Дневен хороскоп на Алена за четвъртък, 24.10.2019

На 24 октомври 2019 да почерпят

Григор Димитров отпадна от турнира във Виена

Катер на гръцката брегова охрана мина през лодка с мигранти

Бени Ганц получи мандат от президента на Израел да формира ново правителство

„Капитал” изкара ЕК палач на магистрала “Струма” Източници на “Труд” в Брюксел опровергаха манипулациите в изданието за строителството на трасето Крупник - Кресна

Регистрация по ДДС при реклами във фейсбук

Всички страни от ЕС са се съгласили на отсрочка за Брекзит

Саудитската агенция по храните: Bългарските продукти са висококачествени

Къванч Татлъту заминава за 6 месеца в САЩ

Има задържан за взрива в гаража на адвокат от Монтана

Вдигат осигуровките за свободните професии Повече ще внасят и фермерите

ЦИК разреши привличане като обвиняем на Тома Белев за антисемитизъм Постъпило е мотивирано искане от главния прокурор по досъдебно производство

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 24 октомври 2019

Министър Танева: Над 600 работни места ще бъдат създадени чрез проекти по подхода ЛИДЕР

Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, пред „Труд”: Европа е нашето бъдеще – и при успех, и при неуспех

Еврозоната ще бъде принудена да се развива в посока на засилване на наднационалното начало

– Г-н Кючуков, какъв е вашият коментар за случилото се в Рим в края на миналата седмица? Там имаше чествания за 60-годишнината от сключването на Римския договор и поставяне началото на сегашния Европейски съюз.

– Това бяха чествания, съпроводени с повече въпросителни, отколкото удивителни. В Рим ръководителите на страните членки на ЕС (минус една – Великобритания) постигнаха задължителния минимум – и възможния максимум: една декларация. За единство. Като за разлика от Римския договор от 1957 г., довел до раждането на Европейската икономическа общност, когато импулсът бе насочен към бъдещето – със стремеж за създаване на митнически съюз, общ пазар на стоки, услуги, капитали и работна ръка, днес погледът е прикован към настоящето – за недопускане разрушаването на постигнатото и за съхраняване на същите тези базисни свободи. Преди 60 години единството бе цел и идеал, сега звучи по-скоро като заклинание.

– Какво се счупи, за да се превърне единството в заклинание?

– Пропука се фундаментът. Европейският съюз бе създаден, за да се гради заедно обединена Европа, без войни и с просперитет на гражданите. В началото на новия век войната се върна – като факт и най-вече като начин на мислене и допустим инструмент за разрешаване на конфликти. Кризата постави под въпрос просперитета и социалната сигурност – болшинството европейски граждани смятат, че техните деца ще живеят по-зле от тях самите. Но преди всичко се загуби заедността – появиха се термини като “гъвкава солидарност”, прокламирана от Орбан: нашата солидарност към другите може да бъде избирателна, но очакваме към нас тя да бъде абсолютна. Без настойчивостта на България от документите щеше да изпадне и кохезията като средство за икономическо и социално сближаване на страните членки – което очевидно отива на по-заден план като задача.

Основната тежест върху конструкцията се оказа човекът, който бе изместен на заден план от бюрокрацията и ефективността (т.е. печалбата). Неслучайно ограничаването на свободното движение на работна ръка (подсилено от бежанската криза) се оказва най-важният аргумент на всички евроскептични партии, агитиращи за излизане на техните страни от ЕС. Иначе казано, целта се замъгли, остана инструментът.

– Къде остават тогава гражданите в сегашния момент?

– Гражданите фигурират нееднократно в текста на Римската декларация. Предвид силните центробежни тенденции и резултатите от британския референдум политическите елити на Европа се ангажират да “слушат и отговорят на безпокойствата на гражданите” (впрочем изтекла в медиите информация от кухнята споменава, че вторият глагол е бил добавен в текста допълнително!). Същевременно обаче декларацията скоропостижно ориентира към приключване дебата за бъдещето на ЕС, отворен с публикуването на Бялата книга на Европейската комисия преди по-малко от месец и очакван да предизвика широка обществена дискусия. Изборът между петте варианта на Юнкер изглежда направен, като дори по-гъвкавата формулировка от Бялата книга “тези, които искат да правят повече, правят повече” е заменен с недвусмисленото “ще действаме заедно с различни скорости и интензивност, когато е необходимо” с успокояващото пояснение “движейки се в една и съща посока”. Като се появява важна добавка, отсъстваща от сценариите на Бялата книга – разширяването не се отменя.

Това ключово заявление следва да покаже лидерство и да внесе яснота и стабилност за бъдещето на съюза. То гарантира запазването на конструкцията в етап, когато тя е подложена на силен вътрешен и международен натиск. То печели време, но само по себе си не решава нито един от проблемите. Нещо повече, създава рискове от тяхното допълнително изостряне. Защото изглежда достатъчно лесно предвидимо, че това най-вероятно ще има за резултат допълнително парцелиране на ЕС – в противовес на генералната цел за укрепване на единството.

– Как тогава ще се развива Европейският съюз? На различни скорости ли ще се движат различните страни членки?

– Де факто ЕС и досега се развиваше в различни формати. И неслучайно в Бялата книга всяко едно изречение за оценката на възможното влияние на този именно сценарий върху различните сфери на интеграция започва неизменно с “както и досега…”. С други думи размиването на общите правила и подходи е по-скоро част от проблема, отколкото посока за неговото решаване. Реално бъдещото единство на ЕС зависи основно от взаимоотношението между еврозоната и останалата част от съюза. Еврозоната е това ядро, чиято евентуална криза е в състояние да доведе до процеси на дезинтеграция на целия съюз. По силата на икономическата логика, за да продължи да съществува и функционира, еврозоната ще бъде принудена да се развива в посока засилване на наднационалното начало и обрастване с допълнителни институции и функции, осигуряващи единна валутна и финансова политика, менажиране и контрол (включително собствен бюджет, парламент и правителство, ако се следват препоръките на Оланд). От друга страна, останалата част от ЕС по принуда ще играе ролята на хлабава периферия, където кандидатстването във всеки следващ формат ще бъде предмет на постоянно ново усилие, а желанието за присъединяване има поне два компонента: да желаеш и да си желан (примерът с присъединяването на България към Шенген е достатъчна илюстрация за това).

– Как трябва да гледа България на присъединяването си или не към еврозоната?

– За България от политическа гледна точка присъединяването към еврозоната на практика означава участие в ЕС на бъдещето. Преценката кога и как това да стане е въпрос на сериозен икономически анализ за последствията. Това се отнася и за въпроса “дали” да влезем в нея – но ако отговорът е отрицателен, изборът трябва да се направи съзнателно, с отчитане на последствията от състоянието на полуинтеграция, в което страната ще се окаже.

– Какви са сегашните предизвикателства пред Европейския съюз?

– Регионалните конфликти, тероризмът, нарастващият мигрантски натиск, протекционизмът (алюзия за политиката на Тръмп), гарантиране сигурността на външните граници на съюза са тези нови предизвикателства, с които ЕС трябва да се справи. И тази спойка, която да осигури новото европейско единство. Което коренно променя политическата оптика – то вече не се основава на осъзнатия импулс отвътре, а на заплахите отвън.

В Рим европейските лидери трябваше задължително да демонстрират единство. И те го направиха. Доколко обаче това единство ще отиде отвъд нивото на чистата декларативност, предстои тепърва да видим. Като основният въпрос се свежда до това възможно ли е да се запази интеграцията между държавите при вътрешно силно дезинтегрираните и дори конфронтирани европейски общества. “Европа е нашето общо бъдеще”, обявиха държавните лидери от Рим. Това е вярно – и при успех, но и при неуспех.

 

Нашият гост

Любомир Кючуков е роден на 14 юни 1955 г. в София. Завършва Московския държавен институт за международни отношения, а по-късно специализира в университета “Джорджтаун” във Вашингтон. Дипломат от кариерата. Бил е заместник-министър на външните работи. През 2009 г. става посланик в Лондон. Сега е директор на Института за икономика и международни отношения. Владее английски, руски, румънски, френски, италиански.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Коя Европа е вашето бъдеще,г-н Кючуков? Тази,която вече потъмнява от имигранти или оная на големите пари? Коя?

  2. тоя по нищо не се различава от партийните клакьори от епохата на „пещерния“ комунизъм.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.