Издирван от правосъдието участник в събитията от „нощта на кървавите глави“ се предаде на полицията на Северна Македония

Всичко бе направено достатъчно театрално, за да изглежда случайно. В неделя преди обед на граничния пункт с България „Деве баир“ пред полицейския контрол се появило лицето Д.Д. и когато подало личните си документи, на екрана на компютъра на дежурния излязъл надпис, че то е издирвано и трябва да бъде лишено от свобода.

Въпросното лице не оказало никаква съпротива, напротив, заявило, че доброволно се предава. После се прекръстил, навел се към земята, целунал я и се оставил в ръцете на органите на властта. И за да няма никакво съмнение в доброволността на акта, въпросният Д.Д. бил посрещнат от двама адвокати от Скопие и от камера на една от телевизиите от столицата. Полицаите на граничния пункт са били свидетели на какво ли не, но не си спомням да има друг подобен случай.

Цялата история си е чисто тамошна, скроена си е някъде в централата на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ и в правителствените среди, които тихо, но настъпателно искат да изчистят историята от онази нощ на 27 април 2017 г., станала известна като „нощта на кървавите глави“.

Въпросното лице Д.Д. се казва Деян Давидовски, един от 33-мата обвиняеми за събитията от въпросната нощ, когато симпатизанти и членове на ВМРО-ДПМНЕ нахлуха в сградата на парламента и упражниха насилие върху депутати от тогава опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ). За да не влезе в затвора, Давидовски, известен още и като Дешо, напуснал страната и в продължение на седем години се криел от правосъдието на Северна Македония в Швеция.

Разбира се, властите в Скопие издали заповед за международно издирване на Давидовски и през април 2019 г. той бил открит и задържан в Стокхолм. Искането на институциите от Северна Македония за екстрадиция обаче било отхвърлено от шведския Върховен съд, защото тълкуването на обвинението от Северна Македония срещу Давидовски за тероризъм не съвпадало с мнението на шведските магистрати. И така, той си останал в северната държава до онзи ден, когато доброволно се предал на властите в родината си.

Както стана ясно, на граничния пункт Давидовски бил чакан от двама адвокати. Единият от тях е емблематична фигура в правораздавателната система на Северна Македония. Това е Тони Менкиновски, известен в страната си като „защитникът на македонците от България“, който води повечето дела в Съда за правата на човека в Страсбург и се хвали с победата си над българското правосъдие. Негова лична и професионална заслуга са някои от онези 14 присъди срещу държавата ни, които в последно време новите управляващи от ВМРО-ДПМНЕ непрекъснато споменават в контекста на реципрочността, когато става дума за повече права на българите в Северна Македония и включването им в конституцията на страната.

Менкиновски, иначе партиен активист на ВМРО-ДПМНЕ, член на правната комисия на партията, бе този, който внесе в Конституционния съд на Северна Македония инициативата, с която се оспорваха документите за регистрацията на клубовете „Иван Михайлов“ от Битоля и „Цар Борис III“ от Охрид. Аргументацията му бе, че те са „противоконституционни, тъй като са насочени към насилствено разрушаване на конституционния ред, отричане и възпрепятстване на свободното изразяване на националната идентичност на македонския народ и разпалване на национална омраза и нетърпимост”. Знаете какво последва по-нататък и каква е съдбата на двата клуба на българите в Северна Македония.

Първият въпрос, който възникна около доброволното завръщане на Давидовски, е напълно естествен и той е: защо тъкмо сега? И отговорът е също така естествено логичен - защото от два месеца в Северна Македония управлява правителството на ВМРО-ДПМНЕ, чийто партиен войник, а според някои - бияч, е въпросното лице. Така случаят от частен май навлиза в едни по-широки правни и политически рамки, които показват тихото, но недвусмислено намерение на новите власти да се реваншират пред своите членове, привърженици и симпатизанти, които бяха обвинени и осъдени за насилието през нощта на 27 април.

Най-малкото е тяхното участие в нападението и разгрома на парламента да бъде гледано през нова диоптрия, която да оправдава поведението им. Нали не сте забравили какви ги говореше още в началото на своята предизборна кампания тогавашната кандидатка за президент професор Гордана Силяновска-Давкова. Една от първите работи, които щяла да свърши, е да амнистира всички 33 осъдени за участието в „нощта на кървавите глави“. Макар че, както виждам, новите власти са намерили сравнително легитимен начин някои от осъдените да не са зад затворническите стени.

В тоталната смяна на кадрите в администрацията, която последва победата на ВМРО-ДПМНЕ на майските парламентарни избори и съставянето на новото коалиционно правителство на Християн Мицкоски, на един друг партиен войник - Александър Пандов, се падна поста на шеф на институцията, която контролира изпълнението на присъдите и другите санкции на осъдените. Същият Пандов е един от дейните членове на ръководството на ВМРО-ДПМНЕ, неин активен и радикален пропагандист, който заедно с това е и директор на така наречения Патриотичен институт „Гоце Делчев“, създаден от ВМРО-ДПМНЕ за подготовка, обучение и възпитание на кадри за нуждите на партията. Пандов, издигнат като един вид идеолог на апаратната доктрина, обича да се снима в униформа на комита и да качва тези фотоси във фейсбук. В крайна сметка, негово право е да се облича както намери за добре, лошото е друго - откакто зае поста си в затворите, на свобода вече са 15 човека от онези 33, които излежават присъди за насилието на 27 април.

Всеки от тях, както самият Пандов признава, е депозирал пред ръководството на затворническото общежитие молба за освобождаване, придружена от медицинско свидетелство за болест, която не позволява на лицето да продължи да излежава присъдата си. Пандов публично призна, че в такава ситуация, в която затворникът внесе искане с диагноза от официална медицинска институция, той няма какво друго да направи, освен да го пусне на свобода.

Бдителни журналисти, близки на сега опозиционния СДСМ, разкриха, че между освободените от Пандов със същата аргументация е и неговият заместник директор в Института „Гоце Делчев“ Горан Ангелов, комуто остават още пет години от присъдата. И той е на свобода с препоръката „да се лекува в болница“. Същите бдителни колеги посочиха, че Ангелов не само че не спазва тази „препоръка“, но и се разхожда из цялата страна и участва в партийни мероприятия на ВМРО-ДПМНЕ.

Да си призная, пишейки горните редове през цялото време не ме напускаше усещането за нещо махленско. Впрочем това усещане е налице винаги, когато става дума за Северна Македония. Но ако от частното минем към общото, ще трябва да признаем, че и Мицкоски иска да върне ситуацията от времето на неговия предшественик начело на партията Никола Груевски, в която правосъдието да му бъде винаги под ръка, когато трябва да се изпълни политическо задание. Нещо, което вече сме виждали и чиято попара край Вардар вече са сърбали. Ето, някой си Деян Давидовски-Дешо се е върнал от чужбина, но големият въпрос за прибирането на самия Груевски от изгнание в Унгария стои с пълна сила.

Така че оттук нататък вече винаги в края ще питаме: а Никола Груевски кога?