Премиерите Борисов и Ципрас дискутираха проекти в секторите транспорт и енергетика

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 16 ноември 2018

До 5 г. затвор за тормоз вкъщи И роза върху колата можела да доведе до убийство или самоубийство

Петър Иванов: Проблемът на американския бизнес е, че той идва в Европа през дружества в Холандия или в Ирландия

Самоубиец скочи от виадукт „Бебреш”

Министър Петков: Исканията на майките на деца с увреждания се удовлетворяват

Прокуратурата замълча по казуса „Джи Пи Груп“ Делото е отпреди един месец

Плащаме повече за храна и здраве Данъците и социалните осигуровки изяждат 12,3% от заплатата ни

„Токсичен“ е думата на 2018 година Най-често прилагателното е употребявано в словосъчетанието "токсични химикали" заради Случая "Скрипал"

Протест срещу оправдаването по делото „Алабин“ Мотивите ще станат известни след около месец

Най-ниска безработица от 10 г. насам

Хилари Клинтън ще отговаря на още въпроси за скандала с имейлите

ЕК дава 294 млн. евро за жп линията Пловдив – Бургас Пътуваме с 40 минути по-малко по маршрута

АПИ: Започва изготвянето на техническите проекти за ремонта на тунелите „Топли дол“ и „Траянови врата“

Чистят деретата в Камено

Полярник номер 1 на България проф. д-р Христо Пимпирев пред „Труд“: Президентът и премиерът са добре дошли в Антарктида Правим модерна лаборатория на остров Ливингстън

Както винаги, вече 30 години, към Антарктида се отправя поредната българска полярна експедиция. Какво се промени през годините, как става подборът на участниците, с какви научни проекти ще се занимават. За това разговаряме с полярник номер 1 на България проф. Христо Пимпирев. Той дава отговор и на въпроса за глобалното затопляне, което се усеща много силно и на Ледения континент. И отправя покана първите ни държавни мъже да посетят нашата база на остров Ливингстън.

– Г-н Пимпирев, има ли място българската политика в Антарктида. Питам ви по повод оставките в кабинета, които бяха обявени в петък.
– Политиката е обхванала изцяло нашия обществен, икономически, културен и дори научен живот. Например, въпросът с изваждането на Националния институт по метеорология и хидрология от структурата на БАН, поради неадекватните действия от страна на Академията, трябваше да бъде решаван от правителството. Присъствието на всяка антарктическа държава, включително и България на Ледения континент, е преди всичко външна политика. Това е цял един континент, за който се решават международноправни, научни, екологични, териториални, икономически, образователни и културни въпроси. Животът и работата на всяка национална антарктическа база се определя от строги правила, поставени, както от международното право, така и от регулациите на всеки един държавен антарктически оператор. При възникване на инцидент, отговорността е персонална и виновните отговарят пред юрисдикцията на съответната държава.

– От началото на септември тръгва същинската подготовка за поредната, вече 27-а българска антарктическа експедиция. Какво ви предстои до началото й и кои са най-важните моменти за новия сезон?
– Подготовката на предстоящата национална полярна експедиция започна още през отпускарските юлски дни и за антарктиците се оказа, че няма почивка. През юли и началото на август се проведе конкурса за оценяване и подбор на представените 26 научни проекта, представени за изпълнение на българската база през настоящия полярен сезон. Бяха одобрени и финансирани само 7 проекта, 4 от областта на биоложките науки и 3 от науките за Земята. Със символични средства бе подкрепен и хуманитарен проект от Историческия факултет на Софийския университет, чиято задача е изучаването и систематизирането на архивните материали, свързани с българското присъствие на Ледения континент. Тази година за пръв път от четвърт век български полярни изследвания, научните проекти минаха през строг подбор от хабилитирани специалисти и научната част от Националната антарктическа програма е ясна четири месеца преди заминаването на експедицията.

След няколко дни с колегата ми Драгомир Матеев заминаваме за Мадрид, където ще участваме на IX Симпозиум по полярни науки на Испания. Предвидена е среща и с новоизбрания председател на Испанския полярен комитет, който е с ранг на зам. министър. Ще бъдат обсъдени проекти, по които ще работим съвместно с испанските ни съседи. Особено важна е срещата с мениджъра по логистика Мигел Охеда, с който ще обсъдим възможностите за превоз на хора, храни и материали с корабите на испанската армада до българската база на о-в Ливингстън.

– Известни ли са вече имената на участниците в експедицията?
– Поради ограничения капацитет на българската полярна база, която може да приеме за нормален живот и работа максимално 20 души, от одобрените за изпълнение 7 български научни проекта ще заминат по един, в изключителни случаи двама участника от проект. Те в общи линии са определени от ръководителите на изследователските колективи. Логистичният състав на експедицията все още е в процес на уточняване, но той е изключително важен, защото освен текущите ремонти ще започне и подготовката за строителство на нова научна лаборатория. Много важна е дейността по осигуряване и безопасно провеждане на научните изследвания, като за някои от тях ще е необходимо почти ежедневното използване на моторните лодки „Зодиак“ и моторните шейни.

– Какво ще е международното участие и сътрудничество?
– През настоящия полярен сезон се очаква както обикновено силно присъствие на изявени чуждестранни учени. Досега имаме договореност за работа на българската полярна база на двама чилийски, трима португалски, двама колумбийски, един монголски, един аржентински и двама турски учени.

– През последните години сме свидетели на т. нар. глобално затопляне. Как го усещате в Антарктика?
– Глобалното затопляне се усеща на цялата планета, което се дължи на парниковия ефект, предизвикан от промяната на състава на атмосферата в последните 100 години индустриална революция. Неоспорим факт е, че количеството на парниковите газове като въглероден диоксид се е увеличило с 60%, а на метан – със 100%. В Антарктида, като най-девствения и чист континент на Земята, се усещат най-отчетливо промените в климата. В Западна Антарктида и Антарктическия полуостров има значително съкращаване на шелфовите ледници, именно в резултат на глобалното затопляне.

– Имаше обаче и други аномалии – например миналия сезон снегът на българската база не беше толкова много, други години сте имали огромни проблеми със снегонавяванията и оцеляването на постройките. На какво се дължи всичко това?
– Освен глобалните климатични промени, които засягат цели континенти и планетата, има и локални изменения в климата, свързани с орографията, местоположението и преобладаващата посока на ветровете във всеки един конкретен регион, било то на остров Ливингстън или в България. Така например преди няколко години посоката на ветровете беше по ледника и постройките бяха затрупани от навят сняг. Миналата зима посоката на вятъра се смени и наветият сняг намаля драстично, което разсея тревогите ни, свързани със запазването на антарктическата ни база.

– Споделяли сте, че романтичната част в полярните експедиции е вече в историята. И все пак – някаква тръпка не е ли останала?
– Вече сме в края на двадесетилетието на XXI век и неминуемо животът на Антарктида, не само на българската база, но и в базите на останалите страни, работещи повече от век на континента, се промени. Широко навлезе техническата революция, която изцяло промени общуването между полярниците. Съвсем нормално е на почти всички бази да има интернет, телевизия, сателитни телефони. Само до преди 20 години ние бяхме едно изолирано общество, което можеше да има връзка с населения свят максимум два пъти в седмицата. Цялата работа в полярните бази е поставена на професионална основа, свързана с използването на много нови и съвременни средства за транспорт (самолети, хеликоптери, ледоразбивачи, моторни шейни и лодки), машини, отменящи изцяло тежката физическа работа. Въпреки всичко романтиката остава, защото човек се докосва до един уникален животински и растителен свят и девствена природа. Красотата е извънземна и работата на Антарктида си е тръпка, която остава за цял живот.

– Как се преодоляват психологическите и междуличностните проблеми, конфликти в едно малко затворено общество, каквато е експедицията?
– В едно затворено общество, в което работят, хранят се, забавляват и почиват непрекъснато заедно една група от хора, от която не можеш да отстраниш никой, ако не ти е приятен, както и той не може да си тръгне, ако ти не си му приятен, неминуемо възникват проблеми от психологическо естество. Затова много е важен подборът на участниците в експедицията, преди всичко тяхната психологическа съвместимост. Установил съм, че когато групата е съставена от интелигентни хора, които имат богат вътрешен живот, проблеми в общуването почти няма.

– Какво е съотношението мъже-жени в състава на експедициите, въобще на какви изисквания трябва да отговарят участниците?
– Антарктида отдавна не е обетована земя и привилегия само на мъжете. По време на първата ми антарктическа експедиция през 1987-1988 г. в състава й беше включена първата жена англичанка. В края на XX век нежният пол работи и живее наравно с мъжете в най-суровите условия на планетата. Дори съставът на една немска зимуваща база беше само дамски, включително механик, ВиК, електро специалисти и водачи на тежки машини. В досегашните 26 български антарктически експедиции, с изключение на първите две, дамите са неотменна част от състава на полярното ни общество. Те се справят не по-лошо от мъжете във всички дейности като внасят уют и топлина в иначе суровите и изолирани условия на живот.

– Какви важни международни антарктически и полярни прояви предстоят през тази и следващата година?
– Тази година честваме 30 години от поставянето на първите две български къщички на Антарктида и основаването на полярната ни база „Св. Климент Охридски“. Този юбилей вече беше отбелязан с няколко прояви, а през месец септември на еко-фестивала в Кърджали ще представим последните ни книги на полярна тематика и фото изложба. Кулминацията на честванията ще бъде в рамките на една седмица в град Велико Търново и областта. Там ще бъдат организирани много лекции, уроци на открито, конкурси, фото изложби, представяния на книги и филми и др. Най-престижното и важно събитие, което предстои в края на месец юли 2019 г., е организацията и провеждането в гр. Пловдив на XXXI Съвещание на Съвета мениджърите на националните антарктически програми. На него ще присъстват над 400 делегати от 35 антарктически държави от цял свят и 8 международни полярни организации.

– Какво ново строителство планирате на базата „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън?
– Българската полярна база е включена към Националната пътна карта за научна инфраструктура. Тя представлява единствен по рода си български научен център, в който нашите изследователи имат възможност да работят съвместно с колеги от цял свят по проекти с глобално значение като климатичните промени, търсенето на ензими и микроорганизми за нови животоспасяващи лекарства, изследване и запазване на уникалната природа. Българската база има належаща нужда от построяване на нова модерно обзаведена и оборудвана научна лаборатория, която да отговори на засиления интерес на българските и чуждестранни изследователи за проучвания на съвременно ниво в тази част на Антарктика.

– Какво стана с православния параклис на острова, готов ли е вече окончателно?
– Новата постройка на първия православен храм в Антарктика, параклисът ни „Св. Йоан Рилски“ е изцяло изографисан от художничката-иконописка Ганка Павлова. Тя четири поредни експедиции, в условия подобни на тези на Паисий Хилендарски, когато е писал „История славянобългарска“ в тясната си килия, твореше образите на светци в малка стаичка на втория етаж на пирамидалната къща. Това е единственото духовно средище на Ледения континент, чийто икони са рисувани на място и пресъздават напълно сакралната атмосфера на това девствено кътче от планетата.

– Колко е бюджетът за тази година на Българския антарктически институт и на полярната ни програма?
– Благодарение на одобрената от Министерски съвет Национална програма за полярни изследвания, българското присъствие в Антарктика е на нов етап, свързан с финансовото подпомагане на 7 български научни проекта и средства за подготовка на строителството на лабораторен блок на българската полярна база. От тази година без да се срамуваме гордо можем да се наречем полярна нация.

– На кои родолюбиви български предприемачи разчитате за финансова и логистична помощ?
– Българските антарктически изследвания винаги са разчитали и на помощта на българския бизнес, който разбира, че вложените сега средства ще се възвърнат многократно в съвсем обозримо бъдеще. От две години благодарение на дарената от покойния вече проф. Лъчезар Цоцорков високопроходима машина „Маниту“, успяхме значително да улесним товаро-разтоварните и строителни работи на базата. За настоящата експедиция, както вече традиционно повече от петнадесет години, получихме и съвременна полярна екипировка от фирма „Диел спорт“, с която можем да се гордеем.

– Очакват ли се „височайши“ посещения на българската база през новия сезон?
– Засега нямаме официално отправено искане за посещение на висш държавен служител на българската база, но искрено бихме желали тя да бъде инспектирана от министър Красимир Вълчев и негов екип, тъй като цялостното изпълнение на Националната полярна програма е под ръководството на Министерство на образованието и науката, което направи много тя да стане реалност. Добре дошли в Антарктида на нашата база са президентът Румен Радев и премиерът Бойко Борисов. Използвам случая да ги поканя да ни посетят през предстоящия сезон.

– Ако можете да измислите мото на българската антарктическа програма, какво ще е то?
– Пътят на хората към звездите, минава през Антарктида!

Нашият гост
Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 г.. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика, председател-учредител на Българския антарктически институт. През 2013 г. покорява Южния полюс.
Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. досега. Преподава историческа геология и палеогеография, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина и др.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Какво щастие ще е за българския народ Бочко и Цвъки да отидат на Антарктида и да пропаднат завинаги в пукнатината на някой ледник!!!! Е, ще им направим паметник там, де.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.