Н. Пр. Анатолий Макаров, посланик на Руската федерация в България, пред „Труд“: Да възродим “Духът на Елба” в руско-американския диалог

Страх ме е да си представя каква би била Европа, ако СССР не бе спрял кафявата чума. Политизацията на историята върви на пълни обороти

9 май е свещен ден за всички руснаци

Поуката от световните войни и кризи е, че не можем да се спасим зад националните огради

Президентът Тръмп е принуден да действа в условията на русофобска истерия във Вашингтон

Надявам се намаляването на цената на руския газ за България да помогне на страната ви

Днес Русия чества Деня на победата, но по необичаен начин - без традиционния парад на Червения площад, заради кризата с COVID-19. Какво означава 9 май - за руснаците, за Европа, за света и за историята? Какви поуки може да се извадят от световните войни и могат ли те да се проектират върху днешната световна криза с коронавируса? И как България и Русия могат да си помогнат в пандемията - по тези и други актуални въпроси разговаряме с посланика на Руската федерация в България Анатолий Макаров.

- Ваше Превъзходителство, днес се навършват 75 години от победата над хитлеристка Германия във Великата отечествена война. По традиция Русия отбелязва Деня на победата с парад на Червения площад в Москва, който обаче тази година бе отменен заради мерките срещу разпространение на коронавируса. Планира ли се на по-късен етап парадът да бъде проведен или пък празникът да бъде отбелязан по друг начин?

- 9 май е свещен ден за всички жители на нашата страна, той не може да бъде изтрит от паметта, отменен или отсрочен. За съжаление в плановете ни по отбелязването на 75-та годишнина от Великата победа се намеси пандемията от COVID-19, която не ни позволи да проведем традиционния парад в Москва с участието на държавните глави и ветерани, както и други масови мероприятия. В сегашните условия това решение беше единствено възможно, понеже става дума за живота и здравето на хората. Ясно е обаче, че тази дата не може да остане и няма да остане незабелязана. В Москва и в други градове на страната ще се състоят авиопаради. Много мероприятия, включително и вече традиционното шествие на „Безсмъртния полк“, ще бъдат проведени в онлайн формат. Ще бъде направено всичко възможно ветераните от Великата Отечествена война да почувстват нашата грижа и благодарност. И, разбира се, че на 9 май всяко едно руско семейство ще споменава своите герои, ще изразява признателност и ще пожелава здраве на баби и дядовци, преживели ужасите на Великата Отечествена война. А главният ни парад на Червения площад задължително ще се състои, когато санитарно-епидемиологичната обстановка ни го позволи. Още повече, че цялата 2020 г. е обявена в Русия за Годината на памет и слава.

- Преди пандемията Русия бе отправила покана към световни лидери да присъстват на парада, но мнозина от тях не бързаха да потвърдят участието си, а други - като президентът на САЩ Доналд Тръмп, обявиха, че няма да присъстват. Какъв знак е това - към историята и към днешното състояние на международните отношения?

- Засегнах малко този въпрос. Разбира се, че ще се радваме да видим в Москва чуждестранни държавни глави, особено съюзниците от Антихитлеристката коалиция. Идването им в годината на 75-годишнината от Победата би било правилно и отговорно от морална гледна точка пред своите народи и ветерани, би подало силен положителен сигнал на световната общност. В този контекст високо оценихме изразената готовност на президента на България Румен Радев да вземе участие в тържествата на 9 май. Обаче този избор трябва да го направят поканените. И да правим някакви изводи въз основа на това, кои гости се съгласиха да присъстват на Парада, според мен е погрешно и дори нищожно на фона на мащабния и самодостатъчен характер на празника. При това, разбира се, сегашното състояние на международните отношения предизвиква у нас загриженост, която се споделя от по-голямата част от световната общност. Точно поради тази причина през януари м. г. президентът на Русия Владимир Путин предложи ключовите военно-политически, икономически и хуманитарни проблеми на съвременния свят да бъдат обсъдени на среща на върха на държавните лидери - постоянните членове на Съвета за Сигурност на ООН. Те всички подкрепиха тази инициатива. Както каза Владимир Путин, важно е да запазим вярност към съюзничество през юбилейната 75 година от Победата.

- През 2005 г. на 60-годишнината от Деня на победата, президентът Джордж Буш бе на Червения площад, редом до президента Владимир Путин. Какво се промени оттогава?

- В историческия план 15 години е само един миг, но през този период много неща са се променили. Преобрази се международното поле, в това число и за сметка на ускореното развитие на редица държави и региони. Промениха се и руско-американските отношения. Какво точно стана в този период? Според мен ключов момент е обявяването на позицията на Русия за принципната невъзможност на концепцията на еднополярен свят. Това учуди нашите американски партньори и ги накара да бъдат нащрек, тъй като те вече успяха да свикнат с ролята на единоличен център по вземането на решенията. До голяма степен не могат да се откажат от нея и досега. В резултат на това отношенията между Русия и САЩ, които остават системообразуващ фактор на осигуряването на глобалната сигурност и стабилност, са деградирали по редица показатели. Ще напомня, че от март 2014 г. американската страна под претекст на вътрешноукраинската криза провъзгласи курса на „системно възпиране“ на Русия. Въпреки че президентът на САЩ Доналд Тръмп неведнъж изказваше стремеж към нормализиране на отношенията, практическите действия на американското ръководство не го потвърждават. Това не е учудващо, той е принуден да действа в условията на разгърнатата във Вашингтон неприкрита русофобска истерия и сложна вътрешнополитическа ситуация и конюнктура. Но има и повод да приключа моя отговор на положителна нота. На 25 април т. г. президентите на Русия и САЩ приеха съвместно изявление за 75-ата годишнина от историческата среща на съветските и американските войници на моста над река Елба, станала предвестник на окончателното поражение на нацисткия режим. Бих искал да цитирам откъс от изявлението: „Духът на Елба“ е пример за това, как страните ни могат да отложат противоречията настрани, да изградят доверие и да сътрудничат в името на общата цел“. Убеден съм, че със съвместните усилия ще можем да възродим в руско-американския диалог „Духът на Елба“.

- Миналата година пък, на 75-ата годишнина от Десанта в Нормандия, президентът Владимир Путин не бе поканен на тържествата в Портсмут, на които присъстваха десетки европейски лидери и президентът Тръмп. Някои анализатори коментираха това като опит за пренаписване на историята. Вие виждате ли основания за подобни твърдения?

- За съжаление политизацията на историята на Втората световна война и ревизията на ролята на СССР в Победата над фашизма върви на пълни обороти. Станахме свидетели на абсолютно политизирана и откъсната от реалността резолюция на Европейския парламент (септември 2019 г.), в която става дума за еднаква историческа отговорност на СССР и хитлеристката Германия за избухване на Втората световна война. Знаете ли докъде ще доведе това? В близко време граждани на европейските страни няма да могат да разберат, с всички възможни последици, за какво и с кого са воювали страните на Антихитлеристката коалиция. Ние няма да допуснем това, каквото потвърждава и личното внимание на президента на Руската федерация Владимир Путин към този въпрос. По време на словото си на срещата на върха на държавните глави на ОНД през декември 2019 г. той ясно и използвайки цитатите от архивните документи показа на чия страна е историческата истина. Препоръчвам ви да се запознаете със съдържанието на изявлението му и представените историческите факти.

- Можем ли да говорим за загуба на историческа памет или пък дори за нейната подмяна? Например, проучване преди години показа, че през 1945 г. 57 на сто от французите са считали, че Москва е вложила повече от всички усилия за победата, а през 2004 г. вече едва 20 на сто от французите са на същото мнение.

- Първо, бих искал да отбележа, че за Русия паметта за Великата Отечествена война (1941-1945 г.) има принципно цивилизационно значение. Това е част от манталитета на нашия народ, част от самоидентичността на нашата страна. В много руски семейства това е незабравима част от личната история, неугасваща душевна болка. Никой от руснаците не се съмнява в това, че Съветският съюз е дал решаващ принос за разгром на хитлеристката Германия. За тази Победа платихме огромна цена - милиони съветски хора дадоха своя живот. Относно стремежа на отделни западни дейци даомаловажат ролята на СССР в победата над нацизма, мога само да добавя, чеопитите по пренаписването на историята, както вече казах, ги има, обаче те никога не водят до добро. Подобно изопачаване на историческите факти е много опасно и може да предизвика възраждане на човеконенавистническите идеологии вбъдеще. Бих искал да вярвам, че здравият смисъл в Европа ще победи и в публичното пространство ще се разпространява обективна информация за събитията от онези страшни години, а не фамозни изявления, целящи тазминутни политически дивиденди.

- Организирана миналата есен от посолството на Русия изложба в София „75 г. от освобождението на Източна Европа от нацизма“ предизвика острата реакция на българското МВнР, което в позиция обяви, че „щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие“. Разбира се, това разпали дългогодишните спорове в страната ни освободителка или завоевателка е била за България Червената армия. Вие как бихте отговорили на този вечен спор?

- Мисля, че най-добре на този, както го нарекохте „вечен спор“, ще могат да отговорят експонатите на горепосочената изложба „Пътят към победата: историческите източници разказват“. Представените там архивни снимки на топло и сърдечно посрещане на съветските войници в българските градове, радващите се хора по улиците, говорят сами за себе си. Разсекретените документи показват, че въпреки крайно тежката ситуация в самия Съветски Съюз, на България бяха предоставени оръжие, техника и десетки тонове храна, което още веднъж потвърждава тези изводи.

- Може ли и ако да - какви, поуки от световните войни да се проектират върху днешната глобална криза с коронавируса?

- Главната поука от световните войни и кризи е невъзможност да се спасим от глобалните проблеми зад националните огради. В Русия има поговорка - „один в поле не воин“ (сам човек не е войник на бойното поле), която означава, че трябва да действаме заедно. Пандемията може да се преодолее само тогава, когато страните в целия свят започнат да се борят заедно срещу нея. Според мен това са азбучни истини. Обаче не всички смятат така. В редица страни се занимават с търсенето на виновни, опитват се да сочат с пръст на една или друга държава, само за да пренасочат общественото недоволство. Това е погрешен подход, който няма да доведе до нищо добро. Руската Федерация винаги се е изказвала за обединение на усилията преди всичко в рамките на универсалната Организация на обединените нации и профилните u институции, продължаваме да го правим и сега.

- Вашият предшественик на поста - посланик Юрий Исаков, каза в интервю за в. „Труд“: „Без Деня на победата нямаше да има Ден на Европа“ (който също се чества на 9 май). Вие споделяте ли това мнение?

- Трудно е да бъде оспорено това твърдение. Страх ме е дори да си представя каква би била съвременната Европа, ако Съветският Съюз не беше спрял разпространяващата из нея кафява чума, ако от комините на хитлеристките концлагери продължаваше да излиза пушек. И разбира се, отбелязвайки Деня на Европа, западните ни партньори трябва винаги да помнят каква неизмерима цена беше платил Съветския Съюз за това, гражданите на страните им да могат да живеят мирен и благополучен живот.

- Знаем, че в кризата с коронавируса Русия изпрати помощ на Италия, Сърбия, САЩ. А оказала ли е помощ на България?

- Пандемията от COVID-19 е ново предизвикателство пред цялото човечество. В тези безпрецедентни условия се изисква мащабна кооперация както на регионално, така и на световно ниво. Независимо от разногласията и предишните обиди, чувството на общочовешка солидарност, взаимна помощ и подкрепа сега са много нужни и важни, както никога преди. Точно в такива моменти се споменава стара пословица „приятел в нужда се познава“. Както виждаме, държавите в сегашните условия се държат напълно различно. Има и такива, които в пика на пандемията говорят за необходимостта да прекъснат финансирането на Световната здравна организация. Русия винаги се е ръководила от принципа, че ако някъде някой има нужда от помощ, и ние можем да я окажем, правим това. Разбира се, в условията, когато помощ е необходима на всички, приоритет се отдава на тези страни, които са засегнати повече. Що се отнася до България, тук, за щастие, епидемиологичната обстановка е по-добра от съседните европейски държави. Убеден съм, че преди всичко това е заслугата на българското правителство, което е приело навременни и ефективни мерки, а също така и на гражданите на България, които се стараят дисциплинирано да спазват ограниченията, предписани от властите. Надявам се, че скорошните стъпки на Москва по намаляването на цените на руския газ за България ще помогнат на страната ви в тази трудна ситуация. Не се съмнявам, че със съвместните усилия скоро ще можем да преодолеем всички проблеми и ще се върнем към нормален живот.

Нашият гост

Анатолий Макаров е роден през 1951 г. На дипломатическа служба е от 1977 г. Работил е в посолството на Русия в Хага и в постоянното представителство на Русия към ЕС, бил е посланик в Южна Африка. Преди назначението в България бе директор на Департамента за работа със съотечественици зад граница в руското МВнР. Поста на посланик в София пое през октомври 2016 г.

Коментари

Задължително поле