На 16 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за събота, 16.11.2019

МВнР с препоръки във връзка с необичайните студове в САЩ

Задържаха двама души, заплашвали с покушение Макрон

Министър Горанов: Българинът не е готов достатъчно за солидарност

Разширяват обхвата на допустимите за саниране жилищни блокове

Литва размени агенти с Норвегия и Русия

Майкъл Блумбърг дава 100 млн. долара за рекламна кампания срещу Тръмп

Българка е бутнала жена върху релсите на жп гара в Рим

Проф. Тодор Кантарджиев: Починалото 3-годишно дете е било с риновирус

Изпокараха се за неплатения болничен лист (обзор)

Фонд „Земеделие” ще търси 43,1 млн. лв. от къщи за гости за нарушения

Тамер Левент влиза от сериал в сериал

Белият дом публикува стенограмата от първия телефонен разговор между Тръмп и Зеленски

Фалконът ослепя над София (обзор) Не е лошо да се помисли за нов самолет, заяви шефът на “Авиоотряд” 28

Николай Русатев, бивш зам.-шеф на военното разузнаване, пред „Труд”: Съветвам властите по-внимателно да пипат във военното разузнаване

Шумът около служба „Военна информация“ е вреден за държавата

Прокуратурата обвини началника на военното разузнаване ген. Пламен Ангелов и предшественика му ген. Светослав Даскалов в длъжностно престъпление – че от април 2016 до май 2019 г. издали, в нарушение на закона, 504 достъпа до класифицирана информация на НАТО и ЕС. Документите, които отключват тайни, били разписвани от служител по сигурността, а не от ръководителя на службата, както е указано. Разговаряхме със зам.-шефа й малко преди генерал Ангелов да подаде мълчаливо оставка. 

– Г-н Русатев, как е възможно в толкова специална служба, като „Военна информация”, цели 3 години да се нарушава законът, без да се разбере за това?
– Както виждате, случило се е, така или иначе. По закон началникът на Служба „Военна информация” (СВИ) има право да дава разрешения за достъп до данни с гриф „Секретно” и „Строго секретно”. Той е преотстъпил правото си на служител по сигурността – друг въпрос е на какво ниво. Това е липса на административна култура. Но аз си мисля, че другаде е завръзката в случая.

– Ето какво съобщава прокуратурата: „И двамата директори не са изпълнили задълженията си за организиране и контролиране на дейностите по защита на класифицираната информация и са допуснали служителите по сигурността да издават разрешения за достъп за нива на класификация, които нямали право да издават, тъй като това е правомощие на директора.” Край на цитата. Що за престъпление е това?
– Това не е престъпление. Административен пропуск е. Престъпление би било, ако някой, който притежава така издадения допуск, е издал или предал информацията, на която е станал носител. Но това е процес, който се наблюдава от отдел „Сигурност” в службата – същият, който събира информация, за да се издаде допуск. Съобщението, което цитирахте, е голо и нищо незначещо. В СВИ служителят по сигурността събира набора от документи, който е нужен, за да се издаде разрешение за достъп и го поднася за подпис на началника. В случая се е подписвал сам. Може да е имал пълномощно за преотстъпено право, не знам. Така или иначе, едно право не може да се преотстъпва просто така. Ако човекът, който е получавал допуска, се е разписвал на него, че го е получил от служителя по сигурността, а началникът е слагал резолюция „разрешавам” всичко е щяло да бъде точно.

– А на какви хора се дават тези разрешения за достъп до тайни, за които прокуратурата съобщава?
– Според мен, без да съм 100% сигурен, в съобщението става дума за допуските на кандидати за оперативни работници или за други длъжности в СВИ. Началникът не ги е догледал, защото са за вътрешни хора, за служители, а не за външни, за журналисти, например.

– А на кого тия служители биха могли да предадат тайните, до които са допуснати?
– Кандидатът за оперативен работник няма достъп до никаква информация и не би могъл да я предаде, като извърши предателство. Той кандидатства, при което събира набор от документи за него, един от които е този – за достъп до класифицирана информация. Това, че той се сдобива с достъп, не означава, че може да издаде нещо веднага. Той няма какво да издаде, защото още не е започнал работа. Друга е постановката, ако е започнал – ако разработва например лица, които биха могли да работят в полза на военното разузнаване, и друга служба се интересува от тях – тогава би могъл да й предостави информация.

– Министерството на отбраната съобщи официално, че няма изтичане на тайни от военното разузнаване. Но откъде министър Каракачанов би могъл да знае това?
– Министър Каракачанов е ресорен по сигурността и на него може да му бъде докладвано от ДАНС или от цивилното разузнаване, или от друга служба, ако има засечено някъде изтичане на информация.

– Военното разузнаване действа, като че ли, в нелегалност. Две парламентарни комисии го контролират , но при закрити врати и ние не сме чули нищо за дейността му.
– Така и трябва. Не може Сульо и Пульо, с извинение, да знае всичко за военното разузнаване, макар че горе-долу така е станало в последните години.

– Да, но като знаем, че и в двете комисии, които го контролират, има бъбриви депутати, почваме да се чудим защо си мълчат. Да не би да бездействат военните ни разузнавачи? Какво изобщо правят?
– Основната им работа е зад граница. Стремят се да добият информация, свързана с военната сигурност на дадена държава, която е противник на България.

– Руснаците ли разузнават? Натовците са наши партньори, тях не ги разузнават, нали така?
– Вече съм извън военното разузнаване и ще ви кажа какво допускам само. Допускам, че една от основните им задачи е да разузнават Русия. Другата е свързана с тероризма. Иначе в момента ние официално и всякак не разузнаваме страни членки на НАТО. Когато бяхме членки на Варшавския договор, разузнавахме Гърция, Турция…но товбеше преди.

– Военното разузнаване има право да извършва спецоперации не само на чужда, но и на наша територия, ако не греша?
– Ние доскоро твърдяхме, че нищо не работим на наша територия. Но работим. Издирваме лица, които могат да ни доставят информация, необходима на въоръжените сили на България. В момента нашата армия е малобройна, но то не значи, че не трябва да има достатъчно информация. Впрочем, във въоръжените сили влизат и други формирования – военна полиция, жандармерия, МВР войски и др. Те могат да се използват при военна обстановка. Жандармерията например може да получи задача да заеме определен район за отбранителни действия.

– Леле. Тая ли жандармерия, която гърмя онзи ден по микробуса на циганин без книжка и го настигна чак у тях, където се оказа, че той вози кон – кранта някаква, а не емигранти, както се очакваше.
– Всяка информация трябва да я имаме, включително и тази за способностите на отделните части на въоръжените сили.

– Военното разузнаване е най-старата българска разузнавателна служба, нали?
– Да, неотдавна чествахме 111-тата му годишнина.

– Можете ли да сравните днешното военно разузнаване с това преди век?
– Сега то се казва Служба„Военна информация”. До демокрацията се казваше Разузнавателно управление на Генералния щаб ( РУГЩ) и добиваше информация, пряко касаеща обслужването на войските на България. Когато се водят военни действия, е необходима например информация за дадена дивизия, която се разполага на дадена полоса – каква е противостоящата й войскова единица, кои са удобните места за атакуване, за обход и др. Така е било и преди 100 години. А сега службата е по-съсредоточена към военно-политическата обстановка в разузнаваните страни.

– Военното ни разузнаване било ефективно и получавало заслужено високи оценки от партньорските служби. Това истина ли е, или е хвалба от тия, на които сме се наслушали…като тая за ръста на българската индустрия?
– Как е сега не знам, тесен кръг хора го знаят. Но съм бил свидетел как още в предприсъединителния период получавахме високи оценки от НАТО и ЕС за информацията, която добивахме и предавахме. Те бяха много доволни и са го заявявали неведнъж пред ръководителите на държавата.

– Разузнавачите ни са талантливи, така ли?
– Човешкият фактор е решаващ. Едно е швед да работи по Турция, друго е българин – той може да няма чак толкова техника, колкото шведът, но има познаване на материята, на турския манталитет. Всеки оперативен работник да покаже оперативно майсторство – да вербова нужния човек, за да получи информация – това е предизвикателство в професията на разузнавача.

– Истина ли е, че навремето сте успявали да вербовате и министри на чужди държави? Или фантазия?
– Не е фантазия. Срещу вас стои човек, който лично е ръководил този процес и е участвал в него.

– Вербовал сте чужди министри!
– Какво чудно има? Това е работата ни.

– А някой вербован от вас министър разкрит ли беше по Закона за досиетата, че е работил за България?
– Аз доста губих от съня си за това… Защото не знаех какво точно става по тоя закон, каква информация ще изнесат, какво ще стане с моя човек, дали ще пострада. И днес нямам представа какво е станало. Може и да е пострадал, след като напуснах…не знам. В тази неизвестност още не мога да спя. Понеже познавам не само него. Познавам и майка му, и баща му, и жена му, и децата му. И с други агенти е така, тревожа се и за тях, по цели нощи не спя. Слава Богу, засега не съм чул някой да е пострадал. Но не е изключено да има пробив и някой, които е работил за България, да го наблюдават в момента дали няма да продължим да работим с него…Тази комисия по досиетата е нещо, за което…нямам думи. То е за ликвидиране! Защото в тая комисия има и хора, които не просто си изпълняват задълженията, ами напук работят… Ето, преди месец пак правили проверки и ми донесоха вкъщи документ – че съм бил еди какъв си… Че кой не знае какъв съм бил! Защо е нужно хиляди пъти да се правят едни и същи проверки! Защо, освен да си оправдаят парите, а те не не са малко, никак. Бих призовал с детектор на лъжата всички в тази комисия да се попитат дали не са злоупотребявали с информацията. И нека не си мислят, че не ги наблюдаваме.

– Те не се крият, имат сайт.
– В техния сайт преди около месец са публикувани имената на всички, които са били на отговорни длъжности във военното разузнаване. Но тази активност не е заради заплатите. Тя е заради голямата цел – да се обединят военното и цивилното разузнаване и да се подчинят на кръг от хора…Това е идея фикс за тях. В миналия парламент имаше проектозакон за това. И аз съм ходил там, заедно с други от асоциацията на военните разузнавачи, да убеждаваме парламентарните групи да не гласуват тоя закон. И успяхме да го спрем.

– Той беше внесен от реформаторите, които управляваха заедно с ГЕРБ тогава, ако не греша.
– Беше внесен от Атанас Атанасов. Хора, които не разбират от нещо, правят закон за него! Това има ли го в друга държава!

– Ген. Атанасов беше шеф на контраразузнаването, той разбира тези работи.
– Контраразузнаването е едно, а разузнаването е съвсем друго.

– Идеята за единна структура в разузнаването има много привърженици и сред управляващите. Какви са нейните предимства и недостатъци, според вас?
– Тя има един-единствен плюс , донякъде. Че военното и цивилното разузнаване ще имат един началник, който ще дава задачи. Но светът не започва от нас. Ние вече имаме организация със 111-годишна история, с авторитет, стил и метод на работа. Новата ще има друг стил и метод, най-малко. Ще ви кажа и друга разлика – ако хванат агент на цивилното разузнаване, ще му дадат до 25-30 г. затвор за издадена информация. Но ако хванат агент на военното разузнаване, присъдата е смърт.

– Тя не съществува в демократичните държави.
– Не говоря за демократични държави, нито за присъда, която е законосъобразна.

– И други анализатори смятат, че необичайният шум около видните военни разузнавачи е свързана с идеята за сливане на разузнаванията. Но други смятат, че с разкритията се цели смяната на ген. Ангелов.
– Възможно е. Но така или иначе, вдигането на шум е най-лошото от всичко, което се сътвори. Търсенето на причини да се смени един началник на военната разузнавателна служба, който е подчинен на военния министър, е необяснимо. Министърът може да си го смени. Вярно, че и подпис на президента е нужен, но липсата му може само да забави смяната. Публичното търсене на извинение за отстраняването на ръководител на такава служба е недопустимо за една държава.

– Кой би могъл да има полза от една скандална смяна на шефа на военното разузнаване?
– Някой си е въобразил, че има полза от такава смяна. И може би наистина ще има. Но тя ще е негова лична.

– Може би американците не харесват ген. Ангелов, смятайки, че е от школата, работила за руснаците? А може би руснаците не го щат, защото е натовски кадър? Учил се е на военно разузнаване в САЩ. 
– И едното, и другото е възможно. Но мен ако питате, това са лични амбиции. Някой си е харесал мястото, за себе си или за негов човек.

– Ами бившият шеф? Генерал Даскалов? Той кому би могъл да пречи?
– На никого. Той в момента е съветник в правителството.

– Да, премиерът взе за съветници доста бивши шефове на служби. Понеже им трябвало време, за да забравят тайните.
– Да, така каза.

– А прокурорът Гешев спомена за служител на военното разузнаване, който возил бизнесмен с такси в ЕС и нещо му казал.
– Чух и това.

– А защо да не допуснем, че двамата генерали са извършили тежко престъпление, което прокуратурата засега официално премълчава?
– Аз не мога да допусна такова нещо. Това, което изнася прокуратурата официално, очевидно не е престъпление. Юристи твърдят, че такова обвинение всеки адвокат ще го събори за час в съда. Друго би било, ако прокуратурата извади поименно поне един от тия 504 души с неправомерно издедени допуски, който е предал информация и са настъпили вреди за службата и държавата. В тая служба престъпление не е ставало от век насам!

– Много неща могат да станат за пръв път от век насам в разузнаването. Сега се прави проверка по съмнение за далавери с обществени поръчки и там.
– Злоупотребите с обществени поръчки са обичайни у нас и аз не изключвам да има такава и във военното разузнаване. Въпросът е защо се оповестява в аванс. Нека се установи и да се покаже тогава.

– Делото срещу Даскалов и Ангелов се води по сигнали от ДАНС от 30 май. Защо се оповестява едва сега? Да не би да има връзка със сделката за F-16?
– Надали. Има връзка, според мен, с отстраняването на Цветан Цветанов от сектора за сигурност, който той е контролирал пряко. Не е изключено някой от тези двамата или и двамата да са били прекалено близки до него. Има и друг интересен въпрос. Защо е бил назначен четвърти зам. –началник, който е офицер от ДАНС? Какво е работил той, питам аз? И дали чрез него не са постъпвали сигнали до ДАНС? От контраразузнаването винаги са ни контролирали, да. Но не и отвътре по този начин. Има по-приемливи стилове на работа. Нека малко се поизпотят и поработят, не да получават всичко наготово.

– Този стил напомня времената, когато офицери от ДС работеха уж на прикритие в предприятията. Но всички знаеха кои са и какво правят.
– Още повече, че интелектуалното ниво на служителите във военното разузнаване винаги е било много по-високо от това в контраразузнаването.

– В заключение какво бихте казал?
– Бих си позволил да посъветвам властите да пипат по-внимателно във военното разузнаване. Този шумен подход е изключително вреден за националната сигурност и държавата. Авторитетът на службите пада. Всеки, който би пожелал да работи за военното разузнаване или за друга служба, ще си каже: виж, какви неразбории стават там. А и как изглежда това пред партньорските служби?

– Изглежда, че главните ни военни разузнавачи не могат или не искат да пазят тайни?
– Логично е партньорите да си помислят, че и тяхната информация ще изтече от нас. Доколкото знам, предстои съвещание на партньорските служби до края на годината, в което ние сме координатори. Има опасност да се провали. А досега, където са участвали наши военни разузнавачи, пробив не е имало? Ни-ко-га!

– Ако има пробив сега, партньорите ще се изненадат?
– Те, разбира се, знаят във всеки момент ние какво представляваме. Както и ние знаем за тях.

– Разказвате ли на децата и внуците си за вашата работа като разузнавач?
– Не. Те са още малки – на 5, на 7 и на 10 г. Единият ме видял по телевизията веднъж и ми каза: „Вярно ли е, че си бил шеф на шпионите, дядо? И аз ще стана.” Имам внук в 4-ти клас, който знае перфектно английски и испански, влезе като №1 в международна езикова гимназия. Може би ще наследи дядо си и прадядо си, който е бил самоук, с 4 езика.

Нашият гост
Николай Русатев е роден на 9 юли 1954 г. в София. Завършил е Висше военно училище в Търново, разузнавателен профил ( 1976). Една година е служил в Айтоската танкова блигада, две – в Школата за военно разузнаване, факултет на Военна академия сега. Започнал оперативна работа през 1977 г., минал всички стъпала на йерархията и стигнал до чин полковник и зам.-шеф по операциите – най-младият и най-дълго работилият на тази длъжност (1991-2000) в историята на военното разузнаване. Владее турски, английски, полски и руски език.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.