На 18 август 2019 да почерпят

Ясписът не се побира в рамки От палитрата на луд художник

Евакуираха луксозен хотел и къмпинг на Гран Канария заради горски пожар

Експерти: Поне месец ще отнеме цялостният ремонт на моста край Дупница Пожарът на 13 август е засегнал 13 колони и 13 греди

Кои държави прилагат химическа кастрация при педофилия

Интензивен трафик по магистрала „Струма“ и пътя Е-79 към Гърция

Хиляди любители на народния фолклор се събраха в Жеравна

Загинал и десетки ранени при катастрофа на автобус в Русия

17 мъртви щъркела са открити до електропроводи край бургаско село

Прокуратурата повдигна три обвинения на Мартин Трифонов Може да получи 30 години затвор или доживотен

Нинова: Героите от Илинденско-Преображенското въстание показаха силата на българския национален дух

Румен Петков на Петрова нива: Илинденско-Преображенското въстание е неразделна част от българската история

Доброволци обновяват едно от най-големите български села

Евакуираха 400 пътници при авария на ферибот край Испания

Жан-Клод Юнкер ще се подложи на спешна операция

Нели Рангелова: Свалих 17 кг със салати и скара

Ще участвам в най-голямото благотворително спортно събитие Race for the Cure

Заради моя песен, искаха да уволнят автора – полицай

Не съм готова още за сватба и за снаха

– Нели, на 19-ти август ще участваш в концерта на Михаил Белчев – “Старите приятели” в Бургас. Какви други ангажименти ти предстоят това лято?
– Ще участвам и на фестивала “Бургас и морето” на трети август, където ще се включа в рециталната вечер с песните по текстове на Петя Дубарова. Ще изпълня една прекрасна нейна песен – “Сбогом лято”, която е по музика на Тончо Русев. Концертът на Михаил Белчев ще се проведе не само в Бургас, но и в София – на 8-ми ноември в зала едно на НДК. Също така ми предстои да запиша и две нови песни, едната от които ще е любовна балада на Красимир Гюлмезов. Освен музикалните ангажименти, ще се включа и в най-голямото благотворително спортно събитие за жените с рак на гърдата в Европа – “Race for the Cure”, под мотото “Бягам за теб”. Дисциплината включва 5 км бягане и 2 км ходене и аз ще се включва в разходката. Не е нужно да имаш данни на маратонец, важното е да покажа, че ме е грижа за жените с този проблем. Всяка година над 4000 българки осъмват с тази диагноза, а това си е сериозна цифра. Призовавам, на 29-ми септември всички съпричастни с каузата дойдат в Южния парк, да се пораздвижим и да се забавляваме заедно.

– Често се включваш в благотворителни прояви…
– Винаги откликвам на благотворителни каузи, дори един от най-щастливите ми мигове беше, когато събрахме пари за ин витро бебета с концерта в подкрепа на инициативата “Искам бебе”. Сега също, в момента, в който от CancerCare.bg ми предложиха да подкрепя първото българско издание на Race for the Cure, аз приех каузата присърце, защото на моята първа братовчедка є откриха наскоро рак на гърдата и с нея съм преживяла доста. Не го направих само заради нея, но и за всички жени, които страдат от това – колко млади хора си отиват, защото голяма част не си правят профилактика, а хванато навреме, заболяването е лечимо. Много е важно човек да си обръща внимание, да обича себе си с малки жестове – да смени енергийната напитка с вода, въглехидратните бомби в менюто си със зеленчуци, да избере стълбите пред асансьора в офиса, да си пази нервите, защото вярвам, че стреса разболява… Идеята на Race for the Cure e да събере хората да се забавляват чрез спорта. Всеки желаещ може да се регистрира за участие нa epaygo.bg.

– Имаш няколко песни на Михаил Белчев. Коя от тях ти е любима и има ли някой нов хит, който успява да те докосне по същия начин?
– Една от най-хубавите ми песни е “Докога”, която е по текст на Михаил Белчев и музика на Александър Бръзицов. С нея съм печелила няколко международни фестивала. Иначе харесвам и много други песни на Мишо и направо настръхвам, като ги слушам. Песните на най-младите изпълнители не ме докосват по същия начин и ги възприемам просто като летен тип парчета, които ще се задържат за два-три месеца и толкова. Като ги ротират постоянно и няма начин да не станат хитове, но само времето е съдника колко дълго една песен ще остане. От младите харесвам Михаела Маринова, макар невинаги да одобрявам избора на песните є.

– Ти си спечелила “Златният Орфей” неприлично млада – още като студентка в първи курс. Усети ли завист от утвърдените изпълнители и кои от тях те поздравиха?
– Имаше една конкретна колежка, която не беше никак щастлива от факта, че точно аз спечелих, но в същото време Марги Хранова, която винаги съм обичала и се състезавахме с нея – ме поздрави първа, както и Лили Иванова. Вечно ще има недоволни и някой, който да хейти, както е модерно да се казва и ако могат да те хапнат – биха го направили с удоволствие, но вече гледам да не се вълнувам от такива неща. Сега, като спечелих “Златна лира” – от Съюза на музикалните и танцови дейци и никой не ми се обади да ме поздрави… Иначе моите най-хубави години бяха с Вили Казасян и “Биг Бенда” и наистина участието ми в “Орфея” и фестивалите в чужбина бяха уникално изживяване. Тогава, като отивах на някой фестивал, само като чуеха моето име и казваха: “О, българката ли е дошла?” Ясно им ставаше, че нямат шанс!

– Би ли искала да се върне нещо от комунизма и някога ставала ли си обект на цензура?
– Защо трябва да се връща комунизмът, много хубаво си ни е днес времето, а и тогава ни е било много по-трудно от сега. Ако сегашните изпълнители трябваше да минат в радиото през тогавашните комисии, нито една песен нямаше да звучи в ефира. Например, една от най-хубавите ни песни с Орлин Горанов – “Направете място за дете” на Александър Бръзицов и до ден- днешен я няма в радиото, защото тогава казаха, че я пеем с прозодии, което беше смешно. Върнаха ни я, но ние после я издадохме в албум, обаче в радиото я няма! Песента на Михаил Белчев – “Докога” също я връщаха два пъти, заради текста на припева: “Спускам две ръце над теб, да не би да те открие някой друг”. Аргумента им беше – да не би да си граблива птица, та да спускаш длани… Също така, в бюро “Естрада” бях наказана за 6 месеца, защото си позволих да кажа на Морис Аладжем – Бог да го прости, че песента ми се вижда прекалено сръбска…

– В Естрадният отдел на Консерваторията си била в един от най-звездните випуски. Личеше ли си още тогава кой ще стане звезда и кой от колегите ти беше душата на компанията и най-харесван от момичетата?
– О, личеше си! Искам да ти кажа, че всички бяхме много големи сладури и много палави. При мъжете Жоро Христов влезе на първо място в Академията, а аз бях първа от жените. Естествено, че за него бях сигурна, че ще стане звезда! Един от най-големите сладури беше Богдан Томов, който като ходеше на морето и после ни разказваше истории за шведки и германки и беше голям зевзек. Фънки също беше много забавен, а с годините стана още по-забавен. Най-харесван беше Наско Георгиев от “Импулс”, както и Толята – мъжът на Петя Буюклиева, която беше една година след нас, но моментално го задуши – в кръга на шегата и до ден-днешен са заедно. Всички много се забавлявахме. Например, когато Емил Георгиев – Бог да го прости, ни караше да играем хора и ръченици и отгоре ни гледаха оперните певци и ни се присмиваха, колко сме били жалки, но беше голям купон. От колежките най-много симпатии имах към Роми – майката на Йоана Драгнева, която още тогава беше цар на солфежите.

– Състудентите ухажваха ли те, към кого имаше симпатии?
– Тогава бях доста влюбена и заблудена в първия ми мъж. Иначе, винаги съм имала големи симпатии към Жоро Христов -от първия ден, и още като студенти бяхме като братче и сестриче. Той е човекът, който най-много ме забавлява с вицовете си и ги разказва страхотно – знае над 1000. Обичам да го слушам и даже си записвам някои.

– В момента изглеждаш невероятно – много отслабнала и с руса коса. Каква е тайната?
– От миналата година съм свалила 17 килограма – само на салати, скара и малко спорт. Съобразявам се с храната. Като синът ми беше по-малък и често готвех и правех сладкиши, но после спрях това, защото действа леко напълняващо. Сега, лятно време се произвеждат хубави домати и краставици и ние вкъщи се храним доста умерено и скучно – салати, или нещо варено, много рядко печено.

– Въпреки това, успя да спечелиш “Черешката на тортата”. Имаш ли някакъв специалитет, с който изкушаваш приятелите ти и коя храна ти действа като афродизиак?
– Ако поискам, мога да направя страхотен пълнен заек, но както ти казах не наблягаме на такива храни. А за афродизиак… Много обичам хайвер и дори сега, като си помисля за черен руски хляб, чаша шампанско и хайвер и веднага виждам всичко в червено!

– С любимия ти мъж Георги сте заедно вече повече от 25 години, няма ли да се решите на сватба, или предпочиташ да ожениш първо синът ти Марти?
– Наскоро бяхме на една сватба и се бях пошегувала, че и ние сме се оженили, но няма такова нещо… За снаха също още не съм готова – нито аз, нито Марти е готов още. Той сега учи застраховане и финанси и развива свой онлайн бизнес за доставки.

– Коя е твоята песен с най-необикновена история?
– Песента на полицая от Горна Оряховица Валентин Тонков – “Както съм била”. Първата ни среща беше съвсем случайно, когато след концерт в Русенско се бяхме загубили някъде около Горна Оряховица и ни спря полицейска кола. Като разбра от моята мениджърка, че и аз съм в колата и полицая каза, че ще извика своя колега, който бил голям мой почитател. Като дойде, той ми каза: “Толкова ви харесвам, имам една страхотна песен за вас, която съм написал отдавна”. А аз наум си казвам: “Да бе, такива съм ги чувала много пъти” – и си тръгнахме, но година и нещо след това ние с Красимир Гюлмезов и Георги Христов журирахме на конкурс и полицая също беше в журито. Оказва се, че е и музикант, а после дори ми записа диск с песента, но аз пак не вярвах, че ще се получи нещо. Дори си мислех, че това е скрита камера и реших, че е номер. Добре, но минаха 10 дена и чак тогава си пускам диска, но в момента, в който го пуснах, останах като ударена с мокър парцал! Веднага се обадих на Емо Бояджиев, за да направи аранжимент – толкова бях впечатлена. Абсурдното е, че заради тази песен, началникът на полицая искаше да го уволни, защото в онези години те нямаха право на втори дейности. Тогава дори написах писмо до министър Румен Петков и му обясних, че той не взима пари за това, защото момчето направо го бяха побъркали… Стана така, че в един момент министърът го награди с три дни отпуск и след това всички започнаха да го търсят за интервюта – как така полицай може да пише музика! Това е една странна история, която обожавам. Валентин Тонков вече не е полицай и живее в чужбина, но ми остави тази прекрасна песен.

– Искаш да напишеш книга за историята на твоя род. Кои са най-важните уроци, които си научила от родата?
– Не съм се отказала да напиша тази книга, просто чакам момента. В рода на баща ми, който е от Северозападна България, има много интересни случки, свързани с митове и легенди, със злато и наказания, с отравяния и крадене на деца… От тях съм научила да съм упорита и да не се отказвам, защото те са имали много труден живот. Важно е нищо да не те спира по пътя, по който си тръгнал да вървиш и да не спираш. Баба ми, например е расла в ужасни условия – спала е в землянки и се е хранила с филизите на дърветата, а нощно време нарочно са я изпращали да мине сама през гората, за да я изядат вълците, та да не є дадат наследство. Въпреки всичко тя е оцеляла и е създала баща ми, респективно и мен. Дядо ми Рангел почина по-отдавна, но аз нося неговото име, като фамилно и артистично, защото като отидох в оркестър “Бургас” и тогава Иван Панталеев каза, че Рангелова е много благозвучно и така разнасям името на моя дядо. А в рода на майка ми има столетници, като баба Тина, която живя до 102 г. и прабаба Мона, която си отиде на 104 г.

Нашият гост
Гласовитата певица Нели Рангелова е родена в Михайловград, но започва творческата си кариера в оркестър “Бургас”. Завършила е Държавната консерватория в класа на Цветана Възвъзова и още като студентка печели много престижни конкурси, един от които е и “Златният Орфей” през 1982 г. През същата година покорява и фестивала “Neewollah” в Индипендънс, щата Канзас, където грабва Голямата награда. Следват още редица отличия, но най-ценна за нея е любовта на публиката, която я съпътства вече повече от 40 години, както и тази на нейната половинка – бизнесмена Георги Бочуков, с когото имат син – Мартин.

Още по темата

  1. Искрен Пецов: Иво Карамански искаше да купи китарата ми Писаха, че съм бил с над 2000 жени, под 1000 са, смее се изпълнителят на "Кайман"

  2. Ирина Флорин: Никога не е късно да бъдеш булка В момента нямам мъж, но не е драма

  3. Кристина и Михаил Белчеви: Някой ден и аз ще остарея, а ти едничка ще си с мен в тихата алея

  4. Певецът Христо Кидиков пред „Труд“: Системата няма да ме откаже от сцената

  5. От "Труд Уикенд" Нели Рангелова: Сънищата ми са пророчески

  6. Ева Найденова от „Тоника“ пред „Труд“: Чакам всеки момент вратата да се отвори и да влезе Гого…

  7. Димитър Ковачев-Фънки пред „Труд“: Българите сме трапезни революционери Във всекидневието ме съсипват простотията и простащината

  8. Нели Рангелова – щастливката с двама, почти трима мъже

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.