Минчо Минчев - Говорещият с Бог

Най-известният български цигулар Минчо Минчев навърши 70 г. Роден на християнския празник “Вяра, надежда и любов”, тази година той има още два юбилея - 60 години от първия си самостоятелен концерт на сцена и 30 години педагогическа дейност като професор по цигулка в Университета по изкуства “Фолкванг” в Есен.

“Аз на долния етаж мажех и стържех, замазвах и отново започвах върху измореното платно, търсейки чрез багрената материя нематериалното - разказва покойният художник Светлин Русев. - А там, горе, на горния етаж, съдбата ни беше дарила с Минчовата цигулка, която разговаря с Бога, изпраща ни вълнуващи и необясними послания, които разтърсват душата, издигат я в светли сияния и захвърлят в мрачни бездни, за да я върнат отново, преродена и чиста.” Това са спомените на Светлин Русев, който преди години отстъпва част от ателието си на Минчо, за да репетира там.

Първата си цигулка Минчев получава на две годинки. Миниатюрен инструмент, издялан му от дядо му Николай - човек с многостранни таланти - за да не си израни пръстчетата, докато имитира с две пръчки баща си как свири на цигулка.

68 г. по-късно Минчо Минчев, вече сам в позицията на патриарх на талантлив род, разказва за своето семейство. “Дядо ми свиреше на китара, мандолина и цигулка. Той собственоръчно направи първата ми цигулка за втория ми рожден ден. Баща ми свиреше прекрасно. Но тогава се е казвало “цигулар къща не храни” и той бил насочен към по-сигурна професия -лекарската. Сестра ми е пианистка. Тя стана професионален музикант. Нейната дъщеря стана контрабасистка, а синът ми също е много успешен цигулар.”

Минчо Минчев е роден в Габрово през 1950 г. Започва да свири на цигулка на 4 г. На 9 г. изнася първия си самостоятелен концерт. На 17 печели престижната награда Х. Виенявски (Полша, 1967). В следващите години става титуляр на конкурсите Паганини (Италия, 1970) и Карл Флеш (Великобритания, 1972 и 1974). Учи при проф. Емил Камиларов, а в периода 1974/76 специализира при проф. Ифра Нийман в Лондон.

За този изключително надарен млад музикант през 1977 г. българската държава купува цигулка Страдивари 1716 Барон Витгенщайн. Това е инструментът, на който свири до ден днешен проф. Минчев. Самият Йехуди Менухин му предрича голямо бъдеще. “Бих желал всеки българин да знае какъв голям музикант е Минчо Минчев и какъв възторг предизвиква в публиката. Сигурен съм, че пред него стои блестяща кариера.” Младият Минчев е един от най-блестящите изпълнители на Паганини, а и до ден днешен е сред малкото изпълнители на Петия му цигулков концерт. Завладява световните сцени не само с таланта, но и със силния си характер. “Аз съм от хората, които не са се страхували да вървят по ръба на бръснача, и то по най-острия му ъгъл. Дори и да се поемат рискове по време на концерти, да се изживяват нещата с повече енергия," казва той. И признава: “Плакал съм много и то не като дете - така, след лоши концерти.”

От 1990 е професор по цигулка в Университета по изкуствата “Фолкванг” в Есен, Германия. Паралелно води майсторски класове по цигулка в различни точки на света - Мексико, Куба, Турция, Гърция, Македония, Словакия, Япония, Южна Корея, Австралия, България. Под неговото ръководство разцъфтяват редица известни български цигулари. “Мила (Георгиева - бел. ред.) беше едно от първите дечица, с които аз свирих в зала България. Имахме един много интензивен период на съвместна работа. В къщи се извървяха много млади изпълнители. Съвсем неофициално мога да кажа, че никога не съм взел една стотинка от никого за това, че съм му помогнал. Това бяха Васко Василев, Веско Пантелеев, и Светлин Русев, и Албена (Данаилова - бел. ред.).”
И на 70 проф. Минчо Минчев продължава да впечатлява с енергичността и активността си. Не обича да го наричат професор и, като всеки истински велик човек, се отнася скромно към собствената си персона. Нищо че е сред най-големите музиканти на нашето време, а името му е една от визитните картички на България.

 

Не си беше много вкъщи

Баща ми не беше много вкъщи или ако си е бил, през цялото време е свирил нещо. “Трябва да чуеш Николай”, му казваха, той отговаря “добре”, чува Николай точно за 5 минути - и единият крещи, другият реве и така... Мисля, че бях на 15 години. Щяхме да имаме първо съвместно изпълнение на откриване на изложба на Светлин Русев в Есен. Бяха поканени толкова много хора, че то си беше концерт. Това беше много важен момент за мен, сигурно и за него. Още си пазя програмата оттогава с посвещението от баща ми. Беше като едно изпитание, но не бях изплашен. И до ден днешен, ако се нуждая от помощта му, отивам и му казвам, няма неразбирателства между нас.

Цигуларят Николай Минчев, син на Минчо Минчев

 

Момчето с непокорния перчем

С Минчо музицирането е романтично партньорство - вдъхновено, но и толерантно. И никой не може да откаже да участва в подобен празник. Има много добри цигулари у нас, но той за мен носи печата на първите. Не само в професионално, но и в морално отношение той защитава традицията на цигулковата ни школа, тази на Нeдялка Симеонова, Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, Петър Христосков и др. И днес за мен той си остава момчето с непокорния перчем, ритащо топка с кварталните хлапета.

Диригентът Георги Димитров

 

Колко футболни топки сме спукали...

Не мога да се сетя за друг музикант, с когото да съм имал повече съвместни концерти. Това са безброй свирения из целия свят - Америка, Япония, Европа. Къде ли не сме имали с него турнета. И колко футбол сме изиграли, колко футболни топки сме спукали между концертите... Аз обичам Минчо. Не само защото е светъл човек - намира с всеки общ език, с всички е добър събеседник. Обичам го, защото е артист и музикант, на когото му е пределно ясно, че на сцената, когато свири с оркестър, т. е. с други музиканти, не може да не си сътрудничи с тях. Той много добре знае, че това изкуство го правят много хора заедно. Имам чувството, че Минчо е може би единственият човек, на когото бих могъл всичко да кажа.

Диригентът Емил Табаков

Ето защо не свири с Караян

Един от най-хубавите му спомени е първият му концерт със сър Невил Маринър и Academy of St Martin in the Fields на един от големите фестивали в Англия. “Попадаш в Рая, то е нещо неземно и този концерт аз няма как да го забравя! Маринър е изумителен музикант.” От българските диригенти най-често концертира с Емил Табаков, с когото го свързва голямо приятелство от студентските години, с Емил Чакъров и с Добрин Петков. “С Емил Чакъров и с Димитър Христов ходихме в Берлин и се срещахме с маестро Караян. Но никога не съм свирил с него.” Въпреки че с Караян имат общ мениджър - лондонската импресарска къща Harold Hold, Минчо Минчев отклонява поканата да свири с Херберт фон Караян, защото му поставят условие: да напусне родината си и да остане в Англия.

Коментари

Задължително поле