Мирослава Тодорова - ключова част от пъзела на Прокопиев в съдебната власт

Проваленият бивш правосъден министър Христо Иванов и съдийката Мирослава Тодорова на политически протест пред президентството

А ако изтичането на ЕГН-то на съдийката е целенасочено, за да се инспирира изкуствен скандал точно около номинациите за нов главен прокурор?

“Криминализираните елити във властта”, “Прокуратурата – черна дупка отвън и казарма отвътре”. Тези тежки заключения със сигурност са се харесали на всеки псевдоморален хейтър във Фейсбук, щатен НПО-агент на чуждо влияние или клет избирател на родинопродажни партии, без значение към коя част на политическия спектър се числят – от неолибералните до национал-патриотарските. Да лепиш етикети, да хулиш институциите и да плюеш по държавата отдавна се е превърнало в индустрия, особено, ако подобен език на омразата е продиктуван от личния интерес или този на твоя работодател и неговите партньори. Заради това не е изненадващо, че тези обидни квалификации са намерили място в издание на подсъдимия Иво Прокопиев. С тях започва поредната ода, посветена на съдия Мирослава Тодорова, автор на която е началничката на пресцентъра на Министерството на правосъдието в мандата на провалилия се като министър Христо Иванов. Трудно е да се каже коя поред е тази публикация в медиите на Иво Прокопиев, в която Мирослава Тодорова ту се венцеслави, ту е изкарвана като “жертва”. Общото между всичките е, че винаги и за всичко виновна се оказва прокуратурата. Кой друг?! Та, нали именно прокурори пратиха на подсъдимата скамейка Прокопиев и още куп негови партньори, които ползват медиите си като чадър или бухалка срещу разследващите ги институции.

“Изтичането” в интернет на личните данни на милиони българи не е нищо в сравнение с това, че някой чиновник от Инспектората към Висшия съдебен съвет е пуснал публичната декларация на бившия председател на политизирания Съюз на съдиите в България, без преди това да заличи ЕГН-то й, това на съпруга й, името на детето й, както и домашния й адрес. Новина с този нюанс се появи миналия четвъртък по обяд и със свръх координация до края на деня беше мултиплицирана във всички издания, чието съществуване се осмисля единствено с атака срещу държавното обвинение, политическите опоненти или икономически конкуренти. Няма и ден по-късно, неизвестно по силата на каква логика и най-вече без наличието на каквито и да е доказателства в тази посока, в серия коментари по темата се появиха и внушенията, че за публикуваните лични данни на съдийката пак била виновна… прокуратурата. Защото, видиш ли, предстоял избор на следващия главен прокурор и трябвало “неудобните” съдии да бъдат сплашени. И за да няма никакво съмнение, това бе потвърдено и от самата “жертва” Мирослава Тодорова в неделното предаване на Светослав Иванов, което все повече прилича на телевизионен клонинг на изданията на Иво Прокопиев, отколкото следващо принципите на независимата и професионална журналистика, каквато ръководството на бТВ претендира, че продуцира.

Няма съмнение, личните данни на когото и да е било не следва да са публично достояние, нито на над 4 млн. българи, нито дори на Мирослава Тодорова и близките й. Но да правиш кардинални заключения за наличието на “световен заговор” срещу съдийката не е просто признак за предозиране, а по-скоро е повод да се усъмниш дали пък някой целенасочено не е дописал към името на файла с декларацията й "NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIII", а после се опитва да инспирира поредния скандал, който освен да урони престижа на съдебната власт, се явява и перфектна възможност да се атакуват ключови институции, които трябва да проведат избора на новия главен прокурор. Това съмнение се засилва и от обстоятелството, че втурналите се да жалят съдийката издания “Капитал”, “Дневник”, Медиапул”, “Клуб Зет” и побългарената “Свободна Европа” изобщо и не допускат този вариант, той отсъства от публикациите им, писани като под индиго. Логично – конспиративният им сценарий ще рухне, а с него безславно ще приключи и поредният опит за хибридна атака срещу държавното обвинение в изключително важен за него момент.

Какви са фактите? 

Все още няма яснота кога точно Инспекторатът на съдебната власт е публикувал декларациите на магистратите на интернет страницата си. За разлика от други години, тази медиите не бяха уведомени за изпълнението на една от основните функции на институцията. Този дребен детайл е ключов, защото часове след като информацията за имуществото и доходите на над 4000 съдии, прокурори и следователи става публично достояние, още преди да е излязла и първата публикация за ЕГН-то на Мирослава Тодорова, достъпът до частта от сайта на ИВСС с декларациите е спрян. Не са достъпни дори публичните данни и за предходните две години.

Това идва да покаже, че файлът на Мирослава Тодорова едва ли е прочетен от повече от няколко души, колкото и тя да се опитва да ни убеди в обратното. И докато цялото внимание е насочено срещу “жертвата” Тодорова, изобщо не е ясно дали няма и други магистрати, за които е пропуснато заличаване на личните данни от декларациите. Това изглежда изобщо не интересува авторите на публикациите за ЕГН-то на съдийката от ССБ и последващите оди за нея. И да има, няма как да разберем, защото главният съдебен инспектор Теодора Точкова още в четвъртък преустанови достъпа до сайта, за да се прави тепърва пълна проверка на всички над 4000 декларации. За сметка на това, председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, който в това си качество има право еднолично да предлага дневния ред на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, само няколко часа след информацията за ЕГН-то на Тодорова, побърза да анонсира, че очаква обясненията на Теодора Точкова още този вторник.

Защо е тази истерия?

Разбира се, инспирираната истерия изобщо не е случайна, а и както сами признават участниците в нея, тя има повече общо с началото на процедурата по избор на следващия главен обвинител, отколкото с техническия гаф. Но разбира се, не и заради това, което твърдят, че някой си “тръгнал да плаши гаргите”. Тъкмо обратното: всички – от “жертвата”, през неформално управлявания от нея политизиран Съюз на съдиите, изданията на подсъдимия Прокопиев, политическото му прокси Христо Иванов, зависимия Лозан Панов, имаха спешна нужда от скандал, с който да заострят вниманието върху най-важното кадрово решение, което този ВСС трябва да вземе през настоящата година. И понеже такъв скандал липсва, решиха да го фабрикуват, макар за пореден път да подценяват обществеността и най-вече работещите в съдебната система, които отдавна са наясно с елементарните им прийоми.

От около две години позициите на ССБ в съдебната власт са силно разклатени. Според данни от Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, организацията трудно е събрала едва 53-ма членове, за да проведе общото си събрание преди два месеца. Множат се скандалните решения, които членуващи в политизирания магистратски съюз съдии взимат, което допълнително срива авторитета им сред колегите. Опитите за кадрили на ключови места в съдебната система се провалят, защото Съдийската колегия отказва да се поддаде на опитите за диктат. “Съдия № 1”, начело със съпругата му Елисавета Панова, са затънали в скандали с имоти, придобити по несъвместим с интегритета на върховен магистрат начин, както и с разкрития за доходи с неясен произход и неплатени данъчни задължения. След няколко шокиращи със своята цел тълкувателни решения на ВКС, прокарани с активната роля именно на Панов, авторитетът на най-висшата съдебна инстанция е почти напълно унищожен в навечерието на 140-та годишнина от създаването на институцията.

В същото време, по-малко от две години след влизането в сила на поправките в Наказателно-процесуалния кодекс, дали правомощия на органите на специализираното правосъдие да разследват корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност, обществото почти всекидневно става свидетел на акции и повдигане на обвинения на смятани доскоро за недосегаеми бизнесмени и властимащи. Арестите са пълни, налице са и първите тежки присъди за корупция. А и това е само началото, което колкото и да не им се иска на противниците на специализираното правосъдие, бе оценено позитивно и от европейските партньори. Прокуратурата успя да устои на чудовищен натиск, особено засилил се в последните 5-6 години, като в нетипично спокойна обстановка само след седмица се очаква да бъдат ясни кои ще са кандидатите за следващ главен прокурор, чийто избор е насрочен за края на месец октомври. По изявите на проваления бивш министър Христо Иванов се разбира, че менторите му имат сериозни опасения, че който и да застане начело на държавното обвинение за следващите седем години, то със сигурност ще се стреми да надгражда постигнатото досега.

И понеже срещу това е трудно да се противопоставиш само с поръчкови писания, опорни точки и непрестанни доноси до посланици и европейските институции, трябва да фабрикуваш и скандал. Като в него замесиш сам по себе си скандален магистрат, добил известност в изминалото десетилетие с политическите си пристрастия, прокарването на лобистки интереси в съдебната власт и непрестанни опити за кадруване.

Мирослава Тодорова и мрежата от “случайни” зависимости 

Съдиите в България са над 2200, но само една част от тях е представяна като “икона” от изданията на подсъдимия Иво Прокопиев. Нищо, че за Тодорова поне два пъти проверки установяват, че трайно забавя изписването на делата си. Оправданието й е, че е много натоварена, важи и за още десетки нейни колеги, които обаче не се занимават с кадруване или с политиканстване, а когато бъдат наказвани, това не само, че не става новина, а още по-малко повод за всевъзможни коментари. За разлика от колегите си, които не се притесняват да застанат лице в лице с кадровиците, при обсъждането на последната й дисциплинарка от ВСС, вместо да се яви лично, Тодорова прати адвоката си – Даниела Доковска. “Случайно” Доковска е адвокат на Иво Прокопиев по делото, което се разглежда именно от Специализирания наказателен съд. Съдружникът на Доковска - Георги Атанасов, “случайно” е адвокат отново на Прокопиев, но по делото за наложения запор в размер на активи за 200 млн. лв. от Антикорупционната комисия. Атанасов “случайно” е адвокат и на съпругата на Лозан Панов по делото, което тя води срещу изданията “Монитор” и “Телеграф”, разкрили първи попадането на името на “Черния лебед” в полицейските масиви заради съпротива на орган на реда през 2004 г. И макар на първата инстанция делото да бе спечелено от вестниците, на втора инстанция новоизбран член на ръководството на Съюза на съдиите “случайно” написа решение, което изцяло е в полза на Елисавета Панова. Оказва се обаче, че адвокатът на Прокопиев и на Панова – Георги Атанасов, “случайно” измежду 15 000 защитници у нас се явява от името на Висшия адвокатски съвет на Общо събрание на Гражданската колегия на ВКС при обсъждането на решение по тълкувателно дело, пряко засягащо работата на КПКОНПИ. Какво мислите е било становището на адвоката на Прокопиев по Тълкувателното дело, чието решение скоро ще разберем, в полза на Комисията или в полза на подзащитния му? И още една “случайност” – Георги Атанасов е учредител и член на ръководството на “Да, България”, чийто лидер очевидно е активиран в мръсна кампания срещу всеки потенциален кандидат за главен прокурор. Цялата тази мрежа от зависимости обяснява защо Тодорова е “иконата” сред съдиите за Прокопиев. Тя е ключова част от пъзела на паралелната власт, през която Прокопиев дирижира случващото се в ключови органи на съдебната власт.

Тодорова разглежда много дела, макар да не е публично известно дело, по което да е издала присъда, която да е сочена за пример от обществото за въздадено правосъдие или да е оставило усещане за справедливост. Има обаче и други дела, включително с адвокат Атанас Атанасов, завършили с оправдателна присъда при нея, който адвокат се оказа “случайно” гост в същото предаване по бТВ, което Мирослава Тодорова използва в опит да атакува избора на новия главен прокурор, т.е. да изпълни своята част от заветната цел на цялата мрежа от зависимости – процедурата да не приключи успешно, за да се търси нова конфигурация във ВСС и съответно „удобен“ главен обвинител. Що се отнася до предаването на Светослав Иванов, в което един след друг се изявяват Атанасов и Тодорова, трябва да припомним, че водещият “случайно” на няколко пъти вече влиза в ролята на конферансие на събития, организирани от дружество на Иво Прокопиев. Безплатно ли?

Няма как да се пропусне и делото, с което всъщност Тодорова стана популярна още преди 7-8 години – делото “Анчови”, което бе срещу извършителите на въоръжен грабеж, придружен с мъчения на семейство от софийското село Чепинци. Процесът продължава общо 18 години, 2 месеца и 2 дни. Проверката на Инспектората на съдебната власт установява, че са били нужни 19 съдебни заседания, за да разбере съдия Мирослава Тодорова, че сред извършителите на престъплението е имало и действащ полицай, което, според тогавашното законодателство, я задължавало да спре делото и да го изпрати към Софийския военно-окръжен съд. Та, кой точно е "жертвата”?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи