Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, пред „Труд“: Парадокс: Брекзит е факт, но тепърва ще се договаря какво означава

Боя се, че ние за пореден път ще оценим проблемите, след като се сблъскаме с последствията

На 31 януари в 23 часа по Гринуич официално Великобритания напуска Европейския съюз. Формалностите са вече зад гърба на преговарящите. Но остават много неясноти, които ще се изчистват в движение. Какво предстои оттук нататък? Разговаряме с Любомир Кючуков, който е един от най-добрите специалисти по проблемите на Острова. Той отговаря и на въпроси, засягащи българските граждани, които понастоящем живеят във Великобритания, или ще предпочетат да заминат там след Брекзит.

- Г-н Кючуков, както се казва, удари дванадесетият час. По-точно - единадесетият. В 23 часа по Гринуич на 31 януари официално Великобритания напуска Европейския съюз. Какви бяха последните стъпки преди Брекзит?

- В Лондон процедурата бе приключена с одобрението на споразумението от парламента и подписа на кралицата. След това двете страни подписаха договора, който бе гласуван и от Европейския парламент и одобрен от Съвета на ЕС. С това приключва краят на началото. Обединеното кралство окончателно напуска ЕС, но не е ясно какви ще бъдат отношенията им занапред. Следва преходен период до края на годината, в който страната трябва да спазва всички правила на ЕС, но не участва във взимането на решения.

- И все пак, какво им предстои на британците оттук-нататък?

- На британците тепърва предстои да изконсумират реалните последици от излизането. Част от тях вече са налице: политически кризи, несигурност, дълбоко разделено и конфронтирано общество - при това задълго. Почти всички анализи прогнозират и икономически спад, проблеми с експорта, нарастване на безработицата, отлив на чуждестранни инвестиции. Различията в оценките са по-скоро в това колко дълго ще продължи този период и колко тежки ще бъдат проблемите преди да се формират новите отношения и баланси. Под въпрос е и съдбата на Лондонското Сити като основен европейски финансов център. Брекзит пропука и държавната спойка на Обединеното кралство. Шотландия активизира усилията си за независимост, като тук се очертава като твърде вероятен „каталунският сценарий“: когато парламентът и властите в Единбург настояват за втори референдум, а Лондон отказва да позволи неговото провеждане. Това вещае напрежение и несигурност. Предстои да видим как ще сработи и споразумението да се запази отсъствието на граница между Северна Ирландия и Република Ирландия и оставането на Северна Ирландия в рамките на общия европейски пазар за период от четири и възможни още четири години. Тук рисковете са два: или постепенно да се увеличат бариерите между Северна Ирландия и Великобритания, което също ще постави под въпрос единството на Кралството, или да се пристъпи към осъществяване на граничен контрол между двете Ирландии - което пък може да доведе до възобновяване на кръвопролитията в Ълстър.

- Какво според вас е важно да се случи в по-далечен план. Какви ще бъдат последиците?

- Тук проблемът е по-генерален и отговорът зависи от мястото на националната държава в един глобален свят. Глобализацията е обективен процес и опитите тя да се отмени са нещо като „политически неолудизъм“ - както лудитите са чупели машините в началото на промишлената революция. От друга страна глобализацията поставя на изпитание целия следвоенен световен ред, неговата институционална и правна рамка. Това води до загуба на чувството за сигурност - както национална, така и персонална. Брекзит е следствие от тези процеси, когато загубената сигурност започва да се търси в посока изолационизъм, протекционизъм и затваряне в националните граници. Дори за страна с потенциала на Обединеното кралство - една от водещите световни икономики, ядрена сила, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, ще бъде сериозно предизвикателство да се утвърди като основен и най-вече самостоятелен глобален играч наред със САЩ, Китай, Русия, а и демонстриращия геополитически амбиции ЕС - съгласно определението на фон дер Лайен.

- Какво трябва да се случи в едногодишния преходен период?

- Сагата Брекзит ще продължи с пълна сила. Ситуацията е доста парадоксална - Брекзит е факт, но тепърва ще се договаря какво точно това означава. Предстои още една година на спорове и драми. За разлика отпреди обаче, когато основният дебат бе Лондон-Лондон, сега предстоят тежки преговори Лондон-Брюксел. И те ще бъдат значително по-сложни: преди се договаряше прекратяването на нещо съществуващо, сега ще се търси съгласие по изграждането на нещо ново. Проблемите са най-общо два: сроковете и съдържанието. Единадесет месеца са твърде недостатъчни за договаряне на такава сложна проблематика, а и реално преговорите няма да започнат преди март, тъй като ЕС тепърва ще съгласува преговорните си позиции. Практиката с проваленото търговско споразумение със САЩ (ТТИП) и подписаното такова с Канада (СЕТА) показва, че преговорите по тях са отнели години. Същевременно Джонсън отхвърля всякаква възможност за удължаване на преходния период. Допълнителна сложност е, че евентуално удължаване трябва да се поиска не по-късно от юли. Иначе казано: удължаването на преходния период ще създаде вътрешнополитическо напрежение в Обединеното кралство, а спазването на сегашния срок пък ще доведе до външнополитически проблеми с ЕС. Междувременно Лондон ще пристъпи към приемането на национално законодателство, заместващо европейското, което нерядко ще поставя ЕС пред свършен факт. И сянката от Брекзит без договор - но този за отношенията след излизането, ще продължи да виси през цялото време над преговорите.

- В интервюта сте казвали, че е много по-важен вторият етап - как ще се градят оттук-нататък отношенията между Обединеното кралство и Евросъюза?

- Паралелно с договора за напускане ЕС и Обединеното кралство договориха политическа декларация. Тя няма обвързваща юридическа сила и в нея са залегнали само основните принципи на бъдещите отношения, които тепърва предстои да се договорят. В съдържателен план те съвсем не се изчерпват само с търговската сфера: става дума за целия комплекс отношения - от политиката и сигурността, науката, образованието и социалните права до ежедневието на гражданите, участието в десетки агенции и други европейски структури, придържане към общи стандарти, движението на хора и т. н. А и в сферата на търговията амбициите като че ли постепенно намаляват: независимо, че според политическата декларация целта е „постигане на всеобхватно и балансирано споразумение за свободна търговия“, доскоро като ориентир се сочеше споразумението на ЕС с Норвегия (за свободна търговия и участие в Европейското икономическо пространство), докато вече за пример се взима СЕТА с Канада - което е просто търговско споразумение. Впрочем, в това има логика: възприемането на норвежкия модел би означавало Обединеното кралство да спазва всички правила на ЕС без обаче да участва в тяхното изработване, като същевременно си плаща за достъпа до огромния европейски пазар. Което поставя ребром въпроса за смисъла от цялото упражнение „Брекзит“.

- Каква ще е ролята на САЩ. Особено по отношение на преговорите за свободна търговия, както между Великобритания и САЩ, така и между Великобритания и Европейския съюз?

- Това допълнително усложнява картината. Борис Джонсън търси контрабаланс в бързото подписване на търговски договор със САЩ, който да компенсира в икономически план шока от напускането на ЕС. Тръмп също се старае да откъсне колкото се може по-бързо Великобритания и да получи важен съюзник в споровете с ЕС. Но постигането на договореност за свободна търговия едновременно с ЕС и със САЩ ще бъде изключително трудно, защото отново на преде план ще изникнат въпросите за стандартите за храните, съдебната юрисдикция и др., които препънаха приемането на ТТИП. На практика ще трябва да се съчетае несъчетаемото - евентуални две споразумения за свободна търговия, но с разминаващи се условия.

- Да минем към малко по-практичната страна на въпроса, засягаща нашите сънародници. Оказа се, че техният брой според британските власти е доста по-голям в сравнение с официалните данни на българското външно министерство. Можем ли да очакваме, че Лондон ще се опита да ограничи броя на имигрантите?

- Първо се налага едно уточнение - българите, които вече са в Обединеното кралство, не са имигранти, а граждани на ЕС, възползвали се от правото на свободно движение на работна ръка в Съюза. Това ще се промени едва след като завърши преходният период. Да, такива мерки вече се взимат, като в политиката на последните британски правителства е заложена като цел въвеждането на таван за максималния брой имигранти годишно. Досега това не се отнасяше за гражданите на ЕС, но след напускането правилата очевидно ще се променят и за тях. Въпреки всички договореност обаче в Европа има определени притеснения по въпроса - неслучайно преди две седмици Европейският парламент гласува специална резолюция за защита правата на гражданите на ЕС в Обединеното кралство след Брекзит.

- Друг интересен казус - сега на Острова учат в университети доста българи. След като завършат, ще могат ли без формалности да останат на работа там?

- Всичко ще зависи от датата на завършването на висше образование. Ако тя е преди края на преходния период, то дотогава ще са валидни действащите към момента правила. След това ще влязат в сила договореностите за отношенията между ЕС и Обединеното кралство вече като страна извън Съюза. Като отново се налагат две уговорки: дали преходният период ще бъде удължен и дали все пак няма са стигне до Брекзит без договор за бъдещите отношения.

- Още един казус - например искам да отида да бера сезонно ягоди във Великобритания след Брекзит. Какво трябва да знам. Това всъщност ще важи и за други граждани от страни от ЕС...

- Всичко, което предстои да се договори като бъдещи взаимоотношения между ЕС и Обединеното кралство... И новото британско законодателство по въпроса, което тепърва ще бъде въведено.

- Обмислят се работни визи. Това начин за ограничаване на трафика от чужденци ли е, или нещо друго?

- Това е и начин за ограничаване на имиграцията, но преди всичко - способ за подбор на необходимата работна ръка. Основно става дума за две категории: от една страна на Острова се стараят да привличат най-добрите експерти, а от друга - нискоквалифицирани кадри главно в сферата на услугите, където британски граждани работят по-рядко. Следва да се има предвид обаче, че ЕС вероятно ще въведе реципрочни мерки за британските граждани, търсещи работа в Съюза.

- Готова ли е според вас българската държава да оказва съдействие и помощ на нашите граждани при по-специфичните случаи след Брекзит във Великобритания?

- Според официалната информация на този етап мнозинството български граждани в Обединеното кралство, които имат намерение да останат там, са предприели необходимите действия за получаване на гражданство или статут на уседналост. При специфични казуси, разбира се, сигурно ще се налага и съдействието на българското посолство в Лондон и дори институциите в България. За съжаление не се реализира решението за откриване на консулство в Единбург. По-озадачаващо е обаче, че като че ли българското правителство така и не направи опит за един по-системен анализ за последствията от Брекзит за България - не само през призмата на българските граждани, но и от гледна точка на търговския обмен и българския износ, туризма, инвестициите, а дори и с оглед променените баланси в рамките на ЕС (достатъчно е да се споменат само темите „разширяване“ - където двете страни имаха сходни позиции, или „Еврозона“ - където решаваха общи проблеми като страни не-членки). С други думи, боя се че ние за пореден път ще оценим проблемите след като се сблъскаме с последствията.

- Струваше ли си това напускане, г-н Кючуков? И има ли опасност от последващи „екзити“ в Европейския съюз?

- Брекзит имаше по-скоро отрезвяващ ефект и в известна степен парадоксално - дори консолидира Съюза. Дори и най-евроскептичните и популистки партии в другите страни от ЕС вече не говорят за напускане, а за реформиране на Съюза. Неочаквано за мнозина бе и единството на останалите 27 държави при преговорите с Лондон. Същевременно четири години ЕС обсъждаше не проблемите на Съюза, а мястото на Кралството във или извън него. Загубено бе много време и политическа енергия. Ако ЕС не осъществи в екстрен порядък необходимите реформи и не постигне единно виждане за собственото си бъдеще (към укрепване на интеграцията или към крачка назад в посока повече правомощия на националните държави), а от друга страна Великобритания достатъчно бързо се стабилизира след напускането, то тогава в средносрочен план е възможно отново да изплува съблазънта и за други „екзити“.

Нашият гост

Любомир Кючуков е роден на 14 юни 1955 г. в София. Завършва Московския държавен университет за международни отношения, а по-късно специализира в университета “Джорджтаун” във Вашингтон. Дипломат от кариерата. Бил е заместник-министър на външните работи и посланик на страната ни в Лондон. Понастоящем е директор на Института за икономика и международни отношения. Владее английски, руски, румънски, френски и италиански език.

Коментари

Задължително поле