Най-старото българско пристанище Лом навършва 180 години

Австро-унгарския “Арпад” е първият параход хвърлил котва край нашия бряг

През 1837 г. в Дунав край Лом се случило чудо невиждано. В една априлска утрин откъм реката се разнесъл страшен грохот и пред селяните на брега по  водата се задало чудовище, на което светели три очи, устата му бълвала  дим и пламък, а по средата се въртели две криле, с които звярът плавал като риба. Речният змей надавал и оглушителни писъци, от които всичко живо бягало, накъдето му видят очите. Година по-късно водният змей отново се появил с гръм и трясък в Дунав, но този път спрял край Лом и всички първенци били свикани да видят първия параход – австро-унгарския “Арпад”, който хвърлил  котва край нашия бряг. Така историкът Димитър Маринов описва първата поява на парните кораби  в българските води на Дунав.

За акостирането на плавателните съдове край Лом през 1838 г. било издигнато “скеле с кей”, което положило основите на пристанище Лом.  В паланката с 4000 жители по онова време била отворена кантора на “Австроунгарското параходство” и всяка седмица на  дървения кей спирали параходи със стоки и пътници.  От корабите сваляли на брега сол, платове и други вносни ценности, които с волски коли заминавали за Пирот, Ниш, София, Пловдив и Цариград. А от Лом с параходите тръгвали към Европа зърно, кожи и добитък. С появата на пристанището малкото дотогава селище започнало бурен икономически възход, в него навлязло и културно влияние от Европа. Чужди фирми отворили кантори крей реката, в Лом било открито първото читалище и изиграна първата театрална постановка.

Освобождението през 1878 година отворило още по-широко вратите за търговски и духовен обмен между градовете и държавите по голямата река и  скромното “скеле” край града започнало да се разраства.  Оценила високо значението на ломския порт като пряк, удобен и евтин път към Европа и от там към Бяло море, държавната власт отпуснала средства за изграждане на модерно пристанище.  В навечерието на Втората световна война, преценили ломското пристанище като стратегическо звено в европейските транспортни схеми, немски инженери разширили порта, изградили стена и създали зимовище/лиман/ за кораби. Въпреки усилената транспортна и търговска дейност и увеличаването на товарите обаче в онези години  работа се вършела с жива сила и 1400 хамали превивали гърбове от сутрин до вечер под тежките стоки.  ”Работехме с един дървен самар и с тежките по 200 кг бали, които носехме на гръб. Един плавателен съд се обработваше по цяла седмица и повече…”, спомня си докерът-ветеран Илин Алипиев. Чак през 1948 година в порта се появили първите три автокрана, които поели част от обработката на корабите.

Строителството на големи заводи по времето на социализма и обменът на стоки в рамките на  социалистическите страни в периода 1950-1989 г.  издигнали още повече значението на ломското пристанище не само за България, но и по цялото течение на голямата река. През Лом  у нас влизали милиони тонове суровини за машиностроителните и металургичните заводи, машини и торове за селското стопанство, а към  Съветския съюз заминавали стотици хиляди електрокари и  милиони тонове консервирани плодове и зеленчуци.

Според  експерти през 70-те години на миналия век  Лом е бил най-натовареното дунавско пристанище от Регенсбурт до Рени /Украйна/. През 1974 г. портът достигнал рекорд за годишен товароборот  от 3 357 00 тона  На кейовете и в складовете на комплекса работели над 300 души. Започнал 4 десетилетия преди Освобождението на България като дървено скеле, през 80-те години на 20 век порт Лом вече бил транспортен възел с 13 корабни места, 26 ел. крана, 2 кораба и 65 000 кв. м.   открити и закрити складови площи. Наричали го “завод под открито небе”.През януари 2013 г. държавата даде порт Лом на концесия за 35 години на дружеството “Порт инвест”. Концесионерите се задължиха да инвестират за този срок  22,4 млн. лева, да плащат 187,1 хил. лева годишно на държавата и да поддържат товарооборот от 480 000 т стоки  и 1800 пътници на година.

180 годишнината си порт Лом ще посрещне с новоизграден автотоварен подход, паркинг, енергоспестяващо осветление, пропускателни пунктове и обновена визия за над 2,3 млн. лева. Ще бъде валидирана  и марка, посветена на най-старото ни пристанище,  и представена книга за историята му.