Хакер изнудвал момиче с голи снимки На компютъра му било открито порно с непълнолетни

Посланикът на Турция у нас: Ще продължим да спазваме споразумението с ЕС за бежанците

Убиецът на трима българи страдал от мания за преследване Полякът стрелец го очакват пет доживотни присъди

Министър Димов: Системи за видеонаблюдение на горивото ще бъдат инсталирани във всички ТЕЦ-ове у нас

Шестима открити в мазе в Холандия

Уорън фаворит сред US демократите Свалянето на Доналд Тръмп обединява противниците му

Борисов заминава за Брюксел за заседанието на Европейския съвет

Армията на Асад взе бази на САЩ

34-годишен мексиканец е бил прострелян във врата в София

Купуваме 9 пъти по-малко нови коли от германците Румъния ни изпреварва в догонването на богатите страни

Марияна Николова пред ученици от НПГ по Компютърни Технологии и Системи: Хакерските пробиви нанасят щети

Автомобил блъсна две жени, пресичали неправилно в столичния квартал „Младост 3“

Доналд Туск: Сделката за Брекзит може да е факт до часове

Кристин Скот Томас: Холивуд щеше да ме смачка

Актрисата играе съпругата на Чърчил в биографична драма

За ролята на Клементин Чърчил беше много важно да успеем да пресъздадем нейния личен стил. Тя е била една изключително елегантна жена, но с много строго индивидуална, дори уникална, естетика. От дрехите и прическата, до позата и походката

Благодарение на ролята си в “Електра” на Софокъл успях да приспя много от личните си демони. Успях и да изкарам желанието да играя в трагедиии от себе си. Беше важно. Вече не искам да участвам в трагедии, просто не ми е интересно. За мен “Електра” беше дар

Кристин Скот Томас е една от най-елегантните и уважавани британски актриси за последните три десетилетия. Нейната дълга кариера е стриктно свързана с триумфите на английското кино и е превърнала името на Кристин в запазена марка за качество – на сцената и на екрана. Още на 19 тя напуска добрата стара Англия и заминава за Париж, където се влюбва във френски доктор и му ражда три деца. Тя разделя времето си между Франция и Острова. Говори френски и внася парижка елегантност, изящност и усещане за стил в родината си. Кристин Скот Томас редовно попада в класации за най-добре облечени актриси на планетата. В престижната биографична драма “Най-мрачният час” тя прави великолепна роля като Клементин – стилната и силна съпруга на Уинстън Чърчил. Филмът, който стана едно от най-високо оценените заглавия на годината, в момента върви в българските кина.

– Мис Томас, Вие сте театрална актриса, култивирана в изкуството да създава сложни и плътни персонажи с богат психологически пейзаж. Как се подготвяте за влизане в образ?
– Това е естеството на моя занаят – актьорското майсторство. Нашата професия разчита страшно много на техническите елементи от производството на дадено произведение – театрално, телевизионно или филмово. Например, за ролята на Клементин Чърчил беше много важно да успеем да пресъздадем нейния личен стил. Тя е била една изключително елегантна жена, но с много строго индивидуална, дори уникална, естетика. От дрехите и прическата, до позата и походката. При подготовката започнахме с косата. Тя е имала някак странна прическа, архаична, немодерна, като от друга епоха. Вратата, през която може да се намери един персонаж и да се пресъздаде ефектно и ефективно е изградена именно от физическите, материалните неща – главата, костюмите, обувките, пръстените.

– Кои са любимите Ви роли?
– Несъмнено да изиграя централния персонаж от “Електра” на Софокъл беше едновременно предизвикателство, приключение и признание. Играх в трагедията на сцена през 2014-а и пазя скъпоценни спомени. Бих казала дори, че това изпълнение е най-важното за мен в цялата ми кариера. Благодарение на ролята си в “Електра” на Софокъл успях да приспя много от личните си демони. Успях и да изкарам желанието да играя в трагедиии от себе си. Беше важно. Вече не искам да участвам в трагедии, просто не ми е интересно. За мен “Електра” беше дар.

– Как се възприемате – повече като филмова звезда или като театрална актриса?
– Не съм сигурна. Това е все едно да ме питат да избирам измежду две деца. Със сигурност не бих могла да понеса мисълта някой да ми каже, че вече не мога да участвам във филм, но преди четири години бях на прага да се откажа от киното завинаги.

– Защо?
– Защото дълбаенето в личните ми емоции и преживявания ми дойде в повече в един момент. За “Английският пациент” на Антъни Мингела от 1996-а година постоянно ровех в собствените си страхове от изоставяне с идеята да ги изведа на повърхността и да ги демонстрирам пред камерата. Това е задачата ти в един филм – да си сграбчиш емоциите и да ги покажеш на преден план, а после режисьорът ще избере и вземе това, което пожелае. Усещането, че си изцяло в чуджи ръце и нямаш контрол над собственото си творчество е много силно в света на киното и това може да подейства демотивиращо на актьорите.

– Това не се ли случва в театъра?
– Там процесът на работа е различен – в театъра откриваш нещо от себе си и изграждаш върху него. Там използваш тялото си, влагаш всичко и създаваш цялостно завършено произведение. В театъра си пред публика, която ще чуе репликите ти по един начин в понеделник и по съвсем друг начин в сряда. Задачата на актьора в театъра е да заведе публиката там, където поиска да ги заведе. Много различно от киното.

– Защо искахте да станете актриса?
– Не знам. Аз произхождам от военно семейство от средната класа. Майка ми винаги е искала да бъде актриса. За мен, предполагам, е било важно още от ранна възраст да изследвам нови територии и да се опитав да узная какво е да бъдеш някой друг.

– Защо не се преместихте за постоянно в Холивуд?
– Бях там само за един филм и останах не повече от четири месеца. Прекарах си прекрасно, работих с интересни хора като Кевин Клайн по филм “Къщата на жвота ми”, режисиран от Ървин Уинклър – чудесен човек. Но в Холивуд актьорите са сякаш обществена собственост. Много странно усещане. Винаги съм успявала да водя много балансиран живот, но това според мен се дължи на факта, че взехме решение да си останем в Европа. Аз съм прекалено крехка за света на Холивуд. Тази система щеше да ме смачка. Не притежавам достатъчно амбиция и не съм агресивна, не мога да се боря за роли и да се състезавам с конкуренцията. А конкуренцията в Холивуд е жестока, там ситуацията е радикално разлчина.

– Липсва ли Ви реалността на киното, когато не снимате?
– Липсват ми снимачните площадки, атмосферата, участието на всички в едно колективно усилие. Липсват ми и репетициите за роля в пиеса, както и излизането на сцена. Харесва ми, въпреки че е ужасно изтощително. Щастлива съм когато не работя.

– Над какви проекти работите в момента?
– Винаги съм искала да режисирам и в момента работя да осъществя това свое желание, но все още има път за извървяване.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.