Мила Йовович: Годините си казват думата

“Заразно зло” ме запозна с мъжа на живота ми

Не давам на децата да гледат зомби филми

На 44 години Мила Йовович продължава да бъде енергична и стегната екшън мацка. И екшън майка. Тя роди третата си дъщеря в началото на годината и бързо се завърна в шоубизнес играта. Догодина трябва да излезе новата тупалка с нейно участие - “Ловец на чудовища”, режисиран от нейния съпруг и баща на трите им момичета Пол Андерсън. Йовович е актриса, певица, моден дизайнер и бивш супермодел със сръбко-руски произход, успяла да се наложи като едно от най-търсените лица - и тела - в Холивуд. През 90-те години тя придобива световна известност с рекламни кампании и роли в глобални хитове като “Петият елемент”, където партнира на Брус Уилис. През последните 15 години тя е звездата на фантастичната екшън поредица “Заразно зло”.

- Мила, отново работите с вашия съпруг - режисьора Пол Андерсън. Каква е формулата за вашата дългогодишна романтична и творческа връзка?

-Няма формула, тайна или рецепта. Пол е невероятен режисьор, който може да накара своите колеги да се чувстват уважавани и ценени. Той е мил и дисциплиниран и успява да влезе под кожата на хората. Пол дава необходимата свобода на актьорите да изградят своите персонажи. Ако не е доволен от нещо, ще го изрази по начин, по който да не накърни чувствата на изпълнителите. Неговата мисия е да вдъхнови хората, които работят по неговите филми, да искат да му помогнат. Истинско изкуство е да можеш да критикуваш хората, така че те да се чувстват вдъхновени и надъхани да свършат по-добра и качествена работа. За това нещо се изисква специален талант.

- Как се почувствахте след като приключихте със сагата “Заразно зло” след 15 години и 6 филма?

- Заразно зло” заема толкова голяма и важна част от професионалния ми живот. Смятам участието си в тези шест филма за сериозно постижение и няма как да чувствам облекчение сега, когато в салоните вече е финалното произведение от поредицата. Усещането да бъдеш в епицентъра на такъв световен франчайз е специално. Не само за моята кариера, но и за мен като жена. Покрай “Заразно зло” се запознах със съпруга си Пол Андерсън, който е режисьор на тези филми; днес с него отглеждаме три красиви деца. Образът на Алис от сагата винаги ще бъде близо до сърцето ми. Трудно ми е да кажа “Сбогом” на поредицата “Заразно зло”.

- Едната ви дъщеря получи важна роля в “Заразно зло 6”. Ще последва ли стъпките ви в киното?

- Да работя с дъщеря си по този филм беше магическо и незабравимо преживяване. Заедно с моя съпруг оценихме този момент като нещо наистина специално и неповторимо. Още когато тя беше на пет годинки ми каза: “Мамо, искам да стана актриса.” Разбира се, аз приемам всичко, което тя казва много сериозно. И затова отговорих, че тя трябва да бъде подготвена да работи тежко и много, да бъде съсредоточена и отдадена на киното и ще трябва да се запише на актьорски уроци. Помислих си, че ако я запиша на курсове, след няколко седмици тя вече няма да бъде толкова ентусиазирана и ще предпочете да си има свободно време, да играе, да бъде като повечето дечица на нейната възраст. Но се оказа, че тя обожава да ходи на уроци по актьорско майсторство. Също се зарадвах безкрайно много, когато осъзнах, че тя има природен талант. Една мъничка актриса, готова за предизвикателствата на професията. Днес тя е на девет години и аз се гордея страшно много с нея. Толкова ме впечатлява, винаги успява да ме вдъхнови и да ме накара да се почувствам прекрасно. Тя наистина гори в киното със страст, отдадена е на актьорската професия, при нея е органично. Толкова е различно от моя старт в развлекателната индустрия. На нейната възраст аз нямах това естествено желание да играя в киното или телевизията. Затова днес, когато я гледам, не просто се гордея с нея, а направо се уча от нея. Хората ме питат дали аз є преподавам някакви уроци, дали є давам съвети, но аз отвръщам, че става точно обратното. Много изпълнители трябва да учат сериозно и да работят здраво, докато се превърнат в истински професионалисти пред камерата и на екрана. Аз съм пример в това отношение. Трудила съм се тежко, репетирала съм до припадък, за да успея да придам автентичност на съответната роля, за да бъда убедителна. Но при моята дъщеря Евър е съвсем друго - при нея водещ е артистичният инстинкт. Просто є се получава по напълно натурален, органичен път.

- Давате ли на децата си да гледат страшните филми с ваше участие?

- Не. Никога не е гледала нищо от “Заразно зло”. Виждала е сторибордовете (разкадровки) и рисунките към филмите, но знае, че това са страшни филми и че още не може да ги гледа. Но в същото време е впечатляващо, че тя успя да изиграе роля в последния епизод от поредицата и да го направи по смел и автентичен начин, който е нетипичен за деца на нейната възраст. Тя притежава емоционална интелигентност и е умна, знае как да напипа верните тонове в диалога, знае как да изрази необходимите чувства и психологически състояния. Смятам, че се справи блестящо, особено предвид трудността на подобна роля с този тежък английски акцент и наситен диалог. Самият факт, че трябваше да изиграе образ на изкуствен интелект, би бил достатъчно предизвикателен за всяка актриса на планетата, а какво да кажем за малко момиче.

- Вие се завърнахте към киното веднага след раждането на второто ви дете. Трудно ли беше?

- Казвам ви, това бе най-трудното предизвикателство в живота ми. А аз съм имала някои особено тежки и трудни моменти досега. Да трябва да се грижа за четиримесечно бебе, докато паралелно с това тренирам свирепо, за да вляза в образа на супергероиня, наистина ме постави в драматично различна ситуация. Беше задължително да се явявам на снимки в безупречна физическа форма. Тренирах всеки ден по три часа и спазвах стриктна диета. В един момент действително не бях сигурна дали ще успея да се справя. Но не исках да разочаровам хората около мен, екипите, които разчитаха да се проявя като истински професионалист. За жените е по-трудно да се отърват от излишните килограми, отколкото за мъжете. Ние дамите сме генетично програмирани да носим в себе си растящ живот, да го храним и затова можем да носим повече килограми, които след раждането се махат страшно трудно.

- Още ли снимате екшън сцени със същото желание?

- Разбира се, че не. Годините си казват думата. Още си спомням първите си бойни сцени от началото на “Заразно зло” преди повече от 15 години. Бях толкова ентусиазирана, нямах търпение да се впусна в процеса на хореография и тренировки. Днес възприемам тези задачи по-сериозно. С възрастта човек забелязва определени граници, вижда пределите на своите възможности и оценява какво точно е необходимо, за да постигне набелязаната цел. Сега е по-трудно, защото вече не разполагам с тези нива на енергия, които ме зареждаха в младостта.

Коментари

Задължително поле