Туризмът у нас през последните 2-3 години бележи значителен ръст, но е важно да го превърнем в приоритет, за да стане България привлекателна туристическа дестинация с качествени услуги в сектора.

Задължително е сивата част в бранша да бъде извадена на светло, за да има равнопоставеност и справедливост за всички, които работят в туристическата ни индустрия.

При всички срещи, проведени с НПО от сектора, става ясно, че е важно и неотложно определянето на статута на националните ни курорти. За да функционират те ефективно, трябва да се конституира организационна и управленска структура, в която да има представителство на държавата, общините и на всички собственици на обекти в курортния комплекс.

Задължително трябва да се отдели специално внимание на мегаполиса Слънчев бряг, което е второто по големина място с концентрация на много хора след столицата София.

Убедена съм, че чрез определяне статута на националните ни курорти ще се решат проблемите, свързани с търговските схеми, транспортните системи, поддържането на инфраструктурата на националните курорти, охраната на комплексите, противопожарната охрана и всички проблеми, свързани с рекламата, както и шумът на територията на големите туристически обекти и озеленяването.

В никакъв случай държавата не трябва да забравя за още един важен проблем, свързан със създаването на единна политика на застрояването, а също така да бъдат решени и въпросите, свързани с финансирането, стопанисването и контрола на националните ни туристически курорти.

Мнението на бранша е, че един от основните проблеми е високото концесионно възнаграждение, водещо до високи цени на плажните услуги, достигащи нива, по-високи от цените на хотелите на втора и трета линия. Държавата събира от концесионни възнаграждения около 8 000 000 лева (50% от тях отиват в общините) при приход от туризма около 8 000 000 000 лева. Заради тази пренебрежимо малка сума в сравнение с приходите от туризъм се създават изключително много неприятности и недоволства от гостите на курортите, като по този начин се разваля впечатлението от пребиваването им в България.

Затова смятам, че трябва да се премахне концесионното възнаграждение срещу предоставяне от концесионера на безплатни чадъри и шезлонги. Също така концесионерът трябва да се грижи за опазване на държавната собственост. Да не забравяме, че концесионерът се издържа и печели от продажбите на допълнителни услуги на плажа, както и от експлоатацията на търговските обекти.

Експертите са на мнение, че трябва да бъдат премахнати и така наречените инфраструктурни вноски, които се заплащат от собствениците на обекти в националните курорти.

Инвестирането в туристически кадри и задържането им на пазара на труда в България е една от предпоставките за качествен туристически продукт.

Напълно споделям мнението на експертите от туристическия бранш, че трябва да бъдат разработени конкретни правила за функциониране на апартаментските комплекси така, че тяхното развитие да бъде поставено на лоялна конкурентна основа с останалите участници в туристическата индустрия. Практиката показва, че от всички руски туристи, които пристигат в България, до 20% от тях почиват в хотелите, а всички останали се настаняват в частните апартаменти при цени на продажба от 5 до 20 евро на легло за нощувка, което е драстично по-ниско от нормалните цени в хотелите. Нещо подобно е и в апартаментите в зимните курорти. Това превръща България в изключително евтина дестинация според представителите на бранша у нас.

За да се промени всичко това, трябва частните апартаменти, в които се настаняват туристи, да се обложат с патентен данък. Представители на бранша предлагат данъкът да бъде 3000 евро на година, ако отдаването е до 60 дни, и 4000 евро на година над 60 дни. Така могат да се наберат в бюджета от 1 000 000 000 до 1 500 000 000 лева ресурс, който спокойно може да удовлетвори всички нужди на туризма и няма да е необходимо държавата да отделя други средства.

Задължително трябва да се намерят конкретни креативни механизми за удължаване както на летния, така и на зимния туристически сезон. Това ще доведе до намаляване на безработицата, по-дълга и постоянна трудова заетост на кадрите в туризма, повече приходи за компаниите, а съответно и събиране на повече данъци и такси.

Контролът на курортите да се поеме от КЗП

Наложително е намаляването на административната тежест, облекчаване на процедурите по категоризирането на туристическите обекти, защита на правата на потребителите на туристически услуги, създаване на единна браншова структура, създаване на единна система за туристическа информация и осъществяване на контрол върху бранша и сивия сектор в туризма. Контролът трябва да се осъществява от Комисията за защита на потребителите, която има структури, изградени във всички градове на страната.

България трябва да се превърне в привлекателна и търсена туристическа дестинация за гости от целия свят, а развитието на туризма трябва да бъде приоритет на всяко правителство.

*Авторката е председател на Националната женска организация на ВМРО.