Талибаните поеха отговорност за атаката в Кабул

Десетки хиляди на протест в Солун: Македония означава Гърция

ДПС предлага програмен кабинет и програма за ускорено развитие

17-годишен катастрофира в дърво, колата му изгоря

Президентството: Извършена е нерегламентирана публикация в профила на държавния глава

Приход от 1,4 млн. лева от данъци планира Община Павликени

Д-р Красимира Иванова: Хепатит C уби баща ми, зарази се след кръвопреливане Системата за проверяване на кръвта да гарантира 100% нейната безопасност, призова сестрата на премиера Бойко Борисов

Проф. Божидар Димитров: Комунизмът у нас беше държавен капитализъм

Патриарх Неофит за македонската църква: Имаме консенсус по главните въпроси на бъдещото

Премиерът Борисов ще се срещне с чешкия си колега Андрей Бабиш

Дамаск осъди турската операция в град Африн

Цецка Цачева: Няма да се въвежда трети пол и да се признават еднополови бракове

Катастрофа затапи пътя за „Капитан Андреево“ край Харманли

Министър Ангелкова: Всички 5-звездни хотели са резервирани на 90% за летния сезон

Щурмови хеликоптер „Апачи“ се разби в САЩ Двамата пилоти са загинали

Полярник номер 1 на България проф. д-р Христо Пимпирев пред „Труд“: Мерим се с Великите сили в проучването на Антарктида

Шега: Най-много ми приляга да съм генерал-губернатор на отвъд­ морските територии

Христо Пимпирев отново стяга багажа за Антарктида. Това ще му е 26-ата експедиция до Ледения континент. Времето минава, условията за правене на наука и за живот на българската база също се променят. Като че ли романтиката отстъпва на рутината.

Как започна всичко преди 30 години? Какви са приоритетите днес и как гледат на България останалите участници в „Антарктическия клуб“? За всичко това разговаряме с доайена на българските полярни изследвания проф. Пимпирев.

– Г-н Пимпирев, спомням си как точно преди 30 години заедно с колегата ви от Софийския университет Борислав Каменов поехте за първи път към Антарктида. Сегашните читатели на „Труд“ едва ли знаят подробности за това първо за вас приключение. Как точно се случиха нещата и то по време все още на Студената война?

– Това беше съдба, която не само предопредели живота ми през следващите 30 години, но и допринесе България да стане полярна нация, която управлява 1/10 част от нашата планета. Всичко започна в аудиториите на Софийския университет, когато аз и мои колеги, млади преподаватели, мечтаехме да направим нещо необичайно, с което да ознаменуваме предстоящия 100-годишен юбилей на най-старото ни висше училище. Моя милост като председател на клуба за ТНТМ на Геолого-географския факултет написах доклад до научния ми ръководител проф. Тодор Николов (тогава зам. ректор) за организиране на експедиция до Антарктида. По това време ледът на „Студената война” вече се разчупваше и молбата ни Британската антарктическа служба да изпрати двама геолози (аз и доц. Борислав Каменов) да работят с британска логистика на остров Александър беше веднага удовлетворена. В същото време от Съветския институт за изследване на Арктика и Антарктика ни предложиха да превозят 4 души, заедно с две сглобяеми къщи до Ледения континент и те да положат основите на бъдеща българска полярна база. Не съм предполагал, че Антарктида освен наука е и много важна външна политика, и ние с желанието си да организираме едно полярно пътешествие, се намесихме в претенциите на „Великите сили“. Така през ноември 1987 г. с колегата Каменов се качихме на самолета от София за Лондон, Фолклендските острови, кораба „Бискоу” до базата Ротера на Антарктическия полуостров, с което започна Първата българска антарктическа експедиция.

– Оттогава минаха доста години. Безспорно е имало много романтика, приключенски дух. Днес замества ли ги вече рутината. Казано по друг начин – като тръгва поредната наша антарктическа експедиция, тя все едно отива на работа ли? Как се промениха нещата?

– Романтиката и приключението не са си отишли от Антарктида и нито една експедиция не прилича на предходната. Винаги има нещо ново, което прави пътят до Българската база и живота там всеки един сезон да бъде уникален. Разбира се, имаме опита на изминалите 25 полярни години. По-старите антарктици си отиват като вкъщи, всеки си знае дори леглото, в което ще спи. Голяма доза от романтиката от пионерските години я няма, когато десетина души живеехме напълно откъснати от света с несигурна връзка с България и близките си веднъж седмично. От няколко години, когато пожелаеш, можеш да говориш чрез сателитния телефон с всяка точка от земното кълбо. За радост все още нямаме телевизия и стабилен интернет, което ни връща към някои позабравени ценности, като да разговаряме не чрез телефона, да пеем, свирим на китара и да четем книги.

– Когато правим това интервю, първата авангардна група от 26-ата българска полярна експедиция вече би трябвало да е стигнала до нашата база на остров Ливингстън. Разкажете за програмата през настоящия сезон.

– Както всяка експедиция, основната цел е изпълнението на научната програма, тъй като на Ледения континент, който е най-голямата природна лаборатория на Земята, се правят уникални научни изследвания и експерименти. Преди всичко вниманието на научната общественост е насочено към определяне на причините, които водят до драстичните климатични промени, които наблюдаваме през последните 150 години. Още в първата група е включен геодезистът доц. Борислав Александров, който ще започне проучвания за колебанията на морското ниво, което е изключително важно и е свързано с неговото повишаване в резултат на топенето на шелфовите ледници. С втората група заминава гл. ас. Гергана Георгиева, която заедно с д-р Васил Гурев ще изследват сеизмичната активност в района на остров Ливингстън и съседния остров Дисепшън, който е активен вулкан. В екипа е включена и гл. ас. Милка Елшишка, която ще изследва редки видове червеи от замръзналата почва. Геолозите гл. ас. Дочо Дочев, д-р Камен Бонев и д-р Стефан Велев ще продължат проучванията за металогенната перспективност и палеовулканизма в района на Българската полярна база. Съвместно с българските си колеги ще работят и чуждестранни учени от Португалия, Турция, Испания и Монголия.

– Вие сте може би доайен на полярните изследвания в световен мащаб. Как гледаха навремето на българите по-старите полярни нации и как – сега?

– След успешни 25 антарктически експедиции страната ни заема достойно място и в момента България е равноправен партньор на великите сили, изследващи континента. Тя е сред останалите 29 нации с пълноправно членство в антарктическия договор, който по същество е Правителството на Ледения континент. В началото бяхме възприемани с доза скептицизъм и любопитство кога ли тази малка и без опит в полярните изследвания страна ще приключи с амбициите си да е равноправна на държавите с дългогодишни полярни традиции. Постепенно недоверието се смени с уважение. Разбира се, все по-трудно намираме безплатен транспорт и услуги, тъй като страните със силна логистика ни възприемат като равноправни членове на антарктическото семейство.

– В понеделник ще представите новата си книга „Антарктида – Студеният юг“. Как се стигна до написването й. Има ли в нея текстове и снимки, които не са публикувани досега пред широката общественост?

– Новата ми книга, чиято премиера ще бъде на 4 декември в Аулата на Софийския университет и на която читателите на в-к „Труд“ са поканени, представлява фотоалбум и поетичен разказ за Ледения континент. Това е луксозно издание на български и английски език, което съдържа освен любопитни подробности за природата и животинския свят на Ледения континент, така и информация за всички досегашни български експедиции. С тази книга се отбелязва четвърт вековният, юбилей на България като полярна нация. Снимките са с висока художествена стойност, като са избрани най-добрите постижения на полярните ни фотографи – любители и професионалисти.

– Винаги сте твърдели, че Антарктида освен наука е преди всичко политика. Смятате ли, че може да се титулувате за нещо като посланик на България на Ледения континент. Или, това на шега, като външен министър, отговарящ за отвъдморските територии на страната ни?

– За първи път в над 13-вековната история на нашата страна националният ни трикольор, официално предоставен ни от президента, се вее над българско селище на един нов все още неизучен и неразпределен континент на Земята. Всеки, който стъпи на брега на остров Ливингстън, казва, че идва в България. Нашата база не е посолство, така че не мога да бъде посланик, нито отделна държава, за да бъда външен министър. В кръга на шегата най-много ми приляга да съм генерал-губернатор.

– Казвате, че навлизаме в нов период на полярните изследвания. Че ставаме все по-модерни и по-добре екипирани. Но всичко това струва пари. Колко е сега бюджетът на програмата ни и за какво стигат парите, които отпуска държавата. Моля ви, дайте сравнения с други страни.

– Парите никога не стигат, но въпреки всичко трябва да сме доволни, че след 25 години ходене по мъките и всяка година да треперим до последно, дали ще се проведе поредната антарктическа експедиция, от миналата година Министерският съвет прие петгодишна Национална програма за полярни изследвания. По този начин вече имаме известна сигурност и можем да планираме бъдещите си действия. Полярната ни база е включена и в Пътната карта за научна инфраструктура на страната, поради което имаме намерение да изградим модерна лаборатория на остров Ливингстън, където най-накрая ще можем да работим като равни с чуждестранните си колеги.

– Като говорим за пари, тези дни сме свидетели на протест на учените от БАН заради отрязани субсидии в бюджета за 2018 година. Това не е ли показателно въобще за отношението към правенето на наука в България?

– Моето мнение е, че ако искаме талантливите млади хора да остават в България и да не обучаваме помощен персонал за страните от ЕС, САЩ и Канада, трябва значително да повишим качеството на средното ни и висше образовани, както и да се увеличи финансирането на научните изследвания. Нека да не мислим от днес за днес, а да инвестираме в човешкия потенциал и младите хора, защото те са бъдещето на България

– Какво е съотношението между чисто фундаментално научните и приложните проекти, по които работят нашите полярници в Антарктида?

– Не трябва да се прави рязко разграничаване между фундаментални и приложни научни проекти. Много често едни фундаментални изследвания водят до приложен резултат, който може да донесе големи печалби. Без фундамент не можем да изградим нищо стойностно и стабилно. Например изследването на микроорганизмите, живеещи в уникалната антарктическа среда, доведе до откриването на ензими, от които се направиха нови антибиотици и лекарства за борба с неизлечими болести, като например някои видове рак.

– Кога смятате да стегнете сака и да поемете към Ливингстън? Каква е вашата лична програма като учен и ръководител на антарктическите експедиции през настоящия сезон.

– Аз заминавам заедно с още 8 души, предимно млади учени, на 13 декември със самолет през Рим за Сантяго де Чили, Пунта Аренас и остров Кинг Джордж, откъдето с малко ветроходно корабче трябва да се доберем до българската база за светлите Коледни празници. Освен изпълнението на научните проекти с нас пътува и професионалният оператор Румен Василев. Той ще снима уникални кадри за новия български игрален филм „Писма от Антарктида“, който се надяваме да бъде готов за зрителите в края на следващата година.

– Накрая, мечтаете ли някога да имаме постоянно действаща, а не сезонна база в Антарктида? Смятате ли, че това е осъществимо и имаме ли нужда от такова съоръжение?

– Дали България ще има целогодишно функционираща база на Ледения континент, е въпрос не само на финансиране, но и на наличието на научни проекти, които да се изпълняват по време на дългата полярна зима. Ние българите в момента разполагаме с малко, но уютно и правено със сърце селище на остров Ливингстън, което трябва да бъде модерно оборудвано и снабдено с нова научна инфраструктура.

– Пожелавам ви успешна експедиция!

Нашият гост

Христо Пимпирев получава магистърска степен по геология през 1978 г., през 1987 г. става доктор на науките. От 1988 г. е главен асистент, в периода 1994-2004 г. е доцент, а от 2005 г. е професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 г.. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика, председател-учредител на Българския антарктически институт. През 2013 г. покорява Южния полюс.

Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. досега. Преподава историческа геология и палеогеография, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др. Автор e на много книги, документални филми и над 150 публикации в български и чужди издания.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.