Потъваме в блатото на духовната нищета, давим се и ще трябва като Барон Мюнхаузен да се издърпаме за косите сами
Ден преди Рождество Христово разговаряме с Митрополит Григорий Великотърновски за това защо подменихме един от най-светлите празници с Дядо Коледа. Защо толкова лесно се поддаваме на голямото ядене и пазаруване, вместо празникът да бъде духовно наслаждение. С Негово Високопреосвещество разговаряме и за страха, липсата на търпение и опасностите пред християнска Европа, за вероучението. Висшият духовник отправя и своите Рождественски пожелания към читателите на „Труд“.
– Ваше Високопреосвещенство, Рождество Христово или Дядо Коледа? Има ли значение кой как възприема празника?
– Рождество Христово е исторически факт в световната история, забелязано е и отразено с всичките данни. Поднебесните сили на злото в неистовото си желание да подменят Рождество Христово с Дядо Коледа предоставят най-голямото доказателство за божествената истина. Иначе не биха хвърлили толкова ресурси, сили и време за затъмняване светлината на витлеемската звезда и Рождеството на Богомладенеца Христа. Всички по-големи медии днес упорито натрапват Дядо Коледа. Не съм чул някой да е казал Рождество Христово. Всички като по заповед отговарят и казват: Дядо Коледа. Но това не е от сега. Преди години пък беше Дядо Мраз…
– Е, тогава Дядо Мраз беше за Нова година…
– Дед Мороз си беше на мода, няма какво да се заблуждаваме. Тук ще спомена думи на хитлеровия Гьобелс – една лъжа, повторена 1000 пъти става истина. Не вървим ли по неговите поуки и сега? Това е нещо твърде ужасно и страшно.
– Ето и децата пишат писма до Дядо Коледа, а не до дядо Боже.
– Това че децата пишат писмо до Дядо Коледа, а не до Дядо Боже, е доказателство за продължаващата атеистична и насилствена пропаганда още от другарското време. Още от деня Рождество на Богомладенеца силните на деня никога не са искали децата да знаят за Дядо Боже. По този повод цар Ирод избива 14 000 младенци мъченици, което Светата Църква го отбеляза в календара. И днес някои силни в света стига да можеха не биха се поколебали да извършат подобни на Ирод „подвизи“. Как иначе да си обясним упоритото инатене срещу божествените истини, при това в световен мащаб.
– И българите, като много други християни, вече са заменили църквите с шопинг молове, празнуваме раждането на Христа, а сякаш празнуваме идването на материалния Дядо. Защо стигнахме дотам празникът да се заключава само в ядене и пиене, а не в духовно наслаждение?
– За съжаление, е така. Има българи, които могат да си позволят принудително да наложат тази подмяна. Днес не е демокрация, както претендираме, а насилствено налагане на чужда воля от една шепа хора над мнозинството. Ето как се иска промяна на традиция, вяра, стремеж за спасение на човешката душа. Повечето медии са старателно послушни и огласяват това, което им се нареди. Плакатите, рекламите, скандално ниските цени – това са 30-те сребърника, заради които Юда Икариот лудва като за последно, пренебрегвайки примера на мъдреците и духовното им поклонение пред Богомладенеца. По неговия пример правим това и сега като лудваме по тези 30 сребърника.
– Има ли християнска рецепта как човек да стане щастлив и богат? Задължително ли е да си богат, за да си щастлив?
– Най-точната рецепта за щастие и богатство се съдържа в благовестието Божие – Евангелето. Трябва всяка сутрин на гладен стомах да прочетем поне по една глава от него. Така постепенно ще се научим как да имаме богатства, които не трупат ръжда и молец не ги изяжда. Виждаме и чуваме как по цял свят стремежът към материално богатство води до разруха и духовен разпад. Истинското богатство е в молитвата и вярата в Бога. Ако имаме вяра колкото синапово зърно и планини ще преместваме, ни казва Господ. Вярата в Бога е най-силното оръжие, богатство и неизтощим енергоподател. Мъдрият ни народ казва: когато Бог е с тебе, кой е против тебе? Другото е от лукавия.
– От Брюксел отново настояват за приемането на Истанбулската конвенция. Как гледате на такъв силов подход, ще успеем ли да издържим на този натиск?
– Веднага ще запитам ръководството на държавата и всеки един: „Кои сме ние и кои сте вие?“. Всички хора трябва да издържат на съблазните. Не става дума за омраза към идеята за другомислещите. Ние не ги ненавиждаме, те просто така са си решили, но трябва да се грижим за предпазване от поредната вълна на омерзение върху повечето хора. Защото в историята имаме какви ли не люде, щения, но това не значи, че трябва да вървим подир такива налудничави и неодообмислени искания. Имаме големи световни лидери, които буквално са били обземани от своите страсти, от своите налудничави идеи и това е косвало живота на хиляди и милиони люде. Вземете Хитлер или който и да е диктатор, в древността Нерон и т. н. – ние тук трябва да бъдем внимателни.
– В желанието за изпълнение на някои идеи се стига до абсурдното нещо да бъдат притискани и правителства. Дотам ли стигна мисленето?
– Разбира се, правителствата винаги ще бъдат притискани, за да дават милиарди тук, там и както е в джунглата – по-силният ще побеждава. Но ако не се обединим и да посочим на нашите управляващи как трябва да се държат – отговорността на медиите тук е огромна, то ще бъдат подхлъзнати, защото и те са хора. Нека не се плашим от това, че ни го налагат. Първо да видим кои са те. Знаете ли, че за началото на новата учебна година бе спусната някаква наредба или директива, която много ме възмути. На децата им се обясняваше под сурдинка от учители и директори, че не трябвало да носят знаците на вярата – например кръстчета и каквито и да било символи, отличаващи ги като православни. И много дечица дойдоха при мен да питат откъде накъде ще има такива препоръки. И те са протестирали срещу своите учители.
– Това във Велико Търново ли се е случило?
– Да, но не само там, а и на други места. Това си е нареждане и подбутване „под вратата“ на този обиден лист от наредби, които целят децата да нямат кръстчета на гърдичките си. Този кръст който ни е водил винаги, когато сме просвещвали други народи и сме ги покръствали. Този кръст, който е бил на калпаците на нашите освободители и на самите нас, когато предците ни са се борили. Този кръст, който е знакът на спасението на човечеството. Защо не казват да няма нещо друго, а тъкмо знаците на нашата вяра? Това не значи ли вече конфронтиране на човечеството, не значи ли една стъпка към омразата и дали това не желаят тези, които отгоре спускат и предписват разни директиви?
– Всъщност, вие отдавна сте намерили лек – с тезата, че Вероучението ще ни предпази от насилие, а не Истанбулската конвенция. Децата, които вярват и обичат Господ, не преодоляват ли много по-лесно многобройните порочни съблазни в днешния материален свят?
– Разбира се, че Истанбулската конвенция само може да ни подхлъзне и да стане трагедия. Не само в нашето общество, а където и да било. Тази конвенция ще мине и ще замине, колкото и ресурси да хвърлят за нея. Идеята за вероучение на децата е открадната и заключена някъде в сейфовете на властимащите – било сегашни или предишни, защото през тези 30 години не се намери нито един кабинет, който да разсъди за това как да се устрои такъв час.
– И какъв ще е този час?
– В него няма да се говори само за Отче наш. Час по вероучение означава час по България, означава, че Васил Левски е бил йеродякон Игнатий, за будната съвест на поп Харитон и много други, които показват единението на нацията чрез църквата. А като знаят това децата, те ще растат в своята среда като наследници на достойни българи, и оттам ще имат трезвата мисъл да отстоят на другите съблазни, които им се поднасят доста насилствено. Това е успешно, защото техните родители нямат тази резистенция, нямат основата, тъй като и те не са учили вероучение. И така поколение след поколение, стоейки в слепота, се получава следното: слепци да водят слепци и оттам идва трагедията за бъдещето на нашите деца.
– Как се промени Европа според вас, не стана ли тя много неспокойна, усеща ли се страх в душите на европейците, заплашено ли е християнството?
– Радикални групи казваха, че следващия век Европа ще бъде друга, няма да бъде християнска. Не вярвам Господ да допусне това. И то целта не са доброто и любовта, а някакви политически въжделения и амбициите на някои празни глави. Всичко това ще води до напрежение в човечеството, до нови войни. А може би точно това се търси. Как ще протече животът в Европа е трудно на когото и да било да каже. Защото всеки един властник на деня крие в главата си своите бъдещи планове. Чува се какво ли не – че ЕС е пред разпад, че НАТО е пред разпад…. всичко тава са плодове все на човешки грешки, които в началото ни пропагандират как ще стане и какъв светъл ден ще дойде, а 30 години у нас този светъл ден все не идва и мъглата и мракът все повече се наслояват върху нас.
– Все пак надеждата за по-добра перспектива я има.
– Има я, но не можем да се надяваме на кой знае каква перспектива. Не е за вярване това, което се разбра за боклуците, докарвани у нас от Италия, за да ги изгаряме и да замърсяваме нашия въздух, за да се оформи корупция, и това на гърба на нашия народ. Имат ли съвест тези хора, които са знаели и са подписали това? Но добре, че италианските журналисти имат съвест, нали те разкриха всичко това. А ние си мълчим, и сигурно нямаше и да разберем.
– Толкова ли е голямо търпението на българите? Има ли страх?
– Има страх, разбира се, и той се усеща. Ние сме били толкова векове под робство, а реално свободни не сме се видели никога. След Освобождението ни веднага се натрупват някои идеологии, въжделенията на възрожденците ни са потушени. Петко Рачов Славейков неслучайно се провиква: Не сме народ, а…“ (мърша). Започват Балканската война, Първата световна война, националните катастрофи… сега сме във века на Ньойския договор. От България са откъснати живи кървави парчета, страхът ни притиска, не смеем да кажем „не!“. И този страх ни кара да бъдем многозначително подтискани и задушавани от какви ли не неща, дори от мръсния въздух. А нас ни използват за площадка на европейски и световни отпадъци. Кой знае какво е реалното състояние…
– Благосклонен ли бе Господ към българския народ през годината?
– Господ е винаги благосклонен – Бог е любов. Света Богородица специално се застъпва за нас. Защото при престола Божий има много, хиляди български мъченици, отдали живот енергия и вяра за своя народ. И това не е било напразно. Бог е милостив. За съжаление, ние не щем да вървим подир неговата милост, бягаме от неговата топлина и това е нашата трагедия. Как да не е благосклонен, като виждаме колко сме глупавички в определени насоки и Господ пак ни търпи. Ако имаме вярата, ще заслужим и Божията благодат. Защото вярата ни прави щастливи, тя ще доведе и любовта, и надеждата. Честно казано, и аз понякога не смея да говоря. Защото има ужасни отмъщения. Ха си решил да кажеш нещо по-радикално, по-истинско, то все ще се намери някаква организацийка – най-вече соросоидна, или кабинетче, където ще решат как да те ударят, веднага ще насочат стрелите си към теб. Ще спретнат разработката, тя ще излезе, а нареждането ще бъде: „Да го няма този!“ Затова хората се страхуват да изкажат свободната си воля.
– Затова ли сме толкова снишени сега?
– Живял съм и в предишната диктатура, но това, което сега става, се доближава „тет а тет“ с тогава. Но тогава ние бяхме свикнали и знаехме кой е душманина насреща. И това ни държеше винаги боеготовни, но сега не знаем откъде ще дойде ударът. А трябва да мислиш за децата си. И остава единствено свободно да мислят духовниците, в частност калугерите, но колко от нас са такива… Дори и дядо поп има деца, семейство, енория и все търси по-приемлив начин да се бори със заплахата. Обществото е притиснато и всеки, който се опитва да каже истината, е гледан накриво. А клакьoри има много, те са винаги на опашката, за да си вземат своята плaта за освиркването на когото и да било.
– Сега най-важната дума като че ли е политкоректност. Оттам идват всякакви нови изисквания, има най-строги наказания за думи, камо ли за действия, а НПО-та са се превърнали в жандарм.
– Затова я въвеждат думата, за да ги търпим. Соросоидите продължават да тровят живота ни, защото те са имащите, те са можещите, на тях се дава финансирането. Всеки приказва срещу корупцията, но всеки я и поддържа. Властимащите, които и да са те, имат сметка да поддържат корупцията, защото така по-лесно се управлява. Дори и срещу малко парички, срещу само 30 сребърника стават големите предателства. И като прибавим и това, което чак сега разбираме – фалшивите новини. И в онова време беше пълно с тях. Но полека-лека започваме да прозираме как ни заблуждават.
– Но нали днес е демокрация?
– Аз обаче бих попитал така: Къде отидоха големите надежди за великата демокрация, за просперитет и светло бъдеще? Същото е, което го чувахме и през другарското време. Потъваме в блатото на духовната нищета. Нещата вече са стигнали до гушата. Наистина се давим. Ще трябва като Барон Мюнхаузен да се издърпаме за косите сами. Защото ние не искаме някой друг да ни издърпа. Не се обръщаме към Господ за помощ, дори и към по-други общества от други страни, които биха могли да ни помогнат.
– Какво трябва да искаме от Господ на Рождество?
– Трябва да държим Евангелието много близо до нас. Църквата сме ние всички и ако един други всички по църковному с Божия любов се прегърнем, обичаме и радваме на това, що Бог ни дава, няма начин да не сме щастливи. Открито, честно, силно и почтено трябва да изразяваме нашата вяра, тя е огромно оръжие. Имаш ли вяра колко синапово зърно, планини ще преместиш. Православната вяра е по-силна от ядрена бомба, защото с нея привличаме Божията милост, а тя може да стопява греховните намерения на когото и да било. Но тази вяра трябва да я изразяваме смело, с надежда, че Бог ще ни я даде. Дори за малко обръщайте всеки ден живота си към Бог, защото Бог няма да остави никога своите чеда.
– Какво ще пожелаете на читателите на „Труд“, на всички наши сънародници за този светъл християнски празник?
– На всички пожелавам да усилваме вярата си, която е част от нашето родолюбие, от нашето съществуване и нашата надежда. Тази вяра ще ни направи щастливи в Бога. А имаме ли щастието в Бога, ще имаме и любовта му, и любовта между нас.
Честито Рождество Христово и Божието благословение и милост да приидват над всички домове и над чедата и нека Богомладенецът винаги да прегръща и да целува нашите деца!
Нашият гост
Светското име на митрополит Григорий е Йорго Иванов Стефанов. Роден е през 1950 г., учи в Софиийската духовна семинария и Духовната академия “Св. Климент Охридски” в София. Има богословска специализация в университета в Нюшатъл, а по-късно и в институтите в Босей и Женева, Швейцария. Специализира в Лондон, Бирмингам, Кентърбъри и Оксфорд, Англия. През 1985 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата “Константийски” и е назначен за викарий на Старозагорския митрополит Панкратий. Бил е ректор на Пловдивската, а след това и на Софийската духовна семинария. През 1994 г. е канонически утвърден за Великотърновски митрополит.