Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, пред „Труд“: Първият локдаун беше много по-тежък за пазара на труда

Дигитални услуги в града и индустрия в периферията - този модел работи успешно в София и Пловдив, все повече и във Варна

Изследването „Регионални профили“ се изготвя от екипа на Института за пазарна икономика с цел да представи социално-икономическото състояние на областите в България към днешна дата и тяхното развитие от 2000 г. досега. Изследването търси отговор на въпроса какво прави едни области относително по-развити или проспериращи, а други - по-бедни или изоставащи. Регионалните профили на областите са очертани въз основа на 64 индикатора, описващи икономическото и социалното развитие на областите. „Показатели на прага на пандемията“ показва, че през 2020 г. са засегнати както икономическите, така и социалните показатели на областите в страната. И въпреки че страната навлезе в годината на COVID-19 с много добри икономически показатели, спадът ще се види в макроданните на областно ниво - за произведена продукция, добавена стойност, инвестиции и заетост. Неизбежно ще се отчете промяна в показателите на здравеопазването, което е на първа линия срещу коронавируса, както и в тези на демографията - най-вече заради по-високата смъртност, но и поради връщането на българи от чужбина и ръста на регистрациите по настоящ адрес в малките населени места. В сферите на образованието и културата също могат да се очакват промени поради напълно различната среда за работа през 2020 г. Следващото издание на „Регионални профили: показатели за развитие“ ще бъде изправено пред предизвикателствата да отчете всички нюанси в социално-икономическото развитие на областите по време на пандемията. По-подробни обяснения дава Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ).

- Г-н Ганев, всяка година правите анализ на регионалните профили в България. Какво показва последното издание за 2020 г., белязано от COVID-19. В кои сфери има драстични промени?
- Публикувахме Регионални профили 2020 с подзаглавие „Показатели на прага на пандемията“. Това отразява факта, че голяма част от наличните данни на регионално ниво разкриват реалността такава, каквато е била в навечерието на коронавируса. Натрупването на години на растеж - в рамките на 3-4% реален ръст на БВП, доведоха до рекордна заетост - над 70% за населението на 15-64 години, както и до устойчив ръст на заплатите. Подемът се виждаше в почти всички области на страната. Пандемията обаче обърна тази траектория. Вторият фокус на Регионалните профили изследва удара на коронавируса върху регионите в страната. На база на дневни данни от бюрата по труда успяхме да проследим движението на безработните лица в цялата страна и ефекта на двата локдауна. Безспорно, в икономически план, големият ефект е именно в пазара на труда - 100 хил. са новите безработни само по време на извънредното положение от март-май 2020 г. Ефектът на кризата и икономическата несигурност се усеща и в инвестиционната активност, в това число в плановете на промишлените предприятия. Пандемията обаче засегна дълбоко и социалната сфера.

Здравеопазването е подложено на огромен натиск и се видяха проблемите пред системата, в т. ч. регионалните различия при достъпа до адекватна грижа. Образованието на практика смени своя модел в рамките на няколко седмици и прескочи в новата дигитална реалност. Демографията също се промени, тъй като 2020 г. беляза голямо завръщане на българи от чужбина, както и ръст на пререгистрациите по настоящ адрес в селата в определени райони.

- Близо 20 хиляди са регистрираните безработни само в София за първите 8 седмици от локдауна. Кога пазарът на труда може да се възстанови и кои са най-пострадалите градове от това?
- Кризата засегна различни сектори - хотели и ресторанти, индустрия, търговия, в този смисъл всички населени места пострадаха. Безспорно обаче карантинните мерки, в т. ч. ограниченията пред чужденците, удариха най-силно туристическите региони в страната. Летният туризъм в Бургас и Варна, както и зимният в Благоевград понесоха удар и това е видимо в данните. Тези области са на първите места по ръст на безработицата. Все още обаче ударът не е толкова тежък, колкото по време на предходната криза, когато броят на безработните лица достигна двойни нива на тези в момента. На този етап изглежда, че първият локдаун беше много по-тежък за пазара на труда спрямо втория. Големите опашки пред бюрата по труда, които гледахме през април, сега ги няма. Въпросът е обаче кога ще започне устойчивото възстановяване и можем ли да обърнем графиката - намерилите работа да превишават новите безработни в един относително дълъг период. Отпушването на градския живот - в това число малък бизнес, ресторанти и хотели, възстановяването на индустрията и динамиката в дигиталните услуги ще бъдат водещи в този процес.

- В момента наблюдаваме в цял свят отлив на чуждите инвестиции. Как се отразява това на големите градове у нас?
- Данните категорично показват, че там, където има отчетливо развитие и промяна в социалните индикатори, в това число обръщане на демографските тенденции, се наблюдава по-голяма концентрация на чужди капитали. Профилът на нашата икономика е такъв, че трудно може един регион да е успешен без чуждестранни инвестиции. Пловдив е именно такъв пример. Градът рестартира своето развитие през последните 10 години, което се вижда от подновения ръст на населението, както и от развитието в социалната сфера - например промяната в „Капана“. Можем да търсим причината за тази промяна в привлечените инвестиции и производства в широката периферия на града. Развитието на Тракия икономическа зона - като общо понятие за индустриалните терени около Пловдив, е един от най-добрите примери за дългосрочен ефект на регионалната карта на страната. Водещата роля на София в това отношение не е изненада, но през последните години, отново през прилива на чужди капитали, се вижда и оформянето на успешния модел за дългосрочно развитие на столицата. Бурно развитие на дигиталните услуги в София - най-вече в южните райони, както и повишен интерес за индустриални инвестиции в широката периферия на София, в това число в Божурище, Костинброд и Елин Пелин. Този двуполюсен модел - дигитални услуги в града и индустрия в периферията работи успешно в София и Пловдив и все повече се оформя и във Варна. Морската столица се надпреварва с Пловдив да бъде втория град по отношение на информационния сектор, а голямата индустрия в Девня също продължава да стои добре и на фона на пандемията.

- Стара Загора е на второ място след София по брутна добавена стойност в страната. На какво се дължи това? 
- Данните за Стара Загора отразяват и работата на големите енергийни компании в Гълъбово и Раднево. Това е и причината областта да излиза напред по определени показатели. Цялата област обаче е интересна. Последното изследване на института за икономическите центрове в страната изведе Стара Загора като един от най-интересните примери, поради отчитането на три отделни центъра - около Стара Загора, в района на Гълъбово и Раднево, както и около Казанлък. И трите центъра са с индустриален профил и имат своя потенциал за развитие. В момента Стара Загора търси своя път и визия за развитие, като безспорно областният център трябва да намери правилната формула и да работи с всички останали общини. Трите водещи въпроса пред Стара Загора са: 1) Каква е формулата на обединение в рамките на областта - под шапката на индустриална зона/инвестиционна дестинация „Загоре“?; 2) Как се ориентират спрямо регионалната карта - на фона на плановете за общи усилия на Пловдив и Бургас?; 3) Каква икономика ще се развива в Стара Загора - на фона на огромния ресурс за „справедлив преход“, който ще се инвестира в района? 

- Габрово и Шумен се обособиха като индустриални градове, това ли е техният облик през 2020 г.?
- Габрово наистина се отличава на картата. Четирите области в страната, които имат отчетливо индустриален характер, са Софийска област, Стара Загора, Враца и Габрово. Стара Загора и Враца заради големите енергийни компании, а Софийска област като индустриална периферия на столицата София. Габрово от своя страна не е периферия на друг център, нито е доминирана от една или друга компания. Силна промишленост - около 60% от продукцията в общините Габрово и Севлиево, оформя потенциала на региона, в това число за развитие на нова индустриална зона между двата града. Развитието на индустриалната зона около Шумен е също един от добрите примери на север. Ако има противовес на ролята на Пловдив на юг, то е с център Варна на север и широки връзки към индустрията и логистиката в Шумен и Русе. Вторият полицентричен модел на север е вертикалната връзка - Русе - Велико Търново - Габрово. Три области с традиции и много добри показатели по отношение на работната сила и образованието.

- По отношение на здравеопазване и образование кой регион е най-напред в класацията?
- Здравеопазването се оказа ключовият сектор в социалната среда през 2020 г. Броят на болничните легла и достъпът до здравна грижа се превърнаха във водещи показатели. Данните за достъп на населението до лекари специалисти показват, че областите, в които има медицински университет, стоят чувствително по-добре. София, Варна, Пловдив и Плевен се отличат с около 350 души на един лекар специалист. За сравнение в някои по-бедни области показателят достига до близо 700 души на един лекар специалист. Потенциалът за възстановяване ще зависи и от профила на работната сила. Делът на работната сила с висше образование варира от над 50% в София (столица), през около 30% в Русе, Велико Търново и Габрово, до под 20% в северозапада и други по-бедни области. В област Монтана например има два пъти повече хора с основно или по-ниско образование спрямо висшистите. Във водещите области в Северен централен регион е обратното - два пъти повече висшисти спрямо хората с основно или по-ниско образование. Именно тези разлики дават насока за дългосрочния потенциал на регионалната карта.

Нашият гост
Петър Ганев е старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ). Интересите му са в областта на развитието и икономическия цикъл, публичните финанси и ролята на държавата, регионалното развитие, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа. Ганев е председател на УС на Българската макроикономическа асоциация в периода 2016-2017 г. В момента е член на Надзорния съвет на “ПФК Левски”. Автор на множество статии с икономическа тематика. Отговаря за студентските инициативи на ИПИ.

Коментари

Задължително поле