Писателят Димитър Томов пред „Труд“: Проваленият политик Местан отчаяно иска да се легитимира

Раните на Балканите трябва да се лекуват, а не да се чоплят

Искането на Лютви Местан за признаване на турско етническо малцинство в България и за промяна на Конституцията изненада всички в момент, когато държавата се тресе от апартаментгейта. Кой има полза от събуждане на стари и още незараснали рани, каква е целта, защо сега се изговаря това. Макар и привидно да са решени спорните въпроси с Македония, сега след новото й име, имат ли отговор спорните въпроси между България и Северна Македония. По тези въпроси потърсихме за разговор писателя Димитър Томов.

- В момент, когато цялата страна се тресе от скандала с апартаментите на властта, от партията на Лютви Местан – ДОСТ, поискаха България официално да признае, че има турско етническо малцинство на българска територия. Заявиха и за плановете си да проведат подписка с искане за законово признаване на статут на национално малцинство на нейни членове и симпатизанти. Как приемате това, господин Томов?

- В разговор сред приятелски кръг въобще не бих коментирал подобни абсурдно неправдоподобни изявления, несъответни на днешната ни национална действителност. Или пък бих отвърнал с горчива ирония, че поради демографския срив у нас може би скоро коренното българско народонаселение ще се превърне в малцинство в собствената си родина и ще трябва да дири начини да бъде признавано - все едно от кого. Казано точно, ясно и кратко въпросният господин, когото цитирахте, проявява агресивно нахалство и опитва да се легитимира в публичното пространство, поставяйки несъществуващ проблем. Достатъчно несериозно, за да не му обърнеш внимание и твърде глупаво, че да го обсъждаш.

- Но каква е целта точно сега това да бъде поискано? Повече от година време Лютви Местан се беше оттеглил от публичната политика и сега изведнъж се появява. Защо?

- Латинската сентенция гласи: Целта оправдава средствата. В случая вероятно има трансформация. Целта е да се оправдаят средствата, които същият господинчо е получил, за да си регистрира преди време етническата партийка в разрез с Конституцията на Република България. Сега се задават нови избори и това одиозно изявление е опит за вербално легитимиране на същия провален политик. Отчаяна работа!

- Но нашата страна не е ли пример за етническа и религиозна толерантност? Толкова години живеем мирно всички, а сега – искат статут на национално малцинство.

- България през последните десетилетия на демократично развитие наистина е образец за етническа и религиозна толерантност. Всякакъв опит да се човъркат стари рани за така наречения Възродителен процес ще отворят спомена за геноцида на тракийските българи след 1913 година и то от Империята, която почти 500 години е ликвидирала българската държавност. В Република България днес никой не забранява правото на самоопределение на когото и да било. Но тъкмо поради тежки исторически наслоения и деформации всякакви брътвежи за признаване на малцинства, още повече турско, мигновено ни кара да бъдем нащрек, че се цели някакъв сепаратизъм, относно териториалната ни цялост и население.

- А някои обаче иска да събуди старите рани, не мислите ли?

- Ето това става с искането на Местан и неговите хора от ДОСТ. Старите рани не трябва да се човъркат, а да се лекуват, за да заздравеят. И когато и последната повяхнала коричка от тях се отлюспи, ще останат само белезите. Нека се опитаме да си носим белезите с достойнство и те да ни напомнят, че не трябва да си нанасяме повече рани. На Балканите раните между народите заздравяват доста трудно, ако се опитваме да ги събудим, те няма как да зараснат. Записаното в Конституцията на България е тъкмо такъв лек.

- Но Местан сочи конституции на близки и съседни нам държави, в които дори 2000 българи били признати за национално малцинство, а нашата Конституция, която той нарече несправедлива, отричала факта, че тук има „повече от милион турци“. И призовава НПО-та и партии с амбиции да представляват правата на малцинствата, да подкрепят искането на ДОСТ.

- Ако разглеждаме цитираните и формулираните претенции, с тяхното анализиране трябва да се заемат съответните органи като ДАНС и прокуратурата. И то веднага! Някои партии вече го поискаха. В Конституцията ни е записано, че България е единна държава, официалният език е българският и всички граждани са равни пред закона. Никакви ограничения или привилегии не се допускат на расова, верска или етническа принадлежност. Записано е още забраната да се създават партии на верска или етническа основа. В този смисъл ДОСТ е противоконституционна.

- Кому е нужно раздухването на този скандал сега, изглежда моментът не е избран случайно, не мислите ли?

- Естествено, подобен скандал е нужен и обслужва тези, които плащат.

- Някои вече провидяха в това сценарий за териториално разпокъсване на страната ни. Между другото, подобни конспиративни теории се чуват от почти 30 години насам, те се появяват при всеки подобен случай. Какво мислите?

- Нашата родна България в състава на Европейския съюз не е нито малка, нито голяма държава. Тази година честваме 140 години от създаването на Третата българска държава. А преди 140 години е имало признати Княжество България и Източна Румелия. Доста земи, населявани с българи, са останали само нарисувани върху несбъднатата карта на Санстефанска България, знаем борбите за Съединението през 1885 година, за възстановяване на Царство България през 1908-а. В състава на Европейския съюз едва ли някой здравомислещ човек може да си представи териториално разпокъсване на която и да е държава членка, и то особено от съседка, която не е член на ЕС. Пак ще се позова на нашата Конституция – в член 37 пише: свободата на съвестта и вероизповеданията не може да бъде насочена срещу националната сигурност. Ако отделен човек или организация опитва в тази посока, значи работи срещу Конституцията. Не вярвам да сме толкова разграден двор, че да няма институции, които да противодействат на опити за каквото и да е дестабилизиране на българската държавност. Реалната опасност е другаде.

- Къде и каква е тя, господин Томов?

- Реалната опасност съдържа много съставки: намаляващо население, обезлюдяването на огромни за мащабите на нашата неголяма територия в различни региони – Странджа-Сакар, Родопите, Централния Балкан и особено Северозападна България, официално обявена за най-бедното място в Европейския съюз. Проблемът с българските земи в границите на днешната ни държава, както и с употребата на българския език в създаването на българската култура и духовност, е проблем на българското население. А като прибавим и нашето физическо стопяване като брой заедно с вопиющата неграмотност – всички те са истинската заплаха и тя е по-опасна и от най-страшните външни фактори.

- Преди време пред „Труд“ изказахте опасенията си, че нито една официална българска институция не излезе със становище, относно преименуването на БЮРМ в Северна Македония. Името на тази държава вече е факт, както и предстои приемането й в НАТО. Решени ли са спорните въпроси между България и Северна Македония, какво според вас ще се случва в двустранните отношения между хората, народите, държавите?

- Явно е, че не дочакахме българските институции да заявят официално становище. Тук всички се снишиха – вече е все едно по какви причини. Разбира се, ясно е, че най-важната сред тях е геополитическа. Новокръстената Северна Македония трябва да е в НАТО. Едва ли България и нейните институции и народ биха могли да противостоят на това. Затова бих предпочел да разглеждаме нещата в положителен план. Помним кървавото разпадане на Югославия преди 2-3 десетилетия. Е, в Македония поне това не се случи. С признаването на Северна Македония за първи път хората населяващи тази територия постигнаха по мирен път за последните 150 години държавност. След падането на Берлинската стена преди 30 години, на Балканите една бивша социалистическа държава вече се появява на картата на Европа по мирен начин – без въстания и революции, без междусъседски войни.

- Това само по себе си е успех. Няма как да не признаем – добре е, че Балканите, смятани от мнозина за буре с барут, поне в тази си част заравят томахавките, нали?

- Разбира се, че това е успех. А освен това онези, които знаят историческите факти, са наясно, че това в най-голяма степен се дължи на позицията на България и българския народ, който винаги е смятал македонците за кръвни братя. Естествено, легитимирането на Северна Македония става с огромни компромиси и за сметка на българите. За сметка на общата история на един и същи народ, разделян десетилетия по разни причини и неуспял да се обедини в обща държава. Но има и друго, в което съм убеден. Че сегашните македонски политици и други обществени прослойки ще продължават да легитимират своята македонска същност на базата на антибългаризма.

- Тези неща се виждат и се усещат. Ние обаче – имам предвид политиците, си траем. Отстрани изглеждаме като примирени и приели загубата си...

- За съжаление е така. Ще продължават и опитите за присвояването на общото ни историческо минало. Прекалено дълго и злонамерено са промивани мозъците на тези хора с антибългаризъм, за да очакваме те да се определят като други. Нека да са живи и здрави. Но това, което Българската държава може да постигне - ако има достойнство и воля, е да не допуска повече гавра и фалшификации с всичко, което на територията на днешна Република Северна Македония може да се определи като българско наследство – материални паметници, църковни стенописи, манастири, ръкописи и т. н.

- А езикът, какво правим с така наречения македонски език?

- Нека си го имат така наречения македонски език, но да е ясно, че той е създаден след 1945 година. И то на базата на българския език. А до тази година всичко е българско слово – писмено и говоримо. И още нещо – значително по-смислено и важно. Българската държава следва оттук нататък още по-сериозно да стимулира материално и организационно, както и политически своите книжовни културни средища – БАН, университети, Македонския научен институт и т. н., за да продължават те изследователската си дейност за съхраняване на историческата истина за всичко, което е било, и е все още по тези земи.

- Знаете ли, говорим тези неща, но като че ли само, за да се успокояваме самите. Та македонските ни съседи продължават да правят каквото си искат, а ние сме в оправдателна роля. Една малка прослойка – днес я наричат соросоиди, пък едва ли не обвинява българите в глупава патриотарщина и провинциалност, която само знае да развява байраци и да се кипри в стари носии.

- Българският народ като минало, настояще и вярвам – бъдеще, е достатъчно монолитен и стабилен, за да преодолее всякакви провокации по отношение на собственото си съществуване. Това не е тема за притеснение. Има документи, неунищожими факти и несъкрушими паметници за миналото, което трябва да се знае. За да се съхрани за потомците историческата истина за българския народ, населявал македонските земи. Историческата истина е като ръждата – тя все някога избива на повърхността. Но по-добре да избива ръжда, отколкото да се избиват хора и народи. Дано най-сетне е настъпил моментът и от двете страни на нашата обща граница със Северна Македония, когато людете да не мрат повече заради Македония, а да поживеят за нея.

Нашият гост

Писателят Димитър Томов е роден в Павликени през 1957 г. През 1986 г. по повод 100-годишнината на Алма Матер е сред основателите на Университетското издателство “Климент Охридски” и в продължение на 25 години е негов директор. За този период той е съпричастен към издаването на повече от 7000 книги с общ тираж над 10 милиона екземляра. Носител е на наградите “Николай Хайтов” през 2004 г., на СБП (2006 г.), “Йордан Йовков” (2010 г.) и на “Георги Караславов” (2016 г.). Председател е на Училищното настоятелство на Лицея в Горна баня.

Коментари

Задължително поле