преди кризата са около 26% от БВП. Тези характеристики на ирландската икономика є позволяват да е единствената от ЕС и еврозоната, която отбелязва икономически растеж през 2020 г.

Връзката в политиката е лесно забележима - тези, които са недисциплинирани преди кризата, реагират твърде силно спрямо нея като рязко увеличават бюджетния дефицит и задлъжнялостта си. Франция не е сред държавите с най-бързо нарастване на дефицита, единствено защото още преди кризата там този показател е твърде висок. Там обаче се достига до ситуацията бюджетните разходи да са 62,1% от БВП, което е абсолютен рекорд за ЕС, като все пак близо до тях са Гърция (60,7%) и Белгия (60% от БВП). Дори държави като Дания, Финландия и Швеция са по-предпазливи при увеличаването на дела на държавните разходи. Така известният в миналото скандинавски модел всъщност вече може да бъде наречен френско-белгийски. Същевременно вече освен Франция, Италия, Испания, Гърция и Португалия към проблемните икономики в ЕС и еврозоната трябва да се добавя и Белгия.

За ЕС като цяло от дефицит от 0,5% през 2019 г. се достига до 6,9% през 2020 г., докато съответните стойности за еврозоната са 0,6% и 7,2%.

България

Според информацията от нотификационните таблици, които правителствата изпращат към Евростат по процедурата за бюджетен свръхдефицит, очакваното отрицателно салдо към края на 2021 г. е 6186 млн. лв. на начислена основа при 4 056 млн. лв. в края на 2020 г. Така според прогнозата на правителството дефицитът за 2021 г. ще бъде по-висок, отколкото през предходната, като ще достигне приблизително 5% от БВП при 3,4% през 2020 г. Това се случва при очаквано повишаване на БВП с 5875 млн. лв. и реален растеж на икономиката.

Наличието на толкова голям дефицит при растяща икономика не създава позитивни очаквания за последващото развитие. Желанието за участие на България в еврозоната от началото на 2024 г. означава, че оценката за готовността на икономиката є ще се извърши в средата на 2023 г. и ще обхване данните за публичните финанси до края на 2022 г. Дефицитът ще трябва да се понижи до под 3% от БВП, което може да се окаже предизвикателство пред фискалната политика. Това би могло да се използва като част от мерките за забавяне на темпа на инфлация, критерий който също може да се окаже сериозно препятствие пред националната икономика.

Освен по-големия размер на дефицита през 2021 г. правителството предвижда и увеличаване на размера на държавния дълг с 4425 млн. лв., което означава, че на практика целият лимит за новоемитиран дълг ще бъде използван за поемане на нови задължения. При текущото изпълнение на бюджета оставащите 3,7 млрд. лв. лимит за емитиране няма да са достатъчни, за да финансират посочения размер на дефицита. Това означава, че през настоящата година ще трябва да бъде направена актуализация на бюджета дори без въвеждане на допълнителни разходи. Така твърдението на финансовия министър при изслушването му в Народното събрание, че за момента такава не е необходима, не беше коректно.

Актуализацията трябва да бъде направена и според споменатия разчет за бюджетното салдо на настоящото правителство и отричането на този факт е опит за прикриване на действителното състояние на бюджета.
Като цяло настоящата криза разкри за пореден път слабостите при управлението на публичните финанси в ЕС и еврозоната. Тази удобна възможност веднага беше използвана за фискална експанзия, която обаче за момента не носи особени ползи за икономиките, измерени чрез положителен темп на растеж. Тази огромна задлъжнялост обаче все повече ще им тежи. Очакваният по-висок темп на инфлация предвид големите парични емисии и възможното възстановяване предполагат увеличаване на лихвените проценти, тоест на разходите за обслужване на дълговете. Това ще представлява сериозно изпитание пред Гърция, Италия, Португалия, Кипър, Франция, Испания и Белгия, чиито дългове са вече над 100% от БВП.

На този фон България стои добре, но това не означава, че с публичните є финанси трябва да се правят експерименти. Няколко последователни години с висок бюджетен дефицит могат да създадат тенденция, която след това трудно да бъде пречупена. Надеждата, че желанието за членство в еврозоната ще подейства дисциплиниращо, вероятно не е оправдана, предвид състоянието на самата еврозона и продължаването на дерогацията относно правилата за публичните финанси, която е в сила и през 2021 г. Участието в този съюз представлява твърд ангажимент за българската страна, но настоящата ситуация показва, че с тази стъпка не трябва да се прибързва. Необходима е допълнителна подготовка както за българската икономика, така и за паричния съюз да достигне по-близо до окончателния си и, надявам се, по-устойчив дизайн.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари