Мария Йовкова – Шампионката с асеновски дух

След 27-годишна пауза България отново има европейска шампионка в тениса на маса. Отличието е едва четвърто в историята на родния спорт. А титлата донесе тийнейджърката Мария Йовкова с унгарската си партньорка Фани Харастович от първенството за девойки в Португалия. За последно Даниела Гергелчева ликува със златото при жените през 1990-а.

През последните дни едно 18-годишно момиче от Асеновград фокусира вниманието върху себе си, като върна България на медалоносната карта на Европа в тениса на маса. Направи го с лекота, без излишни амбиции и пренавиване. Дори признава, че би била доволна и на бронз, но… апетитът идва с яденето. „Когато стигнахме финал си казахме: А защо пък не, можем и още! – признава Мария Йовкова. – И чудото се случи. Безумно съм щастлива… Имаме много таланти в България. Но или късмет нямаме, или не си вярваме достатъчно.“

Всъщност с унгарската й партньорка се събират случайно на първенството. На сингъл жребият отрежда двете да играят една срещу друга още на старта. Нашето момиче печели категорично с 4:0. Час-два по-късно унгарката предлага на Мария да тренират заедно и да опитат на двойки. Речено-сторено. Така започва приказката на шампионките. Следват 6 победи, а на финала дуетът бие азерките с китайски произход Нин и Чен с 3:2!

Самата Мария казва, че играе пинг-понг откакто се помни. Роднина на семейството си прави клуб и започва да набира деца. Така момичето за първи път хваща ракетата.“Още не се виждах от масата, но от тавана се спускаше едно въженце, на което бе вързано топчето – разказва девойката. – Харесваше ми да го удрям по цял ден.“

На първото си състезание в Чепеларе отива, когато е на 7 г.Печели бронз и безумно е щастлива, защото има „купичка и грамота“, а трофеят допълнително пали момичето по спорта.

С Мария тренира и по-голямата й сестра Красимира. Често двете играят и на двойки, стават многократни шампионки на България, а преди две години са пети на европейското до 18 г. в Братислава.

Успехите се нижат един след друг, а силната игра на шампионката не остава незабелязана от чуждите клубове. От миналата година тя играе за гръцкия „Кавала“, а от този сезон е поканена и във френския „Аржентан“.

Щастлива е, защото вече е оценена от чуждите специалисти, но така си осигурява и известна финансова независимост. „Да, родителите ми продължават да ми помагат, но това е и начин постепенно да навляза в живота“, казва Йовкова.

Девойката обаче признава, че няма намерения да се състезава за друга държава. Напротив, харесва България, голям родолюбец е и иска един ден да се реализира тук. Но сега, за да се развива, трябва да играе и в чужбина. А от родното си място Асеновград признава, че се зарежда с боен дух и енергия. Следи изявите и на другите наши спортисти и се възхищава на успехите им, особено на асеновградските.

А големите амбиции на Мария срещат пълна подкрепа на родителите й. Баща й Костадин е бивш състезател по таекуондо, а майка й Веселина дълги години е играела народни танци. И двамата възпитават момичето да цени родното, но и са я научили на дисциплина и труд, които днес много й помагат. За израстването й като спортист пък всеки един от треньорите е дал по нещо – Ани Сариева и Жана Генчева от пловдивския „Стоянстрой“, Сергей Рибанчов,Георги Шишков, Тодор Тодоров…А националният селекционер Асен Асенов, който от 20 г. живее в Германия, само за 3 месеца прави значителни корекции. Тенисистите вече тренират централизирано, работят и с психолог, помагащ им във важните моменти да издържат на напрежението.

Заслуга за успехите на Мария има и нейният приятел Денислав Коджабашев, който играе в мъжкия национален тим. „Всъщност той е левичар, а унгарската ми партньорка на европейското също играеше с лява ръка – разкрива шампионката. – Той ми помагаше със съвети как да се сработим. Ето, че си паснахме идеално.“

Мария и Денислав също са играли заедно – на квалификацията за Рио 2016, но до квота така и не стигат. Както за всеки спортист, така и за шампионката, олимпийската арена е голямата й мечта. А защо пък не за Токио 2020 двамата да не играят и като смесена двойка…

Изучава английски и испански език

Мария е ученичка в частна английска гимназия в Пловдив, догодина ще бъде абитуриентка. Харесва също испанския език и в момента го изучава. А предпочината й музика е латиноамериканската. Любимия й цвят е лилавият. Има 3-4 чифта обеци, и когато играе сменя ги според настроението си. Има си и домашни любимци – две котета. Предпочитаното й занимание е … прането. Специално си подбира препарати и омекотители. А когато е в родния си Асеновград предпочита разходките и срещите с приятели.

ЗА НЕЯ

Много е дисциплинирана, и никога не мрънка
Тя има голямо желание да играе и притежава невероятен темперамент. Познавам я от дете. И още оттогава се виждаше, че има заложби. Особено по начина, по който държеше ракетата. Непрекъснато се стараеше да печели. А ключът към успеха е много, много труд. Освен това е изключително дисциплинирана. Никога не мрънка и не се оплаква. Както се казва: Един много добър материал да стане отличен спортист, както и да успее в живота. Много й се отдава играта на двойки, там няма слаби мачове. Освен това не гледа само себе си. Възпитана е на родолюбие, следи целия спорт и се радва на всеки български успех.
Стефан Китов,
президент на Българската федерация по тенис на маса

Борбена и трудолюбива
Едва от три месеца работим заедно, но е изключително борбена и трудолюбива. Дори по време на лагер имахме такава случка. Подготвяхме се много усилено. И в един момент тя каза: „Не искам да умра в залата“. Оттогава все се шегуваме, че трябва точно това да направим, за да постигнем целите си. И наистина дава всичко от себе си, възхищавам й се. Променихме доста неща. Всеки път им казвам, че трябва да започнат да мечтаят за медала. Иначе няма как да се случат нещата. И ето че златото вече е факт. Невероятно. Сякаш дойде прекалено бързо.
Асен Асенов, селекционер
на националния отбор

Добър и скромен човек
Мария е много добър и скромен човек, никога няма да изрече лоша дума. И с това ме впечатли много, още когато беше на 16 години. Винаги я подкрепям, с каквото мога. За европейското се чувахме преди всеки мач и коментирахме съперничките. В играта тя е нестандартна – не е агресивна, но не е и пасивна. И с това ги изненада. Играхме с нея на европейското до 18 г. при смесените дуети, бихме шампионите и стигнахме до топ 35. Сега ще опитаме да се класираме и за олимпиадата Токио 2020.
Денислав Коджабашев, национал и приятел на Мария

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.