С 200 хил. се увеличават хоспитализациите годишно 3% от парите за здраве са за превенция, 80% - за лечение

Калоян Паргов: Фандъкова да използва влиянието си, за да спре отпадането на „кафявата“ добавка. Това застрашава съществуването на Топлофикация София

Министър Ангелкова и представители на 12 руски региона участваха в кръгла маса за туризма в Търново

Министърът на културата Боил Банов в Истанбул: Литературата е ключ към добрите ни отношения с Турция

Григор издържа сет срещу Надал

Патриарх Неофит: С пожара в „Нотр Дам“ бе нанесен огромен удар върху световното културно наследство

Договор за побратимяване сключиха Велико Търново и Нахчъван Той е за взаимно сътрудничество в областта на образованието, културата, туризма и икономиката

Прокуратурата в Кърджали спешно събира данни за имущественото състояние на Лютви Местан

Откриха нов музей на Шуменската крепост

Двама от задържаните телефонни измамници в Румъния били обявени за издирване Ало мошениците имали влезли в сила присъди

Джейсън Момоа от „Игра на тронове“ се обръсна за първи път след 7 години Вижте уникална инфографика от 8-ия сезон на сериала

Президентът Радев изрази съболезнования на германския си колега заради автобусната катастрофа на Мадейра

В Италия: Роналдо няма да изпълни договора си с „Ювентус“

В „Левски“ режат до кокал след края на сезона

Владко Панайотов и неговият Бенд изправиха на крака мастити академици

Николай Вълканов, председател на Българската минно-геоложка камара: Минният бранш е във възход през последните години

– Г-н Вълканов, каква е равносметката за минния бранш навръх професионалния празник на миньорите?
– И 2016-а, а и предходната, са години на силен ръст за минния бранш. Над 13% е увеличението на производството на годишна база, като това важи в пълна сила за металните полезни изкопаеми. Въгледобивът също задържа добри резултати. Знаете, че “Мини Марица изток” е един от най-големите производители на въглища в Европа с добив от 27 милиона тона. Те обаче трябва да стигнат поне 30 милиона тона и имат потенциал за това.

– От години браншът е сериозен стълб на българската икономика. Продължава ли средната работна заплата да е сред най-високите в страната?
– Ние сме отрасълът с най-висока средна заплата в страната, но основната причина е, че миньорите получават това, което са произвели. Има работници, които достигат заработки по 4000 лева на месец. И това ги стимулира по пътя към още по-добри резултати и възнаграждения.

– Вие сте един от най-големите инвеститори в минния бранш, развивате дейности и зад граница. Колко хора работят за вас и какви са плановете на “Минстрой Холдинг” АД за 2017 година?
– В България имаме около 2500 служители, още около 1000 работят за нас в Македония. Относно резултатите ни, през последните три години успяхме да постигнем среден ръст от 30% в производството на оловно-цинкови руди и се превърнахме в една от водещите компании в Европа. Инвестирахме не малко в Македония, където пуснахме два рудника, които към момента работят на пълен капацитет, а идеята ни е да продължим инвестициите в техника и в нови технологии, защото постоянно разширяваме дейността си. Гледаме и към други балкански страни, надявам се през 2017 година да увеличим броя на рудниците и производството.

– Последният световен доклад за производството на полезни изкопаеми показва, че България е на 46-о място в света. Това добра позиция ли е и можем ли да надграждаме постигнатото?
– Това е една добра и престижна позиция, а в някои от секторите като при металите, например, сме в топ 10 по количества. Не можем разбира се да се сравняваме нито с Китай, нито с Индия, защото това са огромни територии. Но имаме добри медни и оловно-цинкови находища, не малък капацитет за добиване на въглища и смятам, че ако продължим възходящото развитие на индустрията в следващите от 3 до 5 години, дялът на сектора в брутния вътрешен продукт на страната (БВП) ще достигне до 7%.
– Какво е нивото на инвестициите в модернизация?
– През последните 15 години водещите компании инвестираха почти 5 милиарда лева само в нови технологии, автоматизация, екология, в безопасност на труда. Сумите са големи, имайте предвид, че рудодобивът е изцяло в частни ръце. Големи обновления се направиха в “Дънди Прешъс-Челопеч” АД, “Елаците-мед” АД, “Асарел Медет” АД и други.

– Има ли добра връзка между образованието и индустрията?
– В нашия бранш сме лидери по оста университет – бизнес, тъй като ръководителите и собствениците на големите компании участваме в настоятелството на Минно-Геоложки Университет “Св. Иван Рилски”. Осигуряваме помощи за студентите, за да бъдат обучавани на световно ниво. Те знаят още от първи курс къде ще работят, осигуряват им се стажове в наши предприятия и по този начин имаме млади и перспективни инженери, геолози и специалисти във висшето образование. Бяхме първи и в дуалното обучение, като създадохме паралелки в средното образование в Мадан, в Златица. Браншът върви напред и от гледна точка на намиране на кадри от университетите и училищата.

– Брюксел прие рестриктивни екостандарти към големите горивни инсталации. Колко сериозна е заплахата за отрасъла в страната?
– Проблемът ни е по-тежък от този при затварянето на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”, защото 40% от произведената енергия за България идва от всички ТЕЦ-ове в “Марица Изток”. Смятаме, че завишаването на изискванията за въглеродните емисии не е правилното решение и ние бързо реагирахме още в началото на годината. Проблемът с все по-строгите екорестрикции в Европа засяга и Румъния, Словакия, Полша, Испания и всички браншови организации в България. Имаме обща позиция и действия, така че сме направили необходимото това да не застраши бранша в следващите години.

– Какъв е коментарът ви за всичко, което се случи в Трън и защо в крайна сметка се провали инвестиционното намерение, което можеше да даде икономически и социален тласък на целия регион?
– В Трън хората не разбраха каква точно беше идеята на инвеститорите, а и определен кръг от заинтересовани лица успяха да вменят страх в населението, за да се стигне до резултатите до този референдум. Основната цел на тази кампания се сведе до очерняне и охулване на инвеститора с използване на всякакви средства, включително и недопустими от закона. Провеждането на референдума в Трън с така поставения въпрос представлява директно послание към бизнеса, че всеки инвестиционен проект може да бъде препятстван без правно основание. Това би било изключително негативна индикация за влошаване на бизнес климата не само в тази община.

– Защо се стига до случаи като тези в мина “Оброчище”, където българските миньори са поставени в унизителна позиция, както от гледна точка на социални придобивки, така и на безопасност на работа?
– В нашия бранш са нужни достойни инвеститори, които са известни с имената си. Апелът ни към правителството е да не са дават концесии на недоказали се в минната индустрия специалисти, а ние в Българската минно-геоложка камара можем да бъдем добър съветник със своите експертизи. Собствениците на “Оброчище” не са наши членове, защото при нас няма организации, които не работят “на светло”.

Нашият гост
Проф. д.т.н. инж. Николай Вълканов e председател на Съвета на директорите на “Минстрой Холдинг” АД и на Надзорните съвети на “Горубсо Златоград” АД и “Горубсо Мадан” АД. Председател е на Българската минно-геоложка камара и на Настоятелството на Минно-Геоложки Университет “Св. Иван Рилски”. Член е на президиума на Световния минен конгрес и заместник – председател на Управителния съвет на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Носител е на приза “Мистър Икономика” за 2012 година.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Главния мултак – завършил „Маркшайдерство“, тъп колкото си щеш. Да каже какво е крал от Цанков камък първо.

  2. МНОГО ТИТЛИ ДАЛИ МОЖЕ ДА ГИ ЗАПОМНИ ВСИЧКИТЕ ИМАМЕ ЕДНО ВЪПРОСЧЕ :СЛЕД КАТО ВСИЧКО Е МНОГО ДОБРЕ ЗАЩО ТИЯ НЕБЛАГОДАРНИЦИ МИНьОРИТЕ СТАЧКУВАТ. МЕЖДУ ДРУГОТО ГОСПОДИНА СТОЙ ДОБРЕ НА СНИМКАТА, А НАДАЛИ Е РАБОТИЛ НЕЩО ПРЕЗ ЖИВОТА СИ!!!

  3. Докато мултаците са на такива постове – България няма да се оправи.

  4. Вълканов е работил първо комсолски, а после партиен секретар в Минстой. После го приватизира. Той изплати 7 милиона хонорар на Доган за Цанков камък и обясни, че Доган знае много по въпроса. Смрад отвсякъде.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.