Караянчева: Отношенията между България и Русия се основават на дългогодишни исторически традиции

Иван Гешев: Най-мащабен е случаят с ТЕЛК във Варна, сумите стигат до 2500 лева

Обновиха Гимназията по земеделие във Вълчи дол с европари Детските градини на територията на общината са безплатни за родителите

9000 лeва глоба за Любо Пенев

Румен Петков: Върху ИК за извършени стотици промени и всички те са в противоречие с изискванията на Съвета на Европа и Венецианската комисия

Локацията е най-важна за луксозните имоти Новите купувачи са млади хора на добри позиции

Откриха колата на изчезналия българин на Санторини

500 лв. глоба за запален контейнер за смет

Повдигнаха обвинение на 19-годишния Алекс Иванов за убийството в Кюстендил

Започна монтажът на парковата мебел в градината „Кристал“

Инспектори на ИАРА спипаха бракониери, извадили от водите на Дунав 200-килограмова моруна (СНИМКИ и ВИДЕО)

Любо Киров и JEREMY? влизат „В час по интелектуална собственост“

„Хонда“ затваря завода си във Великобритания до 2021 г. 3500 души остават без работа

Автомобили тровят Пирин

„Галъп“: 60% от българите одобряват международната политика на Европейския съюз

Петър Андронов, председател на Асоциация на банките в България и главен изпълнителен директор на ОББ, пред „Труд“: Ниските лихви не бива да са водещият аргумент за вземане на кредит Растящата икономика подкрепя резултатите на банките

Лихвите по кредитите са на рекордно ниско равнище. А потребителските заеми нарастват с най-бързия темп след кризата през 2018 г. Наред с това обаче се заговори за предстоящо повишаване на лихвите. С въпроси кога ще стане това и какъв ще бъде ефектът за кредитополучателите се обърнахме към председателя на Асоциация на банките в България и главен изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов.

– Прогнозите са, че предстои обръщане на тенденцията и повишаване на лихвите. Кога очаквате да стане това в България?
– Заради валутния борд България е обвързана с лихвените тенденции на еврозоната. И ако в страната ни няма икономически или политически сътресения, за да разберем какво ще се случва с лихвите, просто трябва да следим лихвените проценти по еврото. Не е необходимо да гадаем, достатъчно е да следим действията, изявленията и мисленето на най-добре информирания субект, който взема решенията за нивото на лихвите в еврозоната, а това е Европейската централна банка (ЕЦБ). Плюс международните пазари, които анализират средата и преценяват кога е подходящо да се вземат решения за промени на лихвените проценти.

До неотдавна ЕЦБ имаше сравнително ясни намерения и даваше сигнали, че вероятно към края на тази година може да пристъпи към лихвени повишения. За това основание даваха добрите икономически резултати на еврозоната – растежа, инфлацията, която мъничко започна да се увеличава, повишаването на заплатите и т.н. Така че, допреди известно време въз основа на информацията си ЕЦБ беше, като че ли по-склонна да загатне лихвено нарастване в еврозоната с близо 4-годишно закъснение след процеса, който Федералният резерв на САЩ стартира в края на 2015 г.

Но през третото тримесечие на 2018 г. растежът на БВП в еврозоната се забави до 0,2%, инфлацията се запази ниска, а това в комбинация със съществено увеличената политическа нестабилност дадоха основание на ЕЦБ да забави ходовете си и да премисли намерението си, като тя пожела да изчака и да види по-дълги редове от данни. Вероятно ще пожелае да види и данните за първото тримесечие на 2019 г. преди да избере да продължи в същата посока или да преосмисли намерението си за увеличение на лихвите. В голяма степен ЕЦБ има основания за това.

Имаме сериозни сътресения, очаквани по линия на изборите в ЕС – за Европейска комисия, за Европейски парламент. Очаква се промяна и в ръководството на самата ЕЦБ, предстоят национални избори, има сериозен италиански сюжет, френски сюжет с големи предизвикателства, за Брекзит въобще да не говорим. Има притеснения за отделни страни в нашия регион и политическите развития в тях, има известно забавяне в Китай, което още не е ясно дали е трайно, има глобална търговска война. Т.е. наблюдава се засилване на факторите, носещи несигурност и имащи негативно проявление върху икономиката, които могат да я забавят, и като че ли това се случва.

В ситуация на несигурност ЕЦБ предпочита да изчака и да вземе решение, което е добре обосновано, защото ефектът от него е мащабен. От друга страна има фактори, които могат да й дадат основание за увеличаване на лихвите – растежът може би само временно е намалял, заплатите в Германия растат повече от когато и да било в близкото минало. Имаме и други индикации, че може би временната икономическа неяснота няма да се превърне в забавен растеж, а е само кратковременно явление. Това е причината ЕЦБ да иска да види по-дълго проявление на тенденциите, които започнаха през втората половина на миналата година в еврозоната, а и в света. Така че отговорът на въпроса дали и кога ще има увеличение на лихвите вече не е толкова еднозначен. По-скоро отговорът ще дойде по-късно през годината, когато станат ясни повече факти, много от тях на политическата сцена.

А междувременно международните финансови пазари, анализирайки средата, остойностиха в сделките си очаквано повишение на лихвите в началото на 2020 г.

– С колко се очаква да нараснат лихвите и как това ще се отрази на вноските на хората по кредитите им?
– Ако няма големи и неприятни икономически изненади, Централните банки, включително и ЕЦБ, са склонни да извършат плавно увеличение на лихвите за много дълъг период с много малки стъпки. Никой не знае точно как ще действа ЕЦБ, но бихте могли да се ориентирате от начина, по който действа друга централна банка – Федералният резерв на САЩ от 2015 г. до края на 2018 г. Стъпките, с които те променяха основната лихва, бяха 0,25%, а крайният ефект е 2% за три години и половина. Т.е., ако питането е как хората трябва да мислят, то очевидно няма причина да очакват съществена и мащабна промяна. Но от друга страна ние отново разсъждаваме за много кратък срок – какво ще стане 2019-2020 г. А кредитите се вземат за по-дълъг период. Хората взимат ипотечни кредити и за над 30 години или потребителски за десетина години. Затова съветът е никога да не взимаш кредит на ръба на възможностите ти. Т.е., ако сегашната исторически ниска лихва е основният ти аргумент за да вземеш кредит, по скоро прецени отново, защото тя няма вечно да бъде такава. Преценката трябва да е разумна и да се вземе предвид дългосрочния характер на кредита. Хората трябва да се подсигуряват и да са предпазливи. Същото важи и за служителите в банките, които вземат решенията за отпускане на кредити.

– Нарастването на лихвите по кредитите ще доведе ли до повишаване и на лихвите по депозитите?
– Добре известно е, че лихвата е цената на парите. Цената на парите се пренася във всичките й проявления – в това число и депозити, и кредити. Естествено че, ако се повишават лихвите, това ще се отрази и на депозитите и на кредитите.

– Потребителските кредити нарастват с много бързи темпове. На какво се дължи това и основателни ли са предприетите от БНБ мерки за охлаждане на кредитирането – увеличение на антицикличния буфер?
– Кредитите за населението по данните на БНБ са се увеличили с малко над 11% годишно. И тук трябва да сме коректни – в данните за кредитите за населението през миналата година беше включена статистика за един клон на чуждестранна банка, т.е. има добавяне на обем, което е само техническо и изкривява статистиката малко нагоре. Но дори и да игнорираме този ефект растежът е най-бързият след кризата през 2008 г. Растежът на кредитите за първи път надминава този на доходите на хората и повишаването на цените на недвижимите имоти. Ако този съществен темп нагоре премине в нови по-високи равнища, би трябвало да имаме сериозни притеснения. Но ако остане близко до едноцифрения диапазон и се съпътства от добра заетост, растеж на доходите и на икономиката, притесненията ни ще са по-ограничени.

Намираме се в може би в най-високата фаза на икономическия цикъл, през която, всеизвестно е, че се правят грешки, които после се заплащат по време на криза, т.е. през добрите времена се дават лошите кредити и напълно споделям оценката на БНБ, че този висок растеж на кредитния портфейл трябва да бъде добре обмислен и да не бъде за сметка на занижени кредитни стандарти. Защото после цената ще бъде платена при забавяне на икономическия растеж или при повишение на лихвите. От тази гледна точка решението на БНБ за въвеждане на антицикличен буфер от късната есен на тази година изглежда логична стъпка.

– Делът на лошите кредити сериозно намалява. На какво се дължи това – банките продават портфейли от лоши кредити, или хората и фирмите са станали по предпазливи и съвестни?
– Банките наистина продават провизирани лоши кредити и с това чистят портфейлите си, като много от тези кредити, особено фирмените, не са погасявани от години. Сега банките просто ги продават или ги отписват и това номинално се отразява като съществено подобрение на портфейла. Втората причина е въпросният кредитен растеж, който математически вкарва в обема на кредитите редовни заеми и по този начин намалява дела на нередовните. Третият ефект е свързан с фазата на икономическо развитие – растеж, в който доходите на гражданите и на фирмите са в прогресивна фаза, което им позволява да обслужват по-добре кредитите си.

– Според данните на БНБ ръстът с кредитирането се дължи основно на компании, които взимат заеми за над 1 млн. лв., и на гражданите. Защо според Вас заемите за малкия бизнес не нарастват със същите темпове?
– От това, което виждам на пазара, мога да кажа, че растежът е разпределен абсолютно навсякъде. През първите години на излизане от кризата действително най-силните, най-солидните, най-мащабните икономически субекти, т.е. големите корпоративни клиенти, най-бързо се адаптираха към трудната среда и най-лесно получаваха кредити. Говоря за периода от 2011 г. до 2015 г., когато действително имаше един единствен доминант и това бяха големите корпоративни клиенти. След това този сегмент беше допълнен от средните и малки предприятия, и разбира се гражданите като следваща вълна на нарастване на потреблението и на използване на кредити. Не мога да приема, че сега едва ли не има точно по средата между гражданите и големите фирми празна зона. Напротив, в този сегмент конкуренцията е толкова интензивна и агресивна, колкото в останалите пазарни сектори. Т.е. няма място, останало след толкова дълъг икономически растеж, в което банките да не са започнали интензивна и динамична борба за кредитиране на клиенти. От друга страна нека да не забравяме, че броят на фирмите, които през тези години преминаха в по-горно ниво – малки предприятия станаха средни, средни станаха големи, е много съществен. Ние имаме 8-годишен растеж на икономиката, в който предприятията понаедряха, станаха по-силни. Сега много от фирмите могат да вземат заем и да инвестират в не толкова големи имоти, които са им необходими за работа и струват 1-2 млн. лв. и дори повече. И всички те влизат в диапазона на кредити в размер над 1 млн. лв. Така че аз не бих заключавал, че има вакуум в кредитирането за който и да е сектор или сегмент, а напротив.

Нашият гост
Петър Андронов e председател на Асоциацията на банките в България. Той е председател на УС и главен изпълнителен директор на Обединена българска банка след придобиването на ОББ от белгийската финансова група KBC Груп през юни 2017 г. Кариерата му в KBC Груп започва през юли 2007 г., когато е назначен за изпълнителен директор на СИБАНК. През март 2008 г. става главен изпълнителен директор, а от март 2011 г. заема позицията и на кънтри мениджър на КВС Груп за България.
В периода 2002-2007 г. Петър Андронов е главен директор на управление „Банков надзор” в БНБ. Участвал e в изготвянето на банковото законодателство и в процеса на подготовка и присъединяване на страната към ЕС в областта на банковите услуги. Владее английски, немски и руски език.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.