Мадлен Алгафари: Имунната система на уплашения човек не работи

Снимка: Силвия Димитрова

 

Щастието е работа, както и любовта

През локдауните много партньори извадиха скелетите от гардероба

Тъжно е, че ваксините са още един повод за разделение

Нидал ми подари домашна терапевтка

- Мадлен, на 4-ти ноември ти имаше рожден ден. Как го отпразнува и кой беше най-хубавият подарък, който получи?
- Отпразнувах го в семеен вариант, а не както в предпандемичните времена, когато се събирахме повече хора. Две седмици преди това Нидал ме попита: „Може ли да подрани подаръкът за рождения ти ден?“ Причината беше, че преди половин година изгубихме много тъжно предишното ни домашно коте и исках отново да си имам. Нидал реши да ми го подари по-рано, докато е още бебче и така се озовах с тази домашна терапевтка, защото общуването с котките за мен е много разтоварващо. Аз винаги съм расла с животни и ги обожавам, а това коте се оказа едно такова кротко, направо като плюшена играчка – един гушкав любовогенератор.

- С какви проблеми се обръщат най-често към теб в последно време и увеличиха ли се случаите на депресии, паник атаки и домашно насилие по време на тази пандемия?
- За съжаление можем да кажем, че има една осезаемо повишена фонова тревожност, заради усещането за заплаха, което, ако продължава дълго време, води до различни негативни последици в психотелесното ни здраве. Това, с което се обръщат много хора към мен по време на пандемията и ми прави впечатление е, че хората започнаха да си задават сериозни въпроси – за свободата си, за приоритетите, за смъртта…, както и да променят важни неща в живота си, които са били отлагани през годините. В такова време си даваш сметка, че не си вечен и може да няма време за нещата, които си отлагал за утре. Сега е моментът да спреш да отлагаш, както и за възстановяване на мечтите или пък за пренамествания в партньорските отношения. Това оставане заедно за по-дълъг период през локдауните накара много партньори да извадят скелетите от гардероба или да подобрят качеството на общуване и да запълнят това, което е липсвало във връзката им. 

- В практиката ти сблъскваш ли се с подобни абсурдни случаи, като например семейства, които дори вкъщи ходят с маски. Какво е спасението от този страх, в който живеем?
- Хубаво е хората да имат контакт с природата, да имат телесна активност и да търсят позитивни занимания. Също така, да дишат и издишват дълбоко – до край, за да намалят нивата на тревожност. Притеснението блокира дишането ни и затова са важни дихателните практики. Важно е и споделянето и търсенето на терапевтична помощ. Трябва да вярваме в светлото, което предстои и в силите, които имаме, за да влияем на собственото си психотелесно здраве. Човек може да се разболее от дългото стоене в завист, в гняв и отрицателни емоции. Чрез тях „майсторски“ можем да си докарваме болест, а ние имаме власт над здравето си, но не осъзнаваме тази наша лична мощ и отговорност, както в това да си самовлошим здравето, така и в това да го подобрим. Да си зададем въпроси – как живеем, здравословно или не? Кои са истинските неща и кои са заблудите?

- Според теб, как влияят тези новини, в които непрекъснато се повтарят бройката на заразените и починали хора у нас? Пораженията върху психиката няма ли да се окажат не по-малко страшни, отколкото пандемията?
- Наистина смятам, че това е в повече, защото когато непрекъснато ти повтарят нещо отвсякъде – че си застрашен и изложен на опасност, това ще доведе до лавина отложени във времето негативни последици. Трябва да се вдъхва вяра и успокоение на хората – да гледаме на случващото се като на изпитание със смисъл, от което можем да научим нещо. Какво ни внушават с тези новини – трепери, стой в стрес, а това вдига неимоверно нивата на норадреналин и кортизол. Когато човек е уплашен, енергията му отива в периферията на тялото, за да служи за отбрана и така то по-трудно може да се справя с вътрешните врагове. За да имаме енергия за вътрешна защита и силен имунитет, не трябва да има чувство за непреодолима заплаха отвън. През лупата на страха, уплашеният човек се срива емоционално и имунната му система не може да работи. 

- Ти лично какви въпроси си задаваш около това насаждане на паника, чрез новините и понякога нямаш ли усещането, че живеем в Матрицата?
- Аз затова и гледам главно „Анимъл планет“ и един канал, който показва къщи и перденца, за да мога да не си натоварвам и без това натовареното съзнание. Филмът „Матрицата“ е документален. Да си в Матрицата – това е едно неосъзнато съществуване, когато не провиждаш истините.

- Какво би казала на хората, които са се отчаяли и вече не виждат никаква надежда, че нещата ще се оправят – сега се появи нов вариант на вируса - „делта плюс“ и не се знае докога ще продължава така?
- Срещайки се от години с всякакви тежки съдби, мога да кажа, че и от много по-трудни неща може да се излезе и оцелее, стига човек да не загубва вярата си. Затова се казва, че надеждата е останала последна в кутията на Пандора. Когато човек избира да вижда поучителното и намира смисъл дори и в болката, тогава той не я гледа като наказание, а като каляващ тест. Съдбата си я променяш сам, затова като ми каже някой: „Ти ми спаси живота“, аз му отговарям: „Не, ти се самоспаси!“. Аз може да съм дала само тласък. Благодарение на външния стимул в терапията човек намира собствените вътрешни ресурси.

- А според теб, какви ще са последиците от това онлайн обучение за учениците и натъжава ли те гледката на тийнейджъри, които си общуват чрез телефоните, дори когато са в една стая?
- Виртуалната реалност е противоестествена на нашата дълбока природа. Да, тя е някакво улеснение на живота, но не бива да бъде основно битие. Това е една мета реалност, фалшива реалност, която абсолютно противоречи на дълбоките човешки потребности от физически контакти, защото тяхната липса води до симптоми. „Мета“ означава „около“, „над“, а можем на български да го преведем и като „менте“ реалност. Тъжно и опасно е това стоене пред екрана на компютъра. То покачва много нивата на допамин. Човек не може после лесно да се отпусне. То не може да задоволи същинските човешки потребности. Последните се нуждаят от живо, истинско, телесно общуване. По-интровертните деца могат да се чувстват облекчени, когато са пред екрана, но като цяло това е противоприродно и не трябва да се превръща в норма. Пристрастеността към интернет води до висока тревожност, непродуктивност и множество телесни и психични патологични симптоми. 

- Страната ни е на едно от първите места по брой на самоубийства на млади хора, за което се заговори отново след скока от седмия етаж на известният попфолк изпълнител Денис Теофиков. За кои други проблеми не трябва да мълчим?
- Себепознанието е едно от най-важните неща във времето, в което живеем, когато изкуственият интелект ни познава повече от нас самите. По употребата на алкохол и психоактивни вещества също сме на първо място, а малко се говори за психичното здраве. Четох, че само два процента от здравните бюджети у нас са за психичното здраве, което е изключително малко. Защото телесното здраве стъпва на душевното. Липсва грамотност по този въпрос. По принцип, човек трябва да може да споделя за проблемите си и да изпитва доверие. В книгите си Харари пише, че професиите на бъдещето са киберсигурност и психотерапия. Не мисля, че това звучи много радостно, макар, от друга страна да означава, че все повече хората си дават сметка, че трябва да порастват отвътре.

- А къде се корени този страх от близост, който изпитват много хора?
- Причините са много, но коренчетата на този страх са още в начинът, по който бебето и майката биват разделяни веднага след раждането. Уж сме грамотни хора, а си позволяваме да отделяме бебето от майката – това е най-голямото престъпление, което уж най-умното същество на планетата – човекът – не разбира. И след това е нужна психотерапия, за да лекуваме опасните последици от множеството ни собствени, противни на естественото действия. Толкова много не знаем, че не знаем...

- Кои са другите причини за връзкофобията, за която се говори в днешно време?
- Много са другите причини, като дистанцирането и липсата на познание за това, че сме свързани в едно. Това не са просто красиви думи, а физични закони. В тялото ни има 50 трилиона клетки, които функционират хармонично в единство и нито един орган не решава да обяви война на другия. Злото може да съществува само, ако си мислим, че нямаме общо с другия. Осъзнаването на това е отчаяно нужно. Днес повече от преди мъжкото го има в жената, а женското в мъжа и  потребността да се добавят отвън, през партньора, намалява. Освен това изкуственият комфорт, в който живеем – имаме покрив, топло, светло и т.н., не се налага да сме пряко зависими от природните стихии – променя много човешката природа. Има такъв експеримент – „Вселена-25“, в който на популация мишки им се създава пълен комфорт – постоянна температура, храна, вода, гнезда за отглеждане на малките. Така в началото те се размножават много бързо, но после стават раздразнителни, получава се една размяна на роли, мъжките започват да са по-пасивни, женските – по-агресивни и накрая популацията загива… Експериментът е повтарян многократно, но все има този финал.

- Не се ли случва нещо подобно и сега?
- Дано не се случва това и в човешкия свят, а и ценностната система на Матрицата е изкривена, властовата невроза се шири, да си прав нерядко е по-важно от това да си щастлив, по-важно изглежда да се реализираш в работата, а твоята дълбока човешка същност отива на заден план. Днес се наблюдава също едно удължено детство, но биологичната възраст не прощава и като се сетят, че искат да имат дете, вече става трудно. По тази причина се увеличават и клиентите на сестра ми Станислава Льокок, която е репродуктивен натуропат. Виждам го често и в моята работа.

- Според теб, кое е най-важното, за да се съхрани една връзка жива и вие с Нидал как поддържате семейния огън?
- Любов, доверие и свобода. Едно сравнение на Хорхе Букай ми хареса – връзката е като трикрако столче. Това са трите му крака и ако махнеш единия крак – то пада. Основен проблем при партньорските отношения е в това, че всеки говори какво да направи другия, а не поема отговорност за своите ходове. Порастване и зрялост е да осъзнаеш какво можеш да направиш ти.

- Според теб, молитвата, вярата и позитивните мисли могат ли да лекуват?

- Да! Вярно е онова, в което вярваме. Да се мислим за последна инстанция – това е крайно арогантно, човек винаги има нужда да има нещо по-висше от него. Смирението е най-дефицитното нематериално „хапче“ в днешно време. Винаги си казвам това, което баба ми казваше: „Боже, ти пред мене, я – по тебе“. Казвам си също „Отче наш“, а често в молитвите си благодаря и почитам предците си, защото връзката с корените е много важна за здравето на единството тяло-душа.

Нашият гост
Известната психотерапевтка и писателка Мадлен Алгафари е родена в София, но завършва езиковата гимназия във Враца със златен медал. Тя става първенец на випуска и във Философския факултет на СУ, където се дипломира като психолог. Паралелно с това, завършва и НАТФИЗ със специалност „Режисура за драматичен и куклен театър“. Първите тв-изяви на Мадлен са в БНТ, където е била редактор и водещ в популярната студентска програма „Ку-Ку“. След това се изявява в ефира на Нова ТВ и има своя рубрика в „На кафе“. Първата й книга „Мира нямам“ излиза през 2003-та година и печели интереса на читателите с комбинацията от красива поезия и психологически съвети. На голям интерес се радват и книгите й „Вяра имам“, „Всички можем да летим“, „Приказки за пораснали деца“, „От какво ще кажат другите до какво избирам аз“, „Чувствам, следователно съм“, „Глад за истински неща“, „Как да се разболяваме качествено“, „Пътят на сърцето“ и „Поправителен за родители - неверните вярвания за възпитанието“.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта