Времето от трите избора през миналата година отминава, но подозренията, че тези през юли и ноември са били решени от машините не само остават, но и се засилват. Много въпроси чакат своя отговор и най-вече трябва ли да бъде отменено машинното гласуване или поне кодексът да бъде променен така, че да се гласува и с хартиени бюлетини. По тези въпроси разговаряме с юриста Петър Кичашки от Института за модерна политика.

- Два пъти гласувахме машинно миналата година, през ноември бе и само с машини. Лъснаха ли пороците на това гласуване, господин Кичашки?
- Машинното гласуване по принцип е една приумица, меко казано, една измишльотина, ако трябва да сме по-директни, на една много тясна прослойка от компютърни специалисти, условно ляволиберални. В България тези, които най-силно говорят и се борят за машинно гласуване са всъщност тези хора и среди, които най-вече печелят от това гласуване. Те не го промотират това гласуване, защото са някакви прогресивни хора, те го правят от интерес. В български условия това бе лансирано от една тогава маргинална среда, която обаче днес властва, може би заради машинното гласуване - това вече ще покаже историографията. При всички положения основната характеристика на машинното гласуване и основният му порок е това, че то не решава нито един проблем на изборния процес. Напротив, то създава много нови проблеми и не решава нито един от съществуващите. Това прави хора от нашите среди скептични за ефектите от това гласуване, тъй като то няма видими ефекти. Значи остава да има невидими такива, обаче в изборния процес всичко невидимо е опасно.

- Едва ли не от момента на избирането му президентът Радев започна да говори и да настоява за машинно гласуване и го получи чак когато негови партии приеха тази поправка на Разпети петък миналата година. Може ли да говорим за предварително дълго подготвян сценарий?
- В политиката винаги има сценарии, политиката по принцип е сцена, на която има сценаристи и актьори и публика. Така че да, можем да говорим за сценарий. Дали има някаква злонамереност или е обикновено желание да се натегнем на либералните кръгове, които застъпват това гласуване, това не мога да кажа, не разполагам с този тип разузнавателна информация. Но най-малкото се създават предпоставки да сме критични към това гласуване, защото то бе бързо наложено, много слабо дискутирано и безпрепятствено прието. Пък мен животът ме е научил, че когато нещо се случва лесно, после ще си платиш за него по един или друг начин. Позитивните ефекти от това гласуване са не минимални, а отрицателни, защото аз не видях с какво машините помогнаха в изборния процес. Обратно - видях много проблеми, много бъгове. В моята избирателна секция чаках на опашка един час, защото машината беше забила.

- Намирате ли нещо гнило в изборите през юли и през ноември? През юли чакахме два дни да обявят крайните резултати с победител „Има такъв народ“, а през ноември ГЕРБ водеше до 15 часа с 8 процента и изведнъж пет часа по-късно победител се оказа „Продължаваме промяната“. Би ли могло това да се дължи на машините, според вас?
- Най-лошото е, че никой не може да каже дали това се дължи на машините. Не можем да посочим с пръст машините и да кажем, че те са виновни. Обаче може да имаме сериозни основания, че тези неща, за които говорите, да са част от този проблем и сериозни опасения, че това е точно така. Основната характеристика на изборния процес, за да запазим демокрацията такава, каквато я искаме, а не такава, каквато я имаме в момента, е прозрачността. Машините са една черна кутия, в която никой, освен една много тъничка прослойка от компютърни специалисти, не може да каже какво точно се случва. Това създава предпоставки едни иначе легитимни обществени настроения, които са намерили своето изражение, да бъдат оспорени и считани за невалидни. А отделно има и тази реална предпоставка те действително да са невалидни и да е свършена някаква мушингия. Разбира се, всички сме умерено скептични към науката социология, тя е голям длъжник на българското общество през годините. Обаче никога досега не се е случвало да има толкова генерална грешка в социологията, която да е не просто грешка в процентите. Когато говорим за представителна извадка на големите агенции, там може да се сбърка с цифрите, но не може да се сбърка с тенденцията. Ако става дума за един процент, може да сбъркат. Но при осезаема разлика в размер на десетки хиляди гласове да се сбърка кой ще е пръв и кой втори, е много трудна задача. Това означава, че или цялата българска социология трябва да подлежи на реконструкция, или има някакво друго обяснение. Аз лично не се наемам да кажа, че машините са манипулирали вота, защото най-малкото не знам дали го направиха машините. Това, което знам е, че има достатъчно основателни съмнения да считаме, че тази работа е възможна. А това само по себе си е проблем.

- Излезе едно изследване на Института за развитие на обществената среда, от което става ясно, че при гласуване с хартиени бюлетини в определени секции ГЕРБ са първи, БСП-втори, а „Продължаваме промяната“ - трети. Освен това избирателната активност в секциите с хартиени бюлетини е била доста по-висока от тази с машинното гласуване. Време ли е да се иска ревизия на Изборния кодекс гласуването да бъде поне фифти-фифти с машини и хартиени бюлетини?
- За мен категорично машинното гласуване трябва да отпадне, най-малкото докато не се намери някой негов застъпник, който да успее членоразделно и на разбираем български език да обясни какви са ползите от това гласуване. До момента то не помага нито в намаляването на корпоративния вот, нито в промените в избирателните списъци с мъртвите души, нито с контролирания и купен вот - на нито един от системните проблеми на българския избирател. Машинното гласуване не носи нищо съществено. Първо, то е скъпо, второ е черна кутия, която не подлежи на граждански контрол. Никой освен човек с диплома за софтуерно инженерство не може да каже какво прави машината, след като си пуснеш в нея гласа. Който твърди обратното, или не познава детайлите на машините, или манипулира. В случая ние какво направихме? Единствената държава в Европейския съюз, която въведе не просто всеобщо, но и задължително тази избирателна технология. Направихме една иновация в правенето на политика - най-бедната държава да си направи най-скъпият изборен процес. Това са абсолютно не само ненужни, но и откровено глупави неща, ако са се случили без някаква задкулисна цел. А ако са се случили със задкулисна цел - толкова по-лошо. Вариантите са два - или е направено от неразбиране, което е лошо, или е направено с разбиране и преследване на конкретна цел, което е още по-лошо.

- Ще припомнете ли къде има машинно гласуване но света? 
 - В САЩ има машинно гласуване най-вече. В Европа се отказаха всички водещи държави, които въведоха машинното гласуване - Германия, Холандия, Ирландия. Във всички развити демокрации се отказаха от него. Америка не, като най-развита демокрация, но помним това до какво доведе всъщност - до победа на Байдън. Сред избирателния корпус на Байдън най-активни се оказаха мъртъвците. В Америка по-големият проблем беше всъщност гласуването по пощата, защото там правно обществената действителност е различна от нашата, общественият контрол е друг и правният механизъм за взаимодействие на властите е различен. Да сравняваме България и Америка на тази плоскост е като да ги сравняваме на всяка друга плоскост. Америка е изпратила хора на луната, пие не можем да изпратим кораб до Никопол, без да предизвикаме някаква авария по пътя. В Европа никъде няма машинно гласуване, което да заслужава внимание. Напротив, много от сериозните държави, които инвестираха милиони в машинното гласуване като нас, се отказаха, защото виждат тези кусури, които ние с вас идентифицираме. Защо обаче тези кусури останаха невидими за хората, които въведоха машинното гласуване, за мен е мистерия. Има шанс това да се коригира бързо, просто трябва да се направят промени в изборния кодекс. Тук не е въпроса „за“ или „против“. Сега ГЕРБ критикуват темата, но да не забравяме, че ГЕРБ дълго време лобираше за машинно гласуване, въвеждаше експериментално, играеше по свирката на тази среда от хора, които искаха машинно гласуване. Общо взето всички партии са в кюпа. Любопитна е как БСП, чийто електорат най-трудно се оправя с машините, не беше най-върл защитник на машинното гласуване. Мистерия. Дали на това се дължи ниският изборен резултат или и на това, не мога да кажа. Но при всички положения начинът, по които се прави машинното гласуване в момента, е абсурден. Плаща ме си скъпо за нещо, което не знаем как функционира. За сметка на това обаче е опасно да ни лъжат с него. Ако някой може да ми обясни членоразделно каква е логиката от това упражнение ще се съглася.

- Във Венецуела след въвеждането на машинното гласуване Чавес спечели и Мадуро след това също два пъти спечели...
- В случая става дума за патология на изборен процес, която може да бъде манипулиран. Дали тя манипулира непременно, това никой не може да каже освен хората, които са оторизирани да оправят. Но въпросът не е дали се манипулира или не, въпросът е, че има инструмент това да се случи - има хипотеза, при която това е възможно. При това положение, това го прави достатъчно рисково. Ако решаваше някои от другите ключови проблеми на изборния процес - например да прави така, че вотът да не може да бъде контролиран или да не може да бъде купен, тогава да жертваме едното за сметка на другото. Ситуацията обаче не е такава, то не носи нищо освен рискове.

- След като се знае всичко това, как си обяснявате този инат, че даже на Разпети петък бързаха да го въведат, да приемат закона, да го обнародват? Какъв беше този инат, това не е ли по „чавески“ малко? 
- Има социалистически ентусиазъм и това е безспорно. Не мога точно да си обясня какъв беше напъна. Същевременно обаче като виждам кои фирми оперират процеса, по какъв начин го оперират и къде се намират машините е ясно, че сме направили едно голямо нещо като нищо. Общо взето имахме желание да стане като хората, а то стана, както обикновено. Този ентусиазъм е много хубав, но нека да го оставим за там, където му е мястото - на маса, в кръчмата е сред приятели. Голямата политика тогава, когато създаваш правила за функциониране на целия демократичен процес - това по принцип са консервативни системи, които не търпят фриволни нововъведения, които се правят просто заради самите нововъведения. Нововъведенията трябва да се правят, когато има смисъл от тях, а не когато няколко софтуерни компании и софтуерни специалисти са решили да си нахранят семействата с тази работа. В изборния процес не се прави така, там се пипа внимателно, деликатно и след сериозни обществени обсъждания. Всичко друго създава риск да си пожертваме демокрацията, която, както се казва, току що проходи.

- От къде може да дойде идея за отмяна на машинното гласувани или поне да се премине към смесена система? 
- Може да дойде от граждански среди, от обществени среди, от медии. Когато се оформят достатъчно обществени и политически настроения и натиск това нещо да отпадне, тогава партиите няма да имат друг избор освен да се съобразят с тези настроения. В крайна сметка партиите са един проводник на граждански интереси и не би трябвало да бъдат нищо различно, но напоследък са се превърнали основно в клубове по частни интереси. Все пак това е легитимният механизъм за решаването на този проблем - от гражданското общество, от медиите, от неправителствените организации и от там вече през политическият процес и по пътя на гласуването в Народното събрание.

Нашият гост
Петър Кичашки е юрист, правозащитник и общественик, изпълнителен директор на Института за модерна политика, сред учредителите на гражданското Движение “Модерна България”. От 2017 г. е член на Комисията за защита от дискриминация. В началото на 2020 г. съучредява и става председател на организацията “Републикански център”. Роден е във Видин на 12.07.1989 г. Завърша Природо-математическа гимназия “Екзарх Антим I” в крайдунавския град, а след това програма “Право” на Нов български университет. В периода 2012 - 2013 г. е регионален координатор за Южна Европа.