Димитър и Христо от „Като две капки вода“: Не се предадохме, въпреки шамарите

След женските образи сънуваме кошмари – токчета, подплънки и грим

Сбъдната мечта е да сме в най-гледаното предаване

Финалът на стадиона е голямо предизвикателство, колкото и опит да имаш

Талантливият дует Димитър и Христо са една от изненадите в популярното шоу „Като две капки вода“. Двамата се събират през 2011 г., когато правят песента "Сърце на птица". През 2017 г., те стават първият дует в историята на музикалния формат „Гласът на България“. Една година по-късно излиза дебютният им албум „Крила“. Първи сингъл от втория им албум - „Най-доброто време“, е красива версия на „Лале ли си, зюмбюл ли си“ През 2023-та дуетът издава и диск с концертни записи. Двамата са  неизменна част от последните 4 спектакъла на Нешка Робева и концертите на Стенли. През февруари 2025 г. излиза най-новият им албум "Несломен". Димитър и Христо имат активна концертна дейност, заедно с цигуларката Анна-Мария Тамахкярова - ANIMA и китаристът Веселин Кехайов. На 12-ти юни им предстои концерт в Спортна зала - Видин, на 21-ви юни ще са на пл. „Възраждане“ в Троян, а на 6-ти юли ще пеят в Летен театър Варна.

- Грандиозният финал на „Като две капки вода“, който ще е на 18-ти май, на Националния стадион „Васил Левски“, все повече наближава. С какви емоции го очаквате и подготвяте ли се за него?
Христо: Емоции има при всички положения! Коментирахме и с другите участници, че колкото и опит и рутина да имаш, финалът на стадиона пред толкова хора си е голямо предизвикателство! Такова нещо в световен мащаб се прави може би за втори път, след финала на английския „Х фактор“ на Уембли. Ще бъде грандиозно събитие и всички сме в трепетно очакване.
Димитър: Със сигурност ще има много изненади. Всички участници сме в различни части на шоуто и сега се уточняват детайлите. Мога да кажа, че на финала ще се включат и други изпълнители, няма да бъдем само участниците.

- Кое беше най-голямото предизвикателство за вас в шоуто и как се чувствахте, когато ви се налагаше да влизате в женски образи?
Х.: За мен лично най-голямо предизвикателство ми беше да ходя на високи обувки, но Димитър се справя много добре. Моята походка с токчета е като на Робокоп – доста нелепо изглеждам. След някои женски образи направо ни преследват кошмари - сънуваме токчета, гримове, подплънки за гърди…
Д.: Да, а като се видим в огледалото, след грима и прическите и понякога сами си правим път, защото не можем да познаем, че сме ние. (Смеят се.) Аз не съм сигурен дали ми пасва толкова на токчета, но съм свикнал да съм на по-високо и като сложа високи обувки не ми прилошава толкова, както на Христо. (Смеят се.) Ние се опитваме да постигнем образи и да изглеждаме като жени, а не да ги иронизираме. На втория лайф бутона ми отреди да вляза в ролята на Силвия Кацарова и след това попитах дъщеря ми: „Красива жена ли бях?“, а тя каза: „Да!“ Оригиналът е красива жена и се радвам, че съм успял да пресъздам образа ѝ.

- А кой беше най-трудният ви образ в „Капките“?
Х.: Дуа Липа! Любо Киров също ми беше много труден за имитация, когато трябваше да бъдем триото Любо, Графа и Орлин Павлов, но Орлин беше в образа на Графа, а Димитър влезе в неговата роля. Забавно беше, защото всеки се бъркаше кой-кой е. 
Д.: Орлин ми сподели, че и той е бил много объркан, защото за първи път в живота му се случва някой да го имитира и то непосредствено до него, докато той е зает да бъде в образа на Графа. И за мен беше доста объркващо да имитирам Орлин Павлов пред самия него - рамо до рамо.

С Орлин Павлов, в гримьорната на „Капките“

- С кои от колегите ви във формата се сближихте най-много?
Д.: Радвам се, че в „Капките“ намерих своето време със Звезди, с който до момента най-рядко се бях засичал. Лашкова също я открих благодарение на шоуто. С Иван (Христов) се запознахме още покрай участието ни в „Мюзик Айдъл“, където той беше част от продуцентския екип. С Михаела Филева се познаваме още от детските ни години. Мога да издам, че аз съм автор на първата й песен – „Малка, нежна“, която беше написана за нейно участие в един конкурс в Полша. Горд съм, че там тя дори взе награда за авторска песен. 
Х.: Аз също се познавам с Михаела и някои от другите участници още преди „Капките“. Определено сега преоткрих Звезди, харесвам и Иван, като човек и начин на работа. Станахме си близки с Дивна, която е много приятна компания. Щастливи сме в този екип от изключителни професионалисти на „Капките“ и с толкова качествени и добри колеги – ще ни липсват.
Д.: Тази година, Звезди присъства и на нашето турне, където буквално взриви публиката. Специално за турнето направихме наша версия на „Черната овца“, с Християн Янкулов и цигуларката Анна-Мария-Аnima, а Звезди на концертите се включваше от средата на песента. Това създава и своеобразен мост между поколенията, но Звезди не просто е друго поколение, той е един доайен в по-твърдото звучене. Щастлив съм, че на турнето успяхме да срещнем младите хора с оригиналния изпълнител на „Черната овца“, но го пазихме като изненада до последно.

- Вие сте единствените участници в „Като две капки вода“, които разбраха какво е усещането да си на първо място, както и на последно място във временното класиране. Как си обяснявате, че стана така?
Д.: На бутона го отдаваме, защото понякога ни се падат образи, които не винаги можем да развием, защото имат много специфичен маниер, или са с нетипично високи, или ниски гласове. Аз вярвам в едно правило, на което се уповава и Звезди, че когато един изпълнител си е изградил стил и е намерил себе си, му е много трудно да влезе в обувките на друг певец. 
Х.: В началото имитирахме Фреди Меркюри и си мисля, че се получи доста добре. Отдадохме му се на макс, защото имаме голям респект към „Куин“. След това, доста трудни бяха повечето женски образи.

- А кой изпълнител, или песен, искахте да ви се падне?
Д.: Искахме да ни се падне песента „You're The Voice“ на Том Джоунс и Джон Фарнъм, която направиха Звезди и Тома. Също така „Може би“ на „Сигнал“. Има уникални български песни, но някои от тях е по-трудно да бъдат направени, заради авторски права, както казва Дони: „Автора решава дали да бъде „арестувана“ дадена песен.“ Ние сме радетели на това българската музика да се освежава и достига до по-разнообразна публика и така да се обновява в поколенията любовта към нея. Смятаме, че евъргрийните са страхотни и в нашите албуми имаме кавъри с уредени права. Най-сериозният ни кавър е на „Уморени крила“ на Дони и Момчил, който направихме с Иван Лечев и вече има три милиона гледания!

- Това е доста впечатляващо! А забелязвате ли усилване на интереса към вас от страна на дамите, покрай участието ви в предаването?
Х.: Смятам, че и двамата не сме лишени от дамско внимание. Митко има половинка и то правилната, а аз и преди това не бях лишен от внимание, но сега е малко повече. Щастливи сме с това, което обичаме да правим и ако то привлича фенове - какво по-хубаво от това?! 

- На вашите концерти ви придружава и цигуларката Анна-Мария-Anima, която е половинката на Димитър. Какво е усещането да си на сцената с любимия човек и как избухна любовта между вас?
Д.: Усещането е просто идеално и тя ме допълва перфектно, а освен това така няма загуба на време. (Смее се.) Ние се срещнахме, когато търсихме техническо лице за концертите ни, а тя е завършила във Виена с цигулка и тонрежисура. В началото стана наш тонрежисьор, а преди това свиреше с една група от Русе и пътуваше от Виена до Русе. Започнах да работя с нея по различни проекти и нещата между нас постепенно се случиха.

На сцената, заедно с половинката на Димитър – цигуларката Анна Мария-Anima.

- Твоята дъщеря на колко години е и как приема участието ти във формата и това, че се налага да влизаш в женски образи?
Д.:  Тя е на седем и е от предишния ми брак. Не подозирах колко много се вълнува от участието ни в „Капките“, защото не сме коментирали тв-предавания пред нея. Сподели ми, че много й е харесало изпълнението ни на „Детски спомен“, което ме учуди, защото това не е детска песен, а естраден химн. Хубаво е, че тези песни достигат и до по-младото поколение и докосват детското сърце. Любима и беше също „О соле мио“, когато имитирахме Лучано Павароти и Брайън Адамс. Истината е, че заради нея, изпитвах огромен срам като съм в образ на жена - да не я объркам, но тя вече е достатъчно голяма да приеме, че това е роля.

- В „Като две капки вода“ се породи оживена дискусия между Фънки и Веселин Маринов, по повод Лили Иванова. Вие срещали ли сте се с нея и какви са впечатленията ви?
Х.: Аз лично съм бил част от една нейна изява на частно събитие. Останах изумен от това, което чух - Лили Иванова си е Лили Иванова, тя е като икона и пример за много артисти. Впечатли ме с изключителния си глас и професионализъм. Огромно уважение към г-жа Иванова.

С Иван Лечев правят много успешен кавър на „Уморени крила“.

- Как се почувствахте, когато в „Капките“ се появи легендарната Мими Николова и водещите разкриха, че пенсията й е 307 лева?
Х.: Това е изключително неприятно, а този случай не е единичен. Говорим и за големи имена, като Борис Гуджунов и Кирил Маричков, лека им пръст… Отделно колко хора си отиват забравени и от хората и държавата. Това трябва да се промени максимално бързо, защото е пагубно. Трябва да ценим историята си и да уважаваме това, което имаме. Големите ни артисти са дар, както и музиката, която са направили.

- Новият ви четвърти албум носи името „Несломен“. Защо избрахте да го кръстите така?
Д.: Така кръстихме първата песен в моята кариера, като автор на текст и музика, защото обикновено правя само музиката. Писах я в пандемичните години, с желанието хората да устоят на психоатаките - едните, които бяха на фронтова линия и се налагаше да се борят с вируса, а другите като нас -музиканти и артисти, на които ни бе забранено да работим дълги месеци. Това причини финансови загуби и отлагане на излизането на въпросния албум. Песента „Несломен“ е за хората, които успяват, въпреки шамарите, които получават - не се предадохме! Клипът заснехме с Павел Симеонов и също е с послание. 

- В периода на пандемията, наложи ли ви се да работите нещо различно от музиката?
Д.: Аз имах готовност да стартирам работа като шофьор на такси, но се радвам, че точно тогава се отпуснаха нещата и изведнъж получихме огромна подкрепа и стартира нашето турне.

- Имате ли песен, която е на социална тематика?
Д.: Имаме една нереализирана песен, която се нарича „Д-р Петър Берон“. В нея визираме автора на Рибния буквар, но още не сме я довършили. Текстът й разказва за средностатистическия абитуриент в България, който се чуди – а сега накъде! В него казваме: Петър Берон на тази възраст направи еди-какво си, ти какво направи? Той живееше в Румъния на тази възраст, а ти още живееш при майка ти и баща ти… Това ще е бъдеща социална песен.
Х.: В момента е много наболяла темата за пътната безопасност, която е болезнена от доста години, но с колеги сме си говорили, че е трудно е да се направи песен за опасността да шофираш.
Д.: Да, защото за слушателите няма да е приятно да я чуват всеки ден, но Силвия Кацарова има прекрасна песен на тази тематика - „Стоп“. Аз съм шофьор и ми прави впечатление, че поведението на българските шофьори и организацията на движението у нас са на доста ниско ниво, не случайно сме на челна позиция в ЕС по пътни инциденти. Това не може да се дължи единствено на лошата организация на движението, която за съжаление не се променя, докато няма фатален инцидент. Обикновено чак тогава се прави нещо.

- Какво мислите за вейповете и балоните, които са мода сред младежите?
Д.: Имаме доста впечатления от това, защото студиото ми се намира в  близост с помещение за частни партита. Там понякога непълнолетни си устройват партита без родители и после сме ги виждали в какво състояние излизат и колко неадекватно е поведението им на улицата... Отговорност на всеки родител е да изпълни своята роля и да обясни как тези неща – вейпове, балони и алкохол, могат да погубят живота им.

- А какво е отношението ви към изкуствения интелект?
Д.: Ние сме ползватели на AI в нашите видеа. В „Трябва да остана“ използваме самостоятелно генерирани кадри, които пресъздават България през години, които реално няма как да заснемем. Също така, AI спомага във видеата да полетят самолети, да се взривят коли, би било жалко да го правим в действителност. Опитахме да караме истински самолет - не се получи, добре, че е AI. Същевременно, никога не бих толерирал това да бъдат заменяни интелигентни водещи, или диктори от изкуствения интелект, който променя ударенията на думите.

- В какво вярвате?
Х.: Вярвам, че мечтите се сбъдват, стига човек да има малко късмет и да положи труд. Ето, ние в момента сме в най-гледаното предаване, което е един допълнителен опит, от който трябва да се възползваме. Смятам, че сме изключително можещ народ и единствено трябва да си променим малко манталитета, за да се случат позитивни неща в България.
Д.: Вярвам в силата на едно добро дело, че това е заразно и може да повлече крак за останалите, същото е вярно и за лошото. Вярвам в Бог и в силата на действието – не да лежиш и чакаш чудото, а да станеш и с Божията сила да произведеш това чудо!