Продължават преговорите за финансовите разчети на проектозакона за личната помощ

Незаконни са 32 обекта на плажовете в Слънчев бряг На Какао бийч всичко е с редовни документи

Полицията задържа шофьора на микробуса, блъснал хора близо до музикален фестивал в Холандия

Осъдиха адвокат за подкуп

Арестуваха изпълнителния директор на “Ауди”

Спират трамваите по столичния бул. “България” за месец и половина

Пожарникари спасиха гълъб, заклещен в покрив

Митничарите нанесоха сериозен удар на контрабандата с цигари

Започна бойното учение “Черно море 2018”

108 удавници у нас през 2017 г. Десет от жертвите са деца. Спасените са 3641

Проклятието на световния шампион

Джамбазки сигнализира Цацаров за натиск над общински съветници в Балчик

В ГЕРБ готови с кандидат-кметовете за вота през 2019 г.

Апаши биха бивш полицай в Лом, отвлякоха кучето му

Вижте пълен запис на изпълнението на “Моя страна, моя България” от концерта на Андре Рийо в София (ВИДЕО)

Петър Иванов, изпълнителен директор на Американската търговска камара в България, пред “Труд” : САЩ са инвестирали 500 млн. долара в България през 2016 г.

Разговаряме с Петър Иванов, изпълнителен директор на Американската търговска камара в България (AmCham), за бизнес климата в страната, инвестициите на американските компании у нас, предприемаческата екосистема и какво е нужно да се промени в образователната система, за да намират фирмите по-лесно подготвени кадри. С какво сме атрактивни пред американските компании? Как се развива ИТ секторът у нас? Защо си приличаме с еврейте и с какво те са по-напред от нас? Има ли почва за внедряване на венчър капитал в Европа и защо България може да е врата на Европа към страни като САЩ и Индия?

Ще бъде ли застрашен българският бизнес от решението на Тръмп да обложи с 25% мито вноса на стомана и с 10% на алуминия? Изнасяме ли такъв тип стока за Америка?
– Нека се фокусираме върху икономическата гледна точка на казуса. Всяко вдигане на мита не е добре за бизнеса, защото това е една изкуствена регулационна мярка, която може да доведе до по-сериозни последствия и да се влезе в спирала на лоши търговски отношения. Бизнесът и икономиката трябва да се регулират с икономически лостове, а не с политически. Това, което забелязвам, е че всички търговски споразумения между континенти или държави, в момента се преразглеждат от администрацията на президента Тръмп. Очевидно смятат, че е по-добре да има индивидуални споразумения, отколко общи. Това, което се дискутира в Брюксел на Трансатлантическата конференция в началото на март, е че едва ли глобализираният свят ще тръгне отново към отделни споразумения на страните. От двете страни на Атлантика се намира най-големият и най-важен световен пазар: тук е съсредоточено половината от световното индивидуално потребление, като това прави 1/3 от световния БВП по сила на покупателната способност. Жизнеспособността на търговията между САЩ и Европа се крие в необходимостта от засилване ролята на ключови институции, като Световната търговска организация и НАТО. Ние трябва да разглеждаме българския бизнес заедно с европейския. Европейският и американският бизнес правят най-големия оборот в света, така че това определено ще засегне европейския бизнес, но може би за България последствията няма да бъдат толкова големи.

И обратният ефект, ако ЕС наложи мито на американски стоки, какво ще се случи с търговските взаимоотношения между Европа и Америка?
– Най-лошата реакция е да се отговори по същия начин. Мисля, че постепенно всичко ще си дойде по местата и ще се види, че такива решения не трябва да се правят. В Брюксел са притеснени от темата и се дискусира усилено, но Европа е мъдра и едва ли ще подходи рязко. Въпреки че е засегната, знаете за свръхпроизводството на метали в Китай и начинът, по който те навлизат агресивно на всички пазари. Всички АмЧам в Европа се обединяват за това, че трябва да се използват механизмите на Световната търговска организация, за да се адресират предизвикателствата, произтичащи от действията на Китай, както и да се запази системата, базирана на правила.

България е предпочитана страна за инвестиции заради ниските такси за бизнеса, но заради какво друго сме атрактивна дестинация за вложения от гледна точка на американския бизнес?
-Данъците съвсем не са единственият определящ фактор за американските инвестиции В България. Страните в Източна Европа се съревновават кой колко ще намали корпоративния данък, за да привлекат повече американски инвестиции към страната си, но компаниите търсят устойчива бизнес среда, включваща инфраструктура, политическа стабилност и върховенството на закона. Нашата камара има Бяла книга, в която сме очертали нашите приоритети за бизнес средата в България. Силна характеристика на България е развитието на специалистите в ИТ сектора, нарастващата стартъп екосистемата с инвеститори, които искат да влагат пари в обещаващи проекти, както и отговорността, която и бизнес, и образование имат, за да подготвят добре обучени кадри за ключовите за страната индустрии – ИТ сектор, минно дело, енергетика, фармацевтика.

Какъв е обемът на инвестициите на американски компании, не само за България, но и за Европа?
– Много малко се знае за американските инвестиции в България, освен това много американски компании регистрират дружествата си в Ирландия или Холандия и ако погледнете официалната статистика на вложенията в страната, ще забележите, че Холандия е номер едно по сума. Голяма част от тези инвестиции са американски, но не са видими. Според доклад за Транслатлантическата икономика за 2018 г. на Американската търговска камара в Европейски съюз (AmCham EU) стокообменът между САЩ и Европа възлиза на 5,5 трилиона долара от продажби на година. 54% от глобалните инвестиции в Америка са направени от страни в Европа, а 64% от инвестициите в Европа са на американски фирми. Бизнесите откриват 15 млн. работни места от двете страни на Атлантика. От друга страна икономиката на ЕС е порастнала с 2,7% през 2017, а тази на САЩ – с 2,3%. САЩ и Европа постигат заедно 28% от световния износ и близо 33% от световния внос. САЩ са инвестирали 500 млн. долара в България само през 2016 г. Докато българските инвестиции в САЩ са…нула. Разкритите работни места, свързани с американски инвестиции у нас са близо 10 000, което е два пъти повече спрямо 2012 г.

Въпреки това има фактори, които стопират американските инвестиции в страната ни?
– Образованието и кадрите са доста важени фактори за комапниите, търсещи почва у нас. Американците, например, харчат 400 милиарда долара за образование за децата си, въпреки това образователната им система произвежда кадри, които не успяват да си намерят работа, а бизнесът създава работа, за които нямат обучени кадри. Този проблем става глобален, най- важното е образователната система да бъде гъвкава. В България този проблем отчасти се решава от частните компании, които създават свои обучителни центрове, например, тъй като държавата е насочена към ИТ сектора, който генерира 2,5% от БВП на страната, но расте със 600% за 10 години. Бизнесът се опитва да компенсира липсвата на кадри, но е факт, че има много малко инженери, съответно има и много юристи и икономисти. Въпросът за образованието изисква много по-обширна дискусия – като как се финансират висшите училища, как бизнесът може да подпомага университетите, които произвеждат кадри. Обща цел е да се осъществят позитивни промени, които ще доведат до повишаване на доверието на чуждестранните инвеститори към България, задържане на човешкия капитал у нас и неговото развитие, дългосрочна данъчна политика.

Посочете една близка до нас държава с добри практики за привличане на американски инвестиции.
– Ако има страна, с която си приличаме, то това е Израел. Малка държава, с умни хора, въпреки че те са много успешни в привличането на чужд капитал или по-скоро примерът големи компании да придобиват малки стартъпи. Само Microsoft е изкупил над 300 израелски компании. Ще проучим въпроса как е създадена тази предприемаческа екосистема. Там във всеки университет има патентен адвокат и всяко изобретение на студентите се патентова, а парите от патента се използват за стипендии към други студенти.

Бил сте директор на три технологични гиганта – Global US Corporation 3Com/USRobotics, Microsoft и Cisco Systems. Какви съвети може да дадете на технологичните компании у нас? Как може да се промени недостигът на кадри в ИТ сферата?
– Ключово е да се промени образователната система в страната – тя трябва да бъде насочена към технологиите. Трябва да имаме и политика, която да насърчава сините карти, за да привличаме младите специалисти, защото със сигурност има недостиг на кадри. С германската, швейцарската и австрийската камари работим, за да върнем дуалното обучение в средното образование – техникумите, които създаваха хора с професии. На Запад хората не се стремят масово да завършат висше образование, затова и в България процентът на висшистите е много голям от този на Запад. По-скоро трябва да се случи обратното – да станеш предприемач и след това да надградиш знанието си в университет.

Има ли успешни български стартъпи? Как се развива предприемаческата екосистема у нас?
– България е на трето място в Европа по предприемчивост и по установяване на стартъпи в областта на високите технологии след Лондон и Берлин. В образователната ни система обучение по предприемачество е много малко застъпено, а това движи икономиакта на всяка държава. Внедряването на обучение по предприемачество ще доведе до създаването на предприемаческа екосистема в страната. В Америка екосистемата на стартъпи и и новации се развива чрез рисковия капитал. Дори в САЩ има само три центъра на такъв капитал – Силициевата долина, Бостън и Ню Йорк. А друг пример за страна, която много добре успява да привлече рисков капитал, е Израел. Тук говорим за огромни суми. Цяла Европа изостава, а не само България и е нужно да се създаде общ център на рисков и дялов капитал. Ние като камара искаме да проучим как работи моделът на привличането на венчър капитала в Израел, и ако е приложим за страната ни, да дадем конретни стъпки за прилагането му у нас.

Възможно ли е България да стане ИТ хъб на Балканите и да е врата за бизнеса към страни като Индия и САЩ?
– Това ще се дискутира по време на конференцията IT Hub Connect. Тя е в програмата на Европредседателството, като идеята е държавите, които след нас ще поемат европредседателството – като Румъния, да продължат тази тенденция. Поканили сме колегите от Израел, за да разкажат как успешно привличат венчър капитал, и ще се опитаме дискусията да доведе до практически резултати и да излезем с общо становище. Добре е обмяната на опит да бъде на бизнес и на правителствено ниво. На форума ще присъства и държава, която също има голям опит в привличането на инвестиции в ИТ сферата – Индия. Тя е една от най-успешните страни, привлекли американски инвестиции в технологичната сфера в света и в топ 10 на страните в света с бързорастяща икономика. Вторият ден от конференцията ще е посветен на регулациите на дигиталната икономика. Трябва много внимателно да знаем кое и как да регулираме и да запазим персоналността на хората, тя да не се търгува, но и същевремнно да не бъдем изолирани от другия свят.

Ще дискутирате ли новия регламент за защита на личните данни – GDPR от страна на бизнеса?
-В АмЧам се опитваме да разясним регламента, за да не се окаже, че го дискутират само хората от Европейската комисия, а подробностите да успеят да стигнат и до хората от бизнеса. Има голям интерес към темата, а след като има закон, хората се интересуват как да го прилагат. Важното е да не се получи така, че след внедряването на тази регулация да се появят например още десет подобни, защото накрая фирмите ще плащат повече, за да се регулират, отколкото да работят.

Търсят ли се български стоки в САЩ и евентуално с кои продукти и в кои сектори можем да пробием на такъв голям чужд пазар?
–  Добрата новина е, че българският износ за САЩ възлиза на 604 млн. долара, докато американският е 269 млн. Това възлиза на 1,2% от общия брой стоки, които България изнася, но когато се включат и стоките, които съдържат български продукти, делът на износа на България за САЩ скача до 3,8%. Сред основните стоки, които изнасяме, са текстил и аксесоари, компютри и електроника, машини и оборудване, храни и хранителни продукти. Като наблюдаваме ръст в техния износ при всички, само при текстила има намаление. Наши стоки са най-много търсени в щатите Ню Йорк, Ню Джързи, Калифорния, Мичиган, Илинойс. По отношение на услугите имаме положително търговско салдо – изнесли сме услуги за 556 млн.долара, а сме внесли 442 млн. АмЧам България поддържа активни контакти с редица наши търговски аташета по света, като приоритетни са взаимоотношенията с колегите във Вашингтон. Чрез тях и чрез Американската търговска камара (US Chamber of Commerce) правим успешни срещи с инвестиционни банкери, колеги от другите АмЧам в Европа, търговски аташета и посланици. На тези срещи идват и законотворците във Вашингтон, както и потенциални компании, които искат да излязат на тези пазари. Това е възможността ние да представим водещи наши компании както по отделно така и цялата държава като потенциален партньор. Знаем, че български компании успешно навлизат на американския пазар с фармацевтични продукти, българските вина се появяват на доста места в магазините. Любопитно е, че имаме български инвестиции в сферата на хидроенергетиката в Америка, но те не са толкова известни и смятам, че все повече трябва да говорим за това. Имаме много големи български компании, които стават наши членове, защото искат да излязат на голям пазар, като САЩ. Заедно с Търговски отдел на посолството на САЩ работим усилено, за да постигнат целите си.

Нашият гост

Петър Иванов завършва Управленската програма на Международния институт за управленско развитие (IMD), Лозана, Швейцария, както и магистратура по бизнес администрация в Нов български университет. Основава и развива бизнеса на американската 3Com в България и Русия между 1996 и 1999 г., а от 2013 до 2016 г. той е бил генерален директор на Майкрософт за България, Македония и Косово. Има 13 години опит в различни местни и международни структури на Cisco. От май 2017 г. е отговорен за цялостната организация на Американската търговска камара в България.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

  1. Българският износ за САЩ бил 600 мил. долара – това е оръжие продадено по документи на американски компании, а всъщност доставено на ислямските терористи в Сирия.

  2. Американските инвестиции в България ни струва всяка година изнесена печалба над 1,5 млрд долара от ТЕЦ-овете и златодобива – васалски данък, платен от всички българи…

    1. Ти нищо не разбираш. Нека Пепи Иванов да обясни на Бай Тръмпи как се правят нещата, после ще ти разкаже и на тебе.

    2. Ти нищо не разбираш… Изобщо, тука едни невероятни неща се случват, а ти седиш и се оплакваш. Я по-ведро! Наскоро едно момче ни посъветва да не си мислим лоши работи, ти си седнал да ми обясняваш, че живееш зле – не е верно, лъжеш и никъде в Бългериа няма заплати от по 700-800 лева, както се похвали един друг човечец, официално промотиран по билборди из София от Американското посолство.

  3. Да вземем да почерпим опит от Израел, вика, ще идем да ги изучаваме! Абе, тоя човек от къде точно е дошел? В коя планета е отглеждан, родителите му кои са?

  4. е па дойнов още 89та инвестира толкова (откраднати от луканов и сие) във виена…
    къде е тръгнал тоя да се мери с нас?!

    1. що па вън?
      ако не сме подлоги като политиците ни и правим взаимоизгодна търговия, какво му е лошото?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.