Тъкмят рецептата за бира със светена вода Кехлибарената течност ще се казва A-Men

Проф. Кантарджиев: Тирговият комар не пренася тропически вирусни инфекции

Русия и Турция може да правят заедно С-400

Тръмп: Вашингтон работи с Исламабад за слагане на край на войната в Афганистан

Не забраняват фермерските пазари Има заповед за спиране на продажбите на свинско месо и месни продукти

Кубрат Пулев си върна боксовия лиценз в САЩ

Бул. „Витоша” e №3 по ръст на наемите Цените са се повишили с 8,3% в рамките на една година

Макрон: 14 страни-членки на ЕС се споразумяха за нов „механизъм за солидарност“ за мигрантите

Бурджу Йозберк е красива и талантлива

Цените на петрола се повишиха

НАП спира временно 6 електронни услуги Няма достъп до обявите за продажба на имущество на длъжници

Имам ли право на майчински, ако ме съкратят в срока за изпитване

Откриха тухла с печат с името на римския консул Марулус в древния град Нове Уникалната находка датира от 184 година

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 23 юли 2019

Румен Петков: Може да се очаква взаимодействие на АБВ с БСП на местните избори

Певецът Стефан Илчев пред „Труд“: Лили Иванова трябва да влезе в учебниците

„Ако някой е решил да се занимава с музика, трябва да е наясно, че и преди него е имало музиканти и затова трябва да се поинтересува какво се е случвало в исторически план. За мен е ясно, че музиката няма да започне и да приключи с нас и винаги съм подхождал с уважение към певците преди нас. Няма как да кажеш: „Тези възрастните“, както някои, а трябва да имаш нужното отношение към тези хора, защото благодарение на тях я има музиката у нас.“ Тези мъдри наблюдения и още куп интересни неща сподели младият талант Стефан Илчев в това ексклузивно интервю за в. „Труд“:

– Стефане, след победата ти в шоуто „Като две капки вода“, очакванията към теб са големи. Кога ще излезе твоята нова песен и ще намериш ли време за почивка през лятото?
– Това лято почивката минава на заден план за мен, защото ми предстои изключително и само работа, свързана със записване на нови песни и снимки на клипове. Съвсем скоро ще излезе и моята най-нова песен, като текста u вече е готов, а другата седмица влизам в студио да записвам.

– Обмисляте ли общ музикален проект с някой от другите участници в този формат и с кои от тях се сближи най-много?
– Би било интересно да направим нещо заедно. С Милко (Калайджиев -б.а.) сме супер близки и се чуваме често, страшно съм впечатлен от личността му. Човек като него – да се впусне в това предизвикателство и да се труди толкова много, това може само да е пример за мен. С Мария Илиева също сме близки и тя дори ме покани да бъда гост на концерта u в Бургас на 14 юли. Допаднахме си и с Тита – тя беше и първият човек, който изтича да ме поздрави на финала. За мен Тита беше най-голямата изненада в шоуто, защото показа, че освен талантлива е и супер възпитана и дисциплинирана, което е голям плюс и рядкост сред младите хора.

– Кога доби увереност, че можеш да спечелиш „Капките“?
– В нито един момент не съм бил докрай уверен в себе си, камо ли да усещам, че мога да спечеля. Често след това ми казваха: „Аз си знаех, че ще спечелиш – ти беше най-добрият.“ Явно само те са знаели, а аз сигурно съм живял на друга планета! Дори на финала, като бях с Мария Илиева и започнах да си мисля думички, за да я поздравя, въобще не очаквах, че аз ще спечеля.

– Подкара ли вече автомобила, който получи за първото място?
– Още не съм, в преговори съм с фирмата, защото мисля да сменя колата. По този повод писаха, че едва свързвам двата края и ще я продавам – горките, явно въобще не ме познават. Слава богу, че има и сериозни медии, като вашата, където да кажа официално, че ще сменя колата за друга марка, а няма да я продавам.

– А кои твои колеги би повозил първи в новата кола?
– Много са, например Тони Димитрова бих повозил с огромно удоволствие навсякъде по света, а тя следеше представянето ми в шоуто и беше супер щастлива, когато спечелих. Харесвам много и Мариана Попова, тя също много ме подкрепяше и ме караше да прочета коментарите за мен в мрежата, за да се заредя с хубава енергия. Като u казвах, че не искам и тя ми викаше на шега: „Много си смотан!“ Някак си не успях и не намерих желание да чета коментари, но не мога да отрека, че е хубаво да чуеш приятни неща за теб от непознати хора, както и от приятели. Особено приятно ми стана, когато мои учители ми изпращаха пожелания и поздрави. За Мариана Попова мога да кажа, че беше от първите колеги, които повярваха в моя талант. Като ме чу как пея, веднага ми каза: „Ти си ненормален, трябва да запишеш песен по-най-бързия начин“. Тя дори беше ангажирала Дани Милев с тази задача и с песента, която той написа спечелихме наградата на публиката.

– „Като две капки вода“ е едно от най-забавните предавания в родния ефир, а зад кулисите на шоуто кой беше човекът, който те караше да се смееш най-много?
– Може да прозвучи нескромно, но често аз карах другите да се смеят – имам приятно чувство за хумор и като някой ми подаде нещо, веднага мога да му върна и да стане забавно. Голям купон ставаше и на генералните репетиции, които, като започнеха, ти като не знаеш какво е написано в сценария и можеш да си умреш от смях, а на лайфа направо трябваше да слагаме памперси – с тези импровизации и чудесии на Рачков и Зуека. Много се смеехме също около женските образи, които трябваше да пресъздаваме. Когато за първи път облякох рокля и Кремена Халваджиян възкликна: „Как е възможно, какви са тези невероятни крака!“ И след това всички започнаха – какви са тези уникални крака, какво е това нещо…

– А в кой образ ти беше най-притеснително да се превъплътиш чисто визуално, все пак ти се наложи да влезеш в кожата на супер предизвикателни певици като Мадона и Бритни Спиърс?
– Честно казано – като Селин Дион, заради многото грим и другите характерни неща за образа u, а и песента u също беше безумно трудна. След Селин, гримьорките на шоуто ме успокоиха, че за щастие лицето ми е съразмерно и е много податливо за оформяне само с грим, затова в по-голяма част от предаването не ми се налагаше да нося маски, които затрудняват мимиките и не са много удобни. Доста притеснително ми беше и като Емил Димитров, защото няма какво да се лъжем – това е най-специфичният тембър и не можеш да го сбъркаш, а тази красива песен „Джулия“ изисква по-плътен глас, което е наистина трудно постижимо.

– Победата в шоуто има ли опасност да те главозамае и кой е най-големият ти критик, който те държи здраво стъпил на земята?
– О, най-големият критик съм си самият аз – здраво съм стъпил на земята, все пак не съм на 17 години и тези неща да ми правят такова впечатление. Никога не съм имал самочувствието, че имам невероятен глас. Главозамайват се хора, които разчитат единствено на медийна популярност, а за мен победата в шоуто е възможност да ме чуят повече хора и доказателство, че не трябва да си слагам граници.

– Ти се различаваш много от повечето ни изпълнители на твоята възраст като естетика и послания в песните. Не се ли изкушаваш да заложиш на скандала и провокацията?
– Да стана един от всичките и да се слея с тълпата няма да ми донесе нищо хубаво. Аз съм човек с класическо образование и няма как да посегна към чак толкова леки и прости неща, защото масово са доста простовати песните в ефира. Има капацитет в младите изпълнители, но те правят това, каквото им се подава. Надявам се тази мода вече да преминава. В световен мащаб музиката е възпитател и не е главно за разпускане с алкохол и салфетки вечер, въпреки че всеки прави своя избор. Ако някой иска да научи нещо и да се обогати, то той ще слуша различна музика от тази, която се налага. Ние слушаме тези неща, които след година и половина вече не се помнят, днес липсват песни, които да си запееш – да звучат нормално и актуално и да са близо до всеки. Винаги съм харесвал можещите и талантливите, които въпреки възходите и спадовете си имат линия, която следват. Според мен, най-големият враг и приятел на таланта е характерът – той може както да те закопае, така и да ти даде крила.

– Случвало ли ти се е да разплачеш някого с прекрасния си глас?
– Да, спомням си, че Азис се разплака, докато изпълнявах песента на Лили Иванова – „Ветре, клех те“- през 2007-ма година. Тогава той стоеше пред мен и ме помоли да му изпея нещо, стана ми много мило, като видях как очите му започнаха да се пълнят със сълзи. Вълнуващо е да видиш как един такъв талантлив човек реагира така на твоето изпълнение.

– Коя твоя песен има най-интересна и необикновена история?
– Може би първата, с която участвах на „Бургас и морето“. Песента „Това море и този бряг“ беше по музика и текст на Милен Македонски, като той без да знае, че се познаваме, покани за нея мен и Жоро Дюлгеров, с когото сме учили в едно училище в Бургас и той също пее и композира. Милен до последно не ни каза, че ще пеем заедно и като разбрахме, беше голяма изненада. На фестивала се гласуваше с есемеси, участваха и популярни изпълнители и наградата на публиката, която спечелихме, за мен беше сигнал, че има какво да дам на поп музиката у нас. Необичайно беше самото ни събиране и влизане в студио, защото дотогава аз бях пял само оперна музика и да се опиташ да пееш като поп изпълнител с различна постановка е сложно. Беше ми изключително трудно да озаптя гласа си, но и до ден-днешен си обичам този запис и това изпълнение.

– Никога ли не се отчая или обезвери, докато чакаше успехът да дойде?
– Като всеки нормален човек съм имал такива ситуации, когато ти се иска да спреш и да зарежеш всичко. Винаги в такива моменти съдбата ти праща някакви приятни сигнали и те удря с нещо тежко по челото, за да се осъзнаеш. Като загубих баща си, ми беше доста трудно, но буквално след три дни бях директно на работа, защото имах участие и тогава музиката ме спаси. Не можеш да запълниш тази липса, но работата и музиката ми помогнаха тази тъга да се превърне в по-креативна енергия.

– Ти имаш издадени много хубави песни, които обаче почти не са достигали до ефир. Каква е причината, срещал ли си обиди?
– Обидно отношение не съм срещал, но по-лошото е да не срещнеш никакво отношение, което се случва често. Тези хора избират да не пускат тази музика – ок, щом това ги прави щастливи, но аз няма да плащам, за да пускат мои песни, не съм го правил, няма и да го направя. Разчитам на това, което съм като човек и талант. Музикалните редактори рано, или късно спират да работят това и някак си като се видим след това, усещам, че им е малко неудобно…

– През всичките години на сцената не се ли изкушаваше да се явиш в някой от популярните музикални формати, където таланта ти да бъде забелязан по-рано?
– Не, защото аз съм човек с класическо образование и като видя кои са в журито, никога няма да си позволя да участвам. Не може, след като си блъскал, учил си толкова години и в един момент някой, който няма такава солидна подготовка, да започне да те оценява, това не е приемливо за мен.

– Кои изпълнители те вдъхновяват и са пример за теб?
– Тони Димитрова, заради поведението u и цялостното u отношение към всичко, което прави. С нея имаме и един дует – „Животът“, който е с хубаво послание. Страхотно уважавам и Марги Хранова, в нея няма промяна до ден-днешен – невероятна певица, както и Лили Иванова – според мен тя трябва да се изучава в учебниците, за да знаят какво е да се посветиш изцяло на музиката и да бъдеш абсолютен професионалист. Лили Иванова е един изключителен артист, тя е направо извънземно явление – феномен, който ще остане и никога няма да бъде забравен. На Марая Кери също много се възхищавам и съм щастлив, че успях да се запозная с нея. Тя има милиони, но не е от тези артисти, които ще си кажат: „Хубаво, имам си милионите, имам си деца и ще си седя вкъщи“. Не, тя продължава да твори, да си пише песните, не се спира и има още много музика в нея.

– Дразнил ли си се понякога на твои безспорно талантливи колеги, които обаче откровено копират западни звезди и пеят елементарни и пошли текстове, за да са по-комерсиални?
– Тук отново опираме до въпроса за личния избор и това докъде стига интелектът. Няма как да ме подразни нещо, което даден колега е избрал, всеки сам решава до каква степен да направи компромис само за да бъде харесан и да получи неколкостотин лайка повече – не знам това да е стоплило някого и да му е напълнило джоба.

– Като млад човек – какво в ситуацията в страната ни би искал да се промени?
– Интересен въпрос. Като цяло ситуацията у нас не е никак весела, но трябва да има и хора, които да вкарват искрица надежда в този народ. Наскоро след мое участие едно момиче ми каза: „Благодаря ти, че даваш на този нещастен народ искрица надежда и вяра!“ Това да ти го каже младо момиче… Въпросът е, че не всичко идва от управниците, а трябва да разберем, че нещата зависят от нас. Българинът трябва да има повече вяра, че може да промени всичко, че има тази сила и само и единствено хубаво може да му се случи занапред. Ако целият народ излезе навън като цунами – може да промени нещата, но всеки обича да си седи в черупката и хем гледа той да е добре, хем другия да не е. С този манталитет съсипаха тази държава, защото едните грабят и съсипват, а другите позволяваме това да се случи. Докато манталитетът на българина е да живее главно, за да се нахрани и напие – заслужаваме това. Някои си позволяват да критикуват единствено във фейсбук, но там е лаене без звук.

– Ти пристрастен ли си към социалните мрежи и доколко голям проблем е това като цяло?
– За мен е огромен проблем, защото колкото са социални, толкова са и антисоциални, защото там се губи естественият ни начин на общуване – очи в очи, а това е голям минус. Днес младежите, дори като пият кафе и уж са заедно, а духом са другаде и си пишат нещо на телефоните. Като артист отдавам нужното внимание на тези мрежи, но не съм пристрастен и нямам нужда да се показвам постоянно, а само като имам нова песен, повече от това не ми трябва, а и не е здравословно.

– Освен текстове за песни, пишеш и стихове. Кои са любимият ти поет и стих?
– Много харесвам стиховете на Добромир Банев като този: „Извъртя се любовта точно като по часовник. Зад лика на старостта грее поглед на любовник. Пролетта е чакан дъжд от пораснало момиче и един пораснал мъж, стиснал в ръка кокиче“.

– Какво дете беше и правеше ли често бели?
– Не мога да кажа, че не съм правил – пукал съм си главата и съм правил страшни дивотии с приятели, но като цяло бях кротко дете и завърших средно образование с отличен, при това почти без да съм учил. От малък съм страшно самостоятелен, особено откакто съм в София, което е хем плюс, хем минус, защото трудно се доверявам на хората. Иначе съм много естествен човек и нямам някакво различно лице, което да слагам за сцената, пред приятелите ми и пред аудиторията. В днешно време е странно човек да е естествен, но за мен това е нормално поведение на един артист. Пример за това е Тони Димитрова, която е толкова близо до публиката и винаги е истинска и неподправена.

– Посещавал си Йерусалим, какво те впечатли там и помага ли ти вярата?
– Това беше страхотна семейна почивка – изключително място, което трябва да се посети. Вече съм хаджия и ме кръстиха в река Йордан, а тук съм кръщаван в Дряновския манастир. Хубаво е човек да носи вярата в себе си и да слуша вътрешния си глас, а моята интуиция никога не ме е подвеждала. Трябва да имаш търпение и вяра в мечтите, а когато сме готови за тях и сме последователни – те се сбъдват.

– Любима мисъл?
– Много харесвам думите на Марая Кери: „Всеки може да стане известен, но това далеч не значи, че е талантлив“.

Нашият гост

Стефан Илчев е един от най-обещаващите млади изпълнители на родната сцена. Той е любимец на музикалната аудитория в родният си Бургас и вече три пъти печели наградата на публиката на популярния фестивал „Бургас и морето”. В шоуто „Като две капки вода” Стефан също успя да завладее сърцата на телевизионните зрители, които го избраха за победител, въпреки силната конкуренция. Гласовитият бургазлия има солидно класическо образование и е завършил Музикалната академия със специалност оперно пеене в класа по на проф. Благовеста Карнобатлова и Маргарита Баснарова. Като малък си мечтаел да стане стоматолог (покрай майка му, която е зъботехник) но с течение на времето се убедил, че музиката и сцената са неговото призвание.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.