„Да, така е в малкия град... самотен и скучен... Разпиляват се ден подир и ден, просто няма какво да се случи.” Така се пееше в една стара, незабравена песен на “Тангра”. И днес тя е актуална за много градчета като Омуртаг, Търговищко. За мнозина там вероятно няма какво да се случи - няма театър, няма кино, няма забележими събития. Но пък убиват скуката с други неща. Имат и ГЕБ. Не, не е партията със сходна абревиатура, не е сдружение, не е нещо официализирано, въпреки че има 7 години легитимна и пъстра история. Това е Група за екскурзии и банкети - най-веселата и задружна “партия” у нас.

“Електоратът ни е шарен. Християни и мюсюлмани, привърженици на ДПС, на ГЕРБ, на БСП, все партии в постоянен антагонизъм, но всички сме фенове на ГЕБ и поклонници на идеологията й - пътуваме и се забавляваме. Правим го с възможно най-малко пари и сме обиколили всякакви кътчета.” Това разказва Нина Александрова, която е в групата от създаването й.

Преди това заедно с други омуртагчани обикаляли страната, организирайки си екскурзии по свои маршрути, без туроператори и външна намеса. Тогава повечето хора били пенсионери, организирани от леля Магда, спомня си Нина. Ядрото на стария отбор, 15-20 души, продължило традицията и направило нова група. Постепенно към нея заприиждали още хора. В първите години пътували с малък бус, после с автобус, сега са за рейс и половина - вече са над 60 души. Повечето са си от Омуртаг, дори и такива, които са напуснали родния град, разказва главният организатор Йордан Стоичков.

“Имаме две млади дами от Шумен, едното момиче е от нашия край и води и децата си. Привлече и приятелка, на която много й харесала идеята. И студенти имаме. Ако маршрутът ни минава през София, задължително спираме да ги вземем. Друг път те си идват, за да се включат. Имаме и член от Горна Оряховица и няколко от Търговище. Разрастваме се”, доволен е той.

По негови сметки досега са направили 25-26 екскурзии, обикновено тридневни. Изминали са над 30 хил. км. Пътували и за граница - в Македония, Гърция, Румъния. И тъй като не ползват посредници, а всичко си организирали сами и се пазарели за отстъпки, си докарвали и много добри цени. Така за тридневно пътуване с нощувки и храна плащали по 60-70 лева. Последно били в пещерата Проходна, Тетевен, Гложенския манастир, Плевен. През септември посрещнали Деня на Съединението на Резово.

“Първо само на екскурзии ходехме. Беше приятно да сме заедно и изгодно, откъм цена и организация. После почнахме да се събираме две-три седмици след поредния маршрут, да обсъждаме видяното, да си показваме снимки. Започнахме и да се черпим заедно. Тогава дойдоха и банкетите. Не пропускаме и празниците. Правим и Бабинден даже. Така станахме ГЕБ”, споделя Нина.

Славата на веселия и задружен отбор, който намерил начин да разчупи сивото ежедневие, се разнасяла. Хората водели приятели или познати. В началото имало две турски семейства. Сега са много повече. За Омуртаг и за този край на страната това е най-нормалното нещо. Тук хората не се делят според етнос и вяра.

“Много манастири сме обиколили. Приятелите ни мюсюлмани са с нас навсякъде. И в черкви сме заедно, и в джамии. Уважението към другия и неговите ценности е най-важно, за да е нормален животът, да има хармония. Проблемите на всички са еднакви. Стигат ни неразбориите в обществото и противопоставянето. При нас няма такова нещо, заедно сме си”, споделя Нина. Така и коледното парти на ГЕБ събра преди дни всички.

Че не им трябват ежбите, които разнасят партиите и политиците, всички са единодушни. В тяхната “партия” няма политика и разговори по такива теми, въпреки че имат активисти от действащите партии.

Данчо допълва, че средната възраст на задружната група е около 40-45 години. Имало хора от всякакви професии - от директор на банка до ученик. Повечето били в активните си години, но имали и младежи и пенсионери. Като ходили до Перперикон и Кърджали, в групата се събрали 20-ина ученици и младежи. Не на шега основателите на ГЕБ сега казват, че трябва да си направят и младежка структура. И се разрастват, и се подмладяват.

“Много е хубаво, защото вадим младите от техния доста затворен начин на живот, който често преминава пред компютрите. Те не се веселят като нашите поколения. При нас виждат един по-непосредствен диалог, научават много неща от историята, от традициите, които пресъздаваме по празниците си. Пеем, танцуваме, правим пикници, викторини и конкурси. Избираме най-добър винар. Даже мис и мистър си избираме”, казват Нина и Данчо. Допълват, че през уикендите ходят в околността. Палят огън, правят барбекюта, танцуват. И са заредени с енергия и добро настроение, въпреки сивия ден.

Миналата година се сетили, че през октомври имат рожден ден, още един повод за купон, защото тогава била първата им екскурзия през 2009 г. Този вдигнаха голям купон за седмата годишнина, а ехото на тържествата стигна и до “Труд”.

Членовете на ГЕБ казват, че покрай групата се създали нови познанства и приятелства. В град като Омуртаг естествено хората се знаят, но и там си остават чужди и все пак непознати, докато не намерят общи теми и вълнения.

Така е в малкия град. “В тревоги и слънчеви дни подир своето щастие бягат...”, се пееше в онази песен.

А на ГЕБ никак не им липсват преимуществата на големия град. Намерили са начин да съчетаят привилегията на спокойствието на своето градче с воаяжите из страната. И са влюбени в градчето си. Че щяха ли да са така задружни и в големия град...