Въоръжени атакуваха Министерството на информацията в Кабул

13 души са задържани преди дербито между „Левски“ и „ЦСКА“

Оставиха в ареста 21-годишния мъж, обвинен в убийството на майка си

​В Словения заловиха 275 кг наркотици, задържани са 9 души

Сайтът на парламента се срина

Берен Саат се скара със свекърва си

Една Деси пролет прави Деси Ламбина изпразни сметките си за благотворителния проект „Магис”

Задържаха трима души за пушене на марихуана пред НС

Адел се раздели със съпруга си

Алла Пугачова бяга от болница, заради Емил Руската Примадона стана на 70

Косово върна в страната над 100 джихадисти и техни семейства от Сирия

Елизабет Шу в комиксова екстраваганца „The Boys” се насочва към тийн аудиторията

Евродепутатът Ева Майдел: Имаме най-добрите икономически показатели в новата история на България

Билков цяр „Разгонен козел” носи потентност Фармацевтка забърква 135 фиторецепти, има дори за рак

Четирима пострадаха при верижна катастрофа край Търново Помляни са 6 коли на пътя Велико Търново – София край с. Ново село

Министърът на икономиката и устойчивото развитие на Грузия Георги Кобулия пред „Труд“: Ако хората виждат, че по върховете се получават подкупи, надолу всичко се руши

Снимка: Пламен Стоименов

Грузия планира да изгради интернет хъб, който да свързва Азия и Европа. Най-естественото нещо е този пренос на данни да мине през България като вход към Европа

Грузия става все по-важен стратегически партньор за България, в контекста на развитието на инициативата на Китай за „Новия път на коприната“ и не само заради това. През последните години връзките между двете страни не са толкова динамични, колкото би трябвало да бъдат. От началото на годината обаче двустранните срещи се засилиха в търсене на прагматични решения. Миналата седмица в България бе на посещение министър Кобулия, а се очаква и посещение на министър-председателя на Грузия – Мамука Бахтадзе. Грузинците търсят инвестиции и предлагат добри условия за нашите компании. Министър Кобулия се съгласи да разкаже за тях.

– България и Грузия са много близки – и като история, и като нрави, а в същото време връзките помежду ни не са толкова интензивни, колкото би трябвало да бъдат. Какво е вашето обяснение, министър Кобулия?
– Мисля, че нашите две страни във всяко едно отношение са много близки и стратегически партньори – заради бизнеса, заради културното наследство и заради едно от най-важните полета на сътрудничество – транспорта. България и Грузия са от двете страни на един от най-важните транспортни коридори между Азия и Европа. Транспортните връзки са това, което ние трябва да продължим да развиваме. Грузия е естественият вход на Европа към Азия, а България – на Азия към Европа.

– Това е така, но в момента само един кораб плава директно от Бургас към Батуми и обратно.
– Това е точно така. Всъщност има още един, който плава от Варна, но не директно и това е два-три пъти месечно. Това обаче не е достатъчно. Това е и сигнал, че съществува нужда, съществува възможност да направим повече, да засилим трафика между грузинските и българските пристанища. Ние сме готови също така да дадем междуправителствена подкрепа, за да сме убедени, че може да се осъществява по-честа и по-евтина морска връзка между двете държави. Едва тогава може да се засили карго-обменът и транспортните линии да станат атрактивни за търговците. Това е една от областите, върху които можем да работим двете страни. Втората област в която смятам, че можем да задълбочим усилията си е транспортът на данни.

– Имате предвид изграждане на магистрала за данни по море?
– Да! По дъното на морето. Грузия планира да изгради интернет хъб, който да свързва Азия и Европа. Най-естественото нещо е този пренос на данни да мине през България като вход към Европа.

– Срещате ли разбирането на българското правителство?
– Да, напълно, и работим много добре в тази насока. Третото, нещо по което работим, е да възстановим директните полети между двете страни. Това е много важно, за да засилим туристическия обмен между двете държави. В Грузия хората все още си спомнят за „Златни пясъци“ и „Слънчев бряг“ от старите времена и много хора се интересуват от вашето Черноморие.

– Мога да потвърдя това, защото за една година, през която живях в Грузия, всеки, когото срещнах, ме питаше за „Златни пясъци“ и има ли директни полети до България. Какъв е проблемът те да се възстановят?
– Проблемът е в това, че имаше директен полет от София до Кутаиси, но нямаше достатъчно пасажери и Wiz air спря линията. В момента се опитваме да започнем преговори и да видим дали можем да поддържаме преки полети между двете страни.

– Какви са шансовете?
– Шансовете са добри, но не на сто процента. Желанието е огромно, но в крайна сметка това е частна инициатива – авиокомпанията е частна, дори летището в Грузия е частно. Те с удоволствие биха оперирали тази линия, но ако икономически е изгодно. Ако пътническият поток е малък, те не биха поддържали редовна линия на загуба. От друга страна, това е дискусия като спора кое е първо – яйцето или кокошката. Те казват, че няма директни полети, защото няма достатъчно пасажери. От друга страна, ако има директни полети, ще има и достатъчно хора, които да летят. В следващите дни ще имам срещи със собственици на компании за превоз по море, за да обсъдим търговските връзки. Те ми казват, че не поддържат връзка с България, защото няма достатъчно товари. И тук е същият проблем. Аз им казвам, че няма достатъчно товари, защото няма достатъчно преки връзки по море.

– Ако трябва да поканите български компании да инвестират в Грузия, какво ще им кажете? Как бихте ги привлекли?
– В скоро време ще организираме бизнес форум за бизнеса от двете държави. За да се засили бизнесът, трябва диалог, а към момента той не е достатъчен. Затова един такъв форум ще бъде много добра платформа за общуване, обмяна на идеи. От това, което виждам, един от отраслите, в които България е силна, е текстилът. Ето това е една от сферите, в които българските компании могат да инвестират в Грузия. Втората сфера, в която може да се инвестира, а България има огромен опит в нея, е производството на мебели от дърво. В момента в Грузия върви сериозна реформа в горското стопанство и в скоро време ще имаме достатъчно количество материал, от който може да се произвеждат мебели. Затова си мисля, че може да се създаде мебелен клъстър между България и Грузия.

– Може ли да разкажете какво представлява тази реформа в горското стопанство?
– Да, най-общо казано тази реформа цели запазването на горския фонд и оптималната му експлоатация в полза на страната. Да кажем, ако по-рано всичко, което се сечеше можеше да се изнася свободно, сега износът на суровина няма да бъде изгодно, даже изобщо няма да бъде изгодно. Ние забраняваме това. Суровината трябва да бъде преработвана в Грузия, преди да бъде изнасяна. По този начин ще стимулираме производството у нас, а производителите на мебели ще получават доста качествен материал на по-достъпни цени.

– Как стои въпросът със селското стопанство?
– България винаги е била много силна в селското стопанство, а в Грузия има много добри условия за развитието на този отрасъл. Ние също виждаме тук възможност за инвестиции и за засилване на търговския обмен. Зная, че българите обичат някои от грузинските продукти, също както грузинците обичат някои български продукти. Затова виждам, че освен съвместни инвестиционни проекти, можем спокойно да засилим и търговията между двете държави.

– Четох за вашата идея за подкрепа на малкия и среден бизнес в Грузия и съм впечатлен. Разкажете за нея, защото мисля, че е хубав пример за нас.
– Създадохме специална програма за подкрепа на малкия и среден бизнес. Тя основно се състои в няколко елемента. Първият е достъп до финансиране. Предлагаме на малкия и среден бизнес изгодни условия за за достъп на кредити.

– Колко изгодни?
– Да кажем, че банката отпуска, в грузински лари, кредит с дванайсет процента лихва, правителството финансира десет процента и така предприемачът получава кредит с два процента лихва. Вторият инструмент, който създаваме, е гаранция по кредита. Например, ако предприемачът няма собственост за залог пред банката, то ние като правителство гарантираме до седемдесет процента по кредита. Много от компаниите например нямат проблем да обслужват кредитите си, но банката не ги отпуска, защото те нямат какво да заложат пред нея. Затова и създадохме този инструмент. Създадохме и още един инструмент за подкрепа на малките и средни предприятия, който е грант по определени програми. Това не са големи суми – около 15 хиляди евро безвъзмездна помощ, но при определени условия.

– Какви предприятия подкрепяте?
– Основно – производство. Но също и в сферата на услугите. Например подкрепяме предприятия, които искат да построят хотел, да изградят къща за гости. Също така финансираме и предприемачи, които искат да създадат детска градина на село – все неща, които създават заетост и са в полза на обществото.

– Какви условия предлагате за инвеститори от чужбина?
– По оценка на Световната банка Грузия се намира на шесто място по простота на управление на бизнеса и това е голямо постижение за нашата страна. В какво се състои тази простота? В Грузия всички регулации са много опростени. Например е много лесно да се създаде бизнес – за един, максимум за два дни, може да се открие компания. А след като бъде регистрирана, регулациите за управление на този бизнес също са много прости. За разлика от съветските и постсъветските времена, когато имаше много форми на регулация, на проверки, на инспекции, днес те са сведени до минималното. Това означава, че бизнесът се чувства спокоен и най-важното е, че никой не ви безпокои. Отделно от тези условя, данъците са много ниски. В това отношение, сме на четвърто или пето място в света. Всички тези неща правят инвестицията в Грузия много лесна и сигурна. Не на последно място трябва да кажа, че ние напрактика изкоренихме корупцията.

– Това е въпросът, който много ме вълнува. Как успяхте да се справите с корупцията?
– Има два елемента за изкореняване на корупцията. Първият е, че ние създадохме такива условия за регулация и данъци, че те практически не дават възможност на проверяващите органи или данъчните да притискат бизнеса за подкупи. Всички закони, които създаваха предпоставка за корупция, ние ги премахнахме. Днес дори някои да иска да получи подкуп, много е трудно да намери причина да го поиска. По-рано инспекторите можеха да се заядат за всичко и да рекетират бизнеса, но днес това практически е невъзможно. Вторият елемент е най-важен. Това е прозрачността на управление. Ако администрацията, ако хората виждат, че по върховете се получават подкупи, надолу всичко се руши. Да се дава пример от върха за почтеност – това е най-важното важно. Много често, когато идват делегации в Грузия, ни питат как сме се справили с корупцията. Съвсем скоро от една делегация един човек попита: „Какво да направи, за да изкореним корупцията?“, „Какви закони да напишем, какви регулации да направим?“ и тогава този човек, от нашето правителство, му отговори: „За да изкорените корупцията, просто не трябва да вземате подкупи.“

– За първи път бях в Грузия по времето на Едуард Шевернадзе и тогава беше страшно. За колко време успяхте да направите реформата?
– Да, по времето на Шевернадзе беше много, много лошо. Новото правителство започна реформите и рамките на две години реформите дадоха сериозни резултати. Ако има политическа воля и има желание за реформи, може да се направи всичко. Трябва да има и вяра в борбата срещу корупцията. Проблемът е, че много хора не вярват в нея. Те смятат, че така е правилно – да вземаш подкуп. Казват „всички така правят“ и те – също. Например аз дълго време съм живял в Русия. Там има сериозен проблем с корупцията. Когато съм разговарял с хората там съм усещал, че те смятат това за нормално. Казват ми „Какво, нима в Америка няма корупция?“ Аз им казвам: „Да, и там има, но там тя е много, много малка. А при вас е огромна“.

– Вие сте работили дълги години в консултантската компания „Маккинзи енд Къмпани“, която предлага услуги в областта на управленското консултиране. Каква е тайната на доброто управление?
– Няма тайна. Всичко е много просто. Когато управлявате много процеси, най-важното е да имате правилните хора на правилните позиции и да им се доверявате, да им делегирате правото да вземат решения и да правото да носят отговорност. По друг начин няма как да се справите.

Нашият гост
Георги Кобулия е роден на 3 януари 1970 г. в Тбилиси. През 1993-а завършва Медицинския институт в столицата на Грузия и работи в Института по кардиология. През 2001-а завършва и МВА в Business School of the Emory University в Атланта, САЩ. Веднага след това започва работа в McKinsey&Company, която поддържа над 90 офиса в повече от 40 държави по света. Достига до най-висшата позиция – управляващ партньор. Участвал е в десетки успешни икономически проекти за реформи в частни и публични компании.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.