Папи Ханс: Проблем е, когато изкуството е в ръцете на олигофрени

Преди да се превърне в музикалната сензация Папи Ханс, Константин Трендафилов стана известен, като един от най-харесваните млади автори у нас.  Стихосбирката му „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?“ беше финалист на конкурса за любима книга на България през 2016 година, а романът му „Затворисърце“ също се прие много добре на книжния ни пазар.  Константин има успешна кариера и в рекламния бизнес, но най-голямата му страст е музиката. Още дебютната му песен „Кекс“ покори класациите, а последвалите я също се превърнаха в хитове. През миналата година изпълнителят зарадва почитателите си с албума „12“, всяка песен от който има свой видеоклип. В много от тях участва приятелката на Папи - актрисата и модел Сара Драгулева. Преди нея той имаше връзка с поп звездата Дара, с която  са приятели и с днешна дата. Родители на Константин Трендафилов са  поетесата и писателка Кристин Димитрова и литературния критик, поет и преводач - Владимир Трендафилов, на които той си признава, че дължи много.

- Папи, като млад човек с буден и търсещ ум, как ти се отразява всичко, което се случва около нас в последно време – какви въпроси си задаваш?

- Иска ми се да кажа, че съм разклатен вътрешно, но истината е, че в последните години имам чувството, че всяка една новина е за все по-шокиращ катаклизъм от предния – света се огъна така, както не сме мислили че е възможно! То не бяха изолации, земетресения, войни, инфлации, катастрофи.., чувствам се по странен начин изтръпнал и готов за всякакви ужасии. Питам се кога ще свърши всичко това и как ще свърши?! 

- А как ти подейства новината за убийството на известния психолог Иван Владимиров-Нав от негов съсед, която шокира много хора у нас, още повече че престъплението е извършено от човек, срещу когото вече е била подавана жалба за заплахи и притежаване на оръжие? Какво мислиш за това, че у нас рядко има наказуемост за сериозни престъпления?

- Побиха ме тръпки! Мисля, че това е класически пример за това как хората в България просто вървят на две предавки. От една страна виждаш умните, интелигенти и осъзнати хора, които могат да предвидят как ще действат хората от другата предавка, които са с животински инстинкти и не разсъждават... Гледах, че Иван Владимиров почти пророчески предвижда своето убийство -природата на глупаците е крайна и предвидима. Изумително е, как в България се оневиняват всякакви изроди по всякакви причини, у нас липсата на отговорност е повсеместна - всеки има човек някъде и познава някой, който му върши услуги, или го прикрива... 

- Агресията и езикът на омразата вече са завладели и социалните мрежи. Ти как се справяш с хейта и съгласен ли си с Влади Въргала, че преди известното име е било повод за уважение, докато днес е причина да те мразят?

- Така е, в България всеки който стане популярен и спонтанната реакция винаги е „ти пък кой си, че да надигаш глава“, или „на какъв се правиш и защо според теб трябва да ти се обръща внимание?!“ Вместо хората да се радват и да търсят нови изявени хора, тук ги поставяме на тест и трябва да минат години, докато човек се легитимира. Омразата – хейта, е нещо съвсем реално, което по-възрастните хора подценяват, а трябва да се замислим над това, защото днешната площадка за игра на децата е интернета. Когато някой там ги нарече грозни, или ненужни - това си е истинска обида и е тема, която не трябва да се неглижира. Относно това, как аз се справям с хейта - научил съм се да не го взимам насериозно, защото хората, които не ме харесват, в 10 от 10 случаи са тези, които и аз не харесвам. Не ми се е случвало нито веднъж да срещна интелигентен и готин човек, който аз харесвам и да не ме харесва, но се е  случвало – злобни и завистливи хора да търсят от девет кладенеца вода, за да намерят причини да не ме харесват! Ключът е да спреш да искаш да бъдеш харесван от всички, защото в този живот - или ставаш фурнаджийска лопата и никой не те харесва, или да преминеш през живота без одобрението на всички, което значи че ставаш за нещо.

- В края на миналата година излезе твоят албум „12“, който е уникален с многото хитове и с това, че всяка песен в него има видеоклип. Как се приема той от музикалните фенове и би ли се решил отново да се заемеш с толкова амбициозен проект?

- Честно да ти кажа, в момента се чувствам в постнатална (следродилна) депресия! (Смее се.) Колкото и да е стресиращо и да беше най-трудния период в живота ми, толкова и ми липсва страшно много това - да ставам и да си лягам целенасочено с мисълта, че имам един албум, който трябва да завършвам. Не бих си причинил скоро да се вкарам в същия шахмат, поради една-единствена причина, че е ограничаващо креативността, а не заради стреса. Мисля вече да правя песни , подобни на триптих - обединени визуално, текстово и музикално като концепция, което е готино, но почти никой не го прави в България, явно защото е много занимавка. Тази година ще пусна няколко сингъла, но пак ще бъда доста деен. Иначе, албумът върви много добре като продажби, въпреки че като цяло,  един албум днес е по-скоро бутиков предмет и само истински фенове си го купуват. Ключово за мен е, че към парчетата има огромен интерес и те имат много слушания в стрийминг платформите, а където и да отида на лайф е препълнено с хора, които пеят всяка една песен дума по дума!

- А как реши да поканиш за видеото към „Мистър Перфектен“ - Виктор Стоянов, който стана много известен покрай шоуто „Ергенът“?

-Някак си ми се стори забавно и много тематично да поканя него, защото той се превърна в едно олицетворение на перфектния мъж – кой друг да викнем за този клип, освен него?! Виктор е „Мр. Перфектен“, докато аз съм антигероя във видеото – стори ми се интересна идея да го поканя и той прие с голяма радост. С него станахме приятели – готин и интелигентен човек, оказа се и почитател на музиката.

- Ти самият, би ли влязъл в ролята на „Ергенът“ и още дълго ли мислиш да си ерген, предвид това че си сериозно обвързан с красивата актриса Сара Драгулева?

- Истината е, че Сара ми е казвала много пъти, че ако имаше как - аз бих бил перфектния Ерген. (Смее се.) Така че, аз този филм съм го играл и дълго време съм бил „Ергенът“! Честно казано, не съм по браковете – хората днес се женят и след няколко години повечето се разделят, бракът все повече остарява като концепция и смисъл, но ако някой иска да го направи – защо не! 

- Сигурно много от песните ти в твоя албум „12“ са посветени на приятелката ти. Тя ли е най-голямата ти муза и кои нейни качества я правят специална за теб?

- Няколко от песните са за нея, но не всички – на мен ми е трудно да се обсебя от един човек и да посветя цялото си творчество на него. Да, тя ми е повод да творя, но не в смисъл на муза, а на партньор, защото със Сара сме писали заедно текстовете за албума ми и тя има ключова роля в създаването му. Аз имам тежка непоносимост към хора със задни мисли, към манипулатори и интересчии, които искат нещо от теб. Вече от доста време съм под прожекторите и са искали много от мен, докато Сара не е такъв човек и иска малко неща, като да прекарваме повече време заедно. В нея го няма  това интересчийство, тя е човек с голяма душа и сърце.

- А колко от стиховете в новата ти стихосбирка „Имам нещо да ти кажа“, са посветени на любимата ти жена?

- Много малко, защото стихосбирката е писана през последните пет-шест години и малка порция от стихотворенията са създадени откакто сме заедно.

- На 19 февруари отбелязваме 150-годишнината от обесването на Васил Левски. Адмирираш ли създаването на нови филми за националните ни герои и история, или мислиш че към тях трябва да се подхожда много внимателно?

- Абсолютно адмирирам създаването на филми за тях, обаче трябва да са добри. Не мисля, че има тема, която да е твърде свята, че да не бъде докосвана - чрез изкуството се увековечават важните личности. Проблем е, когато изкуството е в ръцете на олигофрени, но да се успокоят хората – един слаб филм прави услуга само на един слаб режисьор, а не на Васил Левски.

- Ти направи своя успешен дебют на голям екран във филма на Ники Илиев „Завръщане 2“, в който твоят герой сваля неуспешно Диляна Попова. В живота, според теб, кой е най-успешния начин да впечатлиш една жена, едва ли с пращането на разголени селфита, както е популярно напоследък?

- Да, въпреки че понякога и това е впечатляващо - зависи кой ги праща и на кого! (Смее се.) Истината е, че най-добрият начин човек да впечатли някой друг е като бъде откровен и като има самочувствие. 

- А почитателките ти изпращат ли ти често провокативни снимки, или селфита?

- Отдавна не, като цяло съм един от най-примерните в това отношение и цяла България знае, че съм в щастлива връзка.

- Твоята майка е известната поетеса Кристин Димитрова. Кои са най-важните уроци, които си научил от нея? Тя сигурно не е съгласна с думите ти „мамо, ти не случи на син“, които използваш в песента „Добро дете“?

- Със сигурност, то и аз не го мисля. (Смее се.) В много от песните се опитвам да се сложа в обувките на друг човек и много малка част от текстовете са писани по мои истории. Иначе, аз съм голям късметлия по отношение на родители – израснал съм в едно семейство, където смисълът, естетиката, изкуството и културата имат значение. Има голямо значение, ако научиш това от малък, докато ако отраснеш като простак и скот - няма нищо, което да те убеди, че има нещо по-важно от това какво ще ядеш. Научил съм от майка ми, че животът продължава и трябва да бъда позитивен - да продължавам напред с  усмивка, защото в крайна сметка ние сме авторите на своето щастие, или нещастие.  

- Какво мислиш за това, че най-следваните личности в социалните мрежи у нас са попфолк певците? Ти самият кои изпълнители в различните жанрове следваш и мислиш ли за още един дует с Азис?

- Аз следвам само двама от попфолка - Азис и Галена. Имам уважение към всички талантливи музиканти. Попфолкът е най-ядивната музика в България – у нас 90 процента е попфолк. От другите жанрове: една от тези, които следвам е Дара! Също така, следя много графични дизайнери и художници, това ми е по- интересно. Относно нов дует с Азис – може би някога ще направим пак. Аз него го обичам и уважавам зверски много и ако някой ден напиша песен и си кажа: „Тук трябва да влезе Азис“, и веднага вдигам телефона и го правя, той би реагирал по същия начин. Азис е от малкото хора, които считам за авторитети в това, с което се занимават и той гледа на мен по същия начин. 

- Имаш ли любима мисъл?

-„Ако слушах хората за това какво искат, щях да им дам по-бърз кон“. Тя е на Хенри Форд.